Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Стара легенда - 11 🇧🇬

00000000000000000000000000000000000000000
Лодката акостира на брега. Мъжете скочиха и я издърпаха.
- Кейт?! - извика Пол. - Кейт, там ли си? - от къщата се показа стопанката.
- Върнаха се! - извика тя и двамата възрастни мъже се показаха отвътре.
- Имаме нужда от помощ! Гонзало, ще ни трябват куките ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

1.9K 1

Руски вълшебни приказки 🇧🇬

Боже, колко са вълшебни руските вълшебни приказки! Бях забравил това, докато не започнах да ги чета всяка вечер на Сашко и Невичка. Изведнъж те притихнаха, завладени от историите за Баба Яга, Кошчей Безсмъртни, Василиса Прекрасна, Принцесата-жаба, Иван - царския син... Погледнах им очите - бяха разш ...

duffmckagan

Prose » Stories for children

4K 1

Проблемът 🇧🇬

ПРОБЛЕМЪТ
Автомобилът спря насред пътя. Двама млади мъже слязоха от него и го избутаха встрани, за да не пречи на движението. Те веднага вдигнаха капака на двигателя и се надвесиха над прегрелия мотор. Запретнаха ръкави, извадиха инструментите и започнаха да ровичкат в частите. Колата въпреки старан ...

ivliter

Prose » Short stories

1.1K

00. Пролог (4 част) 🇧🇬

Всеки за себе си
Гардия бе пренаселена – неоспорим факт. Когато крепостта бе създадена от онези братя Ибис и Малек Таус, извадили подземните изчадия на повърхността, размерите й бяха напълно достатъчни, за да поберат всички, но сега расата се състоеше от десеторно повече демони, тъй като старите ряд ...

Kypinka

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K

Апостол Карамитев - биографичен очерк 🇧🇬

Апостол Карамитев е роден в Бургас на 17 октомври 1923 г. Негови родители са Дочка и Мильо Карамитеви.
Майката Дочка (1895-1980) е родена в многолюдно семейство в село Веселие (Созополска община). Останала сираче в съвсем крехка възраст, тя намира подслон и препитание в богато гръцко семейство в Бур ...

Rondissima

Prose » Others

7.7K 4

Среща 🇧🇬

Видяха се. В очите му бушуваше истинска ярост и разочарование от нея. Тя го погледна с надежда за обяснение, но не го получи. Огорчението му беше толкова силно, че дори не искаше да я погледне. Той стана, отиде до нея и изрече силни думи, които се забиха в сърцето ù. Каза ги и продължи пътя си. Дори ...

BlackOrchid

Prose » Short stories

728

Само за не-пушачи 🇧🇬

Стоеше с цигара в ръката. Цигара. Дълга. Дамска. Тежка. През пръстите си усещаше покварата на никотина, заключен в хартийката. Сърцето ù биеше бясно. То събаряше последните стени на храма на разума, блъскаше, разбиваше, рушеше и очакваше мига на горчивата победа. Духът от цигарата все по-настойчиво ...

H1rMi

Prose » Short stories

1.3K

В бяло 🇧🇬

Виктор беше приседнал в края на леглото на сестра си и милваше дългите светлокестеняви коси, които утринното слънце, надничащо през прозореца, превръщаше в река от разтопено злато и кехлибар. Лицето ù беше толкова бледо, че сякаш отразяваше лъчите, превръщайки ги в милион искрящи частици в напоения ...

ScarletSun

Prose » Short stories

932

Стара легенда- 10 🇧🇬

Водата бе топла и приятна. Виждаше се флората и фауната. Морският живот кипеше. Малки рибки се гонеха около красивите корали и бягаха подплашени от Джак. Той се стрелна нагоре. Изплува и шумно си пое въздух. Поуспокои се и отново се гмурна. Плуваше около рифа и изучаваше дъното. Отново се показа.
-Е ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

1.1K

Пирин планина 🇧🇬

П И Р И Н П Л А Н И Н А
Тя си свали саята и тръсна глава. Раз-
плете косите си. Пристъпи.
Чановете се разлюляха. Високо в Пирин пла-
нина. ...

StefkaGaleva

Prose » Others

1K

Само още малко, преди да пораснеш 🇧🇬

- Сашко, прибирай се-е-е-е!
- Още малко-о-о-о!
Трябва да извикам още веднъж, но не мога. Това "Още малко-о-о-о!", извикано от Сашко, е същото "Още малко-о-о-о!" от моето детство, което виках аз на майка...
... Тя пък викаше: "Пепче, прибирай се-е-е-е!" И аз потъвах в дън земя от срам и позор. Заради ...

duffmckagan

Prose » Stories for children

1.4K 4

Само неискренността се възмущава 🇧🇬

Да търсиш първо грешката в себе си е страст да я откриеш в крайна сметка у някой друг.
Ние търсим грешката първо в себе си, за да може по-скоро да се успокоим, че тя не е у нас.
Да търсиш грешката първо в себе си е превантивна форма за защита срещу обвинения, които вместо да посрещаш, самият ти би м ...

selsal

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 1

Страх... 🇧🇬

Здравей... пак съм аз...
Извинявай, но не мога да заспя... Защо ли? И аз не знам... Може би луната ми пречи - прекалено ярка е! Или пък звездите - трептенето им е нетърпимо! А може би това дърво навън - размахва клони силно, мощно, страшно... не бих могла да спя така!... Дори свещта до мен е някак п ...

Vaguelady

Prose » Letters

1.7K 1 5

Страданието 🇧🇬

СТРАДАНИЕТО
- Ще се оправиш. Днес ми изглеждаш по-добре - казва Манол на болния си съсед и поглежда разпятието, репродуцирано върху календара, окачен на стената над леглото му.
- За кога да се оправям вече, наборе? Време е да си ходим от тази земя, да направим място и път на младостта.
- Абе, че ще ...

ivliter

Prose » Short stories

1.2K

Поезия 🇧🇬

Творческа дейност, сътворение, поезия, живот... Творим във всеки момент, сътворяваме своята действителност. Свободна воля... свободата за всяко решение, пълна и всеобхватна. Моята поезия - избликът на чувства, пречупени през призмата на мислите. Парадоксът на времето - това, че го погубваме. Всяка с ...

djudji89

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 1

И утре е ден... 🇧🇬

И утре е ден...
Уморен съм от блъскането за насъщния.
Понякога дори до безсмислие.
Прибирам се вечер по тъмно, тежките пазарски чанти оставят безкръвни ленти по дланите ми.
Качвам се във автобуса, отпускам се на седалката и оставям очите си да блуждаят през стъклата. ...

URAGANNNN

Prose » Others

1.4K 3

Глад 🇧🇬

Обличам се в топлината на тялото ù, докато тя попива с език последнити капки водка от гърдите ми... После тя стана и ме поведе в мрака, изваждайки ме от разсеяността ми, влязохме в изгубена пустиня... Тя за миг се спря, но аз я прегърнах и тя чу сърцето ми - познала ритъма му, спокойна като котка се ...

portishead

Prose » Erotic

1.9K 7

00. Плорог (3 част) 🇧🇬

Руническа енергия
Дълбоко, някъде много навътре в считаната за опасна от хората гора имаше поляна. За нея се носеха легенди, че там младите върколаци претърпяват първата си трансформация. Дали това беше вярно? Върколаци в истинския смисъл съществуваха единствено във въображенията на вечно страхуващи ...

Kypinka

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K

На моите приятелки от БЕИ, випуск 2009 🇧🇬

И когато заваля, аз се почувствах щастлива. Изчезна съмнението, изтри се тъгата. Точно в този ден видях какво значи да си щастлив, да усещаш страх, без значение какви са правилата на играта на живота.
А аз стоях на онази гара, същата като предните пъти, и гледах как се качват на влака, бързайки. Дър ...

Maya__Filth

Prose » Letters

1.3K

Една целувка вода 🇧🇬

„В пустинята живеят хиляди момчета без име, в нея се скитат десетки кервани от и към морето. Всяка нощ се раждат мечти и през всеки ден те биват погребани под жарещите лъчи.
Тук всяка капка вода е безценна, а всеки дъжд е велико знамение. Понякога може да ни се струва, че познава вижданото на една р ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

1.2K

Продължение от книгата 🇧🇬

Павлето се спрял пред портата на Аджемовото кафене. Огромните брястове стояха величествено и приканваха людете да поседнат и да послушат игривата и нестихваща песен на бликащата и струяща бистра като извор вода на големия шадраван и шепота на листата. Той постоя дълго омаян и зашеметен от гледката. ...

mari45

Prose » Novellas and novels

882

Ако Смъртта беше пътуване с двупосочен билет 🇧🇬

Понякога си мисля просто така - хипотетично, какво ли щеше да бъде, ако Смъртта беше пътуване с двупосочен билет?! Ако умреш, отидеш до там - отвъд, а след това се върнеш обратно, в Живота. Често си мисля за татко, ако би се върнал - какво ще види, какво ще чуе, какво ще почувства?...
... Първо би в ...

duffmckagan

Prose » Others

1.1K 5

Интервю (или за говоренето и казването...) 🇧🇬

И Н Т Е Р В Ю
- Здравейте, г-н Папуняшки. Добре дошъл в нашето студио. Нека най-напред поздравим и нашите зрители и им пожелаем приятни минути с програмата ни.
- Здравейте!
- Вашият проект предизвика бурни вълнения в общественото пространство. От цялата страна, а и от чужбина, ни заливат с писма и и ...

Rondissima

Prose » Humorous

1.1K 11

Да напасеш душата си 🇧🇬

ДА НАПАСЕШ ДУШАТА СИ
Най-после сред природата. Художникът припряно подготвяше етюдника си за работа. Красотата на майския ден разпалваше въображението и амбицията му за творчество. Платното е поставено на мястото си върху статива, четките са подредени, налят е терпентин. Пръстите на майстора нетърпе ...

ivliter

Prose » Short stories

1K 2

Градска трагедия 8 🇧🇬

Реших да си мълча, за да не го предизвикам. Страхувах се да не ме нападне, още повече, че в момента се чувствах напълно беззащитна. Дори и да спреше колата, пак нямаше да мога да му избягам с този гипсиран крак, да не говорим, че патериците ми бяха в багажника. Притворих очи и се опитах да пропъдя л ...

Heel

Prose » Short stories

1K

Голем 🇧🇬

Създаден бе от камък, а сърцето му беше стоманено.
Ръцете му, огромни, груби и страховито жестоки с бляскавите стоманени шипове, бяха набраздени от дълбоки пукнатини – живи рани в безчувствения камък. От вътрешната страна на лактите му имаше изписани четири руни. Четирите заедно означаваха „Живот”. ...

michael

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 1

Прозрачен мрак 🇧🇬

Гласовете ме зоват... Отново са така настойчиви, отново са така демонични. Търся място в мозъка си, за да се скрия... Всички врати са заключени, а тези, които не са - нямат ключ... Не мога да се скрия! Да бягам ли? Май че само това ми остана... Но тук започна да става такъв мрак. Нищо, все пак ще бя ...

Hellfire

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 2

14729 🇧🇬

Навън бе нощ. Индиговото небе отчаяно се опитваше да задуши луната в прашната си прегръдка, за да може градът да отпочине след тежкия ден, но непокорната разкъсваше облаците със сребристи стрели и пращаше подканващ поглед от стъклените си очи към всички, които още не бяха заспали.
Едно момиче се вгл ...

indigo

Prose » Short stories

1.3K 5

Дръвчета 🇧🇬

Едно дете решило да посади няколко дръвчета в градината си. Посяло семената и започнало да ги полива всеки ден. Дръвчетата били различни по вид и детето ги разделило с ниски оградки, за да ги различава по-лесно. Едното било дърво на Семейството и приятелите, второто – на Учението, третото – на Работ ...

MiddayDelusion

Prose » Short stories

973 2

Светът на слънчевите човечета 🇧🇬

Светът на слънчевите човечета
(приказка за деца и не съвсем)
В малкото розово цветче се беше сгушило едно дребно човече, толкова малко, че наистина можеш да сложиш очила, за да го видиш. То беше видяло този красив цвят, току-що напъпил и бе решило това да стане неговото жилище, макар и за кратко. Об ...

странница

Prose » Short stories

1.5K 21

Стара легенда - 9 🇧🇬

Джак стана, облече се набързо, изми се, грабна чантата си, сложи шапката си и погледна Чичо Никос.
- Върви, момче, и нека Бог да е с теб! - пожела му успех той.
- Благодаря.
- Джак, да те питам… спа много неспокойно. Какво сънува? – попита го Пол.
- Не сънувах нищо… Много ли се въртях? ...

marasheih

Prose » Novellas and novels

1.2K

Скитнишка душа 🇧🇬

скиташ
нямаш дом
имаш си семейство приятели но никога свой дом
скиташ пак си сам обичаш но си друг
скиташ ...

figaro

Prose » Others

1.4K

Каква цена би платил за смъртта си? 🇧🇬

Каква цена би платил за смъртта си?
Каква цена би платил за смъртта си? Една въздишка? Една бетонна усмивка? Една целувка в сянката на омраза? Каква цена би платил? Би ли изгорил всичко, целия свят, за да се почувстваш защитен? Би ли имал смелостта да ме погледнеш в очите, за да усетиш пулса си или ...

Незнам_коя_съм

Prose » Others

1.6K 5

Непознати улици 🇧🇬

Първа глава
Беше малко преди полунощ и се разхождах по пустите улици на големия град. Да, Ню Йорк си беше голям град и не беше за вярване, че не можех да си намеря забавление. Видях един затънтен бар в края на улицата и се запътих натам. Когато влязох вътре веднага атмосферата ми дъхна на меланхолия ...

dark_queen

Prose » Short stories

1.7K 4

Сънувах те! 🇧🇬

Лопата
Кърваво лице, оплискано с мастило.
Под ударите на счупения портрет!
В малките ранни часове...
в безсилие крещи глас. ...

vseki.sledvasht

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K

През левия джоб 🇧🇬

ПРЕЗ ЛЕВИЯ ДЖОБ
Джон Силвър беше все още запазен мъж, русоляв, с атлетическо телосложение и походка на янки от Дивия запад. Пенсията му - нищо и никаква, само няколко хилядарки евро. Ама упорит, бе! Понаучи той стотина български думи и тръгна. Ходи, къде ходи, допря до село Чукундурово, ахна и си ре ...

radenko

Prose » Erotic

1.9K 13

От същата кал съзиждат световете си... 🇧🇬

От същата кал лястовиците съзиждат световете си…
„Хората се нуждаят от малко лудост,в противен случай, никога няма да имат смелост да прережат въжето, за да се освободят”.
(Никос Казандзакис)
Тих бе Младен - в лудостта си, в самотата си, вече шест години. Тишината го бе поставила в обятията на живот ...

azura_luna

Prose

1.4K 16

Осъзнаване - 47 , край на първа част на романа 🇧🇬

XLVII
По неволя за десетина дни се залежах в дома на Тодор Балина. Много пъти правех усилия да преодолея болката и да се движа, но ми причерняваше и падах. Сега пак се надигнах и не ми се зави свят. Направих успешно няколко крачки, огледах се и продължих. Обиколих не само одаята, но и целия двор. На ...

Eia

Prose » Novellas and novels

1.1K 15

Философия между лехите 🇧🇬

ФИЛОСОФИЯ МЕЖДУ ЛЕХИТЕ
Ангел изправи гръб, подпря се на мотиката сред лехата и се заслуша в нежната мелодия на цигулката. Тя идваше от отворения прозорец на съседската къща, спускаше се меко и сякаш докосваше всяко стръкче тревичкаи листенце. Нежността на музиката проникваше в чувствителната му душа ...

ivliter

Prose » Short stories

1.1K 3

Бягство 🇧🇬

Бягам. Всички бягаме. От света и най-много от себе си. Липсва ми решителност, но вече съм готова. Готова съм за най-глупавото, нелогично и безсмислено нещо в живота ми. Готова съм да избягам от моята истина и да те изтрия. Да те изтрия с гумичка от нарисуваните ми тъжни спомени, заседнали в жилавите ...

kopele

Prose » Letters

1.2K 3

Short stories and prose by contemporary authors

Стара легенда - 11 🇧🇬

Руски вълшебни приказки 🇧🇬

Проблемът 🇧🇬

00. Пролог (4 част) 🇧🇬

Апостол Карамитев - биографичен очерк 🇧🇬

Среща 🇧🇬

Само за не-пушачи 🇧🇬

В бяло 🇧🇬

Стара легенда- 10 🇧🇬

Пирин планина 🇧🇬

Само още малко, преди да пораснеш 🇧🇬

Само неискренността се възмущава 🇧🇬

Страх... 🇧🇬

Страданието 🇧🇬

Поезия 🇧🇬

И утре е ден... 🇧🇬

Глад 🇧🇬

00. Плорог (3 част) 🇧🇬

На моите приятелки от БЕИ, випуск 2009 🇧🇬

Една целувка вода 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Ако Смъртта беше пътуване с двупосочен билет 🇧🇬

Интервю (или за говоренето и казването...) 🇧🇬

Да напасеш душата си 🇧🇬

Градска трагедия 8 🇧🇬

Голем 🇧🇬

Прозрачен мрак 🇧🇬

14729 🇧🇬

Дръвчета 🇧🇬

Светът на слънчевите човечета 🇧🇬

Стара легенда - 9 🇧🇬

Скитнишка душа 🇧🇬

Каква цена би платил за смъртта си? 🇧🇬

Непознати улици 🇧🇬

Сънувах те! 🇧🇬

През левия джоб 🇧🇬

От същата кал съзиждат световете си... 🇧🇬

Осъзнаване - 47 , край на първа част на романа 🇧🇬

Философия между лехите 🇧🇬

Бягство 🇧🇬

Queue