Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Размислите на една жена на 37 🇧🇬

Аз съм една жена на 37. Почти съм преполовила живота си. Но още имам надежда. Понякога се чувствам сама и неразбрана. Понякога се чувствам стара, изхабена и смазана от живота. Поредният любовник си тръгва от мен. Не си тръгна. Направо бягаше. Толкова беше ужасен и отегчен от мен. Дреме ми. Ще си нам ...

katerina6

Prose » Short stories

1.8K 1 4

Боли 🇧🇬

Искаше ми се да няма пречки между нас... Да мога без свян да гледам в твоите очи. Да хвана ръката ти, силно да я стискам, без да се побърквам от мисълта, че е грешка. Ако живея сега, живея за теб. Всичко останало изгуби смисъла си отдавна.
Искаше ми се да се прегърнем, както сега, но знаейки, че ням ...

lility

Prose » Others

959 3

Родина 🇧🇬

Моята родина пълна с красота е.
Моята родина пълна с красота е.
Зелените горички пълни са с птички.
Високи планини ширят се навред.
Пълноводните реки и морето ...

l0w3

Prose » Others

839

Интервю с апостол Петър 🇧🇬

Едно интервю специално за "Откровения", директно от Небесното царство...
duffmckagan: Апостоле, неоткриваем си! Търся те за това интервю от цяла вечност.
Апостол Петър: Както е казал Шефа - "Който търси, намира!"...
duffmckagan: Да! Най-накрая те намерих. Къде се губиш?
Апостол Петър: Тичам по задач ...

duffmckagan

Prose » Humorous

1.2K 6

Ти си най-хубавото, което ми се е случвало! 🇧🇬

Не може да се каже, че той бе обикновено момче... Вече надхвърляше 19 г., което за времето, в което се развива разказът, си беше време за сватба... Но той още не бе намерил подходящата или поне така твърдеше пред приятели и близки. А подходяща имаше... И то не отскоро, просто не бе подходяща за него ...

_Hellscream_

Prose » Short stories

2.2K 2

Пиета 🇧🇬

С брат ми седим на пластмасови столове в парка, отпиваме от студените бири и малко сме се умълчали. Черпи ме той, това е втората ни среща за една седмица. Край нас се движат деца, кучета, майки с детски колички, млади момичета дъвчат пуканки, хванали момчетата си подръка. И по белия пух, докосващ ко ...

lubara

Prose » Short stories

1.1K 3

Кристалин и Порцелана 🇧🇬

~ Пролетното почистване! Пролетното почистване! - радваха се чашите от стъклената витрина в Голямата къща. Бяха видели как Старата дама внася парцалите и почистващите препарати към тяхното местенце в дома, а и слънчевите лъчи, които от няколко дена се плъзгаха по тях, им бяха подсказали предстоящото ...

Лепидоптерия

Prose » Stories for children

1.8K 2

Не се страхувай, когато те е страх (Триумф над страха) 🇧🇬

Не се страхувай, когато те е страх
(Триумф над страха)
Не се страхувай, когато те боли.
Не се страхувай, когато те е страх.
Затвори очи и се пребори със страха. Не мисли за него. Не мисли за болката и отчаянието. Те са една фалшива илюзия, създадена от тъмнината. ...

boro^man

Prose » Others

1.9K 2

Осъзнаване - 29 и 30 от първа част на романа 🇧🇬

XXIX
Пътят ни към Самоков не бе лек.Трябваше да бъдем предпазливи. Глашатаи разгласяваха, че се издирват неколцина мюсюлмани от Татар Пазарджишката каза - Махмуд, Хасан и Кара Ферхад, които вършели зулуми над населението на съседния Самоковски край - грабели, палели и насилвали, а много человеци, за ...

Eia

Prose » Novellas and novels

1.2K 9

Живот на високи токчета 🇧🇬

Неделя е, една от онези, в които търся щастието в чисто женски удоволствия. След няколко коктейла в събота вечер с момичетата и премиерата на ''SEX AND THE CITY 2'' просто няма друг сценарий за този ден. MALL BURGAS PLAZA гъмжи от красиви жени, много от които са дошли за кастинга Мисия Беллисима. Лъ ...

Звездичка

Prose » Others

1.5K 2

Продължение от книгата 🇧🇬

Векове наред кръстът и полумесецът са били противопоставени емблеми. Полумесецът, който напомня на сърп, не отстъпва по древност на кръста. В Изтока той е бил свързван с женските божества, властващи над любовта. Византия също е почитала полумесеца. Казват, че турците са завладели символа заедно с гр ...

mari45

Prose » Novellas and novels

767 2

Концертът 🇧🇬

КОНЦЕРТЪТ
С мой приятел се срещнахме на площада. Каза ми, че отивал на концерт. Покани и мен.
- Не съм любител на концертите. По-добре да се поразходим - предложих.
- Ела. Познавам добре певеца. Ще ти хареса.
Започнах да се колебая. И, понеже приятелят ми много настояваше, се съгласих. Какво ми преч ...

ivliter

Prose » Short stories

873 1

Ербаплии 🇧🇬

- От свинята мас и от комуниста власт само с нож се взема! - бая подпийнал, Гаро се ерчеше в селската кръчма.
От съседната маса куц Нено се изцепи:
- Заврян зет с дядо комунист вкъщи, какво друго да рече, а?
- Как какво? Ами да рече - благ си е мой дедо, разбран и кротък чиляк, също като Деньовото м ...

Eia

Prose » Short stories

1.3K 8

Вик, разцепващ тишината 🇧🇬

Помня - светът около мене се въртеше в един огромен кръговрат.
Пред погледа ми беше само черен образ и ярки цветни светлини.
Замаях се и паднах на земята. Замлъкнах в миг уплашена и заплаках с глас.
С вик разцепвах тишината - копаех дупки във пръста.
Разбирах, че в живота не всичко е обсипано във яс ...

lility

Prose » Others

873 2

Разговор с Дявола 🇧🇬

Веднъж попитах Дявола на чашка кафе:
- Ако зависи от теб, би ли се отново родил?
- Кога? По-рано? По-късно? От всичко съм доволен. А ти? – усмихна се той.
- Не говорим за мен. Може би. Все едно. Но не бих се променял. Отново ще бъда, какъвто съм бил. Харесва ми да съм струна от виола, арфа, пиано. Б ...

ВТ

Prose » Others

969 2

Старецът и Любовта 🇧🇬

Днес вървях... прегърнала болките от безсънните нощи и потънала в мисли за утрешни дни, вървях и мислех за себе си... Денят едва започваше и, както в повечето планински градчета, утрините са свежи и ти дават сили... все едно ще полетиш! В един момент си помислих, че, всъщност, аз не знам къде отивам ...

Vili1305

Prose » Short stories

1.1K 2

Морска сол 🇧🇬

МОРСКА СОЛ
(Август 2008)
Тичам... като всяка сутрин... все по един и същ път...
Улицата, паркът, прашният път - чак до там, където хората приютяват морето, за да роди то своето жито.
Казват, че някога, някъде солта била по-скъпа от златото... ...

Rondissima

Prose

1.2K 11

"Мир и Хармония" 🇧🇬

Отдавна не се беше чувствала така добре в кожата си. Събуди се много преди проклетата аларма да ú засвидетелства неуважението си с остропротяжния звук на мелодията си...
В банята, под душа, се улови, че си тананика. Чувстваше се нов човек. Имаше достатъчно време за кафе, да подбере нещо по-секси от ...

Довереница

Prose » Short stories

1.6K 1 14

Пробният камък 🇧🇬

ПРОБНИЯТ КАМЪК
Крачех безцелно по улицата. Есенният вятър насмиташе окапалата шума от дърветата в краката ми. Тя приятно шумулкаше и в краката на вървящата срещу мен жена. Познавахме се с нея. В лицето й прочетох белезите на отчаянието. Направо я попитах какво се е случило.
- Георги ме напусна. Мног ...

ivliter

Prose » Short stories

899 4

Едно горещо интервю с Дявола 🇧🇬

Ексклузивно от Ада. Едно горещо интервю с Дявола...
duffmckagan: Ще бъдеш ли така добър да ми отговориш на няколко въпроса?!
Дявол: ..."Така добър"! Ти май се бъзикаш с мен! Та аз кога съм бил добър?!
duffmckagan: Ето ти добър въпрос - бил ли си някога добър?!
Дявол: Не помня, защото съм ЗЛОпаметен... ...

duffmckagan

Prose » Others

1.4K 6

Осъзнаване - 25 до 28/вкл./ от първа част на романа 🇧🇬

XXV
Майка ми се страхуваше да не достигне до ушите на кадията,че съм избягал от плен. Но още повече я беше страх от войводата и субашията на Филибе. Дори на султана било известено за насилията и жестокостите, които тези местни големци причинявали на раята. Пристигнала височайша заповед двамата да бъ ...

Eia

Prose » Novellas and novels

1.3K 14

Сътворението в черния безкрай 🇧🇬

Сътворението в черния безкрай
Винаги съм искал да летя. Представял съм си как летя високо в небето и гледам красивата природа. Минавам над зелени гори, заснежени планини, красиви езера и чудни местенца, които не познават все още човешката злост.
Усещам вятъра в лицето си. Усещам слънцето по кожата с ...

boro^man

Prose » Others

1.4K 3

Ария на реалността 🇧🇬

Ария на реалността
Нежна светлина от ароматни свещи.
Нежна музика на приглушена трептяща светлина от самата светлина на свещите. Ражда се поезия. Ражда се любов.
Пламъците са тъй крехки, полюшващи се по стената. Играещи си помежду си.
Политаш отвъд реалността и усещаш един друг свят, един друг живот ...

boro^man

Prose » Others

1.4K 3

Виконтът търси 🇧🇬

Виконтът търсеше от първия си миг. Първото нещо, което потърси, естествено беше къде е изходът. Веднага, след като го намери, изрази съжалението си с бурен плач и потърси входа. Поуката от първия важен урок в живота на виконта беше, че не всичко, което си намерил, е трябвало да го търсиш.
После вико ...

mincho-s

Prose » Humorous

816 1

Сомнамбулизъм при каталепсия 🇧🇬

Сомнамбулизъм при каталепсия
разказ на ужасите
Глава 1 - Интервюто
Доктор Алън Хосуър се оказа много приятен човек поне на пръв поглед. Прошарената и гладко сресана коса, поддържаните мустаци и очилата му придаваха доста интелигентен вид. Но очите му изглеждаха леко угрижени и замислени, вероятно ис ...

donkooooo

Prose » Short stories

2.6K 6

Сливи за грях 🇧🇬

Всичко у Тамара говореше за грях. От плавната походка, която караше не един мъж, независимо на каква възраст бе, да се обръща след нея като омагьосан на секундата, в която я забелязваха, до натежалия от сласт, премрежен поглед. С гъстите си, черни като непрогледна нощ коси беше ”удушила” не малко мъ ...

pepsi1975

Prose » Short stories

1K 3

От капачките на Queen's 🇧🇬

Текст по капачка
или живот според капачките
ДЕНЯТ СИ ЛИЧИ ПО СОКА, а вече има
ПОЗНАВАМЕ ЛИ СЕ ОТНЯКЪДЕ?
„ВЗЕМИ НАЙ-ДОБРОТО ОТ МЕН” и се оказва, че ...

kalides

Prose » Others

2.2K 1

Обичам да летя... 🇧🇬

Обичам да летя. Обичам.
Малък съм, зная. Много съм малък, но, да ви кажа, гордея се с това, което съм. Нали съм лек и по-леко се издигам нагоре. Виждам всичко.
Ето тези - грамадните. Тромави и самодоволни минават край мен. Мислят, че са могъщи, правоимащи владетели на света. Едва пълзят. Ненавиждам ...

HariMarSui

Prose » Others

1.5K

Времената трябва да са полудели !!! 🇧🇬

5.
В час по биология беше тихо. Звънецът току-що беше ударил. Учителката говореше нещо, но както обикновено почти никой не я слушаше. Учениците блуждаеха някъде, всеки потънал в своите си мисли. Гласът на госпожата звучеше монотонно и приспивателно. Тя си задаваше въпроси и сама си отговаряше. Часът ...

Shadows

Prose » Novellas and novels

972 2

За теб с любов 🇧🇬

Ти си буболечката, запечатана в кехлибарения медальон, прашинката на дъното на кутията, ронещата се отвътре стена на панелния блок, пеперудата, забучена с карфица в забравения албум, задрасканото лице на черно-бялата снимка, мръсотията, наслоена по ъглите на стаята, грапавината по гладкото стъкло, к ...

holypotatoes

Prose » Others

1.5K 1

Продължение от книгата 🇧🇬

На жените не се позволява да влизат в иконостаса. То е само на посветилите се и мъжете.
Но със своята героична смърт за христянската вяра, Мария се превръща в светица и заема място в олтара на царските двери. Оттам тя изрича пророчеството на султан Мурад, което става по-късно. Той умира, защото е пр ...

mari45

Prose » Novellas and novels

843 1

Лале за награда 🇧🇬

на Алекс
Не мога да обясня защо живеем по този начин.
Правим го всеки ден.
Брет Денен
- Изключително много ми хареса монологът за цигарата в края на разказа ви. Толкова истински сте предали цялата сцена. И такъв философски усет, само на деветнадесет години, не мога да повярвам. Просто съм впечатлена! ...

truthiseek

Prose » Short stories

1.5K 3

Храната 🇧🇬

ХРАНАТА
Топла пролетна утрин е. Младата зеленина искри под галещите лъчи на слънцето. От горния край на селото се чува изсвирването на рог. Съседът Младен подгонва козите си към дворната врата. Недоволен нещо от тях, стопанинът мърмори и псува. С раничка на гърба се появи синът му - тръгваше на учил ...

ivliter

Prose » Short stories

862 1

Сред сенките 🇧🇬

Адреналинът бумтеше във вените му в неясен ритъм, напомнящ ударите на градушка посред лятна гръмотевична буря. Очите му изпепеляваха всичко, до което тялото му не можеше да достигне. Той скочи високо във въздуха след което си запробива път към земята, поразявайки всички, които се изпречеха на пътя м ...

Liudmil

Prose » Science fiction & fantasy

1.2K 2

Една лятна нощ 🇧🇬

Поредната тиха и прохладна лятна нощ. От онези, в които, въпреки че сънят би бил, навярно, най–прекрасното нещо, човек упорито го отбягва. Седи си на удобното кресло и хвърля небрежни погледи към нощния пейзаж – песента на щурците, която звучи толкова успокояващо и отпускащо, яркото сияние на пълнат ...

LordZombie

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

900 1

Двама до края 🇧🇬

Двама до края
- Бъди до мен... – прошепна ранената бяла птица и впери поглед в сивата до нея.
А тя нежно простря крилото си до бялата. Искаше да премахне болката. Толкова много го искаше. Не можеше да си представи света без своята спътница. Не можеше да си представи полета си без нея, съня си без не ...

lu4

Prose » Short stories

1.1K 12

Реквием за едно приятелство 🇧🇬

Колкото и да ми се иска да ти кажа всичко това, просто не мога. Не мога да застана срещу теб и да започна да те обвинявам, защото все ми се струва, че преминаваш през достатъчно и без да те тормозя. Не мога да ти кажа всичко, което ми тежи от известно време натам, защото най-вероятно ще се разплача, ...

ScarletSun

Prose » Letters

1.8K

Да изгубиш себе си 🇧🇬

Тя се появи от мъглата, съвсем бледа и чиста...
Черната ù коса се спускаше по раменете ù, като водопад от изгубени мечти.
Спомените бледи минаваха пред заскрежените ù очи, като филмова лента на бавен каданс...
Студът обгръщаше тялото ù, като нежна трепнеща прегръдка...
Не знаеше къде е, не знаеше ко ...

Aleks-Green

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 2

Осъзнаване-21 до 24/вкл./ от първа част на романа 🇧🇬

XXI
Наближавахме тракийското поле край Филибе, когато към нас се присъединиха и войнуци. Заговорих се с един от тях. Казвал се Нестор и бил син на Райо от село Гаганица, където имал бащина от девет ниви, зеленчукова градина, харман и двор. С мъка изпълнявал задълженията си по обработката на тази сул ...

Eia

Prose » Novellas and novels

1.1K 8

Писмо с прозата ми за здравей-довиждане 🇧🇬

изискана е меланхолията ти, скъпи Джон,
и аз като една не-застаряваша старица търся ул-уликите, улейчетата
и уличките си, за да мога да се излея като водата навън... от някоя тръба,
докато вали... иначе за мен водата няма никакъв смисъл,
освен чисто естетическия. макар и някой да беше казал, че вода ...

cheshire_cat

Prose » Others

1.3K 1

Short stories and prose by contemporary authors

Размислите на една жена на 37 🇧🇬

Боли 🇧🇬

Родина 🇧🇬

Интервю с апостол Петър 🇧🇬

Ти си най-хубавото, което ми се е случвало! 🇧🇬

Пиета 🇧🇬

Кристалин и Порцелана 🇧🇬

Не се страхувай, когато те е страх (Триумф над страха) 🇧🇬

Осъзнаване - 29 и 30 от първа част на романа 🇧🇬

Живот на високи токчета 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Концертът 🇧🇬

Ербаплии 🇧🇬

Вик, разцепващ тишината 🇧🇬

Разговор с Дявола 🇧🇬

Старецът и Любовта 🇧🇬

Морска сол 🇧🇬

"Мир и Хармония" 🇧🇬

Пробният камък 🇧🇬

Едно горещо интервю с Дявола 🇧🇬

Осъзнаване - 25 до 28/вкл./ от първа част на романа 🇧🇬

Сътворението в черния безкрай 🇧🇬

Ария на реалността 🇧🇬

Виконтът търси 🇧🇬

Сомнамбулизъм при каталепсия 🇧🇬

Сливи за грях 🇧🇬

От капачките на Queen's 🇧🇬

Обичам да летя... 🇧🇬

Времената трябва да са полудели !!! 🇧🇬

За теб с любов 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Лале за награда 🇧🇬

Храната 🇧🇬

Сред сенките 🇧🇬

Една лятна нощ 🇧🇬

Двама до края 🇧🇬

Реквием за едно приятелство 🇧🇬

Да изгубиш себе си 🇧🇬

Осъзнаване-21 до 24/вкл./ от първа част на романа 🇧🇬

Писмо с прозата ми за здравей-довиждане 🇧🇬

Queue