Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.8 results

С дъх на печено 🇧🇬

Малко след десет сутринта, час преди бързият от София за Горна да профучи по важния Четвърти, гарата се бе опразнила. Тълпа пъстра и многолика се бе изсипала от последния влак и вече се разтъпкваше по алеите в парка. Пред входа гърмеше духов оркестър. Огромен транспарант с надпис "Честито Гергьовден ...
Romanov (Румен)
Romanov
Prose » Short stories
1.2K 5

Балкан 🇧🇬

БАЛКАН
Есента бе разхвърляла пъстрите си багри безразборно - сякаш бе постлала шарена черга върху цялата земя. В западния край на селото, сред оранжевозлатистите облаци на разсъбличащите се дървета, се намираше побелелият от мливото покрив на фуражомелката. Мъже и жени се суетяха край разпрегнатите ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Prose » Short stories
1K 1

Твоите устни са виновни 🇧🇬

Червени, зелени, сини, виолетови, жълти отблясъци. Очи. И поглед, вперен в един отминал миг. Рисувам щрихите на лицето ти на моя прозорец. И после докосвам стъклените ти устни. Не се усмихваш като преди. Сълза. Малка, тихо пронизваща, изпиваща, студена, тъжна сълза. Няма те отдавна, но все си мисля, ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Prose » Letters
1.2K 5

Съпружеската среща 🇧🇬

Из „Дневникът на един луд”
08.03.2010
- Здравей! Как си? Беше ми съпруга, някога... преди 100 лета или бяха по-малко, може би 10, може би, а може би не? Не знам, вече не знам, не ги броя. На мен ми се струват 100. Отиде си някак на бързо, беше само на 32 и, като се замисля, аз много ти помогнах, не ...
дкф99 (Диди Ф)
дкф99
Prose » Novellas and novels
1.5K 3

10 неща... 🇧🇬

Има десет неща, които искам да споделя с теб и те са:
- спомените от миналото ми;
- дните си за в бъдещето ми;
- красивите моменти от живота си;
- леглото си; ...
energi4nata (Ребека Иванова)
energi4nata
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
965 2

Продължение от книгата 🇧🇬

Тя беше завършила девическата гимназия и преподаваше уроци по пиано. Павлето беше неспокоен. Не го свърташе на едно място. Вяра беше пред очите му. Виждаше я навсякъде. Тя се превърна в оживен образ, чийто очи го наблюдаваха и алени устни се усмихваха. Той се наслаждаваше на тия очи. Но за миг се оп ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Prose » Novellas and novels
795 2

За последен път 🇧🇬

ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ
Печката в тъкачницата бумтеше, зачервила кюнци. До нея, облакътен, седеше замислен мъж. Между пожълтелите пръсти на възлес­тата му ръка светеше огънчето на цигара. Становете млъкнаха. Жените се скупчиха до печката да починат и се сгреят. Подхванаха оживен разговор, но Васил остана бе ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Prose » Short stories
1.5K 5

И аз, приятелко, станах ледена принцеса, без да съм го искала... 🇧🇬

Имаше време, когато всичко беше друго… Когато тя значеше нещо и се отличаваше от нищото… Сега стоеше пред стена, пълна със снимки и търсеше себе си… Лица, изпълнени с усмивки и поглед, искрящ от любов… Неговият поглед! А дали наистина беше негов, или просто някога е объркала съня с реалността?! Само ...
Monny (Симона Гълъбова)
Monny
Prose » Letters
1.1K 6

2 🇧🇬

Къде сгрешихме?
Може би сгрешихме малко преди да започнем да творим, за да запълним празните места в сърцата си. Опитвахме се - всяка секунда да залъжем себе си, че утре ще е
по-добре от днес и че утре няма да сблъскаме отново със сивата и отблъскваща реалност. Но когато се събуждахме, виждахме, че ...
Nos7radam (Ноно Якимов)
Nos7radam
Prose » Others
1.4K 2

Фермерски неволи 🇧🇬

Пеньо отри с длан потта от челото си, подпря гръб в каросерията на камиона и надигна манерката. Остави водата да се стича по брадата и шията му. Все е било жега, ама такава не помнеше. Въздухът се къдреше пред очите му и всичко изглеждаше някак не на фокус - безкрайното поле, балите от слама и малки ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Prose » Short stories
1.1K 6

Калайджийката 🇧🇬

Чинията с урда* стоеше непобутната на трема*. До нея в панерче просветваха току-що откъснати розови домати с капчици вода по тънката кожица, като бисери. Вуйна направи последен опит да ни проагитира да хапнем за закуска филия извара с домат. Ние обаче упорито се цупехме на храната, надявайки се да п ...
inakrein (Илияна Каракочева)
inakrein
Prose » Short stories
3.2K 14

Съвест 🇧🇬

СЪВЕСТ
"Последният сеанс е най-отегчително, когато вече си позирал някол­ко часа и очакваш да приключиш. Каквото имаше да премисля, премислих го. Те, мислите, все върху едни и същи неща кръжат, блъскат се като вода в бряг и когато ти омръзнат, задрямваш или пък започваш да наблюда­ваш. Но и в двата ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Prose » Short stories
933 4

Розата 🇧🇬

Трябваше да върви. Просто да продължава да върви. Не можеше да спре. Спреше ли - това означаваше сигурна смърт. Трябваше да се махне оттук. Колкото се може по-бързо и на всяка цена. Но тялото му трудно го слушаше. Умората натежаваше. А имаше още толкова много път. Времето се разваляше. Слънчевите лъ ...
AndyVTR (Адриан Банчев)
AndyVTR
Prose » Science fiction & fantasy
1.2K 3

„Хубавите ябълки свинете ги ядат, а сочните сливи-магаретата” 🇧🇬

„Нещо става у Генчови! Каква е тая олелия, какво е туй чудо?” - мислеше си
баба Дена, седнала на скамейката пред вратнята и протегнала врат към съседския двор. „Ух, как не излязох по-рано, че да разбера кой е влязъл у комшиите!” - тюхкаше се на ума си тя. По едно време настъпи раздвижване пред съсед ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Prose » Short stories
5.2K 13

А после? 🇧🇬

Кога разбираш, че си сбъркал? Когато действителността те удари право в лицето? Когато се загубиш в безсмислието на деня си? Или когато заплачеш с глас като малко дете в отчаянието си, без да можеш да спреш?
Кога сядаш да теглиш чертата, да направиш равносметка на грешките си, да се разкаеш и да спре ...
viki90 (Виктория Георгиева)
viki90
Prose » Others
1.2K 2

Горският 🇧🇬

ГОРСКИЯТ
Над листата на белия дъб, в синевата на небето, плуваха пухкави облаци. Дървото приличаше на огромен чадър, разперен над главата на горския. Излезе лек ветрец и чадърът оживя. Зашушнаха листата, сякаш нежна музика погали ушите му. Носеше се дъх на мъх и гнила шума. Като отпочина, той стана, ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Prose » Short stories
806 4

Във властта на морето - 1 част 🇧🇬

Въведение
В деня, в който Куинси Медейра безследно изчезва, се случват някои неща, за които не мога да не спомена.
На 26 август 1985г. капитанът на кораба "Делфин" - Антонио де Лука Севаро - е повишен в чин полковник, и решава да смени името му.
На 27 август корабът е вече с ново име - "Герой".
Сест ...
tonkatabg (Антония Станчева)
tonkatabg
Prose » Novellas and novels
1.2K 1

Руска рулетка 🇧🇬

Блеснал поглед, тъмна стая, мрачни мисли. Тежки погледи, дървена маса, зелени банкноти. Рязък жест, здрава ръка. Затегнат спусък, бърз гръм, остър пушек. Черна кръв, лош късмет. Руска рулетка.
niko_niko (Нико Ников)
niko_niko
Prose
1.2K 2

Гъмжило 🇧🇬

Животът е едно бягане, една надпревара. Всеки иска да е по-напред и да задмине другия. Закъде ли бързат?... Животът е едно надвикване. Всеки иска неговият глас да се чува, неговото мнение да се налага. А защо ли? Дали защото всеки се мисли за по-умен от другия? Животът е в своя кипеж... Някой крещи ...
efina (Фей)
efina
Prose
887 1

Скитникът 🇧🇬

Скиташе нощем из улиците на града. Беше беден самотник без цент в джоба. Погледът му излъчваше тъга.
Наближаваше Коледа.
От небето се сипеха едри парцали сняг. Студеният вятър ги разпиляваше в различни посоки. Красивите бели кристали падаха усмихнати, покриваха земята, дрехите на минаващите, а сетне ...
PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)
PLASHKOFF
Prose » Short stories
1.1K 4

Довиждане на всички! 🇧🇬

Лондон ме зове!!! Заминавам!
На хората тук пожелавам здраве, късмет и муза!!!
На себе си пожелавам попътен вятър!
rotazia (Рот Блак)
rotazia
Prose
1.2K 3

Признат 🇧🇬

Признавам ти умението да мразиш всички бурени. Да ги късаш и хвърляш завяхващи зад гърба си. Признавам ти и силата, и безразличието, и независимостта, с която диво гледаш от високо. Признат по много показатели си. Обаче с целия си интелект си пак глупак. Нямаш усет към цветята и невинността... Късаш ...
ivelina90 (Ивелина Емилова)
ivelina90
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.1K 2

Един ум 🇧🇬

Студеният ум, с точен скалпел в костеливите си пръсти, достигна сърцето. То трябваше да затупти. Прецизно завърши операцията и зачака... Вече губеше надежда, когато в залата, незнайно как, се промъкна детенцето на пациента. То погали челото на татко си и го целуна по бузата. О, чудо - сърцето затупт ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Prose » Others
1.3K 7

Amores@yahoo.es( octubre2) 🇧🇬

Делфини край Азорските острови
ІІ
%
Липсва ти делфинът, казваш... Че защо? Виж колко ти е подреден домът сега, беше ти омръзнало да гледаш разхвърлени по паркета чорапи! Утре, като замине и синчето, ще стане още по-лесно! Никакво разсейване повече, пълно отдаване на борбата със световната икономичес ...
bojilova1 (Петя Божилова)
bojilova1
Prose » Novellas and novels
1.2K 7

На мен има ли кой да ми каже "винаги" 🇧🇬

И докато лежа така, втренчен и сам, се опитвам да открия причината за болестта, празната стая и глада. Връщам се отново и отново в моето “преди”, припомням си думите – собствени и чужди, а действията се опитвам да забравя.
Луна няма, само тъжна улична лампа прегръща в ледена светлина мартенското нас ...
teffum (Мартина Стоянова)
teffum
Prose
1.5K 5

Рожден ден 🇧🇬

РОЖДЕН ДЕН
Самотни бяха дните и нощите на баба Марта. Но тя работеше и не се оплакваше. Само дето годините натежаха, трудно ги носеше на окуцелите си от ревматизъм крака. Беше се примирила с пора­женията в живота – не искаше вече нищо от него. Всъщност трябваше ù съвсем малко – малко топлина. Сега и ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Prose » Short stories
1.5K 4

Лагерът 🇧🇬

- Хайде, мърди, стройте се по-бързо!!! - дереше се Сержант. - Айде бре, какви хора сте вие, че не можете една нормална редица да направите?!!! - тук сержантът за момент замълча, колкото да си поеме дъх и след това изрева: - СТРОЙ СЕ!!!
- Някои от нас не са хора - измърмори под нос Но Щен Вълк. - И п ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Prose » Short stories
775 2

Глобусът 🇧🇬

Вела книжарката квичеше от задоволство. Днес клиент направи оборот, колкото за месец. Големият глобус, който събираше прахта вече две години и се чудеше къде да го дене в малкото павилионче, днес си намери своя купувач.
- Браво! Браво на Красимирка, тази чудесна млада жена, на нея дължа всичко това, ...
dimi49 (Димка Първанова)
dimi49
Prose » Short stories
1.7K 15

Отново 🇧🇬

Стоя навън и съзирам звездите в небето, колко са красиви със своя неповторим блясък. Самотна птица премина пред погледа ми, самотна като мен самия. Дръпвам леко дима от сладката пура и се оставям да ме обладае горчивината ù. Стяга ме нещо в гърдите, непозната болка е това. Вятърът подухва леко и ръц ...
cenitel (Някой)
cenitel
Prose » Letters
1.3K

Писма от ада 🇧🇬

Осъденият Дарън Смит отговаряше на първото писмо, което беше получил за двете излежани години затвор от присъдата си. Писмото беше изпратено от седемнадесет годишно момче на име Чарли, хванали го да краде колата на баща
си и за да не го изпращат в изправителен дом, го накарали да контактува със затв ...
windigo (Димо Стойчев)
windigo
Prose » Short stories
1.9K 5

Имало едно време... една съвременна приказка 🇧🇬

Имало едно време, време в далечното минало, в едно несъществуващо кралство, в едно далечно място. Кралството било толкова далече, че никой не можел да стигне до него, а хората, които знаели за него, го описвали като “пътят между небето и земята”. Разбира се, не се знаело кой живее там и как се изхра ...
sonya (Соня)
sonya
Prose » Others
3K 3

Мастика 🇧🇬

Мастика
Снощи, както винаги, се прибрах от работа. Съблякох си костюма на Джорджо Армани и си сложиш един анцуг с три черти. Налях си скоч, сложих си лед, малко задимена светлина и си пуснах симфония 15 на Шостакович. Както си отпивах от 18-годишния скоч, изведнъж, съвсем неочаквано, ме засърбя стра ...
Pishpunta (Николай)
Pishpunta
Prose
1.2K 4

* * * 🇧🇬

Искаш ли да ти разкажа една
история за любовта?!
Искаш ли след дълъг път
с вкусно ястие да те нагостя?
Искаш ли след... това ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose » Short stories
1.7K 26

Тайната съставка на свинската пача 🇧🇬

Виолета стоварваше яростно дървеното чукче върху червената плът на пържолите и си представяше, че това е поквареното и самодоволно лице на зет ù. Снощи се събуди от стенанията на дъщеря си: “Моля те! Моля те, моля те!” Мъжът ù я биеше и крещеше: “Ще ти сцепя тъпата тиква, мръсна курвалано! Каква раб ...
anonimapokrifoff (Аноним)
anonimapokrifoff
Prose » Short stories
3.6K 7

Изгрев 🇧🇬

Изгрев
Слънцето показва пред мен лика си, изписан с кармин. Сякаш възкръсва от собствената си кръв. Покрива безбрежните води с пелерина, обшита с рубини. И за миг снежните платна изникват на хоризонта, като неверен мираж, и сетне изчезват. Този път, за да не се появят отново. Наместо това небето се ...
LeCoeurGothique (Бодуен)
LeCoeurGothique
Prose » Others
1.3K 3

Художникът 🇧🇬

От незапомнени времена тримата братя живееха надалеч, отделени от света на хората и все пак те бяха самата същност на този свят, към който не принадлежаха. Всяка тяхна мисъл, всеки жест, всеки звук изпълваше сърцата и умовете на хората, даряваше живота им със смисъл или пък ги изправяше пред неумоли ...
chik-chirik (Катерина)
chik-chirik
Prose » Short stories
698 3

Спим 🇧🇬

Спи. Първото, което чух от теб от много време насам. Спи. Сънят беше дълъг, но беше и далеч по-различен от един обикновен и преживяван сън. Сънувахме с месеци, че сънят ни изглеждаше като ежедневие. А може би и беше.
Повече от 4 месеца минаха в сънуване, за да се върнеш и да кажеш, че спиш. Та аз по ...
яаа (Янита)
яаа
Prose » Letters
1.4K 2

Напишете си завещанията овреме! 🇧🇬

Повече от час нотариус Ганчева, под диктовката на осемдесетгодишен достолепен мъж, правеше опити да напише пълномощно. То трябваше най-ясно да изразява волята на нейния клиент. Тъкмо й се струваше, че е схванала мисълта му и я е отразила точно, той така завърташе приказката, че се започваше отначало ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Prose » Short stories
1.2K 8

Страх 🇧🇬

От страховете ми ме избави, Господи, с враговете си ще се справя!
Градът разпиля улиците си в късния следобед, разпростря ги като огромни пипала, измъкна ги от сенките между сградите, провря ги под мостове и подлези, пролази по надлезите, плъзна ги по бистра и магазини. Напълни ги с народ. Тълпа мно ...
Romanov (Румен)
Romanov
Prose » Short stories
1.2K 4

Като земята 🇧🇬

КАТО ЗЕМЯТА
Приятно е да седнеш с приятел на сладка раздумка в слънчевия есенен ден. Лъчите на слънцето галят отпуснатата кожа на лицето и топлината им се разлива на топли вълни по цялото тяло. Прозорецът отсреща трепва - бяла женска ръка дръпва пердето.
- Съседката се е успала тази сутрин - казва м ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Prose » Short stories
703