Short stories and prose by contemporary authors

42.2K results

Ехо. 🇧🇬

- Тук ли си?
- Да, точно до теб.
- Не, не по този начин.
- Всякак съм до теб.
- Защо не те виждам? ...
1.2K 1

Четири дни. Цепя с дясната. 🇧🇬

Аз трябва да си измия очите и да тръгвам... и без това закъснях.
Как да загубя нещо, което никога не съм имала? Как да се преборя с елементарното желание, как да спра да искам да съм друга? Една и съща книга, толкова много пъти, чета едно и също, знам, че някъде там пише нещо за мен, на някой ред в ...
1.4K 3

Есен 🇧🇬

ЕСЕН
В гората е тихо. Само отвреме-навреме по някое листо капва с шумолене на земята. Ставри обича да сяда сам в меката шума и забил очи в пъстротата на гората да се отдава на спомените. Когато беше млад често мечтаеше, но сега изворът на мечтите е вече пресъхнал, отстъпил е на спомените. "На моите ...
3.2K 2

Календарът 🇧🇬

Календарът
“I find the map and draw a straight line
Over rivers, farms, and state lines
The distance from 'A' to where you'd be
It's only finger-lengths that I see ...
771

Болестта на дядо Симо 🇧🇬

БОЛЕСТТА НА ДЯДО СИМО
През последните месеци дядо Симо се оплакваше, че не се чувства добре със здравето. Бедно живееше старецът, не му стигаха парите да отиде на лекар. Но като разбра, че няма накъде, изтегли от малкото си спестени парици и замина за града.
Като го видя, че се е върнал и се щура из ...
796 1

Малките неща 🇧🇬

Беше лято, месец Юни. Майкъл Демпси повдигна клепачите на очите си, след което ги потри с ръце. Той се взря в тавана, където родителите му бяха налепили неонови звезди, които светеха през нощта. Първата мисъл,която мина през главата на Майкъл, бе: ,,Странно, защо звездите не светят през деня”. Но ми ...
1.3K

Продължение от книгата 🇧🇬

Неочаквано се върна назад и си спомни, когато беше на осем години. Бяха група деца, коледарчета, които обикаляха къщите. Беше Малка Коледа - 24 декември. Тогава баща му му направи дряновица, наричаха я коледарница. Стрина Стефана я украси с такава любов, като приказна невяста. Накичи я с пуканки, си ...
802

Осъзнаване-13 и 14 от първа част на романа 🇧🇬

XIII
Дядо Радо ми каза, че ще е добре да се грижа за овцете. С радост доях, а също и извеждах стадото на паша. Вечер се прибирах при семейството - играех си с децата, ядях и лягах да спя в общата им одая.
Хубавото не продължи дълго. Една сутрин стопанинът не ме пусна с овцете. Рече ми:
- Султанът е ...
1.2K 10

... 🇧🇬

Писна ми да ми пука за теб. Омръзна ми да съм като твоя сянка, искам да съм далеч от теб. Защо ме преследваш навсякъде? Защо просто не ме оставиш? Превзе мислите ми, сънищата ми и ме накара да плача. За жалост аз нямам дом, който да нарека своя крепост, защото в моя не се чувствам сигурно. Ти ме пре ...
1.1K

Будителите днес 🇧🇬

Будителите днес
(Литературно съчинение)
Човекът, който не се страхува да каже на глас мнението си. Този, който смята, че начинът, по който “стават” нещата в нашата държава е несправедлив… Призоваващият към онова, което всички виждат, че е наложително да се случи, но само малцина бранят. Той е будите ...
7.7K

Надпревара 🇧🇬

Тичам.
Опитвам се да избягам.
Тичам.
След всяка крачка боли.
Тичам. ...
778

Искаш ли да ходим? 🇧🇬

Знаеш ли, сега тайно те харесвам... но...
След време ти ще откликнеш на чувствата ми, защото знам, че и ти ме харесваш. Ще сме лудо влюбени един в друг. Ще се целуваме на някоя пейка. Ще правим глупости, много младежки глупости. Ще усещаме живота така, както само ние можем. Аз ще ти купувам цветя за ...
1.6K 5

Странният дракон 🇧🇬

Още при появата на първите съвсем бегли слухове сърцето му се сви в смъртно предчувствие. Надяваше се да не са верни, да са просто някаква измислица или преувеличените страхове на някой беден и измъчен жител от покрайнините на огромното кралство, но нещо отвътре, някакво необяснимо чувство му подска ...
1.5K 1

Принцовете 🇧🇬

Представете си каква бъркотия щеше да настъпи, ако всеки получаваше каквото иска
- Май обичам принца, а! – гледаше ме и не разбирах закачка ли се таи в гласа ù, или в галещите слуха ми нотки има доза истина. И, да, приятно ми беше да го чувам и се надувах, че се случи точно на мен. Аз не съм никакъв ...
1.2K 5

We're not gonna take it 🇧🇬

WE’RE NOT GONNA TAKE IT
We’re not gonna take it
No, we ain’t gonna tаke it
We’re not gonna tаke it
Anymore! ...
1.3K 1

Обичта 🇧🇬

ОБИЧТА
С мой приятел пътуваме с автобус. Красиви облаци се носят над пожънатото поле. Леко ми става на душата, като ги гледам. Пътуването ми носи истинско удоволствие. Опитвам се да споделя доброто си настроение с приятеля си, но той е угрижен и не забелязва нищо. Накрая открито го попитах:
- Какво ...
1K

Жени 🇧🇬

ЖЕНИ
Алармата на телефона се включи и отражението на спалнята се раздвижи в огромното огледало. Изящна ръка се измъкна от сатенените чаршафи, протегна се и пипнешком го изключи. Валерия се надигна, извърна глава към прозореца и примижа. Слънцето нахално се провираше между полуспуснатите щори - яркат ...
2K 39

Мъглата 🇧🇬

...Тъмен град и тъмни сенки. Тъмни хора, тъмни дни. Тъмен ставаш, щом до него се докоснеш. Тъмен си, ако от него бягаш ти. -Вили
Далеч от въпросите за избора се крие истината. Далеч от там, а точно тук, където небето винаги е покрито с облаци; където мъглата си проправя неясни пътеки в тъмнината на ...
723

Селска спирка 🇧🇬

Тръгвам си. Няма смисъл. Взех в един малък куфар най-необходимите неща за път, заключих го с три катинара и го овързах с дебел ластик. Стана студено и се захлюпих с моя стар шлифер. На спирката беше много ветровито. Стара, неизползвана от години междуградска спирка, някъде край полето, между две ано ...
1.2K 1

Кукумявката 🇧🇬

КУКУМЯВКАТА
Мария не спеше. Събуди я тежкият грохот на ранния автобус за смяната, който накара стъклата на прозорците да зазвънтят. Тя се завъртя в леглото и провисналата пружина простена под те­жестта ù. Машината накъса тишината на парченца, но те бързо се утаиха върху спящата улица, натежаха върху ...
1.8K

Осъзнаване-11 и 12 от първа част на романа 🇧🇬

XI
Тази сутрин в двора на едринския сарай цареше необикновено оживление. Султанът потегляше на лов.Той яздеше прекрасен бял кон, следван от приближените си люде, възседнали силни жребци, както и от доганджиите, всеки от които беше с обучения си сокол на рамо. Край това шествие подтичваха ловните хръ ...
1.2K 9

Тъмни сенки (Част Втора - Сделка) 🇧🇬

Глава 2
Сделка
Тъмнина, тъмнина и пак тъмнина. Имах усещането, че всичко около мен е потънало в бездънен мрак. Не усещах нищо, не можех да чуя каквото и да е, а относно зрението ми, сякаш бях сляпа.
Не разбирах, как толкова бързо успях да загубя съзнание. Нали бях вампир, нали бях безсмъртна, тогава ...
1.2K

Осъзнаване - 9 и 10 от първа част на романа 🇧🇬

IX
Работа кипеше в султанския двор. Какви ли не майстори изпълняваха прищевките на султана! Имаше мимари, дърворезбари, златари, ковачи на желязо, художници и каменоделци, като моя приятел Злат Момчилов. Повечето бяха от румелийската земя, но освен гърци и българи, срещах още и италианци, маджари, б ...
1.4K 17

Точно толкова смъртоносен, колкото изглежда 🇧🇬

На Алекс, защото усмивката ù ме кара да си спомням.
Some say you can learn a lot from books
Thrill right to second-hand living
Life is just as deadly as it looks
But fiction is more forgiving ...
2.2K 6

Amores@yahoo.es(последна част) 🇧🇬

IV
%
Дали наистина Азорските острови са толкова далече, колкото ти се струва?
За да бъда по-убедителна, ще ти задам един не-много подходящ за момента въпрос/само не се плаши, ОК?/:
-Представи си за секунда, че съм на смъртно легло и единственият начин да оздравея е да ми донесеш шишенце жива вода от ...
1.2K 9

Той нямаше цигари 🇧🇬

Вече цяла седмица валеше. Преди два дни бяха задухали и ветровете. Токът в повечето къщи беше спрял, а и техниците като всичко държавно или се бавеха, или за нищо не ставаха. Небето бе мрачно, такова небе, което, погледнато от обикновен човек, убива всяка малка частица надежда. Небе, смазващо живота ...
1.3K 1

Продължение от книгата 🇧🇬

Между отделните номера правеха големи паузи. Това те бяха усвоили от чужбина. Преди да започнат концертите, се кланяха на публиката и правеха реверанси. Когато им ръкопляскаха, слагаха ръка върху сърцето си.
Нощта се катурна. Дойде утрото. Момчето се приготви набързо. Вън, утрото чакаше хладния полъ ...
795

Осъзнаване - 7 и 8 от първа част 🇧🇬

VII
Многолюден град бе Станбул. Всеки ден в него караха от всички краища на румелийската земя както безкрайни стада от овце, така и ечемик, брашно, мед и масло.Чак от Анхиалско раята превозваше дърва за огрев, от Узунджовско - храна за добитъка, а от други български поселища - тархана, булгур, нахут ...
1.2K 11

Почивен ден 🇧🇬

ПОЧИВЕН ДЕН
В следобеда на съботния ден в стопанския двор беше пусто и тихо. Само бай Тодор, пазачът, дремеше на припек пред караулното и рой мухи бръмчаха около него. Над червените покриви на работил­ниците, оголелите върхове на тополите метяха облаците по небето. В тишината се носеше песента на на ...
879 1

Събуди се! ( Част Втора) 🇧🇬

Прибра се изпълнен с надежда за бъдещето. Нещо в него му нашепваше, че всичко ще се оправи. Взе си бира и седна на масата. Трябваше да помисли.
Спомни си първия път, когато Я видя. Беше толкова красива и така недостижима. Още в онзи миг се влюби в нея, но го беше страх да признае любовта си. Та тя б ...
1.1K 1

Чувството за вина 🇧🇬

С вина Животът ми ме окова...
Сменяше веригите си всеки ден,
според мястото, където ще кове...
Когато съм Щастлива, а виждам
страдащите ти очи - ме хваща тя! ...
1.1K 4

Годежът на Стоян Хубавото 🇧🇬

Стоян хукна към София да кандидатства в университета, след като казармата с въшливата униформа, трамбоването по плаца и вечните наряди остана зад гърба му. Двете години извън цивилизацията си казваха думата и момчето се щураше замаяно в огромния град. Намери стая при някаква възрастна госпожа, остав ...
3.2K 10

Вързопчето 🇧🇬

Старата жена с мъка се изправи и отръска полепналите по полата ù пръст и листа. Лицето ù беше бяло и каменно, сякаш нямаше кожа, а набраздена от бръчки гипсова маска. Огледа се. Развиделяваше се и от двора на Бузкините изкукурига петел. Последва го друг. Димана хвърли още един поглед към прясната ку ...
1.5K 5

Тях ги нямаше 🇧🇬

И тя бе там. Сама. Самотна и сама като слънцето на небосклона. Вярно, че всички описват единственото слънце като сияйно, мило и добро, но никога няма да узнаем как се чувства то. А тя знаеше. Знаеше, защото се чувстваше по същия неприятен и безличен начин като него. Напълно сама. Без безграничната, ...
1.2K 1

Щрих 🇧🇬

Щрих, нанесен с трепереща ръка, разкъса душата ми и спря времето на сърцето ми.
Бях останал сам сред гора от изсъхнали чувства и тъмните облаци на скръбта ме обръщаха със сянката си.
Пороят от сълзи на породилата се мъка отнасяше дните ми към небитието.
Мислите ми бяха застинали в пепелта на угаснал ...
968

Осъзнаване - 5 и 6 от първа част 🇧🇬

V
Застуди се. Раздадоха ни дебели дрехи. С тях изглеждахме добре. Аджемиоглан-агата каза, че е време да отидем до султанския сарай, защото се очаквало Мурад – вече двадесет и осем годишен, да седне на трона на баща си - Селим II, който внезапно бил починал. По-късно разбрах, че султанът умрял от пре ...
1.2K 9

Спомени 🇧🇬

СПОМЕНИ
Караше бавно. Приведен напред, следеше внимателно труд­но уловимите очертания на заснежения път през изпотяващото се стъкло. Чистачките с равномерен ход проскърцваха н разчистваха трупащите се пред очите му снежинки. „Рано дойде зимата тази година. Неподготвени ни завари" - мислеше Димитър. ...
980 2

(Вятърът) Из стиховете, написани от Вятъра 🇧🇬

Обичам ония диви вечери, в които вятърът говори. Когато ми шепти и разказва древни истории, а небето изглежда толкова младо и близко. Зная, че ако в такива пролетни нощи, когато люлякът пее, се отдам на усещането и пропъдя страховете си, ще разбера вселената, а и себе си. Обичам, щом вятърът заговор ...
1.4K 6

Отчаяно приятелство 🇧🇬

Отчаяно приятелство
Е няма как утре да не замина! Откога чакам този ден, в който ще кажа чао на г-н Пери, ще стегна куфара с дрипите за плажа и ще отпраша там, където никой няма да ме намери. Този път ще ми се отвори парашутът, всички разрешителни са в джоба ми и единственото, което ми остава, е да ...
1.2K