Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Къде е споменът 🇧🇬

За миг спрях да чертая. Пак за затвор някакъв говореха... Само това си мислят, бил съм в него. Майната им, техен си е, не им го искам. Те са слепи. Слепи, слепи, слепи... Погледнах през решетчицата за да се уверя. Дааа... Очите им още липсваха. Сигурно ги бяха загубили някъде. А дали чуваха? Едва ли ...

Chaoscore

Prose » Short stories

1.2K 3

Септември е ... 🇧🇬

Деветият месец от календарната година - според тълковния речник.
Септември е началото на учебната година. Още с обръщането на страницата от календара и вече са се изтърколили 15 дни, и идва първият учебен ден за всички малчугани и вече не толкова малчугани. Който е чел книгите от списъка със задължи ...

lyubov-antoanet

Prose » Others

1.3K

Доган - глава дванадесета - Никола 🇧🇬

Трудно бе да се угоди на хората в Папаз дере. И не защото бяха алчни и пресметливи, а защото търсеха своите права като по закон. Със сигурност не обичаха да бъдат лъгани, особено що става въпрос по отношение на земята. Тогава дори старците от селото биха излезли със зъби и нокти да защитават това, к ...

icohim

Prose » Novellas and novels

865 4

Мистериите на Дочо 🇧🇬

Паднала е тежка мъгла. Клоните на близкия орех са заскрежени и поскърцват от лютия мраз. Леденият вятър ги люшка насам натам в неравен ритъм.
Видинският влак профучава край старата сграда на жп работилницата и влиза с остро изсвирване в гарата. Кой ли безумец пътува сега при тия ниски температури. В ...

merlin

Prose » Short stories

1.1K 1

Три пъти 🇧🇬

Единствен в непрогледната тъмнина на стаята грееше игривият пламък в камината. Той раздвижваше сенките, правеше ги двойни, тройни и когато някой погледнеше стените, виждаше битка на иначе примерни, но развилнели се малчугани. Пак близо до огъня седеше старица, загърната допълнително в тежка вълнена ...

dai-sy

Prose » Short stories

1K 3

Вярата в дядо Коледа 🇧🇬

Винаги с любов разказвах на дъщеря си за дядо Коледа. До четири годишна възраст тя не можеше да пише и аз пишех писмата до него, а тя ми казваше какво да му напишем.
Една коледа в градината тя не получи куклата, която си беше поръчала, а друга. След като ù дал подаръка и тя видяла, че тази кукла не ...

Djein_Ear

Prose » Short stories

1.9K 14

Защото съм силна 🇧🇬

lility

Prose

1.6K 1

Друго проявление на любовта 🇧🇬

Друго проявление на любовта, Мария, са снизхождението и услужливостта. Любовта предпазва да бъдете безогледно строги към слабостите и недостатъците на близките си и да се отнасяте към тях според закона на справедливостта. В името на този закон, трябва да отстъпвате пред слабостите на себеподобните с ...

mari45

Prose

1K

Спомени от детството- Трета част 🇧🇬

С приятелката ми Д. сме връстнички. Тя е по- голяма от мен с 20 дни. Живееше в къщата на дядо си срещу нашата къща. С нея играехме с кукли. Тя имаше много хубава кукла, спяща, с чудесни бели зъбки, които се виждаха от полуотворените устнички, и с коса, която можеше да се реши. Тогава в магазините ня ...

yogimax

Prose » Others

637

Притежание 🇧🇬

Тя лежеше на леглото - сама в задимената от цигарен дим сива, мръсна и малка стаичка. Пожълтялата риза, в която беше облечена, се сливаше с овехтелите чаршафи. Нежният ú детски смях кънтеше, докато тънките ú пръсчета разлистваха книжката. Вратата се отвори с трясък, смехът ú изчезна и тя подскочи ст ...

lyubov-antoanet

Prose » Short stories

1K

Да си остане между нас 🇧🇬

Купих аквариума като подарък на сина ми за рождения ден. Проглуши ни ушите за домашен любимец, искаше да му вземем куче. Жена ми обаче веднага настръхна като котка при мисълта за такова цапащо, космато нещо у дома и аз нямаше как да не съм солидарен с нея. Тя беше това, което наричат маниячка на тем ...

hristam

Prose » Short stories

3.1K 4

Път 🇧🇬

Ей го, на! Вървя, вървя и пристигна! Инат, брей! Ти му викаш куме Ване, тоя тича за... греблото да те хване! Значии, Господ като дава - дава с двете шепи, а като те подхвърли там, да се оправяш сам, като че ли е по-добре. Само дето ми беше приятел, иначе... Беше? Защо ли го казах така? Няма значение ...

Daytona

Prose » Short stories

990 1

Сред мъглите 🇧🇬

Тя стоеше загледана в пространството, стоеше загледана в неговия образ. Той беше там, сред сивите облаци, сред влажната и лепкава мъгла. Като светъл лъч раздираше тая лишена от цвят реалност. Той ú се усмихваше нежно, а тя на свой ред правеше безумни опити да стане, да се затича към него и да потъне ...

AnTiHrIsTa

Prose

1.2K 2

Нека ти разкажа... 🇧🇬

(пролог)
Изведнъж тя го хвърли на земята, започна да го рита, да го удря. Нещо вътре в нея я караше да му причинява болка. Това не се случваше за първи път – по цялото му пухкаво тeлце личаха белезите от безумието ú. “Козината” му беше изтърбушена, “очите” – напукани, “краката” и “ръцете” му бяха бе ...

MotoPsychoSymphony

Prose » Novellas and novels

1.4K 2

Една бруталистична провинциална мелодрама (2-ра част) 🇧🇬

ужаси, трилър +18
......................
Последният ден преди събитията беше ознаменуван с една странна поява, която ме срази и в същото време ме изненада приятно. На четвърти януари 2011 година аз и Симона се разхождахме бавно по парка и се радвахме на рядкото за тази част от годината топло време, ...

donkooooo

Prose » Short stories

1.4K 26

Един спомен 🇧🇬

Стела някак изумено изучаваше собственото си отражение в огледалото – погледът, съмняващ се във всеки и във всичко, сенките под изморените очи, които сякаш проникваха дълбоко и виждаха във и зад предметите, но някак отнесено и замечтано, започналите отскоро да се появяват тънки бръчици, чувствените ...

Eia

Prose » Short stories

1.8K 25

Приказка за последния 2-ра глава 🇧🇬

2
- Готово, всеки капан, всяко защитно заклинание, всеки паяк по местата, където имаш работа, са махнати! Сега е моментът да използваш страхотните си умения и да прибереш плячката! Тъй като е време за „Лека нощ. Деца!”, ще ме извиниш.
- Ти откога се броиш за дете?
- Дай да попитаме някой страничен к ...

dai-sy

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K

Размазано в мисли 🇧🇬

Пием виртуални кафенца и се черпим с тортички в нета.
Имам и повече френдс от тебе във фейса, и тагове в снимки с лове форевър и с някаква фолк-дива принцеса. (На живо съм грозен и с пъпки още от пубертета).
Но в нета съм с мускули, спортна кола... Абе кат* Аполон съм направо, но се пиша по-скромно: ...

glezlio1

Prose » Humorous

1K 1

Щетите след разочарованието 🇧🇬

Разочароват те. Отново! Решаваш да погледнеш на случилото се от добрата страна, но не успяваш. Предават те. Някой ти казва, че не се нуждае вече от теб. Някой пуска ръката, която е държал и тръгва напред. Разочароват те - и преди, и днес, и утре, но знаеш, че не трябва да спираш да се бориш в живота ...

lility

Prose » Short stories

2.1K 1

Мъжки спомен 🇧🇬

Знаеше, че са там и сега. В този момент, когато слънцето едва е целунало хоризонта, вече разпъват шарените кърпи и разбъркват картите. Правят го всяка сутрин от май до септември повече от трийсет години. Морският бриз полюшва кораба на спомените чу. Как му се иска да хвърли котва и да остане завинаг ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Prose » Short stories

1.4K

Приказка за соленото момиче 🇧🇬

Колажът е дело на )
Някога, много отдавна, чух една странна приказка – приказката за момичето, издялано от голям къс каменна сол. Гениален скулптор, помилван от Бога, вероятно я е направил, та соленото момиче станало живо, като нас двамата с тебе, мой читателю.
Жадно оглеждало света с широко отворен ...

chergligan

Prose » Stories for children

3.2K 15

Маргаритки 🇧🇬

МАРГАРИТКИ
Боян се вглеждаше в тъмнината на стаята. Знаеше разпределението на цялата къща и не му беше нужно осветление. Дългите години в къщата бяха създали у него рефлекси и усещане за пространството на дома му. Вслушваше се в тъмнината, знаейки, че повече няма да чуе нейните тихи стъпки, лекото з ...

megy

Prose

849

За да ти кажа... 🇧🇬

Обичам те. Всякак те обичам.
Здравей. Tова бяло чудовище зее втренчено с бялата си паст срещу ми и чака да натикам думи - черни маслини в устата му. Нямам храна за него и устните му, побеляли от мълчание. Ще го окапя, ще изцапам дрехите му, нахраня ли го. Но чувам как червата му къркорят и броят сто ...

fake2val

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 2

Монолози II 🇧🇬

Има едно кафене в града, в който живеех доскоро. Много арт, много дискретно и много уютно. Обичах да ходя там, преди да стане известно, замислената му непопулярност го погуби. Прекалено много хора с прекалено неосъзнати претенции започнаха да го посещават. И ме отказаха да ходя – те идваха заради хо ...

Рима

Prose » Short stories

1.2K 2

Искам Някой да ме помни 🇧🇬

Ти, който стоиш от другата страна на редовете...
Запомни ме... И аз ще запомня теб...
Не бъди никой. Не бъди някой. Бъди себе си – дори повече – бъди най-доброто от себе си и зная, че понякога светът (в лицето на всички хора и обстоятелства) няма да го заслужава, но ако не на него, ти го дължиш на с ...

zahvurlen

Prose » Others

1.5K 15

Кралство на Четвъртия Етаж: Симон Мартин пише писмо на Дядо Коледа 🇧🇬

Напоследък нещо странно се случваше в Кралството на четвъртия етаж и принц Симон Мартин не можеше да го разбере. Една сутрин, когато се събуди и погледна през един от прозорците на своя дворец Меланж, той остана изумен – всичко навън беше покрито с някакъв бял крем, който беше скрил цвета на всички ...

Rois

Prose » Stories for children

1.2K 2

Бог е в дъжда 🇧🇬

- Беатриче, за любовта няма убедително обяснение... Тя се издига, цъфти... пропада... изчезва... - каза баща ми и протегна ръце към мен. Опита се да ме прегърне, както правеше, когато бях дете, но не... Вече не бях дете! Не ми бяха нужни неговите прегръдки. Той никога нямаше да разбере болката, коят ...

Tifa

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 4

Прости ми, че разказвам 🇧🇬

Беше студено. Не помня кой месец. Може би януари. Беше тиха снежна вечер. Казах, че отивам да играя билярд с приятели. Посрещнах те на трамвайната спирка. Прегърна ме. Вървяхме под ръка и се смеехме. Подари ми плюшена играчка, която се усмихва. Каза ми, че си я спечелил от автомат. Не беше пил за пъ ...

I-am-a-Cat

Prose » Letters

1.8K 3

Винилови души 🇧🇬

Лес притвори изморените си клепачи и миг по-късно се потопи в паралелната вселена на сънищата. Пред очите му като от синкава мъглявина постепенно се избистри леко приведена човешка фигура, която скоро придоби отчетлив образ. Лес направи боязлив опит да фокусира погледа си срещу фигурата и макар да н ...

Tzeck

Prose » Short stories

1.3K 1

Звезден прах 🇧🇬

Ти започваш отначало и цялото ми тяло сега усеща, че си тук.
Ти, ти правил си го с други, говорил си им думи, които казваш и на мен...
Обърка моя кръговрат, забърза целия ми свят и вече този хаос в ръцете си държиш...
Целуваш ме. Бавно, методично. Впиваш устни в моите така, както само ти умееш. Дори ...

l1l1t

Prose » Short stories

1.1K

До Дядо Коледа 🇧🇬

Мили Дядо Коледа!
Пиша ти малко по-отрано, за да получиш писмото ми навреме. Така че да можеш да изпълниш желанията ми!
Много се вълнувам, защото вярвам, че изговореното, а в случая написаното, става реалност, след като човек го изговори или напише. Аз съм си такава.
Не зная колко желания можеш да и ...

Djein_Ear

Prose » Letters

1.7K 26

Загледана в безкрая 🇧🇬

Загледана в безкрая
Загледана в безкрая на морето,
се чувствам толкова малка,
като малка златна песъчинка,
изхвърлена от бурята на живота ...

Izumrudkata

Prose » Others

1.1K 4

Вълк 🇧🇬

Вълкът е властелин и повелител на нашите гори. В днешно време обаче е все по-трудно да се открие вълк в горите ни. Няма го, изчезна властелинът. Сега горите са пълни с чакали.
Чакалите са винаги там, където вълчото племе е на изчезване.
Вълк – обругаван и мразен, страшен и жесток, преследван и изтре ...

chergligan

Prose » Literary sketches

2K 4

Какво е любов? 🇧🇬

От няколко дни Методи Рачков като че живееше нов живот. И боица по лицето доби, и искрици в очите се появиха, че и гримаса, подобна на усмивка, започна да прави, нещо, което отдавна сякаш бе изчезнало от битието му. Труден, много труден път извървя той за тия 72 години, но напук на всичко оцеля. Нес ...

Daytona

Prose » Short stories

1.3K 5

Боряна 🇧🇬

Боряна
Това се случи отдавна, много, много отдавна. Още вярвах в любовта и че ще ми се случи нещо хубаво. Така и стана...
Учих във Виас, имаше летен лагер в "Олимпийски надежди", който се намира между Равда и Несебър.
Няколко дена след като пристигнах, на плажа се запознах с едно много лъчезарно и у ...

eek69

Prose » Short stories

2.2K

Добро утро 🇧🇬

Сгуших се на кълбо и леко потънах в съня си. Беше ми блажено и приятно. Имаше лек ветрец, който духаше от отворения прозорец и леката му милувка ми носеше безкрайното удоволствие и задоволство. Усетих как някой ме вдигна и занесе в леглото ми. Отворих сънено очи и с това си изпросих гушване, преди д ...

dai-sy

Prose » Short stories

1K 4

За раздялата от първото ми "Аз 🇧🇬

Опитах се да подтисна болката, колкото и трудно да ми беше. Не бих си позволила за пореден път да се огъна, правейки поредния компромис. Защото това връщане назад ме отклонява от основната цел, а именно да вървя напред! Приемам прошката на някои неща за стъпка назад, понеже има такъв вид обида, дето ...

transytania

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 2

Чашка 2 🇧🇬

Невъзможната и скрита любов
„Здравей, нов живот!” - Това е книгата, която ще пиша през новия си живот. - Все едно беше вчера, когато се случи. Изминаха се три дълги за изживяване години. Успях да ги забравя, успях да освободя себе си. А сега накъде? Ще кандидатствам, ще завърша и ще намеря любовта н ...

AUDI

Prose

943

Кольо войвода и поляната с люцерна 🇧🇬

Кольо войвода и поляната с люцерна
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода, когато о ...

ivandavidov

Prose » Humorous

1.3K 5

Статуетката 🇧🇬

От мига, в който я зърна в най-тъмния ъгъл на антикварното магазинче, разбра, че трябва да я има. А когато я взе в ръката си и почувства гладката ù, хладна повърхност, вече знаеше, че на всяка цена ще е негова.
От възрастния продавач разбра, че статуетката е от някакъв вид кристал, но и той не знаеш ...

hristam

Prose » Short stories

1.2K 10

Short stories and prose by contemporary authors

Къде е споменът 🇧🇬

Септември е ... 🇧🇬

Доган - глава дванадесета - Никола 🇧🇬

Мистериите на Дочо 🇧🇬

Три пъти 🇧🇬

Вярата в дядо Коледа 🇧🇬

Защото съм силна 🇧🇬

Друго проявление на любовта 🇧🇬

Спомени от детството- Трета част 🇧🇬

Притежание 🇧🇬

Да си остане между нас 🇧🇬

Път 🇧🇬

Сред мъглите 🇧🇬

Нека ти разкажа... 🇧🇬

Една бруталистична провинциална мелодрама (2-ра част) 🇧🇬

Един спомен 🇧🇬

Приказка за последния 2-ра глава 🇧🇬

Размазано в мисли 🇧🇬

Щетите след разочарованието 🇧🇬

Мъжки спомен 🇧🇬

Приказка за соленото момиче 🇧🇬

Маргаритки 🇧🇬

За да ти кажа... 🇧🇬

Монолози II 🇧🇬

Искам Някой да ме помни 🇧🇬

Кралство на Четвъртия Етаж: Симон Мартин пише писмо на Дядо Коледа 🇧🇬

Бог е в дъжда 🇧🇬

Прости ми, че разказвам 🇧🇬

Винилови души 🇧🇬

Звезден прах 🇧🇬

До Дядо Коледа 🇧🇬

Загледана в безкрая 🇧🇬

Вълк 🇧🇬

Какво е любов? 🇧🇬

Боряна 🇧🇬

Добро утро 🇧🇬

За раздялата от първото ми "Аз 🇧🇬

Чашка 2 🇧🇬

Кольо войвода и поляната с люцерна 🇧🇬

Статуетката 🇧🇬

Queue