Short stories and prose by contemporary authors

42.6K results

Дъщерята на ковача - продължение 🇧🇬

Дъщерята на ковача
(продължение)
Небето над Текирдаг беше почервеняло от проблясъците на пожарите и кръвта на хилядите депортирани арменци. Въздухът беше пропит със страх. Ужас се четеше в очите на всички християни. Турци и гърци се бяха хванали гуша за гуша и водеха война на живот и смърт. Нивите п ...
1.3K 1

Бетонната гора на Лесий 🇧🇬

Имало едно време един мъдрец на име Гор. Той живеел самотно в самото сърце на гората, сред вековни дървета с огромни дънери и непроходими от обикновен човек храсталаци. Така годините се изнизвали и времето обикаляло неусетно своите невидими кръгове. Много отдавна, може би вече от няколко века, при Г ...
1.3K

Асоциации 🇧🇬

Асоциации
- И сега аз знам: краят и началото никога не са били в тази риба. Но това изглежда така само докато гледам водата от средата на моста. Стоя там, там съм - без минало и бъдеще. Човек като мен, който няма спомени, може да притежава единствено настояще, което е неговият самообособен кладенец ...
1.3K

До вас, Българи! 🇧🇬

Братя... днес е 3 март! Не просто поредният ден от календара, не просто обикновен четвъртък. Днес е нашият национален празник, денят, в който празнуваме Освобождението си от турско робство след 500 години мъчения, страдания и жестоко потъпкване на човешките ни права. Днес е ден, в който можем да нап ...
1K 5

Из София 🇧🇬

Из София
Ако си мислиш, че познаваш София, но пътуваш със собствена кола, а не в градския транспорт... то нищо не си видял и не би могъл да оцениш истинския чар на този град. А дори не визирам онези живички старици, които с бастун под мишница ще тичат зад трамвая, след което ще застанат над главата ...
1.2K

Една човешка съдба 🇧🇬

Тази година се случи горещо лято. Пожарите унищожиха горите и реколтата.
За капак на всичко, управниците изгориха душата на почти всички сънародници.
Бяхме изпратени в най–глухия и забутан коловоз на живота.
Такива мисли сноваха в главата ми – мисли на бдителен, честолюбив и отговорен човечец; който ...
1.1K 3

Тогава дойде ти 🇧🇬

Мислех че обичам
тогава дойде ти
и ми показа че било е само мисъл
Мислех че съм щастлива
тогава дойде ти ...
1.5K 1

Сватба 🇧🇬

- Пушката!... Тенчо иска пушка – викаше непознат зад портата.
Мама и баба застинаха.
Децата замряхме.
- За какво ти е пушка? - стрелна го баба.
- На мен... не ми трябва - запахна човека. ...
942

Край в началото - продължение(12) 🇧🇬

– Извинете, че ви безпокоя. Аз съм Аркадаш. Чувате ли ме? Капитанът ме помоли да ви предам, че ви очаква на вечеря. - почука отново и изчака, за да разбере дали сме го чули.
Фоти посегна към дръжката и отвори рязко вратата. За малко Аркадаш да връхлети върху него. Влизайки в каютата, той ни огледа о ...
950

Ключът на Хермес - Шестнадесета глава 🇧🇬

Комисар Фратели седеше зад бюрото в кабинета си и замислено оглеждаше няколкото снимки, разпръснати пред него. Спря се най-дълго на онази, запечатала скритото зад маска лице на мъжа в мерцедеса на Краньоти, излизащ от градския паркинг. Бе тясно, издължено и донякъде навяваше спомени за ужасеното лиц ...
767

Много те обичам, Българийо 🇧🇬

МНОГО ТЕ ОБИЧАМ, БЪЛГАРИЙО... много си трудна, всичко в тебе е трудно, но напук на всичко ме предизвикваш, откакто се помня. Толкова си красива и като че ли човек, като види нещо такова, иска да му подложи крак и да го снижи със земята. Но ти си толкова горда и няма да им се дадеш. Знам, че вече се ...
1.4K

Memento mori (Откраднатата камбана - I част) 🇧🇬

В навечерието на Успение Богородично, щастието имаше цвета на златото. То режеше кръвните връзки. От там, кръвта изтичаше бяла и студена като смърт.
От месеци, лихварят Сава, прежълтял пазеше постелята. Бе стиснал в костеливата си длан душата си в кесия за монети, а пътят към оня свят се пулеше като ...
1.6K 15

Паметникът 🇧🇬

ПАМЕТНИКЪТ
Признателност и политика
са различни неща
Първото нещо, което виждам когато погледна през прозореца на кабинета ми е паметника в Докторска градина. Дори и нощем, осветеният паметник властно привлича погледа ми.
Гледам паметника и си мисля, че храбростта, приносът и всеотдайността на хиляд ...
1.5K 4

Край в началото - продължение(11) 🇧🇬

Поведох двете мъничета към пристанището. Фоти взе сака, който ми изглеждаше по-пълен от преди, и ме последва. Веднага си помислих, че и Гея имаше нужда от дрехи за преобличане. Застанали пред величествения кораб ,,Духът на авантюриста’’, чакахме да ни пуснат. Изглежда ние щяхме да изглеждаме по-зле ...
946

Ключът на Хермес - Петнадесета глава 🇧🇬

Кафенето се намираше на ъгъла на булевард „Сен Жермен” и улица „Бонапарт”. Лъскавата месингова табела с името на великия французин едва ли би убягнала от погледа на всеки посетител на заведението. Двамата италианци се настаниха на една от малкото свободни маси и си поръчаха кафе и минерална вода. Лу ...
1.5K

До следващия път 🇧🇬

Падането не продължи дълго... беше очаквано и затова не го изненада. Беше се случвало и преди, и затова не го обърка, нито успя да го изплаши... но без значение колко пъти се бе повтаряло, без значение дали бе нещо познато и вече преживяно... то оставаше болезнено и неизменно съпроводено от горчивин ...
1.7K 2

Една цигара 🇧🇬

Една цигара
Натовареното движение из целия свят е просто част от ежедневието на нощта и деня, сменящи се на всеки дванадесет часа.
Светът бавно, но сигурно се променяше. Движеше се със скоростта на светлината, а на моменти дори и по-бързо. Дали се променяше нещо, или не, това не беше от значение.
Мъ ...
1.4K 3

Интоксикация (stand-up comedy) 🇧🇬

- Сега съм cool. Да, преди време наистина имах проблеми с някои токсични субстанции, но слава Богу с божията помощ успях да ги преодолея. Добре, ще го кажа направо: бях А. А., така де - анонимен алкохолик.
- Но успях да спра пиенето. Ето как стана, дано да съм полезен и на други неудачници. Бях някъ ...
1.6K

Живей за днес 🇧🇬

Някои хора влизат в живота ни и бързо си излизат.
Други стават приятели... и остават такива до края на живота ни.
Някои си тръгват и оставят дълбоки отпечатъци в нашите сърца.
.............................................................
-Някой много се гордеe с теб. ...
1.3K 6

3 март и нашата памет 🇧🇬

3 март и нашата памет
Паметта на един народ е знак
за неговата идентичност.
Милена Очипалска
Нямам никакви претенции да съм историк, но това не ми пречи да не мога да приема какъвто и да е опит на когото и да било да се омаловажи значението на 3 март 1878, още по-малко заслугата и подвига на храбрит ...
4K 13

Синя орхидея (Приказка за любов) - край 🇧🇬

В краката му синеела само прекрасната орхидея. Феликс погледнал около вира. Навсякъде имало доста гъста растителност. Зелени папрати се прегръщали влюбено с широките си листа. Пред погледа му всичко потъвало в храсти. Тогава една нежна женска ръка се откроила на фона на тъмната зеленина. Тя отместил ...
2K

Изповедта на една необуздана 🇧🇬

Приглушената нощна тишина чакаше, тръпнеше... Тя сега беше жадна и трепереща
от очакване. Беше се превърнала в крадла. Искаше да открадне нечия страст, нечии
копнежи и любовни стенания... Настани сe тайно зад плътните завеси на стаята и
зачака. Знае точно какво иска да види и усети. Чакаше тях двама ...
1.9K 1

Мъжете в моя ден 🇧🇬

*
Нощ. Сънят не идва. Моите очи не са му по мярка. А Пясъчният човек дебне. И онези човки. От Луната. Гладните. Гладът не познава милосърдието. То е за ситите. Сетивата им скърцат. Смазват ги. С пиене. Ситите забравят, че Милосърдието смущаваше храносмилането им. Сънят ме мрази. Стомахът ми скърца. ...
2.3K 16

Край в началото - продължение(10) 🇧🇬

– Добре ли си? - попита ме Стефани, като държеше в ръцете си хавлиена кърпа. – О, Елвира толкова съжалявам, миличка. - обгърна ме с крехкото си тяло, което крещеше ,,ЧУПЛИВО’’, притисна ме и започна да гали косата ми. - Трябва да се съвземеш. Отвън те очакват съдбите на три деца, които не могат да п ...
848

Въображение 🇧🇬

Въобрази си реалността
и за един миг ще стане реална,
но само въображаемо.
Интровертно преживяване
на екстравертно непреживяно. ...
1.4K 3

Ключът на Хермес - Четиринадесета глава 🇧🇬

Мъжът бе на възраст около шейсетте, облечен в старомоден, но очевидно скъп костюм с впечатляваща шикозна червена папийонка. Косите му бяха сиви, артистично разрошени и стърчащи. В никакъв случай не можеше да се каже, че на младини лицето му е изглеждало красиво. Кожата под големите изпъкнали кафяви ...
763

Бартер 🇧🇬

- Продай ми прашката!
- Струва скъпо...
- Колко?
- 1000.
- Ако я изгубиш и аз я намеря, ти ще платиш ли толкова пари? ...
898

Баба Марта и момичетата 🇧🇬

Беше слънчев мартенски ден. Момичетата го очакваха. Бяха се уговорили да отидат в гората за кокичета. Нищо, че още се виждаше тук-там сняг. Пък и полянката с пънчетата сигурно ги чакаше.
Сега, след като бяха набрали цветя, седяха на пънчетата. Слънцето ги топлеше и беше толкова приятно. Въздухът чис ...
1.6K 1

Отражение - роман - глава девета 🇧🇬

След като обядваха, Иван и Наталия излязоха да се разходят. Тръгнаха по посока морската градина. Горещият въздух се дишаше тежко. Бяха се хванали за ръце и разговаряха оживено. Разказваха за себе си с желанието да се опознаят и на други теми.
Тя сподели, че има проблеми с неин познат, който се опитв ...
864

Приказка за човека 🇧🇬

Двама приятели се срещат, единият е тъжен, другият - усмихнат.
- Какво ти е, приятелю, защо си тъжен? - пита усмихнатият.
- Ами, не знам какво да правя вече, постоянно сметки, пари, разходи, баща ми почина, няма кой да ми помага - оплаква се тъжният.
- Спокойно, всичко ще мине - отвръща веселият. - ...
1.5K 2

Какво е зимата и къде е Баба Марта? 🇧🇬

Зимата е сезонът, в който околната среда от “ок вътре”/”ок или мокро навън” се превръща в “горе-долу нормално вътре”/”студено и мокро навън”. Сезонът, в който ако нямаш отопление в банята, влизаш в нея непременно с дълъг хавлиен халат и се събличаш ЧАК след пускане на горещия душ, а женичките, които ...
1K

Последно сбогом 🇧🇬

Последно сбогом.
Short story
by
Владимир Владимиров Шулев
“Това, че те имах, е това, за което мечтах” ...
1.6K 5

Портрет - 14 част 🇧🇬

Жарава.
Разказ на Никола.
И Огън видях!
И хора, носещи икони във високо вдигнати ръце!
И лицата им виждах, като влизаха в разпалената жарава с Името Божие на уста! ...
729 5

Проходна пешка 3 🇧🇬

Алек се отпусна в креслото. На централния екран хиперкосмосът проблясваше с цветовете на дъгата. Почувства как стимулантът отслабва хватката си и умората се завръща с удвоена сила. Наложи си да се стегне защото преди да се отдаде на съня трябваше да свърши още нещо:
- Корбан, искам един плазмен заря ...
1.3K 3

Незабравими моменти 🇧🇬

Този ден ми поднесе доста емоционални моменти. Първото което се случи, беше кучето на съседа Коджабашев, което свърши голямата си работа пред вратата на апартамента. За мое учудване това беше за първи път, тъй като го бе оставил за десетина минути преди да излезе. Вдигнах му такъв скандал, че да го ...
1.4K 3

Малки аналогии... 🇧🇬

МАЛКИ АНАЛОГИИ...
Обикновена утрин
ТЯ стана в обичайното време за смяната си от 8 часа.
Обичам да я гледам как се движи леко замаяна из кухнята, а сънят бавно се свлича от нея като пяната под душа.
Тогава е много красива и по детски мила... ...
1.3K

Ключът на Хермес - Тринадесета глава 🇧🇬

Париж ги посрещна навъсен. Огромни сиви облаци се тълпяха по небето, а вятърът ги издухваше откъм запад. Въпреки че бе средата на лятото, термометрите на летище „Орли” не показваха повече от 16 градуса. Щом двамата мъже излязоха от терминала на пристигащите пътници, веднага съжалиха, че не бяха взел ...
805

Пролетен олтар 🇧🇬

ПРОЛЕТЕН ОЛТАР
Сутринта рано си направих пролетен олтар. С едно кокиче и под него мартеничка за ръка. Сложих го на телевизора. Не му се молих, а само го помилвах и вечерта се влюбих. Там, на спирката, в полунощ. Пред баничарницата и двата денонощни магазина, на мокрото от падналия дъжд.
Мъжът върви ...
1.8K 15

Пише ми се, бе! 🇧🇬

- Айде ставай, седем и тридесет е. - чувам в мрака след отварянето на вратата.
“А, не на мене тия, спя и нищо не чувам” си мисля и се правя на пън.
- Хайде, вдигай си гъза, бе - ще закъснееш за лекция.
“Спя бе, човек! Не ми дреме за тая лекция!” отвръщам наум, все още несигурен дали съм буден или съ ...
1.3K 3

Край в началото - продължение(10) 🇧🇬

Вече виждах покрайнините на град Пловдив. Добре, че не ми се налагаше да навлизам много в него. Стефани живееше в жилищен район Тракия. Разполагаше с една малка гарсониера, която предполагам беше предостатъчна за нуждите ù. Нямаше как някой от близките ми да разбере за среднощното ми бягство, освен ...
908