Short stories and prose by contemporary authors
Мечтател 🇧🇬
Обсада (1) 🇧🇬
Клотилда 🇧🇬
Консултинг 🇧🇬
Сега, като запролети и като се поразголиха нещата, макар и да дзиндзирикам взех да сядам на единствената масичка пред кафенето, да зяпам по разголеното, да си посръбвам чайчето с конячето и да изпускам кълбенца дим с кеф и удоволствие.
Ето в един такъв момент ми се мярна отсреща пред Пенс ...
Бъди щастлив 🇧🇬
Знаех, че вече съм сама, но странно, не изпитвах болка. Молех се да е щастлив и дано усети тръпк ...
Раздяла 🇧🇬
Открехнах вратата още малко: висок, слаб мъж, с приятно лице и характерни бакенбарди. Стори ми се леко нервен.
- В момента я няма. Да ù предам ли нещо?
- Предайте ú, че я обичам, и че не мога да живея без нея!
Някой извика асансьора, а на мен ми призля. ...
GAUDEAMUS IGITUR 🇧🇬
Очите на мъртвата 🇧🇬
Тя захвърли халата на стола, докато аз изпълнявах молбата и, и седна гола на леглото .
Тази нейна липса на свенливост ме подразни. Това не беше жест на близост, от нея струеше само неоспорима, всепоглъщаща апатия.
А имаше време, когато тя, непорочна и срамежлива, ме ...
Пощенска кутия (четиристишие) 🇧🇬
адресирани до теб,
и напоследък
главата ми е изоставена пощенска кутия.
Щастие 🇧🇬
Събота е. Седим с Таня в едно кафене. Пием капучино и разглеждаме покупките си:
- Добър пазар си направихме – казвам аз.
- Ти пък „пазар”! – възкликва възмутена Таня. – Ще те чуят хората и ще станем за смях! Сега се казва „шопинг” – поправя ме тя наставнически.
- Аз си замълчавам. Нямам желан ...
Смъртта трябва да почака 🇧🇬
В стаята ца ...
Игри на съдбата - ХХІV 🇧🇬
... Диана бавно идваше на себе си. Съзнанието ú мъчително изплуваше от мъглата. Опита да вдигне глава, но убийствената болка ú попречи. Отпусна се и понечи да вдигне ръце, за да разтрие слепоочията си, но не успя. Пареща болка в китките я накара да отвори очи. С мъка се надигна леко и замръзна ...
Яна - цената на една мечта 🇧🇬
Яна израстна възпитавана от баба си и дядо си, в чисто патриархално семейство. Родителите и нямаха много права в т ...
Цигара 🇧🇬
Извади кибрит, погледна ме отново. Аз не отделях очи от нея, беше по-прелъстителна от луната. Драсна клечката. Изведнъж всичко спря, дъждовните капки останаха във въздуха и можех да видя отражението ù във всяка една от тях. С ...
Моят Йоши 🇧🇬
Празникът на В. Търново 🇧🇬
Празникът на старопрестолния град има стара и славна история. Датата е избрана неслучайно. Първото честване на 22 март като празник на Търново е на 22 март 1879 г. в църквата "Св. четиридесет мъченици", където е отслужен молебен. По ...
На лов за самота 🇧🇬
Течеше. Реката течеше. Струма тромаво, бременна от пролетните си води, се влачеше едва, едва пред погледа ми. Поглъщаше мислите ми. Омагьосваше ме. Отразените слънчови лъчи ме перваха през очите и ми пречеха да гледам. Прикрепен бях за брега, като червея към рибарската кукичка на въ ...
Шест степени на раздялата 🇧🇬
Комуникативност 🇧🇬
Игри на съдбата - ХХІІІ 🇧🇬
... Нощта почти преваляше. Иван Зарев разказваше за срещата си със своя съименник, а Алекс седеше като гръмнат от чутото и отказваше да го асимилира.
- И така, моето момче, този човек ми помогна да предотвратя грешката, която щях да направя, обвинявайки майка ти за онази бъркотия с проекта. Ко ...
Грешни спомени - 15 🇧🇬
Ако животът беше договор, прекратен с предизвестие... 🇧🇬
В края на XXI век беше направена крачката към всички научни открития, които да решат проблемите на човечеството. Тя не бе тяхното извършване, то бе факт още към средата на столетието, а свободното им ползване. В продължение на цялата човешка исто ...
Бъди щастлив 🇧🇬
Знаех, че вече съм сама, но странно, не ме болеше. Молех се да е щастлив и дано
усети тръпката на любовта. Те ...
Тамагочито 🇧🇬
Не знам защо я кръстих така. Може би защото за най-дребното нещо се цупи и ходи да се жалва на тати си.
Трябва да сте си наритали здраво съдбата, за да ви се върне такова отмъщение: шефът да назначи за ваш помощник дъщеря си. Честито, нали?
Само че, в моя случай тя е една на мама и тати, ...
Изкуствен интелект 🇧🇬
На кутията пишеше „Автономен Мобилен Изкуствен интелект, хуманоиден робот – тип Многофункционален”. Тя веднага го нарече Ами, и станаха неразделни. Беше най-добрият ù приятел ...
Бакенбард 🇧🇬
- Я да видим сега накъде върви светът. – каза бай Георги - бръснаря, и бутна копчето на старото лампово радио.
Бяха изчерпали пресните клюки със съседа Кольо и взе да му става малко скучно. В този следобеден час нямаше клиенти, а те двамата не бързаха за никъде и бавното време не ги плашеш ...
Житейски пътници из времето 🇧🇬
В дълбокото умопомрaчение на една вълнуващо самотна нощ, тя събуди гениалното в себе си, разгърна потенциала на въображението си и помечта… Помисли си: „Когато най-малко очакваш, се случват онези неща, спиращи дъха, изострящи всички сетива, активиращи добре познатата кард ...
Любовта - идва и си заминава 🇧🇬
Градината на Омразата 🇧🇬
Има ли нещо по-лошо от омразата? И защо тя завладява до такава степен човешките сърца? Тя е повече от ужасна, но за някои може да бъде дори прекрасна!
Не всеки я е изпитвал наистина и хората я бъркат с други чувства, така както бъркат и любовта, една вече толкова банална дума.
...
"Дакраулските катакомби" - първа глава 🇧🇬
Тунели, тунели, тунели!
В миналата глава на това скромно писание ви разказах за подготовката за моето славно слизане в подземията, която стопи всичките ми налични пари. Затова още на другият ден влязох в един изследователски магазин, натъпкан до пръсване с екипировка, събрана в огромна т ...
Пролетта през нощта 🇧🇬
За затвора, СПИНа и предпазните средства 🇧🇬
Изпит 🇧🇬
Споменът 🇧🇬
Но след н ...
Подарък за сбогом 🇧🇬
Беше в навечерието на ...
"Дакраулските катакомби" - Пролог 🇧🇬
Желанието на хората е да бъдат велики. ...
Пясъчните лилии на лунния плаж 🇧🇬
Ако ме попитате кое е любимото ми време от годината, без колебание ще отговоря, разбира се това е царството на червен ...
През трънаците 🇧🇬
- Мани, мани...
- По правия път ли успя да се изгубиш? Къде се мотаеш?
- Абе той тоя път... Ходя си аз и си свиркам, ама постоянно нещо ме ръчка отвътре и гледам само наляво-надясно какво има. Едни големи храсти, ...