Short stories and prose by contemporary authors

42.2K results

Мъртвецът не маха за сбогом I част 🇧🇬

Като премислях всичко по-късно, можех да си спестя куп неприятности, ако не бях идвал в този град и вятърът ме бе отвял в някое по-незабележимо градче, далече на север... Рим е хубав град, дори и за лаик като мен, който не се интересува много-много от природни красоти и бърка наследството на Микелан ...
1.3K 3

Честита минала година 🇧🇬

Ако днес ме попитат какво искам, ако някой ми гарантира, че би могъл да сбъдне едно мое желание, аз бих поискала да ме върне година назад. Ако обаче този някой бе дошъл миналата година, аз щях да поискам да ме отведе година напред...
Тогава не осъзнавах усмивката си.
Тогава нямах представа колко е х ...
1.8K 4

Жажда за топлина, настроение, любов... 🇧🇬

Пак съм седнала пред циганската любов и с "трепет, вълнение и ентусиазъм" се чудя какво да пиша. Може би ще е добре, ако опиша настроението си - никакво. Денят ми - скучен. Животът ми - хубав, но леко еднообразен. Бъдещето ми - някъде в Германия. Семейството ми - хубаво. Прозорецът - замръзнал. Чувс ...
837 1

Нехладнокръвно 🇧🇬

Когато чу звука от изстрела, Сара се втурна по стълбите. Толкова искаше да избяга, че краката ù се превиха и скоро цялото ù тяло се озова на пода. Опита се да стане, но усещаше ужасно силна болка в ръката си. С големи усилия успя да стане и се хвърли през вратата с всичка сила. Бяга около десет мину ...
1.2K 2

* * * 🇧🇬

Сън
Цял ден времето бе едно такова навъсено, цял ден едни облаци… Чувствах се отпаднала и някак си мъничка. Сякаш нищо не успяваше да грабне вниманието ми, нищо не беше достатъчно заинтересуващо...
И така в скука и безделие мина целият ми ден. Прибрах се, бързайки да скоча в леглото и да превключа н ...
791 1

И на следващия ден 🇧🇬

Ако бях оптимист, щях да си мисля само как накрая на деня ще си седя, ще си пия бирата и всичко от този ден изведнъж ще придобие смисъл. Ако бях песимист, щях да добавя, че да живееш за едната бира накрая на деня си е жалко.
Реалистично погледнато обаче, аз не мислех – аз просто седях. Седях на опаш ...
1.4K 1

Снимката, на която не ме виждате 🇧🇬

Детето, което е залепило нос на прозореца, съм аз.
Всъщност на снимката не се виждам, понеже никой не снима прозорци с деца, които са сплескали носовете си в стъклата им в желанието си да видят повече и да бъдат участници в събитията. Не че не ме поканиха да се снимам. Страха си да не би да не ме за ...
1.7K 5

Кафенето и Магазинът, които .... 🇧🇬

Кафенето и Магазинът
Витрините на Кафенето и Магазина се вторачваха една в друга, и нямаше начин да не е така – разположени един срещу друг от двете страни на тихата квартална улица, бяха обречени на това.
През деня Магазинът се заливаше от смях, грейваше от цветовете на плодове и зеленчуци, крещеше ...
954 5

Случайности за цял живот, част 6 🇧🇬

Дог виеше протяжно. Лили се усети, че залисана в подредбата на стаята на Сияна и подготовката на децата за сън, беше забравила да го нахрани. Взе консерва от хладилника и излезе при него. Погали го и му изсипа храната в паничката. Той махаше доволно с опашка, докато се хранеше. „Дог, Дог, за всички ...
1.5K 5

Продължение от книгата 🇧🇬

Този ден не се чуваше гласа на Лимона. В работилницата беше тихо. Павлето се спря и заслуша. Не се виждаше жива душа. Наоколо се чуваше песента на вятъра, който летеше и нямаше спиране. Едно кичурче от косата на момъка заподскача весело в унисон с вятъра и двамата заиграха лудешки танц. Павлето пост ...
977

Осъзнаване - 41 и 42 от първа част на романа 🇧🇬

XLI
Много поселища обиколих в следващите месеци и хиляди християни заклех пред Божия кръст и Евангелието да се борят до смърт за свободата си.
За моя радост архиепископ Дионисий Рали поиска да го придружа по пътя му към Великия Никопол. Бях горд, че християнин като него е решил да се опре на мен. Но ...
1.1K 9

Грешни чувства 🇧🇬

Още със събуждането усещам как сърцето ми подскача развълнувано, кръвта нахлува рязко във вените ми - днес ще го видя! Кога започнах да живея заради този петък следобед? Кога целият смисъл да ставам сутрин се сведе до очакването на този ден, да мине още една минута, която да ме доближи до момента, в ...
1.8K 1 2

Елементът на свободата 🇧🇬

Две души, слети в една.
Две души, неизбежно свързани.
Две души, молещи се за любов.
Къде ли е тя ?
Елементът на свободата, ...
958

Един непораснал романтик (12) 🇧🇬

Един непораснал романтик (12)
- А ти, как се чувстваш, когато ти разказвам тази история? Да си призная, на мен ми е малко неудобно.
Въпросът ми е посрещнат със закачлива усмивка:
- На мен ми е интересно... Не съм ревнива... Влюбен си... Е, аз си мисля, че това е естественото ти състояние. Но пък ням ...
808 1

Сибирска история 🇧🇬

Сибирска история
Това може да се случи само във виртуален Сибир! И както в истинската географска област човек може да се скрие така, че да не го открият, и в интернет пространството се случва… ама повечето го знаят.
Така и аз попаднах в подобна история, но не в „любовен триъгълник”, а в „странен чет ...
1K 3

Нашенка 🇧🇬

Заръмя. Пенка погледна небето и забърза към спирката. Безцеремонно застана пред чакащите и влезе първа в пристигащия автобус. Извади телефона си, набра номер и изключи.
- Ало, Лоре, ти ли си, леля? Да питам нещо, мойто момиче - мъж или жена има в къщата?... Е, айде сега, как да няма значение, нали т ...
1.9K 38

Създаване на любовен квадрат 🇧🇬

Някои неща само на мен може да ми се случат. Например да отида с втория си мъж на море и да срещна на плажа първия. И стой, та ме гледай между двамата!
Първият - синеок красавец, с тежест, с положение. Вторият - зеленоок красавец, тънък и строен, страшно обещаващ, понеже е млад до безобразие и няма ...
1.3K 5

Кристина 🇧🇬

За Идеалния Цвят,
който украсява живота на друг...
Това не е история за живота на Кристина от Люлин 5, а само разказ за нощта, когато той завърши.
А той завърши в Събота срещу Неделя, в 3:01 часа.
Това до известна степен е хубаво, понеже Кристина мечтаеше да умре в Неделя. Когато беше малка, беше ос ...
2.3K 5

Старата жена 🇧🇬

СТАРАТА ЖЕНА
На Христина Т.
Работех вече близо година в централното кафене, точно срещу градския фонтан. Наричахме фонтана „градския”, макар да не беше единственият фонтан в градчето, но този заемаше видно място на главната улица и може би затова се беше наложило това название. Кафенето беше хубаво, ...
1.4K 2

Завързаното търсене 🇧🇬

Идваш ли да преплуваме пясъка,
да построим замъци от вода,
да изпушим облаците,
да оковем във вериги ограниченията?
***** ...
1.2K

Портрет - 5 част 🇧🇬

img1.liveinternet.ru/.../15005995_Klod_Mone.jpg
- Приятелката ми Демиен се реши на операцията! Да знаете само, господа, колко много се радвам. Мисля си, как да ви се отблагодаря, задето я подтикнахте... Страхът ù се стопи! Значи, ставаме цяла дружина, вярващи в нея... - Мария сияе цялата, като едва- ...
719 2

Случайности за цял живот, част 5 🇧🇬

Следовател Страшимир Караиванов седеше на дивана в кабинета си и четеше нещо от монитора на лаптопа си. Правилните черти на лицето му, доближаващи се до абсолютната симетрия, не издаваха с нищо какво четеше. Само лекото потрепване на раменете показваше някаква съпричастност към това, което беше на е ...
1.6K 5

За срам сме и двамата 🇧🇬

Действие I
"Твоят поглед е... олеле, майко" - долових лек зеленикав цвят в зениците. Естествено, като се има предвид обстановката: задимен, препълнен с еуфория и възбуда бар. Каква е възможността да видя цвета на очите ти? На кой му дреме, прекалявам.
Странностите в този бар са част от интериора. Ко ...
994

Късметлийка 🇧🇬

КЪСМЕТЛИЙКА
По ред причини и на мен, както и на много българи се наложи да си „сменя” професията. Да зарежа всичко и да хукна по белия свят – така лелеяната от много Европа. Да стана гледачка на болни хора. И пътят ме доведе до това малко, спретнато градче, в сърцето на Баден – Вюртемберг. Работата ...
1.4K 3

Нищо не знаех (част 2) 🇧🇬

Чуха се остри забързани токчета по лъскавия теракот, той се обърна и я видя. И точно тогава то се случи. Гледаше я, изучаваше с професионално око, без да може да открие нещото. Онова, което го привлече силно като магнит. Фатално изкушаващо беше желанието да прокара пръст по бузата ù, да се приближи ...
1K 5

Нежно цвете 🇧🇬

НЕЖНО ЦВЕТЕ
Седях на плажната кърпа и гледах към огромния басейн, пълен с боричкащи се младежи, родители, които учат децата си да плуват и възрастни хора, които се опитваха да докажат на себе си, че все още са в добра форма, както някога.
Смесица от весели смехове, плискаща се вода, писъци на момиче ...
1.3K 1

В прегръдката на водата 🇧🇬

Потъвам. Потъвам.
Мислех, че ще изплувам, но все още краката ми не докосват дъното.
Но, дори да успеят, значи ли това, че ще изплувам? А искам ли?
Потъвам в красивата, неизбежна бездна. Бездната на вечно течащите води. Бездната на живота.
Тук, където нищо не се задържа, където първоначалната аксиома ...
1.1K 2

Разказ без име 🇧🇬

Симона стоеше на брега и гледаше реката. По страните ù се стичаха сълзи. Спомени нахлуваха в главата ù бавно и мъчително. Припомни си всеки момент, който искаше да запомни, но това ù носеше голяма болка. Всеки спомен ù напомняше за него. За човека, който обича, за човека, който я изостави, за човека ...
1.4K 3

Най-красивата дума 🇧🇬

Tолкова! Толкова, колкото! Толкова много, колкото можеше да се иска от перфектната любов! Мъжът ми е най-красивото нещо, което очите ми някога са съзирали! Когато слънцето залязва, той нежно ме прегръща и топлината на тялото му облива моето, както вълните измиват мидите по пясъка. Когато слънцето из ...
951 1

Да ме убият трябва, за да те оставя 🇧🇬

Ръката ми държеше ти, разказваше за своите мечти. Главата ти на мойте колене и слънцето пак грееше над мене. Говорихме си двама с часове, сливаха се нашите гласове. Отдавна помня бе казал, че за тебе вече тя нищо не значи.
Така до мене ти стоеше и още стоиш, казваш, че от мен не искаш да се отделиш. ...
1.1K

Продължение от книгата 🇧🇬

Мъжете ги качват на един украсен, със скъпи неща кон и с шествието обхождат всички първенци на града, заедно с новия мюсюлманин, като го възвеличават. На третия ден след свещения празник, след тържественото шествие, той бива обрязван по предписание на пророка. В дома на шейх юлисляма биват посветени ...
723

Осъзнаване - 39 и 40 от първа част на романа 🇧🇬

XXXIX
В следващите дни доста обители обиколих и с интересни люде се срещнах. Тъкмо бях разтворил чудно изписан панегирик в една манастирска библиотека и се любувах на везаното писмо, когато някой ме потупа по рамото. Насреща си видях мой стар познайник. С поп Петър ни се беше случило да посетим софи ...
1.3K 6

Осъзнаване - 37 и 38 от първа част на романа 🇧🇬

XXXVII
По залез слънце най-после съгледахме стените на Търновската крепост. След многото премеждия ни било писано да достигнем старопрестолния град. Огнен ореол обрамчваше останките от българските дворци, патриаршия и крепостни стени с порти и с кули по тях, които сякаш бяха коленичили молитвено на ...
1.6K 8

"Празно. Кубче." 🇧🇬

"Празно. Кубче."
Прасковите в градината вече окапваха.
Есента напираше да влезе в нашия дом, защото никъде другаде не я искаха.
Ние винаги я приемаме с отворени обятия и готови за пожълтяване, листа.
Тук е градината на времето. ...
1.3K 2

Огледалото 🇧🇬

ОГЛЕДАЛОТО
Градът беше притихнал. Не от страха, който носеше думата “война”. Беше замрял в тиха есенно-обедна леност. Врабците се криеха в сенките на стрехите. Тесните калдъръмени улици дремеха. От малко прозорче бяла завеска се опитваше да излети навън – първом трепваше леко, като клепка в съня, сл ...
2.3K 6

* * * 🇧🇬

Какво е взаимност?
Равен с Равен,
че те кога са равен с равен?!!?
КОГАТО И ДВАМАТА
ВЯРВАТ В ТОВА ...
876

Интервю със Страха 🇧🇬

duffmckagan: Страх-не страх, ще ти взема интервю!
Страхът: Страхуваш ли се от мен?
duffmckagan: А трябва ли?
Страхът: Ако искаш да бъдеш смел, трябва да се страхуваш.
duffmckagan: Как така - хем да се страхувам, хем да съм смел?! ...
959

Аз и Вечността 🇧🇬

Протягам ръка в мрака и напипвам дръжката на пистолета ми. Вдигам го, свалям предпазителя, опирам го в слепоочието си и натискам спусъка. Оръжието изщраква, но не произвежда изстрел. Опипвам барабана. Някой е извадил всичките куршуми. Шибаняци... Човек вече не може да си пръсне шибаната глава на спо ...
1.8K 5

Случайности за цял живот, част 4 🇧🇬

- Момче, момче, обърни се – сестрата – около четиридесетгодишна, поддържана жена - хвана Евгени за рамото.
- Къде съм? – погледна я той недоумяващо, след като се обърна бавно по посока на гласа.
- В болница. Припаднал си в управлението.
- Аз съм изрод.
- Не си. Просто си болен. ...
1.6K 10