Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Кога ще умреш?! 🇧🇬

"Кога ще умреш?!" Този въпрос ме преследваше като рекламен банер в почти всеки сайт, придружен с картинка на Смъртта, усмихваща се зловещо. Все избягвах да натисна върху банера, накрая любопитството ми надделя и го направих. Цък! Започна дълъг тест със здравни въпроси: Има ли хипертоници в семейство ...

duffmckagan

Prose » Others

2.5K 4

Чуйте ме 🇧🇬

Родих се в далечната 1936 г. Семейството ми бе известно и богато. Имах много сестри и знаех, че всички ние сме предопределени да бъдем харесвани, обичани и желани. Баща ми, Кристиан, бе отдаден на работата си. Аз се радвах на живота, който ми бе дал, на съвършенството, с което ме бе дарил. Тялото ми ...

полет

Prose » Short stories

1.5K 4

Абстиненция 🇧🇬

Глухи стъпки отекваха в пустия коридор и един силует се разтегляше на луминисцентната светлина. От стените лъхаше студ, мъртвешки студ, способен да подлуди и нормален човек.
Когато влезе в стаята си, се приближи до прозореца. Облегна се на металните решетки и погледът ù се отнесе някъде покрай цъфна ...

eti-fall89

Prose » Others

1.3K 2

Трети март 🇧🇬

Тази дата е възвеличавана и охулвана. Такива сме си ние - Българите. Всеки наш национален символ е бил повод за гордост и за оплюване едновременно. В несъгласие със себе си живеем, а дирим съгласие за общото. Съединението прави силата, но дори за гроба на Левски не намерихме покой и упование.
Колкот ...

viapontica

Prose » Others

665

Какво е вътре в мен 🇧🇬

Накъде отива този свят, накъде отива България?
Всичко около мен се руши, животът умира. Някога великите български герои са възпявали мислите и идеите си в поеми, в съчинения, в романи, в песни... Днес съществуват екземпляри (не мога да ги нарека хора), които дори не са чували за имената на тези вели ...

Amiliq999

Prose » Others

1.2K 2

Но бяхме млади... 🇧🇬

Лятото беше в разгара си, горещината бе започнала да отслабва и златистите лъчи, които все още надзъртаха между покривите, озаряваха последните етажи по фасадите на отсрещния тротоар. Емил вървеше с ръце в широките джобове на бермудите си и разсеяно зяпаше плътно опрените една в друга витрини, профу ...

malkiatprintz

Prose » Short stories

1.2K 13

Марко Лудия 🇧🇬

Марко лудия
- Бай Иване, дай още един чай! – извиках аз, докато седях на маса с още няколко души в магазина на бай Иван.
- Ей сега, Христо – отвърна ми той.
Бай Иван бе добър човек. Бе надхвърлил петдесетте. Беше с няколко години по-голям от мене. До скоро работеше из София като строител, но след ка ...

soundsanin

Prose » Short stories

1.6K 6

Белград 🇧🇬

Има моменти в живота ни, в които успяваш да уловиш щастието в ръка... Моменти, в които времето спира някъде там и ти, опиянен осъзнаваш, че си щастлив. Усещаш как щастието пулсира във венитe ти, усещаш го как се разлива във вените ти като опият. Залезът на слънцето бе нереално красив, бирата с ръкат ...

l1l1th

Prose

745 1

Трябва ми 🇧🇬

Трябва ми пясък. От златното време. Да напълня с него и аз като всички гневни очите си. Да запретна крачоли и да нагазя по собствена воля в тишината, за да гребна от не-приказните ни истини. В приказките юнаците вечно печелят с хитрост и ловкост трудните битки. Аз не завиждам на тяхната орис. Искам ...

линасветлана

Prose » Others

1K 1 7

Попрекалили 🇧🇬

ПОПРЕКАЛИЛИ
(Фентъзи)
Двама приятели, ветерани от виетнамската война, се срещат в един бар и си разказват минали преживелици, след порядъчна доза уиски.
- Служех в тихоокеанския флот – започва единият – на самолетоносач. Един ден се развихри страхотна буря, океанът се разпени като насапунисан, а сам ...

D2345678

Prose » Science fiction & fantasy

1.9K 1 1

Червено 🇧🇬

Беше най-студената зима от няколко години насам. Но той не я усещаше студена. Никак даже. Изгаряше го ярост. Не съществуваше студ, само гняв, огън. Така силно стискаше юмруци, че кръвта пулсираше с всички сили във вените му, сякаш щяха да се пръснат всеки миг.
Замислен крачеше по тъмната уличка. Тоз ...

eti-fall89

Prose » Short stories

1.4K

Писна ми от оправдания 🇧🇬

Писна ми от от оправдания! "Не искам да направя правя това или онова, защото не знам си какво!" - чувам това изречение всеки ден, от различни хора и по различни поводи. Абе, хора, какво Ви става? Я се стегнете! Борете се за себе си! Поглеждам те и виждам, на земята си сега, свит на кълбо и превиваш ...

thedarkangel90

Prose » Others

942

Простички мисли на един простичък человек – след кома и преди нова 🇧🇬

Простички мисли на един простичък человек – след кома и преди нова
/част от романа „Осъзнаване”/
XLVI
В редките мигове, когато не четях житието на Доброслав, не успявах да се изолирам напълно от случващото се покрай мен, а все подочувах нещо и то отново започваше да ме тормози. Сега разбрах, че съдя ...

Eia

Prose

1.2K 1 7

Добрият самарянин 🇧🇬

Джон лежеше в мръсната тясна уличка. Това не беше обичайно за него, тъй като той не беше нито бездомник, нито пияница, за да лежи по такива неприветливи места, всъщност Джон не лежеше по свое собствено желание в мръсотията, мрака и голямата локва негова кръв. Огромната рана в областта на черния му д ...

abysswriter

Prose

1.8K 1

Гледни точки 🇧🇬

Светът си е тоя, който го знаем. Хубав, лош; грозен, прекрасен; идеален, несъвършен; обречен, единствен, но си е нашият. С каквито очи го погледнеш, такъв ти се струва. Може едно място за един да е дом, за друг - затвор, за трети - отбивка и т.н. Седя в неделя сутринта на сянка под кестена пред мага ...

Daytona

Prose » Short stories

1.7K 4

Късче светлина 🇧🇬

Всички мислеха, че старата хазяйка е вещица.
Държах стая в нейната къща втора година и се бях наслушал на какви ли не истории. Най-убедителна беше старата мома от третия етаж, която живееше тук отдавна. Твърдеше, че за нищо не света не бива да се съгласяваш старицата да ти гледа на карти, защото так ...

hristam

Prose » Short stories

1.2K 8

Фем фатал 🇧🇬

Има едно нещо, пред което беззащитен може да се окаже и най-смелият, и най-умният, и най-хитрият, и най-трезво мислещият мъж - това нещо се нарича жена.

iboyadjiev

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

904 1

Гласът на приятелите 🇧🇬

Гласът на приятелите
Бях я забравил, въпреки че беше изключителна. До този момент.
Бе най-неприятното начало на зимата, когато се чудиш кого ли ще избере тази зима смъртта.
Минавах през градинката на ъгъла, когато един глас ме извади от вцепенението на мрачния следобед:
– Траеш си, а! Правиш се, че ...

Раш

Prose » Short stories

1.1K 2

С вкус на сълзи, част първа. 🇧🇬

С вкус на сълзи
Част първа.
На А. и М. с най-искрени чувства
В един дълъг миг те само се гледаха. Октомврийският дъжд вече няколко часа барабанеше по предното стъкло с невидимите си пръсти. Тя въздъхна:
- Обичам те. ...

imperfect

Prose » Short stories

937 6

Баба Марта легендата 🇧🇬

Баба Марта се събудила в 5 и 30, както всяка сутрин. Станала светкавично и направила мощна физарядка, за да не замръзне. Още загрята, се стрелнала към балкона, но изпищяла, щото докоснала без да ще ледения радиатор и космите ù настръхнали. Навлякла няколко пуловера и си свила цигарка. Отворила празн ...

Lebovski

Prose

929 2

Три много възможни възможности да умра нелепо 🇧🇬

1- ва възможна възможност: Смърт с баничка в ръка
След работа така зверски огладнявам, че първото нещо, което правя, е да вляза в баничарница. Влизам, купувам си баничка и почвам да я ръфам още в движение, докато вървя за гарата. Така пресичам през улици и булеварди, като много често, улисан в ядене ...

duffmckagan

Prose » Others

1.5K 1

Петък вечер 🇧🇬

Работната седмица най-накрая беше свършила и въпреки сивото небе и поледицата по улиците, ведрото настроение не го напускаше по пътя към вкъщи. Нямаше нищо планирано за вечерта – с жена му от доста време май вече нищо не планираха – но въпреки това му предстоеше цял свободен уикенд, през който щеше ...

malkiatprintz

Prose » Short stories

1.2K 7

Сутрешен хлад 🇧🇬

Дишах. Бях жива и дишах. Примигах. Светлината от флуоресцентните лампи се забиваше в очите ми като игла. Отидох до отворения прозорец, опрях лакти о перваза и се надигах на пръсти. Сутрешният хлад ме лъхна, изпълни дробовете ми и погъделичка бузите ми. Топлият ми дъх оставяше облачета пара в студени ...

Nikkyz98

Prose

1K

Цената на спомените 🇧🇬

Цената на спомените
Дъждът навън се лееше като из ведро. Времето вече втори ден беше дъждовно, предразполагаше човек към тъжни и депресиращи мисли. Точно такива мисли бяха обзели Марина. В това мрачно време в празната кухня се чу звън на телефон. Марина изчака малко и вдигна студената телефонна слуш ...

tinaa

Prose » Short stories

1.7K 4

Заветното "Да" (четвърта последна част) 🇧🇬

Вече правихме планове за бъдещето.
Мислите ми препускаха напред. Виждах се като майка на три деца, домакиня, любима. Дом, ухаещ на сладкиши. Дом, изпълнен със смях, обич и топлина.
Още повече, че в мен зрееше плодът на нашата любов. Трябваше да прекъсна тренировки и състезания.
Нашите родители никак ...

suleimo

Prose » Short stories

1.5K 20

Волтер-биография (съвременен творческо-ироничен подход) 🇧🇬

Франсоа-Мари Аруе, кодово име-Волтер, е роден на 21 ноември 1694 година в Париж. В публичния свят се подвизава като френски писател и философ от епохата на Просвещението, но са малцина тези, които знаят, че той е просто французин от епохата на Просвещението, който обича да си философства. Той всъщно ...

heliclosethedoor

Prose » Humorous

2.8K

Пустиня 🇧🇬

Пустиня
Как да разбера на мъката словата, като прашинки в моята душа-пустиня? Как да диря любовта в следите от копита на ходещи камили? Питам се, как да разбера жената и душата си? Щом вятърът посипва с песъчинките следите на камилите, а изчезне ли пустинята и стъпките, изчезва и картината.

libertasanima

Prose

664

България накъсо 🇧🇬

Наблюдения и размисли.
Били високи сметките за тока - ами кой ще плаща за светлината в тунела, а?
Някой си вдигнал кръвно. Ами какво да вдигне - заплати и пенсии ли?
Вдигнали цената на бензина. Тя да не е мадама,че да я свалят?
Свободните пари изчезнали от пазара. Ами хората като ги затварят в бурка ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 12

Неделко 🇧🇬

Две говорещи очи. Две дълбоки езера. Две бездънни вселени. Две искрящи слънца. Един поглъщащ поглед. Болезнено доверие. Искрена преданост. Единственост. И… два угасващи лъча…
…………………………………………………………
Неделко е само един съвсем обикновен човек над средна възраст. Живеещ в едно още по-обикновено и забут ...

Daytona

Prose

1.5K 1

Заветното " Да " (трета част) 🇧🇬

Минаха нашите зрелостни балове. Аз съм вече спортист на заплата, а Ники го чака казарма. Голям рев беше. За късмет го разпределиха в поделение до нашият град.
Пишех му писма всеки ден. Изкарвали са го пред строя за това. Рекорд някакъв поставил. Когато можеше, бягаше да ме види. Минаваше през гробищ ...

suleimo

Prose » Short stories

1.3K 8

„ВЪЗПОМИНАНИЕ ОТ БАТАК” 🇧🇬

- Откъде си, момче?
- От Батак-а.
- Питам сериозно!
- Оттам съм, както и да го погледнеш. От Батак-а съм, чичо. Знаеш ли Батак-а. Хе там…
- Какво си се размахал бе, натам е Орлов мост. ...

марси

Prose » Short stories

2.5K 8

На пазар 🇧🇬

От вчера ГЕРБ предлагат нова услуга - „депутат назаем“. Макар че назаем брашно тъпкано се връща, реших да се пробвам. Обадих се в централата на партията и попитах какви са условията.
- Господин Станишев, да не би да размислихте? – попита приветлив женски глас.
- Не, не съм Станишев, аз съм просто гр ...

popolo

Prose » Humorous

847 1 1

Сбъркан свят, сбъркани морали 🇧🇬

- Имало едно време едно далечно царство, почти на края на света. В него съжителствали много честни граждани и откровени животни. Заниманията им варирали от ходене до тоалетната до още по-прости дейности, като слушане на чалга. Именно там живяла една изключително красива проститутка.
- Сигурно имаш п ...

heliclosethedoor

Prose » Humorous

994 3

Ако Фройд беше разказал "Червената шапчица" 🇧🇬

Личностното битие на Червената шапчица било географски ситуирано в близост до екосистема, богата на флора и фауна, насред която се намирала застроена площ на нейна баба по права съребрена майчина линия. Поради силно развито чувство на сантиментална привързаност към баба ù, генерирано през ранните го ...

duffmckagan

Prose

805 2

Щастие 🇧🇬

Събудих се, огледах се и осъзнах, че отново си било само сън. Отново бях сама в стая, обвита в мрак, с душа, изпълнена с тишина и сърце, крещящо от болка. Защо си сън? Задавам си този въпрос всяка секунда. Защо не дойдеш поне веднъж, поне за час. Преминават тежко дните ми чувала съм че те има, но ни ...

politoooo

Prose » Others

978 2

Рози 🇧🇬

"Там растяха розите, кървави и диви..."
Жива е тя, жива е безрезервната любов. Зараждането не е мистерия никому, но самото съществуване, толкова изумително и нереално, и смъртта, до болка позната на всички ни. Смъртта на нещо толкова невинно и свято е грозна гледка. Човек си мисли, че живот е живял, ...

bambamplqkplqk

Prose » Others

972

Заветното "Да" (втора част) 🇧🇬

Ники се върна в края на лятото. Искаше да се видим. Няма да крия как блъскаше сърцето ми от страх, от вълнение, шеметно беше.
Когато се погледнахме в очите, знаехме какво ще се случи и се случи. Не ми беше първият, но с него открих всички тайни на секса. Беше всеотдаен и търпелив, заедно се учихме н ...

suleimo

Prose » Short stories

1.5K 7

Не е като другите 🇧🇬

Нашето семейство не е като другите. Сутрин тръгваме всички заедно, качваме се до един в татковата кола и потегляме. А ние сме много хора! Разбира се, аз винаги седя на задната седалка до прозореца. Даже по-големият ми брат знае, че това си е моето място и когато е забравил това, аз му го напомням с ...

Kaminuta

Prose

1.2K

Здравей, Любов 🇧🇬

Здравей, Любов.
Не "моя", защото никога не си бил мой. Не "единствена", защото никога няма да бъдеш. Просто Любов. От онази, трудната, която идва внезапно и няма време за лъжи на дребно. От онази, която като развилняла се стихия помита всичко по пътя си, а сетне утихва. Да, ти си точно тази любов - ...

imperfect

Prose » Letters

1.7K 1 13

Заветното "Да" 🇧🇬

- Вие, Йоана Стефанова Димитрова, готова ли сте да се омъжите за Николай Иванов Щерев и да създадете семейство.
Погледнах Ники в очите. Имаха цвят на любов. Сякаш душата ми се отдели от тялото и полетя назад във времето.
И двамата сме 5 клас в спортното училище. Той футбол, аз хандбал. Лагери, състе ...

suleimo

Prose » Short stories

2.2K 17

Short stories and prose by contemporary authors

Кога ще умреш?! 🇧🇬

Чуйте ме 🇧🇬

Абстиненция 🇧🇬

Трети март 🇧🇬

Какво е вътре в мен 🇧🇬

Но бяхме млади... 🇧🇬

Марко Лудия 🇧🇬

Белград 🇧🇬

Трябва ми 🇧🇬

Попрекалили 🇧🇬

Червено 🇧🇬

Писна ми от оправдания 🇧🇬

Простички мисли на един простичък человек – след кома и преди нова 🇧🇬

Добрият самарянин 🇧🇬

Гледни точки 🇧🇬

Късче светлина 🇧🇬

Фем фатал 🇧🇬

Гласът на приятелите 🇧🇬

С вкус на сълзи, част първа. 🇧🇬

Баба Марта легендата 🇧🇬

Три много възможни възможности да умра нелепо 🇧🇬

Петък вечер 🇧🇬

Сутрешен хлад 🇧🇬

Цената на спомените 🇧🇬

Заветното "Да" (четвърта последна част) 🇧🇬

Волтер-биография (съвременен творческо-ироничен подход) 🇧🇬

Пустиня 🇧🇬

България накъсо 🇧🇬

Неделко 🇧🇬

Заветното " Да " (трета част) 🇧🇬

„ВЪЗПОМИНАНИЕ ОТ БАТАК” 🇧🇬

На пазар 🇧🇬

Сбъркан свят, сбъркани морали 🇧🇬

Ако Фройд беше разказал "Червената шапчица" 🇧🇬

Щастие 🇧🇬

Рози 🇧🇬

Заветното "Да" (втора част) 🇧🇬

Не е като другите 🇧🇬

Здравей, Любов 🇧🇬

Заветното "Да" 🇧🇬

Queue