Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

18+ Антонина 🇧🇬

Антонина
Панаира беше в разгара си. Бяха го открили преди два дни. В последните години това ставаше в делничен ден, за да има по-малко зяпачи. Иначе от градове и села, от близо и далеч, пристигаха поединично или на групи панаирджии-сеирджии и в Града на тепетата ставаше лудница.
Тази година имах гол ...

gudman

Prose » Short stories

1.3K 1

Скъпи Сърцеразбивачо 🇧🇬

Скъпи "Сърцеразбивачо", ако мога така да те нарека. Ти ми подари най-хубавото лято. След всичко, което се случи, искам да кажа, че грешах за теб. Опознах те. Сега ти стана моят идеал за момче. Ти беше всичко за мен... и може би продължаваш да си. От "Супер грозния" ти се превърна в "Перфектния" и то ...

inlove998

Prose » Letters

1.4K 2

Бездната 🇧🇬

Бездната... Едно непознато пространство, което според някои не съществува, а според други е олицетворение на смъртта. Там всичко е страх. Там ти ще се страхуваш дори от самия страх!
В тази несравнима с нищо обстановка, изпълнена само с тъмнина, ти ще се опитваш да видиш нещо. Но безуспешно. От всеки ...

SweetDaniel

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 3

Страната на осколките 🇧🇬

Дребния 1
Северът се губеше в гъста сива мъгла, на юг бяха отровните смогове на Комбината. Отгоре слънцето пронизваше гъстите облаци и огряваше Крайната тайга. Безкрайна шир, покрита с дебел слой жълто-зелен торф. От птичи поглед изглеждаше еднообразна и небрежна. Хълмовете и низините се редуваха ка ...

baikonur

Prose » Science fiction & fantasy

1K 1

Тайната. Как Бъбреците ми Проработиха отново нормално за 12 седмици. Или Моята История. 🇧🇬

,,Оцелях след пътно транспортен инцидент. Бях в кома седем дни. Чудо. Когато се събудих нищо не ме болеше. Исках да стана и да си тръгна, а имах много поражения. Възтанових се напълно.
След няколко години лекарите ми откриха хидронефроза. Единият ми бъбрек не работеше добре. Можеше окончателно да сп ...

ananyagul

Prose » Novellas and novels

760

Моят дядо 🇧🇬

„Даскала”! Така наричаха дядо ми (лека му пръст). Баща му бил учител в селото и свирел прекрасно на цигулка.
Завършил "Търговска гимназия" през далечната 1931 г.
С невероятния си търговски нюх той бил един от най-богатите хора в селото. Добър по душа, интелигентен и възпитан в такова семейство, така ...

shon

Prose » Others

1.2K 1 3

Висока температура 🇧🇬

ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА
С Вили се запознахме преди 3 седмици по обява във вестник. Срещнахме се в уречения час, на уреченото място. Разпознахме се и в едно "капанче", пихме чай с мед и лимон. Приказвахме си. Беше ни приятно. После се върнах в базата си в моя град. Аз му пишех писма (той- не) и му се обаж ...

anka-dimitrova

Prose » Humorous

917 4

Свободата в диалози 🇧🇬

Мария и Ели на пръв поглед са момичета, на които може да се разчита, но се оказва, че след тези диалози, които двете си "нанасят", никой на никого не може да разчита.
Ето откъси от диалозите им в рамките на думичката свобода.
Двете отново са на кафе и двете отново си говорят за действителносттта и з ...

suhache

Prose » Short stories

1K

Драган Охридски (в цялост) 🇧🇬

Отдавна желаех да посетя Куба. Социалистическото устройство, в което продължаваха да съществуват кубинците, може би допринасяше за усещаното от мен особено излъчване на тази страна. Не бях омаяна от комунистическата идеология, дори напротив, но не мога да отрека, че си мечтаех за все още неосъществи ...

Eia

Prose » Short stories, Others

2.2K 6

Дългият обяд на Земята 🇧🇬

Един ден обядвахме с Учителя Антарах. Скръстили крака под телата си, разположили се удобно, бавно и систематично унищожавахме отрупаната с храна маса. Когато привършвахме с храненето и лениво пощипвахме от десертното грозде, Учителят се усмихна, избърса длани в кърпата в скута си и започна:
- Нека с ...

ANTARAH

Prose » Others

623 1

За нея с любов 🇧🇬

Скъпа бъдеща дъщеричке,
чрез това писмо искам да ти предам няколко съвета, които да приложиш през живота си. Ще ти покажа грешките, които съм допускала многократно и искам да се поучиш от тях.
И така, най-напред ще ти кажа: не се предавай! Винаги колкото и да е трудно, не се отказвай и не позволявай ...

mashka

Prose » Letters

2K

Светът е голям колкото майчино око 🇧🇬

“Сърна роди тази пролет във високите треви на гробищата...”
(Георги Гроздев)
Камъкът на Анисе бодеше с чело рехавата трева. Пръстта наоколо бе като загладена. Гънките ù бяха изблизани като от дъжд.
Сивокафявата сърна с жълтеникавото петънце под опашката изгриза до корени цветята, които никнеха над г ...

azura_luna

Prose » Short stories

2.3K 22

Статуси и мрежи 🇧🇬

Оживените улици. Някак си пусти. Провирам се сред тълпата, а усещането е все едно вървя сама по магистрала. Празни и бездушни, хора без лица и чувства. Подминават и дори не се замислят кой притичва покрай тях. Някак жалко, някак тъжно. С музика, бумтяща в ушите, или телефонен разговор на висок тон в ...

ellina

Prose

1.6K

Най-краткият път 🇧🇬

Тръгвам, за да се завърна - изнервена и уморена от престорени приятелства, изсъхнали сърца и изхабени думи. В понеделник сутрин автогарата е празна и ръмжи от самота. Двигателите предвещават заминаване, а заскрежените стъкла на автобусите - нежелана слепота. Стоим! Аз - на единия край на света, ти - ...

MoonflowerTani

Prose

1.2K 3

“Назад, назад, моме Калино!”... 🇧🇬

- Чобанска му работа! Аз му говоря за любов и че ще му пристана, той – овцете, та овцете! Пууу, му се е невидяло... – блъсна с все сила вратата на кошарата Керана и в яда си ритна една овца, което беше застанала на пътя ù.
- Керано! Керано, ма?! Малка си още, ма, нека йож малко пораснеш! – жалваше с ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2K 13

Hopeless 🇧🇬

И вървеше старецът ден и нощ из широката земя. Търсеше нещо. Набразденото му от безвремие лице, някога ведро и пълно с надежда, залиняваше с всеки залез, всеки полъх, всяка крачка...
- Град? Не. Е'но селце има на края на гората, ама не те съвевтвам. Редовно си го пердашат нек'ви бандюги... - сподели ...

bahkata

Prose » Short stories

758

Катината нива 🇧🇬

Лятото покриваше златните ниви с коси. Облаците се оплитаха в къдриците му, а птиците кацаха като панделки върху тях. Земята потръпваше влюбено под стъпките на галещото слънце. Целувките пареха кожата ú, но тя обичаше да усеща силата им. Това я караше да се чувства жива.
До една нива край извора лят ...

inakrein

Prose » Short stories

1.9K 7

Ти 🇧🇬

Ей, Ти какъв си бе? Да не си на света цвета, че все около теб гравитирам? И си по-стар от мен, и не ми обръщаш кой знае какво внимание, та се чудя какво пък толкова съм се привързал към Теб? Вярно е, че откакто се помня, сме почти все заедно, ама чак пък толкоз?! И с други съм бил заедно, пък се раз ...

Daytona

Prose » Short stories

2.1K 3

Само да знаеха... 🇧🇬

Последен стих пиша ти аз...
Последен дъх поемам си...
последна мисъл за теб
протича в главата ми...
Мисъл, но с хиляди спомени... ...

poison-

Prose » Others

1.3K 2

Привличане - Той и Тя (трета последна част) 🇧🇬

Той - Здравей, чаровнице.
Тя - Здравей, преследвачо. Усещам, че имаш да казваш нещо. Давай да те чуя.
Той - Интересно ми е каква музика слушаш. Ако можеш да се видиш отстрани как се движиш, секси, надъхващо.
Тя - Избирам музика според настроението, латино, кизомба, повечето е от плажните партита на ...

suleimo

Prose » Short stories

1.2K 2

Бабата 🇧🇬

Лошото време се задържа повече от очакваното, напук на синоптиците, които твърдяха, че скоро ще се оправи. Валеше неспирно от няколко дена, като от време на време поспираше, само за да може пак отново да завали. По улицата почти нямаше хора. Тук-там се мяркаше някой, но по изражението на лицето на м ...

Anyshka

Prose » Short stories

976

Теория на невероятностите 🇧🇬

Събуди го натрапчивото усещане, че в спалнята има някой.
Беше съвсем тъмно, но въпреки това успя да различи съвсем ясно мъжа, седнал в креслото отсреща. По някакъв смахнат, сюрреалистичен начин този човек приличаше на него.
Изправи се в леглото с мисълта, че това е сън. Какво друго можеше да бъде?
- ...

hristam

Prose » Short stories

1.5K

Напразни мечти 🇧🇬

Вечерта надвисва над земята.
Прибирам се, с натежала глава и морен поглед.
Вземам сух комат и слагам залък в устата.
Дрехите захвърлям.
Навеждам аз глава и се моля да съм твоя. ...

Nikkyz98

Prose » Letters

1.5K 2

Присъствие 🇧🇬

Благодаря на Влади за идеята.
- От какво те е страх най-много?
Въпросът дойде изневиделица и нямах готов отговор. Ако някой ме бе питал същото преди години, с лекота щях да отговоря: Смъртта, разбира се. Но сега…сега е различно. Успял бях да притъпя тази остра, понякога достигаща до мълчаливи (неист ...

azazel

Prose » Short stories

998 1

*** 🇧🇬

За пореден път бягам. За пореден път забравям…
Изстивам с времето, с всеки отиващ си ден.
Избледнявам. Ослепявам. Изчезвам.
Почти се заличавам...
Всичко е ненужно, безсмислено, евтино. ...

talasbmche

Prose

863

Навсякъде около теб 🇧🇬

Когато станеш сутрин и се измъкнеш от леглото, аз ще бъда топлината между разбутаната ти завивка. Онази топлина, която те кара да се върнеш и да си легнеш пак. Но вече си станал и отиваш към кухнята. Когато пуснеш кафе-машината, аз ще бъда дразнещият звук, който издава, а когато кафето ти стане гото ...

malkafeya

Prose » Letters

1.4K

Идеална? 🇧🇬

Тя бе идеалът за момиче, красива, с дълги руси коси, сини очи, популярна, можеше да има всеки само с поглед. Изглежда перфектна, нали? През главата ти минават мисли от рода на "Никога няма да съм нея", "Ще умра сама","Защо е по-добра от мен?". Мислиш си, че няма смисъл, че си по-нисша от нея. Но ти ...

xNeoNx

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

799

Писмо за теб, любов моя 🇧🇬

Не успях да ти кажа всичко това.
Затова нека с това писмо да кажа...
”Сбогом, Любов Моя”
Помня всичко...
От първата секунда, когато ме съживи, ...

the-secret-girl

Prose » Letters

3.7K 1

Есен 🇧🇬

Избягала от училище, така се чувствам.
Има нещо вътре в мен, което негодува и не иска
да се среща с хората.
Запътена наникъде, загубвам смисъла.
Не е в розовите хапчета със захарно покритие. ...

Krisha

Prose » Letters

1.3K 1

Привличане - Тя (втора част) 🇧🇬

Ден като всеки друг. Зима, студ, пак на работа. Как ми се иска нещо хубаво да ми се случи. Ама да е такова, дето да кажеш "Няма начин точно на мене да се случи".
Зареждам си на мобилния любимите парчета и потеглям. Днес ми трябва адреналин. Искам сритване по дупето, нещо да ме разсъни.
Иначе зимата ...

suleimo

Prose » Short stories

936

Не бяха с разбити сърца 🇧🇬

- Искам да те изкрещя на целия свят!
- Тогава защо не го направиш ?
- Ей, хора обичам го ! Обичам Го! – развика се тя в метрото.
Бебе заплака. Две бабички се спогледаха смутено. Един мъж се усмихна. Една жена се уплаши.
Двама души се обичаха. ...

Raindrops_on_my_skin

Prose » Short stories

861

Гледа ли дядо Ставри, гледа ли?!... 🇧🇬

Дядо Ставри... Вече на 89 години, а акълът му лапешки. Нямаше ден през последните има-няма четиридесет години, в който той да не ходеше на автогарата, където посрещаше и изпращаше големите автобуси, махаше на пътниците и се опитваше да ги заговаря, да съветва компетентно работещите там и да дава нас ...

pepsi1975

Prose » Short stories

1.6K 11

Софийска сага 37 🇧🇬

Софийска сага 37
Глава тридесет и пета
Предсказанието на баба Ванга се сбъдна. Човекът с белег на челото се появи и светът се променяше. Отсега нататък нищо нямаше да е както преди. Понятията “хубаво” и “лошо” щяха да придобият нов смисъл. А понякога даже щяха да си разменят местата. Враговете щяха ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1K 2

Разковани дъски - 15 🇧🇬

Ако е възможно, някой да поръси Просветното министерство с проСВЕТЕНА вода...
Вместо да разлаем кучетата, не е ли по-добре да ги разкатаем!
Искам някой да ми подари банкова сметка тип PINокио. Колкото повече лъжа за наличните пари в нея, толкова тяхното количество да нараства.
Хубаво е, че има Ден н ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2K 14

Европейски съд 🇧🇬

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД
Това селище трудно може да се намери дори на карта с малки мащаби, но то съществува. Сутрин слънцето се събужда, подпира русата си глава на скалата над него и то се появява на света, с всичките си красоти и недостатъци, със самочувствието на истински пълноправен член на Европейския съ ...

purko59

Prose » Short stories

974 6

Дух, затворен в мисъл 🇧🇬

Алармата с проглушителен писък нахлува в съня ми. Събуждам се уморен. В главата ми моментално нахлуват мисли без адрес, смисъл и повод. Пъдя ги – отегчават ме. Правя си наум план за деня. Обичам плановете. Дават ми безгранична увереност, че знам какво трябва да правя с живота си. Обичам да вярвам на ...

morigana

Prose » Short stories

1.5K 6

Привличане - Той (първа част) 🇧🇬

Видях я, още докато паркирах колата. Без да се усетя, краката ми сами тръгнаха след нея. Имаше нещо в походката ù, сякаш танцуваше. Тактуваше с пръсти по бедрото си. Не беше някоя кльощава мацка. Как съблазнително поклащаше дупе, сякаш ме канеше да я следвам.
Опа, смени темпото. Явно друга музика зв ...

suleimo

Prose » Short stories

1.1K

Софийска сага 36 🇧🇬

Софийска сага 36
Глава тридесет и трета
Виктор Антонов свали наушниците, прибра двата пистолета в кутията и ги предаде на оръжейника. За днес тренировъчната стрелба беше свършила. Днес беше вкарал 5 в десетката в позиция “с гръб” към мишената. Имаше още какво да се желае, но първият по-сериозен успе ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.1K 5

Това съм аз 🇧🇬

Aз съм от истинските момчета.
Не съм от момчетата, които се отказват, когато животът ги повали. Не съм от момчетата, които бягат, когато съдбата ги изправи пред най-големите трудности. Не съм от момчетата, които падат на колене и чакат да изгрее слънце. Не съм от тези, които се примиряват. Нито от т ...

garvana83

Prose » Others

1.3K 2

Рожденият ден на Пешеходеца 🇧🇬

- Дайте си чашите! Пешеходеца черпи, има рожден ден – тържествено обяви Тенчо кръчмарят и наду музиката.
Петимата се спогледаха усмихнати. По още едно питие се пие и без повод, но рожденият ден все пак придава тържественост на всяка чаша.
От няколко месеца знаеха истинското име на Пешеходеца.
Славов ...

krashkov

Prose » Short stories

923 1

Short stories and prose by contemporary authors

18+ Антонина 🇧🇬

Скъпи Сърцеразбивачо 🇧🇬

Бездната 🇧🇬

Страната на осколките 🇧🇬

Тайната. Как Бъбреците ми Проработиха отново нормално за 12 седмици. Или Моята История. 🇧🇬

Моят дядо 🇧🇬

Висока температура 🇧🇬

Свободата в диалози 🇧🇬

Драган Охридски (в цялост) 🇧🇬

Дългият обяд на Земята 🇧🇬

За нея с любов 🇧🇬

Светът е голям колкото майчино око 🇧🇬

Статуси и мрежи 🇧🇬

Най-краткият път 🇧🇬

“Назад, назад, моме Калино!”... 🇧🇬

Hopeless 🇧🇬

Катината нива 🇧🇬

Ти 🇧🇬

Само да знаеха... 🇧🇬

Привличане - Той и Тя (трета последна част) 🇧🇬

Бабата 🇧🇬

Теория на невероятностите 🇧🇬

Напразни мечти 🇧🇬

Присъствие 🇧🇬

*** 🇧🇬

Навсякъде около теб 🇧🇬

Идеална? 🇧🇬

Писмо за теб, любов моя 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Привличане - Тя (втора част) 🇧🇬

Не бяха с разбити сърца 🇧🇬

Гледа ли дядо Ставри, гледа ли?!... 🇧🇬

Софийска сага 37 🇧🇬

Разковани дъски - 15 🇧🇬

Европейски съд 🇧🇬

Дух, затворен в мисъл 🇧🇬

Привличане - Той (първа част) 🇧🇬

Софийска сага 36 🇧🇬

Това съм аз 🇧🇬

Рожденият ден на Пешеходеца 🇧🇬

Queue