Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Кафе 🇧🇬

Кафе
С аромат на току-що сварено кафе, мирис на кафеени зърна, прясно смлени, на зелени листа, намачкани, бяла маса с очукана боя и чернокожа жена приготвя нещо. Шкафчета с шарени перденца, подът проскръцва от неравномерните ù стъпки с раздърпани домашни чехли. Показвам се на верандата, а слънцето в ...

Нещо

Prose » Others

1.3K 1

Въздъхна мигът 🇧🇬

Въздъхна мигът, когато тъмносиньото на здрача плавно се разми в уюта на зимната нощ. Прозвъннаха посипаните със сняг клонки под прозореца, а вятърът се засрами, профуча жално и се запиля далече от сърцето на дома. Огънят в камината се разгоря, вдъхнови се и зашушна… Сподели ми нещо съкровено, което ...

Eia

Prose » Others

1.4K 19

"Животът е прекалено прекрасен и прекалено ужасен, за да се отказваш от него" 🇧🇬

Такаа... малко предварително обяснение: това го започнах като книга. Най-вероятно няма да стане някоя с 200-300 страници, но няма значение. Та, това е началото, бих искала да чуя мнението ви за него, има ли някакъв смисъл да го продължавам? xD
А заглавието е само временно, аз самата не знам какво ще ...

yo-ho-ho

Prose » Others

1.4K 1

Дирята в живота ни 🇧🇬

lility

Prose » Others

1.4K 2

Прашната, стара площадка 🇧🇬

Вдъхновена от спомените, нахлули в съзнанието й, тя реши да напише тази кратка история. В нея леко се пробуди страх, дали той не би я обвинил, че прави това публично, но се замисли и се сети как тя отдавна не е част от живота му и той едва ли би прочел какво е написала за своя скъп спомен...
Била то ...

aika

Prose » Short stories

851

Сама, красива, перфектна... 🇧🇬

Тя се качи в апартамента си, но не искаше, не можеше да остане. Всичко тук ù напомняше за него. Снимките, дрехите, дори ароматът му беше все още тук. Остави чантата си, взе само ключовете и побегна. Бе с високи обувки, но бягаше и бягаше, и бягаше. Едната започна да ù пречи затова тя ги събу, метна ...

ginky

Prose » Others

904 2

Като празен лист хартия... 🇧🇬

Като празен лист хартия...
Гледм те. Изпивам те.
Изпивам всяка твоя усмивка,
всяка дума, излязла от твоите уста.
Искам те. Жадувам те. ...

Josette

Prose » Letters

1.4K 2

Спомени от детството - седма част 🇧🇬

Когато бях в пети клас, в училище подготвихме пиеса по приказката "Снежанка и седемте джуджета". Избраха ме за ролята на царицата. Каква "царица" съм била се вижда от снимката, която татко ми направи с дрехите от ролята. Тоалетът ми беше от две части: пола и блуза. За полата майка използва пердето о ...

yogimax

Prose » Others

661

Бях там - първа глава 🇧🇬

Бе нощ, но ми се струваше, че е по-сива, отколкото всички, които досега съм преживявала. Наистина, чувството ми за представа относно света бе малко претъпено, но нямаше как, животът се налагаше над мен -да живея. Често си седях у дома и мозъчето ми извърташе невероятни изобретения, но те, макар да и ...

suhache

Prose » Short stories

1K 1

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =05.= 🇧🇬

02.
Дори и не чувам какво казва онзи човек, облечен в бяла роба, който стои в двора на къщата до сами края на познатата ми част на Вавилон. Нито помня как съм стигнала до тук, нито кога са ме подготвили за сватба. Всичко ми е една гъста, лепкава мъгла. Сън. Нищо повече от лош сън.
Този свят е загнил ...

Morana

Prose » Science fiction & fantasy

832

Нямам муза за писане... 🇧🇬

Нямам муза за писане…
Питате ме защо не напиша някоя история, а се ровя в интернет и си губя времето. Е, ще ви кажа. Защото нищо не ми идва в главата, бе хора. История! Каква история? Мозъкът ми отказва. Зациклила съм на едно място. Тръгна ли напред, взема, че се препъна. Това е! Няма вече да пиша. ...

alexgrau

Prose » Humorous

2.7K 32

Авторът винаги има право(11) Кучият син 🇧🇬

Авторът винаги има право
(11)
Кучият син
Мила Мария,
Редовете, за които ме питаш, не са стих. Не искам да ги включвам в бъдещата си стихосбирка, защото нямат художествена стойност. Нека си останат само в моите чернови и на гърба на El Índolo, сувенирчето със символа на андалуския град Алмерия. На ед ...

bojilova1

Prose » Short stories

1.4K 12

Разкази. Част 3. 🇧🇬

Седя си на една пейка и гледам как хората вървят щастливо по улиците, окичени като коледни елхи с мартеници. Бъркам си в джоба и вадя малко малка гривна, изплетена от червени и бели конци. От тези - със сърчицата и завъртулките по тях.
Огледах се. Още я нямаше. То си беше рано.
- Колко сладкооо! – И ...

wikkisdust

Prose » Short stories

757

Вълшебното дърво на принцеса Тайра 🇧🇬

Някъде далече – на брега на голяма река, се издигал замък. Той бил толкова стар, че кулите му се ронели в бавните води, тесните прозорци потраквали самотно от вятъра и само гласът на една стара сова се чувал нощем из тъмните коридори. Понякога голямата врата на замъка се отваряла и от нея излизал кр ...

Ondra

Prose » Stories for children

2.5K 5

Лудница 🇧🇬

Л у д н и ц а
Действащи лица: Доктор /психиатър/
Сестра
Полицай
Пациент ...

gitarist

Prose » Others

1.8K 4

Приказка за последния 4-та глава 🇧🇬

4
Адол седеше пред Г-н Дъб и го гледаше кръвнишки. Сякаш щеше да го изгори с поглед! Светьо гледаше шоуто развеселен и дори и не помисли да помогне на Ади в делото и, а именно:
- Навън съм! Най-сетне излязох! Сега ще видиш проклет дъб!
Като специалист по оръжията, естествено Адол не бе прекалено уме ...

dai-sy

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K

Цигулар 🇧🇬

Цигулар
Какви чудни звуци!... Не съм очаквал да съществува нещо толкова нежно и красиво... Не заех кой вълшебник свиреше тая мелодия. Не знаех и как го правеше и ми оставаше само да се възхищавам на таланта му. А може би е бил някой ангел?
Сляпо се доверих на тая хубост и завих зад ъгъла на каменнат ...

marti12

Prose » Short stories

1.1K 3

Лошото и доброто Фокси 🇧🇬

Когато синът ми беше осемгодишен, поиска да си има куче. Бащата на негов съученик му подари едно малко пале. Беше от майка овчарка и баща канадски вълк. Синът ми, тъкмо започнал да учи английски, го кръсти Фокси. Макар че Фокс значело лисица… Малкият звяр беше гражданин само една нощ. Скимтя и драск ...

lubara

Prose » Short stories

1.3K 12

сепвам се, забравих 🇧🇬

Сепвам се. Забравих, че се намирам в храма на Кумран. Човекът със синята лента все още стои до мен. Разговорът продължава. Питам:
- Какви са тези хора с три цвята ленти?
- В нашата Общност всички се учат. От най- малкото дете, до най- възрастния. Учат се как да се усъвършенствуват. Тези, които започ ...

mari45

Prose » Novellas and novels

1.1K

Доброжелателят подлец 🇧🇬

Изненадаха ме в офиса в петък, малко преди да ми свърши работното време. Точно допивах с наслада от предстоящия уикенд следобедното си дълго шварц кафе, когато шефът ме извика в кабинета си. Стори ми се необичайно да трябвам на началника Колев в такъв момент от работната седмица и леко се подразних, ...

smelo_sarce

Prose » Short stories

1.9K 1 2

Романс край синьото езеро 🇧🇬

Романс край синьото езеро
Глава първа
Нели приседна на единствената пейка и се загледа в далечината. Хоризонтът беше спокоен и толкова далечен, че погледът се губеше някъде по средата. Небе и вода се смесваха в далечината. Къде свършваше езерото и къде започваше небето? Нямаше нито вълни, нито птици ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.1K

Обесено време 🇧🇬

Кучката в двора прилайваше жаловито. Синджирът трепереше, опъваше нервите на животното, тънки като нишки на тетива. Луната надничаше през прозорците. Гредоредът пукаше, октавно, под мишите стъпчици. И когато старата двуцевка се закиска след бягащата сива гадина, таванът се превърна в азил, убежище з ...

azura_luna

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.3K 24

Служителят на времето 🇧🇬

Деян обичаше лунните снежни нощи. В тях имаше някакво безкрайно тайнство и очарование. И това усещане той пазеше в себе си още от детските си години, когато му четяха приказки. Въображението му тогава рисуваше невероятно ярки и красиви образи, които по цели вечери живееха в съзнанието му и той се пр ...

странница

Prose » Science fiction & fantasy

1.5K 25

Нещо насред пътя.` 🇧🇬

Улиците... улиците са странни места.
Пълни с опасности и същевременно с възможности, хиляди и непознати...
Всеки ден се разминаваш с различни хора, с техните съдби, чувства, мечти, някои от тях привличат вниманието ти, може би всичко се крие някъде във външния вид... може би в походката... други про ...

ahi

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

972 1

Веждите 🇧🇬

Едва ли има по-опияняващо и едновременно с това успокояващо чувство от това, което изпитвам, докато си скубя веждите. Тъкмо преди малко бях заклещил горката нощна лампа между ръба на леглото и още по-злочестата възглавка до нея в отчаян опит да ги наглася по начин, който да ми е удобен да си извия о ...

4orap

Prose » Short stories

1.3K 3

18+ Разходка по улица "Горки" 🇧🇬

Разходка по улица “Горки”
Над Москва се стелеше лятна вечер. Юнското небе беше чисто и милиони звезди блестяха над кремълските кули. Улица “Горки” беше залята от светлините на старите улични фенери, както и от ярко осветените витрини на голямите магазини. Пъстра тълпа от московчани и туристи сновяха ...

gudman

Prose » Erotic

1.9K

Краят на слепотата(2) 🇧🇬

Втора част
1. Мария Хосе
Емилио се върна от работа по-рано и още щом отвори входната врата, му замириса на вкусно готвено.От както двете момичета се нанесоха в апартамента му, той сякаш живна. Прие ги като свои деца и за миг дори не му минаваше през ума, че един ден могат да излетят и той отново да ...

Enena

Prose » Novellas and novels

2.3K 12

Прощално от твоята муза 🇧🇬

Прощално от твоята муза
Здравей! Аз пак съм тук. Твоята муза. Избягвам да се появявам, щом Галя е наблизо - зная, че не ме харесва. Не, няма смисъл да отричаш - чух я онзи ден: "Остави го този лист и вземи свърши нещо полезно! Ивка и Ванчето с палта от хиляда евро ходят, а аз?..." И на теб ти стана ...

imperfect

Prose » Letters

1.3K 7

Борко 🇧🇬

Господ изпра небето, а лястовиците го проснаха по жиците и го защипаха с крачета. То продължи да се отцежда в легена на двора у Маринкини. Кап-кап, кап-кап...
Борко се протегна. По традиция първо изпъна предните лапи. Наедно с това гърбът му образува дъга, хлътнала надолу, а подире цялото му тяло по ...

ulianka

Prose » Short stories

1.6K 13

Джобен блян 🇧🇬

Първите сутрешни лъчи ме завариха уютно сгушена в леглото и сякаш то самото не искаше да ме пусне от пухкавата си прегръдка. Кехлибарените лъчи целуваха бузите на лицето ми, а из стаята се носеше лек вишнев аромат. Беше пролет и благоуханието на току-що разцъфналите цветове на дървета и цветя, подхв ...

wollfy

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K 1

Криворазбраната демокрация 22.01.12 🇧🇬

В самотните духовни занимания има много онанизъм, в последователността и продължението на мисленето своеобразен мазохизъм и единствено рутината и естествената характерност продължават процеса на духовно „смилане”...
Двадесет години осмисляне на демократичност и преход по български, можем да напишем ...

WIK

Prose » Others

1.3K 1

Защо хората са такива? 🇧🇬

Двамата седяха на килима, гледаха се плахо и мълчаха. Погледът му беше някак празен, невзрачен. Беше нервен, клатеше чашата си с кафе, докато накрая не разсипа малко на земята. Тя го гледаше с тревога. Знаеше, че иска да й каже нещо, но сякаш не смееше да говори за това. А тя... тя само чакаше той д ...

DarkRider

Prose » Short stories

1.4K 1

Оскъдна любов 🇧🇬

Чувам ти мислите. Лека симфония в тишината на топъл ден. Виждам душата ти...
Хаос от желания, куршуми пронизват мечтите и мен.
И бих ти дала всичко...
Дори в последните мигове от живота ми да не гледам красиви ленти със затворени очи.
Не става дума само за любов, става дума и за страх, и за болка, и ...

Raindrops_on_my_skin

Prose » Others

911

Амулетът 32 🇧🇬

Египет – наши дни
Древният град Бубастис или Тел Баста, както го наричаха местните хора, представляваше равно голо поле, заградено с ограда. Когато го видиш за първи път, можеш да придобиеш чувството, че някога мястото бе пострадало от земетресение. Панорамата нямаше нищо общо с величествените постр ...

aplamen

Prose » Novellas and novels

981

Диагноза 🇧🇬

Емануела се погледна в огледалото – очите ù срещнаха изображението на младото момиче, но този път то беше различно. Лицето ù беше бледо, без дежурния фон дьо тен и пудра, по устните ù липсваше пурпурният гланц, а очите ù бяха чисти и не гримирани. Взря се в себе си – напрежението личеше във всяка ед ...

viki-dimitrova

Prose » Short stories

1.8K 1 1

Затвор 🇧🇬

Тръгна си, оставяйки всички врати отворени... Врати, водещи към стаята на Сърце и Душа. Толкова лесно през всички тях ти премина и ограби, тъй като досега не се бе налагало да ги слагам аз под ключ. Не ги опазих от теб.
Духа сега вятърът на тъгата и на самотата. Течение навсякъде. Тъй силно вятърът ...

kali-93

Prose » Others

1.4K 2

Ако има рай... 🇧🇬

Приглушената светлина от нощната лапма създаваше илюзия за броя на разпилените по бюрото листа, сякаш искаше да улесни работата на отпуснатия в креслото човек. Ръцете му покриваха страничните облегалки и само равномерната нервна конвулсия издаваше вътрешното напрежение.
Днес бяха пристигнали поредни ...

satanas

Prose

908 3

Цигарен дим, развод и coca-cola... 🇧🇬

Б. затвори плавно очи, извади небрежно свитата цигара, и отваряйки плътните си устни, издиша дима. Тя съзнаваше, че пушенето не я прави кой знае колко щастлива, но това бе единственият начин да облекчи ледената болка, сковала душата и. Докато лежеше върху белите чаршафи и мислеше за първата си среща ...

ahi

Prose

898

Етюди: Срещи 🇧🇬

Снощи те срещнах вкъщи, докато украсявах стаята си. Беше Бъдни вечер. В кухнята миришеше на празник, с майка ми слушахме коледния диск. Затворих вратата на стаята си и натрупах подаръците, които трябваше да опаковам и да сложа под елхата преди полунощ. Подът беше покрит с листове празнична хартия и ...

fibra

Prose

1.3K 2

Два грама 🇧🇬

Вървях замислена и разсеяна. Както при всеки човек, мислите ми се въртяха все около ежедневните проблеми и неприятности, с които се налагаше да се справя. Потънала в тези мисли, почти не усетих как кракът ми премаза малкото крехко и беззащитно същество. Подметката ми усети препятствие, мускулът ми с ...

iamerror

Prose » Others

1.1K 4

Short stories and prose by contemporary authors

Кафе 🇧🇬

Въздъхна мигът 🇧🇬

"Животът е прекалено прекрасен и прекалено ужасен, за да се отказваш от него" 🇧🇬

Дирята в живота ни 🇧🇬

Прашната, стара площадка 🇧🇬

Сама, красива, перфектна... 🇧🇬

Като празен лист хартия... 🇧🇬

Спомени от детството - седма част 🇧🇬

Бях там - първа глава 🇧🇬

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =05.= 🇧🇬

Нямам муза за писане... 🇧🇬

Авторът винаги има право(11) Кучият син 🇧🇬

Разкази. Част 3. 🇧🇬

Вълшебното дърво на принцеса Тайра 🇧🇬

Лудница 🇧🇬

Приказка за последния 4-та глава 🇧🇬

Цигулар 🇧🇬

Лошото и доброто Фокси 🇧🇬

сепвам се, забравих 🇧🇬

Доброжелателят подлец 🇧🇬

Романс край синьото езеро 🇧🇬

Обесено време 🇧🇬

Служителят на времето 🇧🇬

Нещо насред пътя.` 🇧🇬

Веждите 🇧🇬

18+ Разходка по улица "Горки" 🇧🇬

Краят на слепотата(2) 🇧🇬

Прощално от твоята муза 🇧🇬

Борко 🇧🇬

Джобен блян 🇧🇬

Криворазбраната демокрация 22.01.12 🇧🇬

Защо хората са такива? 🇧🇬

Оскъдна любов 🇧🇬

Амулетът 32 🇧🇬

Диагноза 🇧🇬

Затвор 🇧🇬

Ако има рай... 🇧🇬

Цигарен дим, развод и coca-cola... 🇧🇬

Етюди: Срещи 🇧🇬

Два грама 🇧🇬

Queue