Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

По пътя към мечтите 🇧🇬

Никол Анна Дефусе седеше до голямата камина и се взираше в огъня. Знаеше, че рано или късно този момент ще дойде. Познаваше сина си добре, неговия буден ум, неспокойния му дух, силното му и жилаво тяло. Забелязваше как през последните години Марко прекарваше все повече и повече време на пристанището ...

malkiatprintz

Prose » Short stories

1.6K 11

Ти 🇧🇬

Винаги ще си спомням за теб. Знам, че още нищо не е свършило, но никога не се знае какво предстои. А аз имам силна интуиция и знам, че животът рано или късно ще ни раздели. Затова нека ти кажа едно прекалено ранно и предварително сбогом. Винаги ще помня този период от живота си. Ленивите и прекрасни ...

BlueberryDream

Prose » Others

841

радвам се 🇧🇬

- Радвам се, че имам логика и без нея, според мен, няма да можем да осъзнаваме нещата и да ги реализираме в живота.
- Ще ти кажа едно, затова те допуснахме дотук, защото имаш добра логика. Това е едно от нещата, които притежаваш. Изчистена си от баластрата и тинята.
- Благодаря ти, Учителю. Това ме ...

mari45

Prose » Others

1.1K

Да платим сметката му за ток! 🇧🇬

Да платим сметката му за ток!
февруари 2013, Европа, Пловдив
Пенсионерът Кольо Пешев се насочи към прозореца на хола, бе дочул викове на многолюдно множество от хора. Живееше сам на централната улица в града на тепетата в жилище наследено от баща му. Синът му и неговата жена бяха на гурбет в Милано, ...

sirDIMITRI

Prose » Short stories

3K 7

Монолози на щастието. За щастието и хората. Щастието и любовта. 1 част 🇧🇬

С допушването на цигарите си, греховете се пренастроиха за темата на любовта, те бяха участвали в толкова много такива моменти на нещастие от любов. Всички знаеха, че любовта бива споделена и несподелена... Греховете решиха да започнат с описанието на една любов, която беше нещастна:
- Една вечер ед ...

DrManolov

Prose » Short stories

1.2K 1 2

Отношенията 🇧🇬

Фройд е казал: "Отношенията с другия индивид са ВИНАГИ СРЕДСТВО, НО НИКОГА ЦЕЛ..." И е бил много прав! Смятам, че трябва да си много доволен от това, че постигна своята цел! Но не разбирам защо го правиш? Не разбирам какво целиш с това? Не ти ли стига, че за малък отрязък от време сгромоляса всичко ...

thedarkangel90

Prose » Letters

1.5K 2

Наблюдателят 🇧🇬

Наблюдателят
Моя работа ли бе да се намесвам в развитието на другите светове? Някъде там остана предишният ми живот-приятелите, спомените, радостта, усещането, че всичко е част от теб и ти си във всичко. Тъгата на новия ми живот обича да посреща изгревите на слънцето. Тук, в този свят, то определя р ...

линасветлана

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K 2 8

Укротяване (трета част) 🇧🇬

Съвместен проект на BobbyAngel и Suleimo
=== Част III ===
Минаваха часове, дни, седмици...Катя започна да се променя. Беше по-щастлива, но и по-властна от всякога. Околните забелязваха, че нещо влияе над иначе еднообразното ù ежедневие. Сега тя изглеждаше като преродена. Все едно имаше малък дявол, ...

suleimo

Prose » Erotic

1.8K 5

Избор на живот 🇧🇬

Забравен в безкрайността на собственото си съзнание, той се луташе, търсейки изход към реалността. Тази реалност, от която беше избягал и се беше скрил в себе си. Но изглежда, усетил че това бягство е продължило прекалено дълго, той отново се реши да търси промяната. Срещаше в съзнанието си мисли за ...

dimex666

Prose

895

Приятелство или... 🇧🇬

Приятелство между мъж и жена, което не завършва със секс, е като футболна игра, при която двата отбора през целия мач ритат топката, но не отправят нито един удар към противниковата врата.

iboyadjiev

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

902 4

Монолози на щастието. За Щастието и човешкото. 🇧🇬

И както по-рано се бяха уговорили, Щастието не бе част от Греховете, затова то зае пасивна позиция и след срещите между тях и хората, то просто разпитваше. Така му се искаше да опознае всичко.
В един прекрасен ден Щастието стана свидетел на…
Греховете обичаха да нарицаят човечеството с по-различни и ...

DrManolov

Prose » Short stories

1.4K

Зама 🇧🇬

Тулий дочу шума от препускащи копита в последния момент и успя да се обърне в мига, в който иззад близката дюна изскочи конник. Беше картагенец. Ездачът се стъписа, но моментално извади меча си и се нахвърли върху римлянина. Тулий отскочи, прокълна загубата на коня си, измъкна спатата* и вдигна овал ...

malkiatprintz

Prose » Short stories

1.3K 9

Позив за доброта 🇧🇬

„Тя тръгна, но накъде ли... Дали забравила, че аз съм любовта на живота ù, забрави дори да се обърне!?! Или може би в бързината да избяга от заблудата си, забрави да ми каже поне „Сбогом”... Какво пък! Защо ù е наистина любов несподелена? Защо ù е някой, в който не е намерила отзвук на силните си чу ...

dimex666

Prose

834 2

Укротяване (втора част) 🇧🇬

Съвместен проект на BobbyAngel и Suleimo
=== ВТОРА ЧАСТ ===
Беше минала седмица от срещата им, а Катя още усещаше онези решителни устни. Николай не я потърси, но и тя се въздържаше. Беше любопитна, как толкова млад човек, ще се издигне до такъв висок пост. Видя, че е на 29 години и все пак, как го е ...

suleimo

Prose » Erotic

2K 11

Цветята на голямата Ева 🇧🇬

Най-после петък. Работната седмица бавно притихваше върху бюрата на целия отдел.
Оставаше около час до седемнайсет, а времето пълзеше по корем много бавно и облизваше стрелките на часовника. Всеки от служителите духом беше вече далеч от сградата на офиса и кроеше планове за почивните дни.
Ева подред ...

Довереница

Prose » Short stories

1.4K 1 20

Монолози на щастието. За хората и щастието. 🇧🇬

Скатано в един тъмен ъгъл, под клетата светлина на старата като света, закачена на тавана, вяло клатеща се газена лампа, стоеше Щастието. Наричаше се така, защото хората му бяха дали точно това име. Всъщност, големият въпрос на Щастието беше какво именно кара хората да го наричат така и защо така за ...

DrManolov

Prose » Short stories

1.4K 5

Укротяване (първа част) 🇧🇬

Съвместен проект на BobbyAngel и Suleimo
=== ПЪРВА ЧАСТ ===
Катя беше сериозна дама, около 45-годишна, с перфектно поддържана фигура, кариеристка, властваща над всеки и всичко. Може би точно затова тя никога не намираше човека, с когото да прекара онези желани моменти.Често се отдаваше в ласките на ...

suleimo

Prose » Erotic

2.2K 7

Change your life/Промени живота си - 1-ва част 🇧🇬

На всеки се е случвало, нали? Всеки поне веднъж е мислил да отреже вените си и да спре да се тревожи за всичко... При мен това се е случвало много пъти... Нека ви разкажа моята история, за да разберете... Да започна от името си, казвам се Александра и съм на 16. Животът ми е пълна каша... Живея с ма ...

aalexxxx

Prose » Short stories

669 1

За какво съжаляват хората по света, преди да умрат? 🇧🇬

За какво ли съжаляват хората по света, преди да умрат? Може би...
Руснаците: Съжаляват колко много водка ще остане неизпита.
Французите: Съжаляват колко много жени ще останат недолюбени.
Германците: Съжаляват колко много бира ще остане неразлята.
Италианците: Съжаляват колко "Ферарита" ще останат не ...

duffmckagan

Prose » Others

878 2

Тунел 🇧🇬

Стъпките кънтяха по хлъзгавия каменен под. Тъмнината го обргъщаше... студът поглъщаше... Тичаше. Леденият въздух режеше дробовете му при всяко вдишване. Очите му сълзяха в непрогледния мрак. Крачка, две, три. Подхлъзваше се в меката кал, падаше. Студените камъни жегваха остро тялото му. Ставаше и ху ...

bambamplqkplqk

Prose

989 1

Звук и светлина 🇧🇬

Отварям очи и поглеждам, около мен е зима. Всичко е отрупано със сняг, няма сгради, животни или дървета. Само едно мъртво ябълково дърво на пет метра от мене застанало самотно сред бялата пустош. Опитвам се да си спомня как съм стигнал до тук, но съзнанието ми е празно като гледката, която се разкри ...

mistery_zoro

Prose » Short stories

1.1K 1

Нощни ръце 2 🇧🇬

Нагъл слънчев лъч танцува по притворените ми клепачи. Извръщам леко глава, опитвайки да се отърва от него, но той продължава да ме дразни, усетил явно, че съм лесна плячка. Отварям неохотно очи. Всичко си е както преди – все така съм прикована към леглото, лявото ми стъпало е все така клюмнало като ...

Heel

Prose » Short stories

983 1

Смесено сляпо творчество 🇧🇬

Дойде Краят, за да сътвори всичко отначало и Земята коленичи гола пред Него.
Белите думи по черни друми ще скитат.
В един черен казан грозновата фея пееше весели песни за любов и страдания.
Гаргата прокле своето гнездо, което винаги напускаше.
Противно на всички приказки, една самодива откри своя пр ...

libertasanima

Prose » Others

730

Скитници 🇧🇬

И днес оглеждаш се наоколо -
и виждаш само злоба, завист и порок.
От туй, което най-презираш сам се опасяваш.
Тя ще стъпи там, където най ще заболи!
Ще я видиш в огъня, където ще сияе. ...

Familytree

Prose » Others

901

Разковани дъски - 25 🇧🇬

Новина: България е 48-ма Световна сила по футбол! Зад нас са само страните, които нямат стадиони...
С въвеждането на умни електромери, общото IQ на работещите в Енергото рязко ще скочи.
Когато ми стане скучно, обикновено се обаждам в градската баня и казвам, че има бомба.
Решиха да играят с открити ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 7

Денят на влюбените 🇧🇬

Името ù беше Кейтлин. Най-обикновено момиче със своите мечти и страхове. Един слънчев ден тя излезе да се поразходи. Дълго време вървя из парка и се любува на чудесното време. След една голяма обиколка, момичето реши да седне на една пейка и да си почине.
Не мина много време и до нея седна друго мом ...

candy_girl_13

Prose » Short stories

1.1K

Някой ден 🇧🇬

Вратата на дървената къща се хлопна, а сянката му се отдалечаваше бавно. В тишината глухо отекваха отдалечаващите му се стъпки. Едва се чуваше скърцането на люлеещия се стол на верандата и свистенето на вятъра. Той вървеше и се опитваше да подреди мислите си. Не можеше да повярва какво е направил, н ...

totaleclipse5

Prose » Short stories

986

Тютюн 🇧🇬

Старецът бавно допушваше цигарата в дъжда. Беше сякаш в унес – в очите му се четеше оная скръб и тъжна мъдрост, които животът бе донесъл. Едно голямо бреме. Този човек, този нещастник вдишваше всяка капчица отрова, като че ли тя щеше да го избави завинаги от настоящето. Погледите ни сетне се срещнах ...

cryingangel

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K

Трифонзарезански трески 🇧🇬

Някои хора, излизайки от кръчмата, все едно тръгват по Алеята на славата - навсякъде оставят отпечатъци от длани.
Версиите за геройската смърт на Ахил са силно преувеличени. Просто, едно пияно амурче го улучило в петата...
Истината не е във виното, а в истинските хора, с които го споделяш...
Тоз, ко ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 10

Истинска Любов 🇧🇬

Честит Свети Веселин на всички,
които вярват в любовта. :)
Христо Планков много обичаше снимките и в ателието си имаше цяла етажерка с цветни и черно-бели фотографии в рамки. Тя беше на три етажа и най-горният беше запълнен изцяло със снимки на препарирани животни, които той беше направил (по поръчк ...

The_Crimson_King

Prose » Short stories

3.2K 1 6

Един за друг 🇧🇬

- Харесваш ми, знаеш ли.
- Така ли? Не, не знаех.
- Може би дори нещо повече...
- Повече?
- Да. Желая те. Искам те за себе си. ...

hristam

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 6

Смугъл ден 🇧🇬

Смугъл ден крие в очите си контурите на света. Влажна утрин. Потокът от хора се влива в реката на живота. Съществителните привличат и отдалечават глаголните форми на извайването си, погубвайки възвратно и безвъзвратно своето отредено време за избор. Метафорите на придобитото и пропиляното сравняват ...

линасветлана

Prose » Others

1.2K 1 7

Екстремни времена 🇧🇬

Днес вали дъжд. Хубав, с едри сребърни капки, ама да го гледаш само през прозорец. Това и правя. Топло е у дома и по нищо не личи да е февруари. Мъжът ми е на смяна в завода, децата са на рожден ден в техен приятел и аз се оказах съвсем сама. Затова си поканих сладкодумната кака Мита. От нея винаги ...

ZAGORA

Prose » Humorous

1.2K

Жребче 🇧🇬

Като студент пътувах много. Една вечер се озовах в хижа в троянския Балкан. Бях измокрен до кости. Почуках и без да чакам да ме поканят, влязох. Печката бумтеше. Нямаше никой. Преоблякох се и тръгнах да търся стопаните. Намерих конюшнята.
Млада жена нежно галеше кобилка. В първия момент не разбрах к ...

zelenvik

Prose » Others

3.5K 15

В далечното бъдеще 🇧🇬

В ДАЛЕЧНОТО БЪДЕЩЕ
Междузвезден кораб кацна на една пустинна планета. Капитанът за сетен път провери данните от бордовия компютър, където пишеше, че планетата е населена с много форми на живот. Най-развити били ХОМО САПИЕНС. Последните донесения на разузнавателните совалки гласяха, че не съществуват ...

mmarinov59

Prose » Humorous

1.1K

Неизпратена валентинка до моя учител 🇧🇬

Гледам към теб, гледам към теб, тайно.
Взирам се в теб, ***** защото си божествен.
Гледам към теб, гледам към теб, но знам, че никога няма да бъдеш мой.
Честит Свети Валентин
ПС: Надявам се да бъдеш щастлив на този ден, защото ти го заслужаваш. Обожавам те, ти си страхотен и исках просто да го знаеш ...

Cobain

Prose » Letters

1.3K

Клоунът винаги е прав... 🇧🇬

Поредното шоу, огромни плакати из целия град с моя лик. Манеж, светлини, огромна публика, която крещи маниакално за поредното зрелище. В очите им се чете жажда. Жаждата за спектакъл в най-чистата му форма. Виждам около себе си, точно преди да изляза, множество хора, полуоблечени, с различни смешни о ...

KaseyJones

Prose » Others

1K

Молитвата... 🇧🇬

МОЛИТВАТА, КОЯТО МИ СПАСИ ЖИВОТА
В далечните години на моята младост, когато работех в Либия, преживях, може би, един от най-странните епизоди от живота си. То, сред пясъците на африканската пустиня, може да ти се случи какво ли не, но тази случка наистина е за разказване.
Работех към свързочния деп ...

D2345678

Prose » Short stories

2.4K 3

Малките неща 🇧🇬

– Вечерта е разкошна – въздъхна доволно Елена. – Беше ми омръзнало от този студ.
– Наистина – съгласи се мъжът ù. – Пролетта започва да се усеща.
Светлината от високите улични лампи и неоновите реклами, изпъстрили фасадите на околните сгради, придаваха на неголемия площад, на паметника в центъра, на ...

malkiatprintz

Prose » Short stories

1.5K 13

Сянката 🇧🇬

Привечер…
Двама...
Той с бастунче в едната…
Тя, прихванала го за другата ръка…
Приведени, прилепени … ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

1K 2

Short stories and prose by contemporary authors

По пътя към мечтите 🇧🇬

Ти 🇧🇬

радвам се 🇧🇬

Да платим сметката му за ток! 🇧🇬

Монолози на щастието. За щастието и хората. Щастието и любовта. 1 част 🇧🇬

Отношенията 🇧🇬

Наблюдателят 🇧🇬

Укротяване (трета част) 🇧🇬

Избор на живот 🇧🇬

Приятелство или... 🇧🇬

Монолози на щастието. За Щастието и човешкото. 🇧🇬

Зама 🇧🇬

Позив за доброта 🇧🇬

Укротяване (втора част) 🇧🇬

Цветята на голямата Ева 🇧🇬

Монолози на щастието. За хората и щастието. 🇧🇬

Укротяване (първа част) 🇧🇬

Change your life/Промени живота си - 1-ва част 🇧🇬

За какво съжаляват хората по света, преди да умрат? 🇧🇬

Тунел 🇧🇬

Звук и светлина 🇧🇬

Нощни ръце 2 🇧🇬

Смесено сляпо творчество 🇧🇬

Скитници 🇧🇬

Разковани дъски - 25 🇧🇬

Денят на влюбените 🇧🇬

Някой ден 🇧🇬

Тютюн 🇧🇬

Трифонзарезански трески 🇧🇬

Истинска Любов 🇧🇬

Един за друг 🇧🇬

Смугъл ден 🇧🇬

Екстремни времена 🇧🇬

Жребче 🇧🇬

В далечното бъдеще 🇧🇬

Неизпратена валентинка до моя учител 🇧🇬

Клоунът винаги е прав... 🇧🇬

Молитвата... 🇧🇬

Малките неща 🇧🇬

Сянката 🇧🇬

Queue