- Явно така си мисля. Не съм сигурна в себе си. А защо ли вярвам в себе си? Това също не знам. Но вярвам в едно.
- В кое?
- Ами, просто е... Ще си отворя бутилка червено вино и от ароматите и от пивките глътки, с тъга ще се напия... А може би накрая ще си поплача и в усамотение ще затворя очи... И и ...
Знам, че не съм ангел. Просто съм един разумен мъж, който е имал късмета да опита и от горчилката, и от меда на живота, и да направи съответните изводи за себе си.
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си, и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно ...
Бялата светлина в лечебницата никак не ми помагаше. Дразнеше ме и не успях да си почина. Щом отворих очи ги присвих за да фокусирам погледа си. Всичко ми се размазваше и ми трябваха няколко минути за да се адаптирам.
Щом погледът ми се проясни видях Кам. Бе заспал подпрял глава на леглото до краката ...
Жрецът и екзистенцът на двете пеперудки
Пеперудката беше цъфнала точно отпред, ще ме извините за малко по-високия литературен изказ с елементи на висше филофобско-екзестинциялно-астогнично (ау, че съм умен, ама!) високомислие в това алитературно време, ама пеперудка на точки, цъфнала точно там в пре ...
ЧНГ!
Нека през новата година да се спъваме, падаме и плачем...
Да се спъваме в пари, да падаме в прегръдки и да плачем от щастие!
Честита Нова 2014 година!
Той просто стоеше на ръба и гледаше земята под краката си. Беше близко края, само на няколко сантиметра от него. Въпросите в главата му затрудняваха дори и дишането му. Под него беше безкрайния край, пропастта решаваща дали той ще живее или не. Не беше готов да скочи, не беше готов и да продължи да ...
Какво е любовта?
Нека ти кажа, че любовта не се описва с думи или влюбени погледи. Всеки човек има право да обича и да бъде обичан, както ти, както и аз, както и дори едно невръстно дете, застанало на улицата, просейки комат хляб. Не мисли, че само ти заслужаваш обич. Не е вярно! Искам да погледнеш ...
На всички приятели Откровенци - много любов
през Новата 2014 година!
Обичахме ли през тази отиваща си година?
Дарявахме ли любов без страх, без да се замисляме, без да искаме нищо?
И като отговор на тези въпроси ме срязват с други: ...
Споделени мисли за снега и зимата, до прозореца…
🇧🇬
Много е приятно да се събудиш сутрин, а навън да е зима. Особено пък когато навън е навалял сняг. В стаята камината грее и е топличко, а заставам до прозореца и гледам как снегът покрива земята и си мисля, дали може да скрие и грозното, мизерията, омразата... И всичко да стане бяло и чисто. Както в ...
Миналата седмица, пет дни след Игнажден, нали Коледа беше? Три дни подир това, Стефановден. А утре ще посрещаме ли Новата Година? А веднага след това, Васильов, Йорданов, Иванов, Бабин, Стринкин и т.н. ден? Тъй, нали?
Като е тъй, аджеба, кога ще отрезнеем, че нещо читаво да свършим, многоуважаеми съ ...
Отец Форевър слиза в равнината
Обади ми се по телефона, два дни след Коледа. Дали съм го помнел. Разбира се, така му отговорих.
- Вие сте онзи, който влезе преди година в магазина. Заедно с дъщеря си и малкото внуче. Който ми остави няколко дървени кръстчета, и филакто също.
- Братко, да минем на ти ...
Нокаут
Казвал съм ви, че бачках две години като барман, защото инженерството е трудна наука и наученото трябва да улегне известно време. Викам си, за две годинки хем ще си почина, хем ще понатрупам и малко житейски опит, че и той е важен. Какъвто съм влюбчив и задълбочен, за три години имам най-къси ...
Върви по отъпкания път.
Както пише на табелата, следователно е пряк.
Маршрутът е сигурен и не бива да го напускаш.
Защото ако отидеш в непознатото, непредсказуемото, неизвестното...
може и да си щастлив. ...
Свижданията са във вторник
Днес е понеделник. Синът ми, писателят, трябва да дойде. Чакам го от два часа. Другият ми син е в чужбина. Чуваме се по телефона. Понякога.
Мина още час откакто съм в стаята за свиждане. Синът ми го няма, но аз съм сигурен – скоро ще влезе през решетъчната врата, ще поседи ...
Новогодишната принцеса
Моето море, планина, въздух и огън
Наблюдавах ги отстрани – множество момичета, жени и един мъж. Те имаха сходни имена и външност, но в същността си много се различаваха. Ако те, сега, трябва да проведат един разговор, как би изглеждал той?
-Да говорим за сърцето? – предложи И ...
Исках да бъда силен мъж, както преди да отида в Ирак
🇧🇬
Част от романа ми "Осъзнаване"
X
Оставих султанът да си почива в одринския сарай, а аз отново позволих действителността да ме стисне за гушата.
Вече можех да ходя без чужда помощ и парезата на левия ми крак почти не се забелязваше.Рехабилитаторите ме хвалеха и казваха,че не са имали по-волеви пациен ...
- Точно това те прави ужасно чаровен, мили, поне за мен.Черните ти къдрици ме накараха да се влюбя в теб.
- Трябваше да ги оставя дълги, за да съм сигурен, че няма да ме разлюбиш.
- Глупчо, тръгвай, че закъсняваш.
Роланд нежно прегърна жена си и страстно я целуна.Не искаше да я пусне, но тя леко го ...
Здравейте, момичета! Липсвам ли ви? Много кахърни ми се виждате! И двете сте бивши вече, и съпругата и любовницата. Ами, така е! Какво ви трябваше да си изяснявате отношенията, да ме разнасяте в интернет и да си разваляме кефа. Аз съм голям късметлия, че съм ви познавал, мили мои.
За широката публик ...
Пета глава
Мина една седмица, през която си стоях само вкъщи. Вейл ме посещаваше от време на време, но все измислях някаква причина да го отпратя. Не знам защо исках да съм сама, след като така се чувствах по-зле, но просто се затварях в себе си. Накрая той реши, че съм болна, и започна да идва още ...
VІІ
... Таксито спря пред входа на летището. Докато чакаше носачът да свали багажа Мирела трескаво се оглеждаше на около. Знаеше, че е почти невъзможно, но тайно се надяваше Мики да е намерил бележката ú и да успее да дойде, за да се сбогуват и да ú каже, че Алекс се е обадил и всичко е наред. Но ку ...
On Air
Хубаво си бяха направени панелките през 100–200 метра, и с дървета и градинки помежду им, ама новите комунисти решиха да се приобщим и ни застроиха „богаташки” помежду им.
Добре си съжителстваме с „богаташките” и богаташите, да ви обадя, даже повече, щото и кабелната ми стана излишна. Що тъй ...
С този тип станахме близки случайно.
Работех във фризьорския салон на комплекса, а той беше един от масажистите. Всъщност най-невзрачният от всички – слаб един такъв, жилест, попрегърбен, с преждевременно състарена кожа и отнесена походка. Изобщо с много неподдържана външност. По едно време се чудих ...
Щом часът удари 7:00, радиото се включи и това стресна Наташа. Тя отвори рязко очи, присегна се и заблъска часовника докато не спря.
- Майната ти! - сънено промърмори тя.
Искаше й се да потъне в леглото си, но трябваше да стане. Беше на училище и майка й всеки момент щеше да дойде да й досажда.
Днес ...
Човек, плашило или пушка издига се в мъгливата клисура?
Бездна на поглъщащи, преглъщащите клей, прегръщани от нестинарки.
Артилерийската стрелба покрива залива леплив.
Разрушава се от само себе си и гимнастичният салон.
Подслон за галантериста няма. Няма облекла, тоалети, дрехи. ...
Отпивах черното кафе на бавни и дълги глътки, като същевременно се чудех дали ще успея да си платя наема.
Въпреки, че живеех в бедняшки квартал, стандартът на Ню Йорк си казваше думата и трудно изкарвах месеца без дребен заем от колегите.
Трябваше да предложа интересна статия на главния редактор, ин ...
В цялата гора нямаше по–голям музикален ценител от свраката Стефка. Тя можеше с часове да се наслаждава на птичите песни, зареяла поглед над боровите върхове, и да мечтае за оперна кариера. Като сврака с критерий, тя разбираше, че гласът й не е нищо особено, затова се беше ориентирала към дирижиране ...
1797 седеше пред пулта и наблюдаваше екрана. Днес изпълняваше много важна поръчка и сензорите му бяха включени на „специално внимание”.
Той се чувстваше много отговорен за дейността, която извършваше. Натоварването в този пункт на лабораторията беше на горната граница на допустимото. Това налагаше ч ...
На термила е пълно с млади, красиви деца. Те като лястовици отлитат
някъде в чужда страна.
Все още аз чувам, таз тъжна и ужасна дума:
"Чао, мамо" и вратата се хлопна след нея.
Отново тя тръгна на път. Към другата далечна държава, далеч от ...
... Далечна корабна сирена изтръгна Мирела от спомените ú. Тя потрепери от нощния хлад, обгърна раменете си с ръце и се огледа наоколо. Нещо я погъделичка по бузата и тя се опита да го махне. Когато погледна ръката си видя сълзи. Тя плачеше без глас, душата ú се късаше от болка, а сърцето препускаше ...
Разгръщаш книга... вече кой ли го прави... ти обаче, обичаш миризмата на хартията, нейното шумолене и тихия ù глас на желан разказвач. Най-вече обичаш историите, които някой е написал. Историите, които някой е преживял и има таланта да ги разкаже, както и смелостта да бъде прочетен... В малките часо ...
Сутрин.
С нищо по-различна от останалите. Слънцето влизаше през щорите на тънки ивици, като сръбски кашкавал върху италианска пица. Аз стоя до мивката, подпряна на дланите си и чакам микровълновата да изпищи, че водата за кафето ми е готова. Каква картинка само... вързана коса, изсушено от почистващ ...
Четвърта глава
Започна една дълга, изморителна седмица. Всяка вечер си лягах изтощена, но така беше по-добре, поне не мислех за нищо, отвличах си вниманието с работата и забравях. Но вечер, макар и изморена, не можех да заспя веднага и всеки път се сещах... След две седмици новото ми жилище бе в изр ...
Да имаш и да нямаш
Бях минавала милиони пъти по тази улица. Никога обаче не се бях замисляла, че там, долу в краката на всички хора, където рядко някой би погледнал, стоеше едно момиче. Не беше по-голяма от мен, нито с нещо по-различна от останалите хора, но тя стоеше там всеки път, когато минавах п ...
Беше станало време за обяд. На пръв поглед всички се бяха изсипали в столовата, но със сигурност някои нямаха апетит.
Двамата с Кам си взехме набързо храна и се настанихме на масата си. Не бяхме продумали и дума, откакто бяхме свидетели на събитията от преди малко.
Всичко ми се виждаше като на кадър ...
V
... Алекс погледна през илюминатора. Най-после. Самолетът беше започнал да се снишава. В далечината блещукаше неоновата мозайка на града. София – крайната точка на неговото пътуване.
Приземиха се. С безразличието на човек, когото вече нищо не може да учуди, Алекс премина през досадните процедури. ...
Щастието отново се бе сгушило в своя, след множеството му наблюдения, непознат и за самия него свят. То бе толкова объркано, че бе спряло да търси обяснения за каквото и да било свързано с човека… Искаше му се просто да приема, без да изисква, без да анализира, без да оценя, без да апелира, съветва, ...
На сутрешното кафе, което никога няма да изпиете от една-единствена чаша и на онези сладки с кардамон и канела, които знаеш, че тази неосъществена любов толкова много обича. Но предпочита да си ги купи готови от сладкарницата под нейния дом, ала не и да ги приготви заедно с теб за закуска.
На мокрит ...