Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Toй 🇧🇬

Той те гледа, сякаш си единствена. Държи ръката ти и говори за бъдещето. Говори с такава лекота и увереност и, макар да знаеш, че не си специална, се чувстваш точно такава. Опитваш се да не се поддаваш. Влагаш цялата си енергия и сила... но безуспешно. Накрая винаги попадаш в капана му. А когато тов ...

alleah93

Prose » Others

1K 1

Доган - глава единадесета - Пак в манастира 🇧🇬

Дядо Пимен беше седнал в голямото удобно кресло в игуменската стаичка и размишляваше. Старецът се бе облегнал на лакътя си върху бюрото, а погледът му се беше втренчил в старата икона на Богородица и Младенеца. Така той стоеше вече половин час. За какво толкова мислеше възрастният игумен? Дали за но ...

icohim

Prose » Novellas and novels

1K 3

И тръгвайки, ще те обичам! 🇧🇬

Когато листата танцуваха с вятъра и луната огряваше небосвода, когато чувах смеха на останалите, породен от щастието и любовта, тогава аз трябваше да се откажа от своята. Това, че обичах, не беше достатъчно, аз сам направих своя избор... просто да си тръгна! Не бях страхливец, исках да се боря, но н ...

Innit0

Prose » Short stories

1.4K 5

Блян 🇧🇬

Сънувах, че съм далеч от дома. Ти беше там. Безгрижието ни бе завладяло и децата в нас говореха. По лицата ни играеше копнеж..
После будилникът звънна, събудих се и с носталгична усмивка се приготвих за работа. А ти може би бе още потънал в нашия сън и някъде там се усмихваше весело..
30.08.2011г.

cryingangel

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

894

Спомен за трапчинки 🇧🇬

Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...

Eia

Prose » Short stories

1.8K 18

Илюзия 🇧🇬

Идеше ù да се заличи с земята. Беше потънала до гуша след множествотото несгоди и атаки от други, по-големи сили. Нищо не беше останало от нея. Докато един ден го срещна – него, онзи, непознатият от снимката.
"Влюбих се в теб, още като видях снимката ти" – беше ù казал той. "Аха, значи и той е от он ...

mari45

Prose » Short stories

1.1K

Само предателство не стига Глава І 🇧🇬

САМО ПРЕДАТЕЛСТВО НЕ СТИГА
Глава І
1
Малко след края на новогодишния махмурлук, на 2 януари, около 5 часа след обяд бях вдигнал крака върху бюрото си и празнувах началото на работната година. Тъкмо вдигах поредната наздравица с малкия глинен бюст на Левски, когато телефонът изтрещя като изстрел от г ...

Rocknroll

Prose » Novellas and novels

1.5K 6

Влаковата катастрофа 🇧🇬

Пътувах, вече от доста време, за там – не по работа, нито принуда, а заради това, че монотонната обстановка на моя град беше почнала да ми идва в повече и аз реших да направя дълго безцелно пътешествие до място, където не съм ходил като се надявах, тайно, това пътуване, без да знам как въобще би мог ...

NovaLogic

Prose » Short stories

664 1

Майки 3 🇧🇬

ДРАГОМИР
Старши лейтенант Драгомир Петков се събуди, много след като тръбата бе свирила за физзарядката на войниците. Снощи, след срещата с младата циганка, дълго не можа да заспи. Целувките ù все още изгаряха устните му, но тя спря до тук, въпреки настойчивостта му, въпреки обещанията и кандърмата. ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.2K 4

"Пада лист от календара" 2 🇧🇬

Началото на юношеството...
Всеки ден се събуждаш с неясния, но толкова силен копнеж по нещо. Не можеш да определиш точно по какво, но чувството е сладко като мед и дълбоко като река. Предчувствието за ден, изпълнен с емоции, изненади и игри те гъделичка по петите и по пътя за училище сякаш не стъпва ...

slan4ogled

Prose » Others

2K 8

Писма без подател 🇧🇬

На плика беше написан само адресът и малкото име на получателя, тоест моето. Подателят беше неизвестен, нямаше и марка. Явно някой лично го беше пуснал в кутията.
Беше ми странно да получа писмо – не се беше случвало от години, сега си кореспондираме предимно по електронен път. Единствено с майка ми ...

hristam

Prose » Short stories

2.8K 7

Актуални поговорки 🇧🇬

Не му е голяма чалмата,
ами му е малка главата!
..........................................................................................
На ръст е като Айфелова кула,
устата му - Ниагарски водопад, ...

petkonpet

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 2

Майки 2 🇧🇬

НАЗЛИЕ
Градският площад беше празнично украсен с лозунги, плакати и портретите на партийните ръководители, както и на видни дейци на международното комунистическо движение. Само Сталин вече липсваше от колекцията. Манифестиращите бавно се придвижваха към трибуната, издигната за случая, където първен ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.3K 5

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (2-ра част) 🇧🇬

роман на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
...................
Милано, Италия.
В дебрите на огромната и гъста гора "Пранимоли" около Милано е скрито главното сборище на "Ордена на ренесансовите сатанисти". То представлява каменен четирикорабен замък, украсен отвън с множество фигури на м ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels

1.1K 9

Знаеш ли? 🇧🇬

- Знаеш ли? - прекъсвам я аз. Весарион Григориевич Белински пише: "Един от най-висшите и съществени принципи на истинската нравственост се състои в религиозното достойнство на всеки човек, а после вече заради неговите лични достойнства, колкото той ги има в живота. Симпатично съзнание на своето брат ...

mari45

Prose

934 2

Фо не иска да живее 🇧🇬

Фо не иска да живее
Приумицата, че Фо не иска да живее, се появи спонтанно една нощ по пълнолуние. Тогава ми се стори, че възглавницата е мокра и някой ме гледа от тавана с невиждащи очи; бях забелязал подобен фантом в едно криво огледало, после усмивката премина покрай рога на изобилието и кацна на ...

radi.

Prose » Short stories

1K 8

" Пада лист от календара" 1 🇧🇬

Детството...
Когато през зимата станеш от сън, улицата, на която живееш, е различна. Няма тротоари - всичко е бяло. Изпод тежките си бели шапки къщите надничат с дяволити очи - прозорци иззад оградите. А зад дантелените перденца някое дете, също като теб, рисува фигурки по стъклото.
В стаята свети е ...

slan4ogled

Prose » Others

1.2K 10

Старите пътища са изгубени 🇧🇬

„Има някъде тъмна стая, без нито една искра светлина да прониква в нея. Тук винаги е тежка нощ, черна и непрогледна, тежаща колкото може да бъде една цяла вечност.
От мрака между стените ѝ подухва леден вятър, сковаващ всяка мисъл, промъкнала се с идващите, свела ги в преклонението на смъртния страх ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 2 2

Между два свята - част 3 🇧🇬

Тишината се просмуква във всяка частица на нищожния ти кръгозор. Нямаш дори най-бегъл спомен или предположение как си се озовал тук. Нито звук не достига до ушите ти, нито лъч светлина не хваща окото ти. Имаш натрапчивото чувство на безпокойство, което те кара да се оглеждаш във всички посоки, но ни ...

Liudmil

Prose » Short stories

1.7K 2

Отговорът е - любов 🇧🇬

Едва ли има човек, който да се харесва по-малко от мен. От дете бях подложена на неспирни подмятания и подигравки, като ученичка нещата съвсем не се промениха - напротив. През повечето време ми се искаше да съм незабележима, но това нямаше как да стане при външност като моята. Бях твърде едра, напра ...

hristam

Prose » Short stories

1.4K 3

Операция "Снайперисти" 🇧🇬

Беше краят на месец април. Ден петък - ден на майстора, около 20 часа, Ганю и Станю, както си вървяха по улица Иван Асен II изведнъж кривнаха към кино “Влайкова”. Момчетата имаха намерение да се "наковат", а инак да си пийнат подабаващо. Повод нямаше, просто поредния камерен спектакъл на софийски би ...

svobodey

Prose » Short stories

809

Странна случка 🇧🇬

На времето, когато бях дете, една гледачка ми предсказа, че в бъдеще време нещо ще застраши живота ми. Но нали по принцип съм си неверник, не обърнах внимание нито на нея, нито на думите ù.
Днес, като напълно зрял човек с нормален начин на живот (ако изобщо в света ни съществува нещо нормално), не с ...

elenasim1

Prose » Short stories

1.2K 12

Сбогом 🇧🇬

Преди година и половина ти ме обикна такава, каквато съм - ексцентрична, луда, различна, на настроения. Тогава не ти пречеше! Искаше ме такава, обичаше ме такава, вече не! А аз не съм се променила изобщо. Аз съм същото онова жизнерадостно момиче, което дойде с униформа и бели очила на първата ни сре ...

Sw3eTyTo

Prose » Letters

1.4K 2

Препускащи мисли..2 🇧🇬

Когато външно имаш всичко, хората често си мислят, че отвърте си кофа с помия.
Покажи на света своето мнение, но без да го налагаш.
Дай ми възможност да ти подаря усмивка!
Трябва да искаш нещо силно, за да го постигнеш напълно, но за да е по–стабилно, поработи обилно!
Как може на един толкова здрав ...

madgirl-

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K

Братя 🇧🇬

В един спокоен дом живели мъж и жена. Те имали двама сина. По-големият се казвал Атанас, а по-малкият – Стефан. За разлика от другите братя, Атанас и Стефан никога не се карали. Разбирали се и се уважавали.
Когато пораснали и си намерили жени, решили да си построят къща, в която да живеят заедно със ...

Freedom12

Prose » Short stories

1.1K 1

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =04.= 🇧🇬

Втора глава: Изкушението
И когато казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Рече: “Нима да се поклоня на този, когото Ти сътвори от глина?”
И рече: “Да Ти покажа ли какъв е този, когото Ти почете повече от мен? Ако ми дадеш отсрочка до Деня на възкресението, аз не ...

Morana

Prose » Science fiction & fantasy

799 2

Ежедневие 🇧🇬

Припадък
Едни казват, че припадъкът му е бил
ПАРАЛИТИЧЕН.
Допълват други, че бил
АПОПЛЕКТИЧЕН. ...

petkonpet

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

907

Сричкови приказки – а как се пише телепатия? 🇧🇬

Тежестта беше просто непосилна. „С какъв акъл ги поръчват тези неща?!“, запита се той гневно, докато крепеше товара между краката си, спускайки се в тесния мръсен тунел. Напредваше полека-лека, не виждаше почти нищо, освен луната над главата си, която сякаш се присмиваше оттам, откъдето бе дошъл, на ...

kcekce

Prose » Others

997 2

* * * 🇧🇬

Безброй роли – типажи, на които ставаме роби всеки ден. Крием се, бягаме и търсим всевъзможни начини да не се срещнем с реалността. Един вечен бал с маски, в който всеки иска да скрие лицето си! И непрестанно ровене. Непрестанно търсене. И жажда за одобрение.
Животът е изкривена картина на реалностт ...

alleah93

Prose » Others

876 2

Слънчева мъгла с аромат на лимонена трева. 🇧🇬

- Защо?
- Защото така е правилно.
- Стига глупости! Нито ти, нито аз вярваме в "правилното" без логична причина!
Тя замълча. Очите й проследяваха сянката на вазата върху бюрото. Беше дълга и бледа като мъгла, но същевременно по-истинска от самия кристал. За няколко секунди дишането им, нейното - бав ...

miravl

Prose » Short stories

716 1

Когато две тела четат душите си 🇧🇬

Последния път, когато видях две души да си говорят, си казах, че любовта е навсякъде около нас, но срещнах истината и тя реши, че аз трябва да спра да живея в заблуда и да ми отвори очите. Тръгнах с нея и открих, че колкото истина да ми казваше: колко безмислено, болезнено и неразбиращо може да бъде ...

yulia

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 1

Последно цвете 🇧🇬

Ти беше пленен от красотата на едно великолепно цвете. И взе едно погрешно решение. Ти откъсна пленителното цвете и никак не проумя, че така отнемаш живота му. Ти лиши малкото омайниче от правото да бъде красиво и цяло. Лиши го от възможността да попива нежната и свежа утринна роса, отне шанса му да ...

madgirl-

Prose

1.1K 2

Жътварят 🇧🇬

1.
През мъглата на съня си той чу как телефонът ù звънна оглушително в тишината на нощта. Всъщност беше на вибрация, но за него винаги е било оглушително, защото означаваше, че тя ще се измъкне от ръцете му всеки момент и ще отиде на работа, взимайки със себе си всичката топлина на света и да го ост ...

deyka

Prose » Short stories

1K 4

Чичи Ваня и кубинските боксьори 🇧🇬

По времето на социализма, бившият десантчик и барета Иван Руски, познат и като Чичи Ваня, беше на голяма почит.
Най-красивите жени се въртяха около него, а мъжете го гледаха със страхопочитание и се стараеха да са в добри отношения.
Нашият герой обикновено излизаше с по две гаджета, естествено всяка ...

satanas

Prose

817

Снежен ангел 🇧🇬

Снегът падаше тихо и спокойно. Нямаше вятър, не беше и чак толкова студено. Но в зимната вечер нямаше никого навън. Само една фигурка се виждаше в заснежения град. Имаше дребно телосложение и се придвижваше несигурно в глухата тишина, от което всеки би разбрал, че бродещият е дете.
Накрая се спря и ...

Mia-

Prose » Short stories

988 2

Двуликият Янус 🇧🇬

ДВУЛИКИЯТ ЯНУС
Клаус Рингел бе ловец на изгубени колонии. Това не бе популярна професия, но съществуваше от близо триста години. Заселването на подходящи планети беше започнало преди пет столетия, когато на Прародината Земя е бил изобретен свръхсветлинният двигател. Двеста години по-късно в Галактик ...

karnobatlova

Prose » Science fiction & fantasy

2K 1

Майки 🇧🇬

Майки
Дърветата в Борисовата градина бяха вече цъфнали, във въздуха се носеше нежен пролетен аромат. Софиянци, преживели една много тежка зима, чувстваха слънцето все по-силно. Градът беше силно засегнат от ожесточените бомбардировки на 10-ти януари и 30-ти март. Половината град беше в развалини. Пр ...

gudman

Prose » Novellas and novels

1.2K 7

Децата на Феята 🇧🇬

ДЕЦАТА НА ФЕЯТА
Свободей Огражденец
ЕКСТ. РЕСТОРАНТ ФЕЯТА ДЕН
Туристът с цифрова камера снима любителски филм за посткомунистическа България. Забелязва развалините на кафе-сладкарницата «Феята». Той открива фонтана пред кафе-сладкарницата и бавно се придвижва из дърветата и храстите с камера в ръка. ...

svobodey

Prose » Others

1.1K 3

Красотата на тъгата 🇧🇬

Красотата на тъгата
Леденостудени сълзи се стичат по лицето ми. Не мога повече, не издържам повече. От какво са породени всички тези съмнения. Защо, защо толкова се измъчвам? Искам да умра и всичко да приключи. Искам да съм щастлив поне тогава. Всичко е толкова сложно. Ако само не изпитвах чувства.. ...

Bezchustven

Prose » Others

1.5K 7

Препускащи мисли 🇧🇬

*Всичко е такова, каквото е, но нищо не е такова, каквото изглежда.
*О, Господи, нужно ли е напълно да се обезнадеждим и да бъдем духом съкрушени, за да ни навести най–сетне онази желана надежда? Трябва ли изцяло да разпилеем себе си, да се изгубим и раздадем, за да можем в крайна сметка да постигне ...

madgirl-

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 4

Short stories and prose by contemporary authors

Toй 🇧🇬

Доган - глава единадесета - Пак в манастира 🇧🇬

И тръгвайки, ще те обичам! 🇧🇬

Блян 🇧🇬

Спомен за трапчинки 🇧🇬

Илюзия 🇧🇬

Само предателство не стига Глава І 🇧🇬

Влаковата катастрофа 🇧🇬

Майки 3 🇧🇬

"Пада лист от календара" 2 🇧🇬

Писма без подател 🇧🇬

Актуални поговорки 🇧🇬

Майки 2 🇧🇬

Крофщайн - зловещият пратеник на сатаната (2-ра част) 🇧🇬

Знаеш ли? 🇧🇬

Фо не иска да живее 🇧🇬

" Пада лист от календара" 1 🇧🇬

Старите пътища са изгубени 🇧🇬

Между два свята - част 3 🇧🇬

Отговорът е - любов 🇧🇬

Операция "Снайперисти" 🇧🇬

Странна случка 🇧🇬

Сбогом 🇧🇬

Препускащи мисли..2 🇧🇬

Братя 🇧🇬

Бог ни забрави в Мрак и ние подпалихме Рая =04.= 🇧🇬

Ежедневие 🇧🇬

Сричкови приказки – а как се пише телепатия? 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Слънчева мъгла с аромат на лимонена трева. 🇧🇬

Когато две тела четат душите си 🇧🇬

Последно цвете 🇧🇬

Жътварят 🇧🇬

Чичи Ваня и кубинските боксьори 🇧🇬

Снежен ангел 🇧🇬

Двуликият Янус 🇧🇬

Майки 🇧🇬

Децата на Феята 🇧🇬

Красотата на тъгата 🇧🇬

Препускащи мисли 🇧🇬

Queue