Знае ли човек...
Събота късен следобед. Точно като в песничката. Пролет е и децата са на разходка, по магазините. Вече е така, вместо на Витоша – хукваш по хипермаркетите, а там има всичко!
Ние с жена ми сме си в къщи. Идиличната атмосфера се подсилва от липсата на каквито и да било планове за ополз ...
Аз съм канела. Крехка съм, разпилявам се толкова бързо, лесно, а след това на никой не му се иска да ме събере. Оставам по пода, вятърът полъхва, извисява ме в лека вихрушка и аз се губя, оставяйки малки прашинки от себе си навсякъде. Ако ме съберат, то ще е с метлата – грубо, забързано, припряно. С ...
Бяхме само двамата и пътувахме към едно място, което познаваше само той, а аз не.
По приказките му разбрах, че това е най-красивото място на Земята и то съвсем близо, в края на града.
Пътувахме, хем ми се стори дълго пътуване, хем изпитвах любопитство. Около мен пейзажът беше сив. Дърветата бяха мръ ...
Днес съм мълчалива. И се смея. Мълча и се смея. Забавно. Болката е странно нещо. Един ден просто осъзнаваш, че не си добре. А виждаш как всички други се справят отлично с живота си. Случвало ли ти се е да се намираш в толкова лоша ситуация, да се чувстваш толкова зле, че всичко да ти изглежда абсурд ...
Ако Господ трябваше да си избира кола, каква ли марка щеше да избере?
Форд? Не и Форд. Господ някога е възкресил умрелият Лазар... Но един Форд умре ли, дори и Господ не би го възкресил!
Лада Нива? Не и Лада Нива. Господ е понесъл достатъчно жестоки мъчения на Голгота, за да си позволи още едно тако ...
Откакто се помня, съм неудачник. Никога в нищо не ми е вървяло, не помня някога да съм се справял добре в каквото и да било. С една дума - абсолютния лузър.
Много бързо ми стана ясно, че това не зависи нито от странични фактори, нито от мен самия. Просто си бях роден с тази особеност, спокойно можех ...
Дигна си тя роклята, затича с босите си крака по плажа. Свали роклята си, пъхна се под сянката на дървото, сведе глава, заплака тя, затъжи се за него, толкова близко до него, ала не издържа да гледа как с друга излиза. С нея, по-добрата.
Слънцето се скри, ала тя така и не се появи. Сълзите ù се стек ...
21.
Пресичайки улицата, за да влезе в парка, една кола едва не го удари и с клаксона си го “изведе от казиното” и върна на зебрата. Погледна часовника си. Беше минал още половин час, половин час, през който като на кинолента си беше представил случилото се от първата до последната вечер в казиното. ...
Продавам любов
- Ниии-я-ааа – скупчените около брега скали подскочиха, опитаха се да уловят умоляващия вик на майката – не успяха. Викът се отскубна от камънаците, тупна в пясъка, търкулна се към морето и се удави.
- Ниии-я-ааа – майката обикаляше безлюдния бряг уплашена и на посоки. Тя продължаваше ...
От монотонното подрусване почти ù се доспиваше.
Но едва ли можеше да заспи. Часът бе 3 без 15, а вече близо час и половина седеше, загледана в оттичащите се зад замъгленото стъкло на прозореца дъждовни капчици. Беше едно от онези пътувания с влак, по време на които нито ти се чете, нито можеш да зас ...
III
Дона
Влакът спря и пиукането над главите на пътниците ги предупреди, че вратите се отварят. Дона отлепи очи си от дисплея на телефона и погледна през прозореца. Бяха спрели на Пинто. Оставаха ѝ две гари само: Валдеморо и Сиенпосуелос, след тях следваше последната гара: Аранхуес. Нейният Аранхуес ...
Спомни си мразовития ден, в който я намери. Беше началото на февруари преди осем години. Навън бе ужасна виелица. Снегът се въртеше носен от вятъра, развихряше се и нападаше от всички посоки. Бе излязъл да отиде до магазина, за да зареди с продукти. Хляб за няколко дни, мляко, колбаси и чай, защото ...
Хладилната чанта
Всички, освен Никол, я наричаха Ели Хладилната Чанта. Прякорът ù се беше появил миналото лято. Хората от класа ù бяха организирали разходка в планината. Тя отиде и взе със себе си и Никол, за да ù прави компания. След около час и половина ходене те бяха спрели на една полянка. Остан ...
Лежах в снега, взирайки се в мрачното, мъгляво небе. Снежинките падаха бавно и зловещо, затрупвайки тъмната гора. Гледайки нагоре се разплаках. Стичайки се по устните ми сълзите оставяха соления си вкус. Усещах всичко човешко - студ, мъка, самота и отчаяние. Сякаш цялото ми тяло бе потопено в литий ...
Телефонът звънна както обикновено в 5 часа, имах около 40 минути да се подготвя за работа, хубаво е да си мъж – закуска, малко време в банята и ако няма да се бръснеш, си готов. Малко излежаване за събуждане и въргаляне в кревата, винаги като съм се наспал ми трябва повече време за събуждане, ако съ ...
Тук съм!
Аз съм сам.
Взирам се в небето през малкото прозорче на стаята.
Компания ми тук прави само луната,
но уви, не може да докосне моята душа, прокълната. ...
Здравей, драги читателю!
Това е историята на моето сърце, което беше в небето от щастие, и което погребах безславно с една раздяла.
Един най-обикновен ден, водейки поредния разговор с приятели в скайп, аз се запознах с едно момиче… тихо, скромно, срамежливо и безкрайно чаровно. Чувах я как се смее н ...
Попитали мъдреца дали сърцето може да се заключи завинаги, а той отговорил:
- Жаравата в него не можеш да угасиш никога и някой ден пожарът отново ще пламне. - A oчи забравят ли се?
А той отговорил:
- Споменът избледнява, както залеза на слънцето, но винаги идва изгревът и видиш ли ги отново, те ост ...
Няколко дни бях на едно място, което отдавна не бях посещавала. Реших да влезна пак от любопитство, да видя дали нещо се е променило, но на това място пак си лъхаше на „нечистоплътност”- душевна. Това е място, където хората отчаяно търсят и искат да намерят себе –подобен, но се „заразяват" от нечист ...
10.
... и при Мария.
Тя беше “слоница” – дълбока и широка. А неговият беше среден по размер (14 до 16 см.) и макар че успяваше да я задоволи, благодарение на познанията си за женското тяло, чрез стимулиране на ерогенните зони и най-вече чрез масажиране на точката ''G'', чувстваше неудовлетвореност. ...
Синди Лазарус следеше със съсредоточения поглед на ловец сребристата тойота на мъжа си, която се плъзгаше по мрачните улици на Ванкувър и скачаше от сянка в сянка като голям блестящ хищник. Днес тя тихо се бе изнизала от работа, като бе излъгала мъжа си, че все още е там. Решена да засити изгарящата ...
Великата история на
един беден мъж
Част трета
- Направил е какво?! – трябваше да си призная, че бях доста потресен от това, което чух.
- Правилно ме чу, момче. – рече ми Антон – При изблик на гняв и ярост просто е хванал оръжието и е дръпнал спусъка. ...
В ЕДНА ЛЯТНА ВЕЧЕР
Пепи тъкмо беше напуснал дома за сираци. Седеше на пейката пред пицарията и се чудеше какво ще прави оттук нататък, къде ще отиде, с какво ще се занимава... Току що беше навършил осемнадесет години и кипеше от енергия.
В този момент видя, че към него приближава жената, която всеки ...
Събуди се, треперейки. Студена пот изби по челото му. Не му достигаше въздух. Върху гърдите му сякаш имаше огромна скала. Беше тъмно и страшно. Звуците, идващи от горе го вледеняваха. Обзе го паника. Опита се да помръдне – напразно. Вдигна едната си ръка и докосна тавана на капака, който го притиска ...
Яна отвори очи и единственото нещо, което видя, беше белота. Белият таван сякаш я беше погълнал и се опитваше да я задуши с безкрайната си чистота. Яна беше оглеждала този таван цели три месеца и никога не беше забелязала дори и една малка черна точка. Тя мразеше белотата, мразеше и бялата булчинска ...
1.
Страшно много му се свидеха тези 50 лева, с които си плащаше в момента сметките за ток и вода, след като можеше с тях и тази вечер да отиде в казиното да играе и да види момичето, с което се беше запознал преди месец.
Но какво да се прави!?!
Понякога разумът надделява над чувствата.
А и добре, че ...
Нашата песен
Ще изчакам да стане неделя следобед. Точно в оня момент, когато хора по улиците няма. Всичко е притихнало, а само нейде се дочува забравения радиоапарат и досадният глас на водещия, който съобщава без емоция, че идната седмица ще е гореща!
Гореща, като кръвта във вените ми.
Точно в оня ...
ПОДАРЪК ЗА КОЛЕДА
Недялко наблюдаваше съсредоточено зимния залез и неусетно съзнанието му, с измамно спокойствие, моделираше в далечината някаква въображаема усмивка...
Измачканата и оръфана риза се гърчеше от вятъра по костеливото му тяло, но той, без да бърза, повдигаше кърпения си панталон и го д ...
Луна. Тихо се огледа тя в залязващата синева.
Потъваща под мекия изгрев на звездите сред небе от пухкави облаци.
Гледаш през тях с премрежен поглед и усещаш как бавно и неусетно потъваш в нощта.
Сякаш се разстели мека сребриста мъгла, която обгръща цялото съзнание...
Забравяш за този свят... Потъваш ...
Прашно ми е от думи.
Ако стълбицата на живота ми все още е така затрупана,
скоро просто ще се обърна и ще се върна.
А няма много стъпала...
Само два пъти сдържах усилията на краката си да се надигнат и да ме възкачат. ...
Великанското джудже
(Кое ли е то?)
Притъмня и Великанското джудже, което за краткост ще наричаме само ВДЖ, затътрузи уморените си от велики дела крака към обителта си, която в изтерзаната си от кахъри душа наричаше бърлога. Също като един самотен вълк е, единак, мечок, кашалот, кит, рак-пустинник… В ...
Имоджен лежеше в пухкавото си легло, завита до брадичката с топлото одеало. Минаваше полунощ, а тя не можеше да мигне. Странна нощ бе тази. Гледаше празно към тавана и ù се привиждаха малки сини точици, които танцуват в мрака. Затвори очи и духът ù полетя над стария парк на края на града. Уличните с ...
Снегът се стелеше на парцали и покриваше пътеката. Той знаеше, че съвсем скоро снегът ще закрие съвсем следите и ще се озове съвсем сам в непознатата ледена пустош. Алпинистът погледна към небето и се замисли за това, което го чакаше в края на пътя му. Спомни си за топлината на огъня и усмивката на ...
Никога не съм гледала сериозно на интернет връзките.
Вярно, контактна съм, обичам да общувам, да се забавлявам и флиртувам, а скайпа дава добри възможности за това, без да е необходимо непременно да се обвързваш със срещи. Нямам нужда от странични връзки, защото от години живея с приятеля си и въпре ...
След един дълъг месец постоянни борби, за пръв път се събираха да разпуснат. Не успяха да се съберат всички поради различни причини. Бяха - Ники, Иван, Вени, Иво полицая, Емо, Ивайло.
-Е, другите имат работа и няма да идват. Брат ми е зает, с една негова съученичка ще се вижда.-каза Иван.
-В този св ...
Човек не може да бъде само добър или само лош.
В човека има прекалено много чувства и емоции,
за да бъде само добър или само лош !
Не може, а може би дори и не трябва.
Ако си само лош, не можеш да усетиш вкуса на живота, ...