Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Низ от истини 🇧🇬

Не сте ли се замисляли кое е по-лошо – да получиш истината, или да не я получиш. Бих казал, че и двете са еднакво добри и лоши. По-тежко е да осъзнаеш истината. Тогава тя наистина придобива образ. Тогава тя наистина говори. Тя като всички неща свързани с мисълта е нещо много относително. Не можеш да ...

Eeyorestz

Prose » Others

715

18+ Cuba libre 6 🇧🇬

CUBA LIBRE 6
От три дни Жорж беше затворен в тази вила-затвор. Не беше лишаван нито от храна, нито от внимание. Часове наред го разпитваха за целта на пътуването му до Куба, за връзките му с американските власти и специални служби. Явно търсеха нещо, което той не можеше да им даде. Пътуването му беш ...

gudman

Prose » Erotic

1.7K 1

Висока цена 🇧🇬

Да си добър значи да се опитваш да не нараняваш никого, но какво ли е ако заради доброто в себе си нараняваш себе си.
Единственият човек, който знаеше това, беше Авелин. На пръв поглед тя беше като всяко друго седемнадесетгодишно момиче, но само на пръв поглед. Тя беше от хората, които могат да се о ...

Alania

Prose » Science fiction & fantasy

792 2

Срещата 🇧🇬

Ресторантът беше топъл и тих. Стъпките ú приличаха на ноти, изписвани по петолинието на пода. Дъхът ú спираше, оглеждайки се на коя маса я чака...
- Здравей, заповядай - каза той и бавно протегна ръка за поздрав.
- Извинявай, задръстването беше невъобразимо!
Ръцете им се срещнаха за секунди, но тя н ...

belabelitsa

Prose

1.3K 1

Истинското име на Лабаджанов 🇧🇬

Истинското име на Лабаджанов
Лабаджанов ме чакаше пред кантората, почти винаги бит и насинен, но винаги с бодър дух и огромната енергия на луд, който обича до бой България. Сам се бе нарекъл “Ботев” и не позволяваше да го наричат другояче, не само защото беше от Козлодуй и не само защото знаеше наиз ...

Раш

Prose » Short stories

1.1K 2

Някой друг 🇧🇬

Ела, когато сладките неща започнат да горчат и може би в ръждивия час пак ще ти разказвам аз. Късна доба нахлува през прозорци и врати, тежи, както и преди. Има ли място есента за още спомени и слова? Намирам в нея колебание, блуждаещи мисли и желание; но тя не иска да даде отговор и яснота за моето ...

Magnificent-wind

Prose » Others

1.4K

За ползата от гнилите домати 🇧🇬

За ползата от гнилите домати
Тя беше красива, никой не го отричаше, а и на кого му е нужно да се забърква в такъв спор. От скоро се беше нагърбила със сложната задача да обича. Освен това, беше нагърбила и няколко килограма български домати - от онези, с които се слави родината ни.
Но нека оставим н ...

kastag

Prose

755

Мила и пясъчният човек 🇧🇬

Тази вечер беше първата вечер на Мила в града. Макар и изморителното пътуване да я беше накарало да спи през светлата част на деня, сега тя стоеше пред огледалото и се взираше в другата част от себе си. Очите ù се разшириха пред мисълта, че сега започва всичко отначало, изтривайки всички спомени, ко ...

glorii

Prose » Short stories

1.4K 2

Ярост 🇧🇬

ЯРОСТ
Току-що Някой разчисти облаците и така обичаното от мен небе провисна над земята в едно безлично сивкаво. Като мокър чаршаф.
Разярен и гневен придърпа силно небето надолу. Натъкми го уж за дъжд. За порой от дъжд.
И почна. Дори не успях да си го представя.
Побиха ме тръпки. Вятърът чудовищно за ...

StefkaGaleva

Prose » Others

1.2K 4

Мислите и живота 🇧🇬

Животът ни е много странно нещо. Как приятелите се оказват онези, които ни предават. Тези, които мразим заради техните идеали и цели, всъшност се оказват с не лоши приоритети когато разберем нещо ново за тях – нещо, което подхожда на нас самите. Всеки ден откриваме нови неща за живота и всеки ден за ...

Eeyorestz

Prose » Others

857 2

Сам сред нищото (2-ра част) 🇧🇬

ужаси +18
...................
Излезе навън, за да се разтъпче. Мразът отново го бе сковал. Видя, че мъглата се е вдигнала още нагоре и че иззад автомобила планината лека-полека се спускаше надолу. Влезе пак вътре, изключи от скорост и бутна ръчната спирачка. "Хюндай"-ът не помръдна.
Той слезе и забу ...

donkooooo

Prose » Short stories

1.3K 12

Импресия в черно-бяло 🇧🇬

Импресия в черно-бяло.
Вятърът мете мъртвите листа по улиците на Града. Оловно сиво небе тежи на раменете на забързаните хора. На площада е пусто, само тъжни лампи мъждукат в празните магазинчета. Късна есен, обрулени хълмове, редки минувачи с вдигнати яки и намусени лица. Черни облаци закриват това ...

gudman

Prose » Others

1.1K 6

Авторът винаги има право (3) За него, глупчото! 🇧🇬

Авторът винаги има право
(3)
За него, глупчото!
Искра отметна бялото дантелено перденце на прозореца и започна да вдига металните щори.Уж го направи внимателно, да не събуди съквартирантите, но въпреки това шумът отекна в главата ѝ и тя ги остави спуснати до средата.,,Има нещо специално в тъмнината- ...

bojilova1

Prose » Short stories

1.8K 7

Моят начин 🇧🇬

Пиша това, докато стоя сама в дома ти и си мисля за теб. Бих искала винаги да мисля за щастието, което ми даваш, и за хубавите ни мигове заедно... Но понякога едно тънко, подло гласче в мен започва да ми припомня, че времето ми тук бързо изтича. И че животът ми пак ще се превърне в безкрайно очакван ...

etikki

Prose

859 2

Недовършено! 🇧🇬

Здравейте! Бих искала да напиша, че долните редове, преди всичко, са приятелски, защото според мен трябва да може да се разговаря на всякакви теми с всички хора.
Понеже не зная как точно да започна, затова ще подчертая, че бих искала тези думи да достигнат до Вас и се надявам да ги приемете съвсем с ...

energi4nata

Prose » Letters

1.7K 1

На добър час, тийнейджери от два века! 🇧🇬

НА ДОБЪР ЧАС, ТИЙНЕЙДЖЪРИ ОТ ДВА ВЕКА!
Наскоро дъщеря ми съвсем споскойно ми обясни произхода на думата тийнейджър. В английския език числата от 13 до 19 завършват на teen. Съответно всички момичета и момчета в тази възраст са тийнейджъри.
Все едно ми каза: ”Не се притеснявай, мамо, просто числата с ...

StefkaGaleva

Prose » Others

1.2K 2

Истествено! 🇧🇬

Веднъж една жена ме спря на тротоара, там, постлан някъде под пожълтелите есенни листа на малкия провинциален град, и ме попита дали това е правилната посока за гарата. Това беше правилната посока, но тя водеше към още няколко посоки, всяка от които отваряше път към още няколко. Накратко – пътят до ...

Tzeck

Prose » Short stories

1.7K 2

Смъртта трябва да почака 🇧🇬

Мълчаливо стояха край смъртния му одър – двама сина и една дъщеря. Беше ги повикал, за да се сбогува с тях, защото усещаше, че краят му наближава. Каза им, че няма да преживее нощта, и те знаеха, че ще бъде така. Познаваха го достатъчно добре, за да вярват на всяка изречена от него дума.
В стаята ца ...

hristam

Prose » Short stories

1.1K 5

Малките неща и простите истини 🇧🇬

Малките неща и простите истини. Ето такива неща осмислят ежедневието ми. Не ми е нужно да познавам някого, за да мога да разбера езика на жестовете му. Всичко е там в малките неща и простите истини. И да не го осъзнаваме, те определят всяко наше действие. Винаги ще се намери някой глас, който да ни ...

Eeyorestz

Prose » Others

880 1

Няколко въпроса 🇧🇬

Кой показа среден пръст в лицето на успеха?...
Кой подложи крак, а предлагаше утеха?...
Кой ще ме накаже и кой ще ми прости?...
И кой с глава наведена ще шепне "помогни"?...

DubTrip

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 1

Закачка с Джак Бауер* 🇧🇬

Някой се опитва да разбие с чук плочките в банята на съседния апартамент. Звуците трещят като изстрели и се чуват чак долу, във фоайето. По пътя си събарят премръзналите чаши в празния бар, килват шапката на пиколото и продупчват последния брой на „Тримогили нюз”, подпрян в ъгъла на стойката за чадъ ...

Romanov

Prose » Short stories

1.3K 1

Усещане за....(4) 🇧🇬

Усещане за ...... / 4 /
1
Стоеше безмълвен, взирайки се в далечината.
Усещаше влажното, нежното докосване на океанския бриз по кожата си и тялото му леко потръпваше от вечерния хлад.
Наблюдаваше океана пред себе си и сякаш се загубваше в необятността му... ...

LEOMAX

Prose » Short stories

1.1K 2

Горският 🇧🇬

Вие знаете кой е Лъжлив Съби, нали! И в наше село го има, сигурно и по други места… Помня го, дете бях тогава, а днес е вече стар, ама си е същият – образ и половина. Той да ви разправи някоя история, лъжа да е, така ще ги нагласи нещата, че да му повярвате. Горски беше и като такъв се пенсионира. К ...

Stalev_

Prose » Humorous

1.4K 3

Правото да присъстваш или пристъп на разум 🇧🇬

Слушах внимателно партитурите на летния здрач- потни илюзии, копнеещи есен!
Няколко лениви мисли, търсещи покой на реализация.
Надпреварата е безсмислена игра. Винаги има първи сред пъргавите.
Родината е страна, която ражда. Флагът е следствие на жизненост.
Цветята обикновено са плод на трудолюбие и ...

pureblack

Prose

1.4K 11

Изхакани мисли - част 18 🇧🇬

muhaninja

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 14

Разпъването на Исус 🇧🇬

Седеше в ъгъла, прибрал колене в скута си и тъжно наблюдаваше човека пред него.
Екзекуцията беше утре, а нещастникът не знаеше, че поради видимата им прилика щеше да бъде разпънат на негово място. Не знаеше, че законът за Пилат се измерваше в количеството злато, а не в доказването на вината.
Исус бе ...

satanas

Prose

790 2

Разходка по една пловдивска улица 🇧🇬

Елена обичаше ранните утрини, когато градът започваше да се разбужда, да се прозява и протяга сънено, а неустоимият аромат на кафе крадешком да се промъква под праговете на пловдивските домове, изкушавайки първите минувачи. Сега тя бавно вървеше по улица „Иван Вазов” и сякаш покрай нея къщите оживяв ...

Eia

Prose

2.6K 3 17

Звезда в небето 🇧🇬

Защо не ме взе с теб...?
Защо ме остави тук сред грехове и болки...?
Поглеждам към небето, вдигам ръце и крещя...
Къде си...?
Коя от всички звезди си...? ...

DubTrip

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

971 1

Може би... 🇧🇬

Колко пъти се взирах в твойте очи, без да зная какво изпитвам, колко ли пъти потъвах във тях и може би се влюбих... Може би обичах както никога досега, но нима оставих инатът да потъпче всички твои чувства и да захвърли толкова надежди и мечти? И остана един спомен за теб, който пари в душата ми и д ...

krasitoo

Prose » Letters

1.7K

В търсене на вдъхновение 🇧🇬

Беше изминала една година, откакто Явор бе поемал ей така към непознатото. За това време, несъмнено се бяха случили доста интересни неща с още повече повратни моменти. Началото на пътя бе близо, а с всяка секунда сърцето му препускаше все по-силно и по-устремено. Сигурно чак хората на метри от него ...

Eeyorestz

Prose » Short stories

752

Защото я обичам: Не искам проклетата половина! 🇧🇬

- Тя наистина е прекрасно момиче! - каза Филип, седейки на леглото на спящия си брат.
Ерик отвори едното си око и погледна брат си. Реши, че е по-добре да изслуша какво има да му казва и чак тогава да реагира.
- Какво искаш? – попита той.
- Искам само да ти кажа, че се налага да отидеш при татко и д ...

cvetka-koketka

Prose

1.3K

Боли 🇧🇬

Боли…
Когато те видях за първи път, така прониза съзнанието ми, замъгли погледа ми и разтуптя сърцето ми, че усетих болка. Истинска болка. Болеше ме, но бях щастлива. Осъзнах, че съм способна да обичам.
Когато усетих за първи път устните ти върху моите, дъхът ми спря. Не исках да поема въздух, за да ...

imperfect

Prose » Letters

1.4K 1 6

Душата на Ваня 🇧🇬

Душата на Ваня
На Ваня ù липсваше връзката с Бога и тя подсъзнателно се стремеше към него.
Междувременно Ваня чистеше, готвеше, переше, простираше, гладеше, гледаше двете си малки деца и ги готвеше за училище, работеше на две места, пазаруваше на старите си родители, а най-накрая, късно вечер, миг п ...

Раш

Prose » Short stories

1.1K 1

Амулетът 27 🇧🇬

Наши дни
Жуженето на самолетните двигатели на Боинга се сливаше с тихото похъркване на професор Хари Коен, който бе задрямал преди час. Бе нощ и повечето от пътниците в икономичната класа спяха. Някои бяха закрили очите си със специалните наочници, които се раздаваха в самолета. Линда О’Браян седеше ...

aplamen

Prose » Novellas and novels

847 1

Изборът 🇧🇬

Ръцете ú бяха студени. Столът се впиваше в бедрата ú. Адски неудобно. И после спекулумът... И той бе студен и груб. Заболя я! Отправи остра забележка към гинеколожката. Тя надигна глава, погледна я учудено и каза:
- Тия опашки пред кабинета ми не са, защото прегледът е най-приятното нещо на света! С ...

l1l1t

Prose » Short stories

819 2

Carpe Diem 🇧🇬

Толкова е прекрасно да летиш.
Не с балон, не със самолет, а с мисъл. Разперваш ръце и се извисяваш в небосвода.
Свежият въздух ободрява дробовете ти, лекият вятър докосва нежно бузите ти.
Летиш над вечнозелени гори, кристално чисти реки, спиращи дъха планини.
Горските животни вдигат очи към теб, пти ...

Julian--

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K

Наркоман по таван 🇧🇬

Наркоман по таван
Алегорични стенания пропиваха цялото му същество. Стенания на цигулка, чело, орган... Мисълта е бедна скитница пред гениалността на изкуството, сковаващо духа му сега, чак до всеки изминал момент на мехури спомен. Ще пребъде зависимостта, а знанието му в тоя утопичен миг нямаше веч ...

PetroffSlav

Prose

1.2K

Цветна импресия 🇧🇬

Цветна импресия
Вместо небе, безкрайни полета синчец и незабравки, тук-там осеяни с маргаритки и минзухар. Вместо земя, есенни листа, смесени с желъди и диви кестени, блестящи от топъл дъжд.
Лалета покриват улици и булеварди, а площадите са ливади от алени макове сред едри листа папрат и лютика. Све ...

gudman

Prose » Others

1.1K 5

Европа 🇧🇬

Европа
Живеем в Сердика. В един блок на петия етаж. Стар и мръсен, празен апартамент. В хола - диван, в спалнята - спалня, в кухнята - маса. И навсякъде хлебарки. Току-що си продадохме телевизора. Нищо нямаме и ние, освен трите сака с дрехите ни и един леген. Червен. И пред нас, пред блока - тополит ...

StefkaGaleva

Prose » Short stories

1.3K

Живот – реален и… - 2 🇧🇬

Протегна ръка и набра номера на родителите си.
- Мамо, днес няма да успеем да дойдем на обяд. Имаме малък семеен проблем, не се тревожи. Емил каза, че иска развод.
- Но… - усети недоумението и тревогата в гласа ù.
Майка ù беше твърда жена, която беше свикнала да се справя сама в живота, въпреки пост ...

Alina1

Prose » Novellas and novels

1.2K

Short stories and prose by contemporary authors

Низ от истини 🇧🇬

18+ Cuba libre 6 🇧🇬

Висока цена 🇧🇬

Срещата 🇧🇬

Истинското име на Лабаджанов 🇧🇬

Някой друг 🇧🇬

За ползата от гнилите домати 🇧🇬

Мила и пясъчният човек 🇧🇬

Ярост 🇧🇬

Мислите и живота 🇧🇬

Сам сред нищото (2-ра част) 🇧🇬

Импресия в черно-бяло 🇧🇬

Авторът винаги има право (3) За него, глупчото! 🇧🇬

Моят начин 🇧🇬

Недовършено! 🇧🇬

На добър час, тийнейджери от два века! 🇧🇬

Истествено! 🇧🇬

Смъртта трябва да почака 🇧🇬

Малките неща и простите истини 🇧🇬

Няколко въпроса 🇧🇬

Закачка с Джак Бауер* 🇧🇬

Усещане за....(4) 🇧🇬

Горският 🇧🇬

Правото да присъстваш или пристъп на разум 🇧🇬

Изхакани мисли - част 18 🇧🇬

Разпъването на Исус 🇧🇬

Разходка по една пловдивска улица 🇧🇬

Звезда в небето 🇧🇬

Може би... 🇧🇬

В търсене на вдъхновение 🇧🇬

Защото я обичам: Не искам проклетата половина! 🇧🇬

Боли 🇧🇬

Душата на Ваня 🇧🇬

Амулетът 27 🇧🇬

Изборът 🇧🇬

Carpe Diem 🇧🇬

Наркоман по таван 🇧🇬

Цветна импресия 🇧🇬

Европа 🇧🇬

Живот – реален и… - 2 🇧🇬

Queue