Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

От вино - мляко 🇧🇬

Чардак сой блестеше със своите големи баири от километри. Трудно беше човек да не го забележи, когато пътува по магистралата. Високите възвишения и огрените от слънцето склонове с бели варовикови скали отразяваха всичко, което се случва в местността. И когато влезеш навътре и стигнеш до малката долч ...

icohim

Prose

995 1

Есенна Монтана 🇧🇬

Есенна Монтана
Поглеждайки през прозореца на класната стая, виждам все същите дървета, които украсяват пейзажа около училище, но някак променени. Листата им като че ли остаряват. Вече не е тъй зелено. Дори зеленото почти не се мярка из багрите на дървесните корони. Гледам от топлата стая всички тези ...

just-inlove

Prose » Short stories

1.2K 2

Заговорът 🇧🇬

В определени исторически периоди, Историята е принудена
да влиза в ролята на Слугиня на Политиката. Това става
обикновено при тоталитарните режими на управление.
За съжаление, ЛОША СЛУГИНЯ! Защото не е успявала да
поддържа Господарката си Чиста. От която на свой ред и тя ...

petertpetrov

Prose » Others

1.1K

Кафе с ръж и леблебия 🇧🇬

Не е толкова важно това странно, но по особен начин дъхаво нещо, което някога възрастните са наричали кафе. Не знам, може би е имало и истинско, но бабите от преди 60-70 години обикновено варели тази смеска и го сервирали за кафе.
Та както казах, не ми е думата за това кафе, а за една спретната стар ...

latinka

Prose » Short stories

5.4K 3

Молеха за още 🇧🇬

Давеха се в болката... и молеха за още!
В дълбините търсеха нещо скрито, нещо свое. А въздухът не им достигаше. Слънцето възпламеняваше водите и те се превръщаха в постоянно подклаждани огньове.
Катранени. Кървави.
И всички онея вътре в тях се пържеха – буквално... и красиво. В триумфа свой се губех ...

liubomira97

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 1 2

Дневник на една влюбена 1 🇧🇬

Заченки на влюбването…
Септември, 2010
Времето беше слънчево. Бяха изминали два дена, откакто се бях прибрала в родния си град. Стоях седнала на една пейка в квартала, чакайки моя близка приятелка от детството Радина, да излезе със сина си който беше на 2 г. Всеки път, когато ги поглеждах, си мислех ...

ivetoo90

Prose » Novellas and novels

1.3K 1

Моето момче 🇧🇬

Отпреди няколко дни се чувствам като младо момче. Ще правя с един приятел малка книжарничка. Както е казал Джани Родари: ”Ако можех да имам едно магазинче с две полички, бих продавал познайте какво? Надежда, надежда за всички.”
Ще има книжки, ще има икони, малки и големи, ще има сребърни синджирчета ...

lubara

Prose » Short stories

1.4K 11

Сънят 🇧🇬

Сънят
На Знаците
Някога в бъдещето...
Силвия като хипнотизирана наблюдаваше ръсещата се пепел на догарящата клечица, а сълзите й просто капеха. Ароматът връщаше спомените и ги смесваше с живи копнежи и умиращи мечти. Рапсодия на Бочели дълбаеше в раната... От месеци разумът й се противеше и вадеше д ...

zelena

Prose » Short stories

2.4K 42

Фелисия 🇧🇬

Фелисия бе красива. Буйната й грива се развяваше под нежния полъх на южния вятър. Опашката й придаваше неземна фееричност. Денят започваше, а Фелисия бе неспокойна, какво ли щеше да се случи днес? Тя вдигна глава и погледна към небето, сякаш го умоляваше да бъде все така синьо и галещо. Големите й в ...

tanelia

Prose » Short stories

1.1K

Насочвам мисълта си 🇧🇬

Насочвам мисълта си към Християнското милосърдие, което е проява на смирение и скромност. Кой всъщност е истински вярващ? Може би този, който подпомага нуждаещите се. Никога не си въобразява, че го превъзхождат, нито подценява милосърдието си, а още по-малко търси и очаква похвала, благодарност, или ...

mari45

Prose

1.1K

Аз... не знам 🇧🇬

Често пъти премисляме ситуации и стигаме до изводи, които ни карат да се замисляме: "Защо?". Често повтаряме грешки, не защото смятаме, че резултатът ще е различен, а защото свикваме с болката, която ни изпълва при поредния провал. И после плачем, страдаме, че отново ни се случва онова, което не вед ...

DarkRider

Prose

2.1K 3

14 февруари 🇧🇬

Даже не знам защо го пиша това... И искам ли да ви го разкажа. Аз не обичам да пиша и не умея. Не съм нито писателка, нито поетеса, нито дори учителка по литература. Занимавам се със застраховане – сметки, анализи, оценка на риск, статистика... Скучна работа, бихте казали, вероятно. Дори писма не об ...

iren5

Prose » Short stories

1.9K 3 14

Или разбий ме, или обичай ме! 🇧🇬

Ако можеш да ме обичаш - обичай ме, па макар и мълчаливо. За любов не съм молила никого, няма и да моля никога. Ако можеш да не огорчаваш дните ми - носи ми някаква усмивка, па макар и само с твоето присъствие. Дали е обич, не зная, но от моя страна е обичане - истинско, глупаво, страшно обичане.
Не ...

lility

Prose » Others

1.6K 1

Неизвестни, събрани в едно известно 🇧🇬

Сигурно няма да повярвате на историята, която ще ви разкажа, но ще поема този риск...
Вчера си беше един обикновен делничен ден, понеделник - като всички
понеделници. Знаете, нали - след почивните дни ужасно трудно е човек да се "отлепи" от дома си и да се адаптира към новата работна седмица. Тръгва ...

galiakara

Prose » Short stories

1.1K 4

Съдба - плаваща лодка 🇧🇬

Може би моята съдба е да съм плаваща лодка, която никога не акостира, а нейната безбрежна любов е търсенето, пътят, морето. Скитница във времето. Нереалността на пропуснатите възможности е геният на моя все още ненаписан роман. Не знам колко незаченати деца имам и колко несъстояли се сватби и развод ...

La-magnifique

Prose » Others

1.1K

Етюди: Срещи 2 🇧🇬

Онзи ден пих чай с хора, които съм виждала само на снимка, а за секунди разбраха всичко за мен. Застреляха ме с куп въпроси, жлъчни думи, остри погледи, после ме съживиха с глътки ръчнонабран чай от планината. Благодарихме си, че сме се видели, не обещахме, че пак ще се срещнем. Никой няма да ни нак ...

fibra

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

988

Дневник на една влюбена 🇧🇬

Леглото беше единично, той, с тъмно сини боксерки с черни райета по ръбовете, лежеше до мен, толкова възбуждаш, толкова магнетичен. Влудяваше кръвта ми, изостряше сетивата ми , обладаваше мислите ми. Аз лежах до него по сатенено нощно бельо, прилепнало по тялото ми с цикламено оцветяване и черна дан ...

ivetoo90

Prose » Novellas and novels

1.1K

Зад сините очи на твореца 🇧🇬

Сив, убиващ с апатията, която носеше със себе си, следобед бе обхванал града. Улиците бяха прогизнали от среднощния дъжд и във въздуха се носеше успокояващата миризма на мокър асфалт. Тази потискаща и в същото време омайваща обстановка бе прибрала всички хора по домовете им. Макар повечето от тях да ...

Kromuel

Prose » Short stories

1.3K 2

Коминджии 🇧🇬

Две момичета и осем момчета се товарим на потрошен автобус.
Тръгваме от Хасково на едномесечен стаж за рудник Върба.
В Кърджали се прехвърляме на друга таратайка, посока Мадан.
Началото на март - снежнобелите върхове на Родопа заслепяват!
Пристигаме привечер и с открита „молотовка” потегляме за Върба. ...

Volter

Prose » Short stories

1.3K 1

Изстрел 🇧🇬

Изстрел. И след него нищо.
Изстрел. И след него онази мъничка надежда за по-хубаво начало.
Изстрел. И след него сърцето ми намери всичките си парченца и самичко си се залепи.
Изстрел...
Как исках да ти кажа всички неща, останали неизказани, висящи над бездната между нас... Но не го направих. Не каза ...

Samion

Prose » Letters

1.3K 2

Шепот от луната - 1 🇧🇬

1
Стоеше на прозореца, гледайки пустата улица с изпълнен с празнина поглед. Монотонният звук от тракането на дъжда по ламарината и стичането на водата по улуците караха клепачите й да натежават, но тя не се отказваше и продължаваше да се взира в реките, течащи по асфалта и събиращите се океани в огр ...

monika-95

Prose » Novellas and novels

697

Краят на слепотата(3) 🇧🇬

Трета част
1. Мария Хосе
–Доволен съм, момичета!-похвали ги управителят.-Оборотът се увеличава с всеки изминал ден.
Сузана предлагаше дрехи, а Мария Хосе-парфюмерия.
Тази нощ Мария Хосе сънува малко, пухкаво кученце. Доближи се до нея и се сви в краката ѝ. Тя го погали и то не пожела да си отиде. Ка ...

Enena

Prose » Novellas and novels

1.6K 6

Кучка 🇧🇬

Не пиеше много.
До козирката!
Ни повече, ни по малко!
При него всичко беше точно!
Пиеше само вечер. ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

1.3K 10

Когато стане трудно, най-добре се вижда кой наистина държи на теб! 🇧🇬

Когато стане трудно, когато стане невъзможно... Когато влачейки се, пак вървиш напред. Когато мисълта за щастие звучи тревожно и се чувстваш сякаш няма никой, а единствено за болката настъпва ред. Когато една след друга мечтите се разбиват и парчетата се пръскат на хиляди страни. Когато горчивите съ ...

lility

Prose » Others

8.5K 2

Тъгата по избледняващия спомен 🇧🇬

Тя бе всичко за него… Лидия, неговата Лидия, създание, пред което ангелите бяха просто бели сенки на мечтите и копнежите. Лидия бе омайна, желана, изкусителна и единствена, Лидия бе негова. В този момент Александър стоеше и се взираше в черните ú очи, в това, което те криеха. Очи, правещи сивия свят ...

Kromuel

Prose » Short stories

1.1K 2

Късият разказ 🇧🇬

Беше къс разказ. От най-късите. Жалък и неубедителен. Не ставаше. И си го знаеше. Беше чувал за други къси разкази, за които се носеха легенди. Самодоволни критици с дебели очила и димящи лули ги възхваляваха неуморно, изписвайки безкрайни страници. Разкази с късмет. Не беше от тях. Не ставаше. И си ...

meleager

Prose » Short stories

1.1K 9

Слънцето и луната 🇧🇬

Младеж, роден от небето, благословен от Бога, носещ ангелска светлина, тичащ по пъстроцветна дъга. Гонен от вятъра, играещ с облаците. Той игрив е, пакостлив. Добър и всеотдаен. Мъка за някои, надежда за други.
Девойка с бял греховен пламък, търкаляща се по небесния свод, разхождаща се между звездит ...

ginky

Prose » Others

790

Разковани дъски - 4 🇧🇬

РАЗКОВАНИ ДЪСКИ -4
С чувство на огромно разочарование установих: резултатите от тегленията на Спортния тотализатор са твърде променливи...
Оказа се, че птицата, дето ме нацвъка за късмет, просто е била разхлабена.
Причернява ми, когато трябва да тегля от „белите” пари, отделени за „черни” дни...
Нап ...

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 5

По пъртината 🇧🇬

Бавничко пристъпваше по пъртината - дребничък планинец с горящи очи, покрай които се разстилаха замислени бръчици. Върху едното слепоочие на човечеца пулсираше развълнувана веничка и най-вече по това си личеше, че тази разходка за него не е обикновена. Виждаше себе си - смешно, палаво дете, търчащо ...

Eia

Prose » Short stories

1.2K 9

Скитникът 🇧🇬

Рон беше един от онези мечтатели, които светът вечно подритва и пренебрегва. Въпреки цялата си забележителност, той тънеше в дълбините на черната забрава, която бе обгърнала душата му със своите самотни пипала. Останал неразбран, той скиташе из целия свят, търсеше пътеката, която щеше да го отведе д ...

Kromuel

Prose » Short stories

934 1

Отново ти...част 1 🇧🇬

Вън валеше силен сняг, камината гореше силно, пламъците като самодиви „играеха” своя вълшебен танц. Аз стоях загледана в „танца” им и в този миг дочух познатите стъпки да отекват навън. Знаех - беше той! Той туко-що беше излязъл от затвора, не го очаквах толкова рано, дори изобщо не го очаквах, че щ ...

someone-else

Prose » Short stories

793 2

Пенсиониране на 67 🇧🇬

Пенсиониране на 67
Здравейте, аз съм Хуан Гийермо. Ето моята история:
Преди месец получих сърдечен пристъп и жена ми повика линейка. Тя дойде, сложиха ме на носилка и ме понесоха надолу по стълбите. Носачите бяха съответно на 65 и 66 години, единият-с ревматизъм, другият-с дископатия и не можаха да ...

bojilova1

Prose » Humorous

1.6K 15

Един миг 🇧🇬

Тази вечер луната ставаше свидетел на малък емоционален апогей. Нямаше караници, нямаше сълзи, просто тишина... Снегът навън вече затрупваше и последните сиви парченца от земята. Вятърът пееше своята печална песен, а всичко наоколо беше притихнало и слушаше внимателно.
Там, в тази хармония от звуци, ...

Ca6uTy

Prose » Short stories

1.4K 4

Началото... 🇧🇬

Повечето от хората приемат думата ,,начало'' като някаква светлина там, в края на тъмния тунел.
Аз за краткия си допир с живота осъзнах, че тази дума ме кара да изпитвам ужас.
Всичко все започва отначало, без престой и без връщане назад.
Може би в началото на живота ми е имало някакъв престой, но ба ...

elenasim1

Prose

2.9K 34

Близко бъдеще, някъде... 🇧🇬

(Тази пародийка не е моя. Със специалното съгласие на автора, мой приятел, Мирослав, лекичко я пригодих за сайта и реших, че трябва да се види от повече хора. Приятно забавление!)
(Граматическите грешки, които ще откриете, не са неволни.)
Година 2054. Държава нема. Град Софеа. Разруха, студ, глад. М ...

Daytona

Prose » Humorous

961 2

Романс край синьото езеро - глава втора 🇧🇬

Романс край синьото езеро
Глава втора
Петък към обяд Лидия се обади на Стан за да им предложи разходка до Копривщица през неделния ден. Естествено тя знаеше, че Нели е на симпозиум, а Радо беше командировка в Италия. Щеше да се завърне в събота на обяд. Разбраха се да се чуят в събота вечерта, когат ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.7K

За гъсеницата, цикламата и нас някъде между тях 🇧🇬

Някога бях гъсеница. Бях толкова зелена, с дълги крака и малки бляскави косми по цялото ми тяло. Имах късмета да бъда красива. Но всеки ден бях толкова различно зелена, че се сливах с растенията и никой не виждаше моята красота. Това беше отвътре. Отвън имах всички цветове на живота. Всички забелязв ...

anenceee

Prose » Short stories

775

Бягство към Себе си 🇧🇬

*
Откъдето и да погледнеш - роден конспиратор!
Съден за антидържавна дейност преди и след 09.09.1944 г.
Отказва да работи с комунистите, открито осъжда репресиите на новата власт!
Не признава друга кауза, освен тази на Стамболийски - земеделската! ...

Volter

Prose » Short stories

1.1K

Хакуна и Матата 🇧🇬

Хакуна и Матата бяха влюбени и заедно образуваха Хакуна Матата. На тях кръстиха онази Хакуна Матата, за която Тимон и Пумба така усърдно говореха и която търсеха толкова дълго време.
Те сияеха, те светеха в най-прекрасните цветове. Те викаха сутрин Слънцето и го изпращаха вечер. Те поръсваха черното ...

NanaSky

Prose » Others

1K

Прераждане 🇧🇬

Потъвам в потни пътища на петнадесети перон с пътници,
пресушили повече от половината подземен пир.
Пиша за покварена присъда и прощален подарък – парченце праскова.
После припадък. Птици, пожелаващи плът.
Писмо и плоча. ...

xuMepa

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

933 3

Short stories and prose by contemporary authors

От вино - мляко 🇧🇬

Есенна Монтана 🇧🇬

Заговорът 🇧🇬

Кафе с ръж и леблебия 🇧🇬

Молеха за още 🇧🇬

Дневник на една влюбена 1 🇧🇬

Моето момче 🇧🇬

Сънят 🇧🇬

Фелисия 🇧🇬

Насочвам мисълта си 🇧🇬

Аз... не знам 🇧🇬

14 февруари 🇧🇬

Или разбий ме, или обичай ме! 🇧🇬

Неизвестни, събрани в едно известно 🇧🇬

Съдба - плаваща лодка 🇧🇬

Етюди: Срещи 2 🇧🇬

Дневник на една влюбена 🇧🇬

Зад сините очи на твореца 🇧🇬

Коминджии 🇧🇬

Изстрел 🇧🇬

Шепот от луната - 1 🇧🇬

Краят на слепотата(3) 🇧🇬

Кучка 🇧🇬

Когато стане трудно, най-добре се вижда кой наистина държи на теб! 🇧🇬

Тъгата по избледняващия спомен 🇧🇬

Късият разказ 🇧🇬

Слънцето и луната 🇧🇬

Разковани дъски - 4 🇧🇬

По пъртината 🇧🇬

Скитникът 🇧🇬

Отново ти...част 1 🇧🇬

Пенсиониране на 67 🇧🇬

Един миг 🇧🇬

Началото... 🇧🇬

Близко бъдеще, някъде... 🇧🇬

Романс край синьото езеро - глава втора 🇧🇬

За гъсеницата, цикламата и нас някъде между тях 🇧🇬

Бягство към Себе си 🇧🇬

Хакуна и Матата 🇧🇬

Прераждане 🇧🇬

Queue