Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

В ръцете ти 🇧🇬

Да съм в ръцете ти... Жадувам този ден, бленувам тази нощ! В съзнанието ми лудо се надпреварват минали моменти, събрали толкова любов и щастие! Мисля за теб, усещам всяко твое докосване и всеки твой жест... Затварям очи - ти си пред мен, такъв, какъвто те видях за първи път, такъв, какъвто те поиска ...

Vili1305

Prose » Letters

1.8K 3

Писма 🇧🇬

ПЕТО ПИСМО
“Неделя. Едно хубаво слънце е изгряло, въздухът трепти, свеж и хрупкав. Иде ти да качиш цялото семейство в колата и да запрашиш към Балчик. Един хубав неделен плаж с море, пържена рибка, някоя и друга бира добре ще ти се отрази. Вместо това, обаче, ти ставаш рано, отиваш до пазара, купува ...

purko59

Prose » Letters

1.6K 6

На човечето, което загубих 🇧🇬

Усмихни се, за да запалиш пламъка в душата си. Не построявай път с предимство на сълзите, те никога не ще да бъдат онзи верен и загубен там някъде в миналото другар.
Погледни сутрин към изгрева и запей песента на живота ти.
Нека в нея има малко болка, малко смях и сълзи горчиви, да, така ще разбереш ...

Nos7radam

Prose » Letters

2K 2

На риболов 🇧🇬

НА РИБОЛOB
Денят беше горещ, дълъг и ужасно скучен. Не ми се занимаваше с нищо. От сутринта ръкописите ми стояха непобутнати. Може би затова посрещнах предложението на племенника си да отидем за риба като някакъв изход.
- Добре, но нямам принадлежности - му рекох.
- Ще ти дам, имам и за двама ни.
Та ...

ivliter

Prose » Short stories

2.2K 2

Сбогом Учителю (на Борис Филипов) 🇧🇬

Дали е настъпил часът? Страх ме е дори да си го помисля.
Сега ще го отведем, някъде където ще почива за вечни времена.
Уморен от времето, той дори нямаше време да се сбогува с никой.
Изгубен старец, знаещ съдбата си. Дали вижда светлината.
Аз съм тук, където той си отдъхна. Дали е изпитвал тръпката ...

mikebelan

Prose » Others

1.8K 3

Даниела катастрофира 🇧🇬

ДАНИЕЛА КАТАСТРОФИРА
... Думите изплющяха. Внезапни и странични. Плиснаха наоколо и се разляха. Заувиваха се около мен и ме стегнаха до задушаване...
“Даниела катастрофира.”
... бях сама в стаята и едва успях да осъзная, че дойдоха някъде отвътре – ясни звуци – без емоция, без срам и свян – чисти, т ...

Rondissima

Prose » Short stories

1.1K 8

В очакване 🇧🇬

Усети изтръпване - сякаш мравки лазеха по тялото му, а между зъбите си стискаше нож. Зави му се свят. Опита да се овладее, но силите внезапно го напуснаха и той се свлече на тротоара. Като в просъница му се мяркаха краката на минувачите, а грохотът на колите се смесваше със съсъка, който го преследв ...

Eia

Prose » Short stories

1.1K 9

Тук няма "happy end". 🇧🇬

Всеки ден гледаме ужасяващи кадри, случващи се на реални хора в реалния свят, който обитаваме. Но, въпреки всичко видяно и чуто, всеки твърди, че няма как да се случи на него; с лекота казваме, че в „истинския” живот това не се случва. Но… познайте? Това е истинският живот! Нека бъдем реалисти! Нека ...

alexein

Prose » Letters

1.5K 7

И след „онова” всичко 🇧🇬

- Липсваш ми!
- Така ли?
- Да!?
- Не ти вярвам.
- Но е така. ...

selena_d

Prose » Others

1.1K 1

Нека си останеш ти, макар и там... 🇧🇬

Мисля си за това, как животът на една мила и добра леля просто бързо си изхвърча...
Как времето ни с нея много бързо свърши и как не знаехме и не можахме да ù помогнем...
Лелче, и на онзи свят остани тъй свежа и добра както бе тук, на бялата земя...

energi4nata

Prose » Letters

1.1K 1

Писма 🇧🇬

ТРЕТО ПИСМО
Преди време, мисля че беше зимата, прочетох следната история за смъртта на един българин в големите ни ежедневници: Човекът бил към четиридесетте, когато го съкратили от работа. Първите месеци се препитавал от милостите на Бюрото по труда. После си продал вещите. След това дошло време да ...

purko59

Prose

1.4K 9

Трябваше да ти кажа толкова много неща.... 🇧🇬

Трябва да ти кажа толкова неща... Толкова дълго мислих как да го направя. Няма начин да разбереш всичко, което ще напиша, ако не го прочетеш! Така или иначе, не зная дали това ще се случи. Толкова много мисли по теб се блъскат в мен - една цяла различна вселена в деня ми... Понякога е красиво от оби ...

Vili1305

Prose » Letters

3.5K 1 5

21 грама 🇧🇬

Зад стъклото околността изглеждаше толкова пуста и далечна от мен. Всичко бе затихнало в нощта и снегът се сипеше на парцали, извивайки се в ритъма на вятъра. Влакът отново бе спрял за около час насред полето, заради лошото време и студът вече започваше да се прокрадва в купето, където седях само аз ...

Mist

Prose » Short stories

1.3K

Заклевам се 🇧🇬

"Никога няма да го направя дядо. Заклевам се." каза тя, целувайки кръстосаните си пръстчета.
Кой беше по-големият наивник - тя, която беше още малко детенце и светът бе детска площадка. Тя, която си мислеше, че може всичко... или той... човекът, изживял толкова много. Той, който би трябвало да знае, ...

lavatera

Prose » Short stories

2K

Бай Пандо Шматката 🇧🇬

Дип прост чиляк си беше Пандо Шматката от наше село - дип прост и дип крадлив. Ей, оная нощ се завъртял край Гочовия рибарник, шарани да краде. Ама Гочо не е вчерашен и знае как да си пази стоката. Кучето му се разлаяло, а стопанинът туй и чакал - изскочил от скривалището си, грабнал ловната пушка, ...

Eia

Prose » Short stories

1.6K 6

Лили и митичните същества - 1 глава "НАЧАЛО" 🇧🇬

Лили си вървеше из нейния град - ''Градът на митичните същества'' в Естони, нейната страна. Тя била с много светла червена коса и прекрасни бели очи. Градът ù се казвал: ''Градът на митичните същества'' защото в него било пълно с митични чудовища: Дракула, Беззименният, влечугото-извънземно и т.н. Л ...

galeona

Prose » Science fiction & fantasy

1.5K 1

Ще те намеря 🇧🇬

Буйните треви стигаха почти до кръста му. Поклащаха се в синхрон с вятъра и мекотата на тяхното движение правеше цялото това поле вълшебно, все едно беше живо. Полето достигаше чак до хоризонта – накъдето и да се обърнеше, виждаше само танцуващи треви, плавно и завладяващо полюшващи се. Никога не бе ...

georgibogdanow

Prose » Short stories

1.6K 3

Продължение от книгата 🇧🇬

Какво ли късметче щеше да изтегли? Черните очи на Вяра се изпречиха на пътя му. Дали мислеше и тя за него? Спомни си за една Мария. Джамията на Света Мария, която е била черква под името “Успение Богородично.” Турците бяха я превърнали в Имарет джамия.
Когато покорили Южна Тракия и избрали за своя с ...

mari45

Prose » Novellas and novels

747

10 правила за оцеляване с деца на море 🇧🇬

И замирисва на море! За тези, които са обречени да отидат с деца на море - това са 10 правила за оцеляване...
1-во правило: НИКОГА НЕ ОТИВАЙ НА ПЛАЖА С ЛОПАТКА
Внимание: Една нищо и никаква пластмасова лопатка в ръцете на по-сръчно дете може да направи най-малко 2 непоправими мизерии... Да подкопае ...

duffmckagan

Prose » Humorous

2.3K 5

Необяснимото 🇧🇬

НЕОБЯСНИМОТО
В падащата прохлада на лятната вечер Борис спря при съседа си, за да разменят по някоя дума. След като взаимно се оплакаха от горещината на отминалия ден, съседът смени темата и каза:
- Трябва по-често да се молим на Бог за здраве и благополучие.
- Аз не съм много вярващ. Търси и ще нам ...

ivliter

Prose » Short stories

1.1K

Писма 🇧🇬

Тази кореспонденция така и не видя бял свят, когато трябваше, но сега реших да ù вдъхна живот чрез сайта "Откровения", та макар и късно. Ние си пишехме с моя приятел всеки ден и си носехме писмата собственоръчно всеки ден с уговорката да не прекъсваме. И ето какво се получи:
“Полека тръгва той към с ...

purko59

Prose » Letters

1.1K 4

Заедно... 🇧🇬

Аз съм тази, която няма да те забрави,
няма да те погуби и няма да те пусне
да избягаш и да ми казваш, че не ме разбираш...
Аз съм тази, която не само те подкрепи,
но и в сърцето си като приятелка ...

energi4nata

Prose » Letters

1.3K 1

из "Хрониките на Дърт Пън" 🇧🇬

- Нещо много пусто стана тук в последно време - измърмори една вечер Дърт Пън.
- Ъхъм - съгласи се с колегата си Кух Че Реп. - Губят ми се от полезрението разни личности.
- Карат военно обучение - каза Хо, докато чистеше поредната чаша. И той, като всеки уважаващ себе си кръчмар, отлично знаеше всич ...

Bersek

Prose » Short stories

1.5K

Завинаги веднъж 🇧🇬

Понякога дъждът се сипва от нощното небе, като остри иглички. Милиони остри иглички, които бързат да зашият нощта за светлината на нощната лампа. Понякога го обръща на сняг. Понякога спирките са претъпкани с измокрени хора, а тролеите идват на 20 минути. Понякога младежите вдигат невъобразима глъчка ...

670301

Prose » Others

877 1

Чакалът 🇧🇬

ЧАКАЛЪТ
Цяла нощ бе валяло сняг. Дебел пласт покриваше селото. Още отрано майка бе излязла да разрива. В старостта силите я напускаха. Особено след недоспиване. И как можеше да спи, като краката ù се гърчиха цяла нощ и белките не спряха да тропат по тавана на къщата, измъчвани от глада? В опразващот ...

ivliter

Prose » Short stories

1.2K

Рози и плевели 🇧🇬

- Тони! Толкова се радвам, че дойде!... Заварваш ме в градината, сигурно изглеждам ужасно! Не знаех, че си се върнал вече?
- Честит рожден ден, мамо! Изглеждаш прекрасно! Идвам направо от гарата - днес ме пуснаха.
- Това място буквално се разпада. Невъзможно е сам човек да поддържа всичко. Баща ти в ...

Romanov

Prose » Short stories

1.1K 3

Нищо сериозно 🇧🇬

В сивата сутрин на късната зима едно перо прехвърчаше из улиците на нашия не толкова малък град. Удивителното за това перо беше, че беше бяло, бяло като снега, който покриваше кирливите тротоари на пустите улици. Да, тротоарите принадлежат на улиците. Това перо си се рееше свободно из пространството ...

MagnaHarta

Prose » Short stories

2K 7

Страхил 🇧🇬

Страхил беше последен курс детска педагогика. Когато беше на девет години, родителите му загинаха при автомобилна катастрофа. Останал
съвсем сам, социалните го изпратиха в дома за сираци.
Един ден, към седем вечерта, реши да се поразходи. Наблизо имаше парк с храсти и дървета. Тръгна по пътеката. Ня ...

mari45

Prose » Short stories

954

Порой 🇧🇬

Слънцето прежуряше летния юлски следобед. Ванката погледна през прозореца на кухнята и видя как фигурата на майка му се скри зад дърветата. Беше време да събере тайфата и да отидат на Струма.
Прехвърли през ума си задачките, поставени за деня и реши, че само за час-два ще отскочат до реката и после ...

inakrein

Prose » Short stories

1.4K 12

Без какво можем и без какво не можем 🇧🇬

БЕЗ КАКВО МОЖЕМ И БЕЗ КАКВО НЕ МОЖЕМ
Натоварихме каруцата с дърва, качихме се върху тях и поехме към село. Щом конете изскочиха нагорнището, излязохме на асфалтовия път. Те тръгнаха по-спокойно, колата не друсаше и подхванахме разговор.
- Чудя ти се, Калине, защо са ти толкова много дърва. Дворът ти ...

ivliter

Prose » Short stories

1.5K 2

Безсмъртниче 🇧🇬

Безсмъртниче
Тревите – поизсъхнали, вяло шумоляха, раздвижвани от есенния полъх. Влагата бе избягала, цветовете на земния плод, поизбелели и пожълтели, напомняха за непосилната жега и яркия слънчев огън... Огънят бе обагрил растенията и дал своя отпечатък на външността им. Замрялата в засуха природа ...

WIK

Prose » Short stories

1.4K 2

Сбогом - 5 🇧🇬

Пиша това, което никой не иска да чуе,
пиша го, защото това е животът ни,
защото никой не може да избяга от нея,
но всеки трябва да се научи и да я приема...
Това е тя - смъртта... ...

energi4nata

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

875 1

Цената 🇧🇬

Виктория стоеше права до прозореца, загледана в единственото светло петно върху тъмната гръд на морето. Бялата яхта лениво се полюшкваше, закотвена недалеч от частния им плаж. Нелепо бяло цвете върху траурната дреха на нощта. Бяло, като розите, които току-що бе положила с трепереща ръка върху черния ...

evgeniagenka

Prose » Short stories

1K 4

Как? 🇧🇬

Как стигнах до тука само не мога да си обясня… Как успях да падна толкова ниско, толкова, толкова ниско, че вече дори сама не се виждам. Нищожно мъничка, толкова низшестояща, че да не се откривам, когато реша да се вгледам в дъното, където преди бях. Дори в огледалото ми образът не е същият. Не вижд ...

NeiN

Prose » Others

1.6K 2

Вихър 🇧🇬

Зелената феерия прелиташе като мъгла, духана от мощен вятър. Клонките биваха умело избягвани, а падналите дънери биваха ползвани като рампи за отскок. Хладният въздух се отдръпваше от напиращата жега, заобикаляше я и отново заемаше пространството, оставено от нея. Момчето тичаше - пламъчетата в очит ...

Liudmil

Prose » Short stories

1K 1

Продължение от книгата 🇧🇬

Майка му беше сложила къшей от коледния хляб на полицата.
- Това е да станат житата през лятото по-високи - изрече тя.
В края на вечерята Павлето се търкаляше върху сламата, но само на една страна. От майка си знаеше, че това се прави, за да натежат житните класове от зърно и да полегнат на една стр ...

mari45

Prose » Novellas and novels

784

Суеверията на татко 🇧🇬

СУЕВЕРИЯТА НА ТАТКО
Обикновено баща ми се приготвяше за лов от вечерта, но имаше и такива дни, в които всичко се извършваше сутринта, преди тръгването. Ловуваше най-много през зимата, когато нямаше работа навън и му омръзваше да стои по цял ден вкъщи край печката. В един такъв ден бе станал по тъмно ...

ivliter

Prose » Short stories

928 1

Последна спирка 🇧🇬

На последната спирка на света, на една пейка приседнаха едновременно един Господин и една Госпожа. Господинът беше с измъчен вид, около петдесетгодишен, висок, попрегърбен, със смачкано пардесю, прашлясали обувки. Навремето е бил истински хубавец, а и сега все още жените въздишаха тайно по него. Гос ...

valia1771

Prose » Short stories

1.4K 20

Осъзнаване-15 и 16 от първа част на романа 🇧🇬

XV
Братът на дядо Радо бе веселяк, а също и пееше хубаво. Беше около четиридесетгодишен, едър и здрав чиляк. Казваше се Благо и името му прилягаше - правеше живота на людете покрай себе си някак по-поносим.Той имаше жена на име Даря, която не се спираше, все нещо готвеше и шеташе.Тя майстореше най-в ...

Eia

Prose » Novellas and novels

1.2K 8

Онова, което не ни казват за брака 🇧🇬

Трябва да запазим любовта завинаги. И успяваме! Един ден отваряме фризера и я изваждаме под формата на айсберг от Ледената епоха - втвърдена и покрита със сух скрежец. И не ни стига времето до края на дните ни да я размразим.

670301

Prose » Others

879 5

Short stories and prose by contemporary authors

В ръцете ти 🇧🇬

Писма 🇧🇬

На човечето, което загубих 🇧🇬

На риболов 🇧🇬

Сбогом Учителю (на Борис Филипов) 🇧🇬

Даниела катастрофира 🇧🇬

В очакване 🇧🇬

Тук няма "happy end". 🇧🇬

И след „онова” всичко 🇧🇬

Нека си останеш ти, макар и там... 🇧🇬

Писма 🇧🇬

Трябваше да ти кажа толкова много неща.... 🇧🇬

21 грама 🇧🇬

Заклевам се 🇧🇬

Бай Пандо Шматката 🇧🇬

Лили и митичните същества - 1 глава "НАЧАЛО" 🇧🇬

Ще те намеря 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

10 правила за оцеляване с деца на море 🇧🇬

Необяснимото 🇧🇬

Писма 🇧🇬

Заедно... 🇧🇬

из "Хрониките на Дърт Пън" 🇧🇬

Завинаги веднъж 🇧🇬

Чакалът 🇧🇬

Рози и плевели 🇧🇬

Нищо сериозно 🇧🇬

Страхил 🇧🇬

Порой 🇧🇬

Без какво можем и без какво не можем 🇧🇬

Безсмъртниче 🇧🇬

Сбогом - 5 🇧🇬

Цената 🇧🇬

Как? 🇧🇬

Вихър 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Суеверията на татко 🇧🇬

Последна спирка 🇧🇬

Осъзнаване-15 и 16 от първа част на романа 🇧🇬

Онова, което не ни казват за брака 🇧🇬

Queue