Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Бележка в любовната квартира или защо избягах презглава 🇧🇬

Не мисли, че те мисля! Харесва ми да плуваме заедно, да те подушвам точно преди да звъннеш на вратата. Харесва ми начина, по който ми показваш, че съм специална, без да правиш нищо специално. Обичам да ме привличаш, докосваш, обичаш... Пет пари не давам обаче какво правиш в „послето”. Къде и с кого. ...

rosy88

Prose » Letters

1.4K 1 3

18+ Бъгави Богове част 2 🇧🇬

Марк Златомиров и Яромир Сигрица
Бъгави Богове
(MMORPG пародия)
втора част
Фалосос бе транспортен кентавър, така бе програмиран, и за определена сума той превозваше товари из целия свят на боговете. Това значи, че на практика той знаеше къде се намира всеки град в играта. В подземния свят имаше един ...

MarkZlatomirov

Prose » Humorous

1.3K 1

Нюх 🇧🇬

НЮХ
Още на младини Асен се беше прославил като добър ловец, а в ловенето на лисици на никого не отстъпваше. Всяка година предаваше най-много кожи. Попитаха ли го как успява, казваше:
- Към хитростта имам нюх.
От всичко най-много мразеше бракониерството. От него се пазеха, защото знаеха, че е безпощ ...

ivliter

Prose » Short stories

1.9K 1

Театър, водка и... 🇧🇬

Ето и моята версия за водката...на Грег.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=173580
Един слънчев ден получих съобщение от Феичка, че нейна приятелка харесала един мой фейлетон и е решила с него да се яви на изпит по сценична реч в НАТФИЗ. Момичето я помолило да ù даде моя имейл адрес, за д ...

svetlanal

Prose » Short stories

2.1K 18

Мискинлии 🇧🇬

Младата Стоеница се беше заинатила тази сутрин и не пускаше мъжа си на лов за диви патици.
- Искам на разходка да ме изведеш, в сладкарницата да ме почерпиш, а след туй ще е много хубаво, ако и на кино отидем! Ти или гълъбите си гледаш, или на лов ходиш, все едно, че нямаш жена! Няма да търпя повече ...

Eia

Prose » Short stories

1.3K 6

На другата сутрин 🇧🇬

Събуди се. Скякаш от дълъг сън. Едва отвори уморените си клепачи.
Не можеше да осъзнае къде се намира. Бе в нещо като стая. Празна стая, без нито една мебел, освен стола, на който бе заспала. Стените на тази стая бяха черни, подът също. Когато погледна през прозореца, ужасяваща гледка събуди сетиват ...

up-1-level

Prose » Science fiction & fantasy

1.5K 1

Писма до моята Ивалинка 🇧🇬

В следващото писмо до Ивалинка я уведомявам за събитията които следват:
“ Дете мое.
Ново тегло ме натисна. Бях ти писала, че се канят да умират, но Никата ни изигра. Уж двамата заедно, (че не могат един без друг), но тя пак се изхитри. Той затвори очи, а тя щом разбра това, отвори нейните.
Глупакът ...

Enena

Prose » Letters

1.3K 3

Нали сме живи... 🇧🇬

Бяха две малки сребристи рибки. Гонеха се, криеха се във водораслите... Играеха. Тихо, светло и спокойно беше морското дъно. Но... Нещо огромно закри светлината. Наруши тишината...
Уплашени, малките рибки се скриха, а нещото, което се спускаше отгоре, най- после опря дъното и спря. Не беше живо съще ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

1.5K

Очакването 🇧🇬

Вдъхновено от пребиваването ми в една страна на брега на океана.
Очакването
Лекият бриз напомняше за себе си и погалваше брега със своето дихание. Океанът разливаше своите вълни, които уморени се срещаха с кея. Техният шум докосваше съзнанието на Марина. Малката ù самотна фигура стоеше неподвижно и ...

странница

Prose » Short stories

1K 9

Тези дни 🇧🇬

ТЕЗИ ДНИ
Търсих тези дни, безкрайно дългите и обещани. Онези, в които слънцето изкривява сенките. Дните, в които смъртта е прелестната непозната, а утрините се раждат с мириса на лавандула. Търсих ги в очите, сълзящи без съжаление, в детските шепи и изтичащия между тях устрем.
Чаках тези дни в капан ...

wishpin

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 8

Селски събор 🇧🇬

Кажеше ли се „долномахленски събор” и бая народ се стичаше - от цялата околия, та и отгоре, ама най - редовни бяха съседските селяни - горно и средномахленци. Надпреварваха се шарените каруци, всяка искаше първа в наше село да стигне. Сергиите по мегдана се оглеждаха като млади невести - коя от коя ...

Eia

Prose » Short stories

3.7K 10

Приятел 🇧🇬

Приятел
Гледам те и знам, че ще ме предадеш. Но какво от това? Аз ти изказах всичко, което можах и което събрах. Разпилях, но не прекалено много. Внимавах в пътя. Внимавах в истината, доколкото я виждах, и я следвах според силата си. Не исках чуждото. Гледах света и виждах, че е негов, не мой, но ко ...

koral

Prose » Letters

1.1K 1

Разминаване 🇧🇬

РАЗМИНАВАНЕ
Изкарала последния час в училище, Ралица остави дневника, записа преподадения материал в книгата и отегчено се отпусна на стола. Не ù се прибираше. Остана равнодушна и към разговора на колегите си в учителската стая - познати до болка ù бяха. Тя мислеше за скучния живот в малкото провин ...

ivliter

Prose » Short stories

998 3

Amores@yahoo.es(ноември1) 🇧🇬

askdfhkalsjhdflakjsdgflaksdgf;jfapoidfa;sdfha;osifnaowiefjna;w
НОЕМВРИ
І
%
Благодаря, добре съм. Не седя много зад монитора, защото търся усилено работа и съм навън почти по цял ден. ...

bojilova1

Prose » Novellas and novels

1.4K 11

Приказка за възрастни 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА ВЪЗРАСТНИ
Имало едно време...
Вековната гора се беше смълчала преди изгрева. Първо изсветля небето и стопи звездите, после се промъкна утринният вятър, раздвижи шумака и събуди птиците.
Сгушена в дъбравата, малката къщурка със сламен покрив още спеше. Баба Мила се стресна в съня си - раз ...

zelena

Prose

2.7K 26

Съвършената игра 🇧🇬

Хората седяха около дългата маса.Това бе великолепен пир, който беше започнал твърде отдавна...
Нямаше човек, преживял всичките си лета, да е останал на масата. Хората изникваха от споровете и отново от тях, отнасяни някъде в края на безконечния пир, се изгубваха...
Сякаш ги нямаше пределно познатит ...

WIK

Prose » Others

964

Не искам да заспивам! 🇧🇬

Не искам да заспивам. Не искам да спя. Дори и за съвсем малко. Никога. Защо? Когато сънят се спусне над мен, един въпрос също ме връхлита: ами ако..? Ако след като заспя не се събудя? А ако аз се събудя, но целият останал свят не се събуди? Представям си, че се събуждам от сън, а светът липсва, цяла ...

AndyVTR

Prose » Short stories

1.4K 1

Бочо 🇧🇬

БОЧО
1
И днес Бочо беше извел кравите на паша в ливадите по Къпинчо. Капчици роса блестяха в тревата под лъчите на утринното слънце, птици се боричкаха и цвърчаха в ниския храсталак в покрайнините на гората. След снощният буреносен дъжд, цялата природа блестеше окъпана, въздухът беше прозрачен, какт ...

ivliter

Prose » Short stories

1.5K 2

Пак 🇧🇬

Пак. Пак лежа гола в леглото ти и гледам студения таван. Малките атоми красив аромат от парфюма ти са се впили в тялото ми, в кожата ми, вътре в мен и ме карат да плача.
Цигара. Мълчиш. Тръгваш си. Оставам сама в тъжната, незабравена стая. Тъгата ти е попила в материята, попила е във въздуха и е изт ...

kopele

Prose » Letters

1.2K 2

Ая и светът на фантазиите 🇧🇬

Незримите очи на вечерта сякаш се бяха втренчили в нея. Тя усещаше, че един друг магичен свят се опитваше да измести вниманието ù към себе си. В този свят невъзможни неща нямаше. И Ая му се отдаде напълно.
Не можеше и не искаше да се бори с него. Усещаше го толкова близък и уютен, че протегна ръка к ...

Лепидоптерия

Prose » Stories for children

1.5K 2

Извозено село 🇧🇬

Стайко се размърда, почеса се по носа и захлупи с възглавницата главата си. Искаше му се още малко да поспи, но откъм поляната, що се разстилаше под прозореца, песента на разните хлопки, примесена с шовъркането на юрдечки и мисирки, го разбуди и сега не му даваше мира. Помъчи се да заспи отново и ка ...

Eia

Prose » Short stories

1.3K 4

С дъх на печено 🇧🇬

Малко след десет сутринта, час преди бързият от София за Горна да профучи по важния Четвърти, гарата се бе опразнила. Тълпа пъстра и многолика се бе изсипала от последния влак и вече се разтъпкваше по алеите в парка. Пред входа гърмеше духов оркестър. Огромен транспарант с надпис "Честито Гергьовден ...

Romanov

Prose » Short stories

1.4K 5

Балкан 🇧🇬

БАЛКАН
Есента бе разхвърляла пъстрите си багри безразборно - сякаш бе постлала шарена черга върху цялата земя. В западния край на селото, сред оранжевозлатистите облаци на разсъбличащите се дървета, се намираше побелелият от мливото покрив на фуражомелката. Мъже и жени се суетяха край разпрегнатите ...

ivliter

Prose » Short stories

1.2K 1

Твоите устни са виновни 🇧🇬

Червени, зелени, сини, виолетови, жълти отблясъци. Очи. И поглед, вперен в един отминал миг. Рисувам щрихите на лицето ти на моя прозорец. И после докосвам стъклените ти устни. Не се усмихваш като преди. Сълза. Малка, тихо пронизваща, изпиваща, студена, тъжна сълза. Няма те отдавна, но все си мисля, ...

kopele

Prose » Letters

1.3K 5

Съпружеската среща 🇧🇬

Из „Дневникът на един луд”
08.03.2010
- Здравей! Как си? Беше ми съпруга, някога... преди 100 лета или бяха по-малко, може би 10, може би, а може би не? Не знам, вече не знам, не ги броя. На мен ми се струват 100. Отиде си някак на бързо, беше само на 32 и, като се замисля, аз много ти помогнах, не ...

дкф99

Prose » Novellas and novels

1.7K 3

10 неща... 🇧🇬

Има десет неща, които искам да споделя с теб и те са:
- спомените от миналото ми;
- дните си за в бъдещето ми;
- красивите моменти от живота си;
- леглото си; ...

energi4nata

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K 2

Продължение от книгата 🇧🇬

Тя беше завършила девическата гимназия и преподаваше уроци по пиано. Павлето беше неспокоен. Не го свърташе на едно място. Вяра беше пред очите му. Виждаше я навсякъде. Тя се превърна в оживен образ, чийто очи го наблюдаваха и алени устни се усмихваха. Той се наслаждаваше на тия очи. Но за миг се оп ...

mari45

Prose » Novellas and novels

881 2

За последен път 🇧🇬

ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ
Печката в тъкачницата бумтеше, зачервила кюнци. До нея, облакътен, седеше замислен мъж. Между пожълтелите пръсти на възлестата му ръка светеше огънчето на цигара. Становете млъкнаха. Жените се скупчиха до печката да починат и се сгреят. Подхванаха оживен разговор, но Васил остана бе ...

ivliter

Prose » Short stories

1.6K 5

И аз, приятелко, станах ледена принцеса, без да съм го искала... 🇧🇬

Имаше време, когато всичко беше друго… Когато тя значеше нещо и се отличаваше от нищото… Сега стоеше пред стена, пълна със снимки и търсеше себе си… Лица, изпълнени с усмивки и поглед, искрящ от любов… Неговият поглед! А дали наистина беше негов, или просто някога е объркала съня с реалността?! Само ...

Monny

Prose » Letters

1.2K 6

2 🇧🇬

Къде сгрешихме?
Може би сгрешихме малко преди да започнем да творим, за да запълним празните места в сърцата си. Опитвахме се - всяка секунда да залъжем себе си, че утре ще е
по-добре от днес и че утре няма да сблъскаме отново със сивата и отблъскваща реалност. Но когато се събуждахме, виждахме, че ...

Nos7radam

Prose » Others

1.6K 2

Фермерски неволи 🇧🇬

Пеньо отри с длан потта от челото си, подпря гръб в каросерията на камиона и надигна манерката. Остави водата да се стича по брадата и шията му. Все е било жега, ама такава не помнеше. Въздухът се къдреше пред очите му и всичко изглеждаше някак не на фокус - безкрайното поле, балите от слама и малки ...

Eia

Prose » Short stories

1.3K 6

Калайджийката 🇧🇬

Чинията с урда* стоеше непобутната на трема*. До нея в панерче просветваха току-що откъснати розови домати с капчици вода по тънката кожица, като бисери. Вуйна направи последен опит да ни проагитира да хапнем за закуска филия извара с домат. Ние обаче упорито се цупехме на храната, надявайки се да п ...

inakrein

Prose » Short stories

3.3K 14

Съвест 🇧🇬

СЪВЕСТ
"Последният сеанс е най-отегчително, когато вече си позирал няколко часа и очакваш да приключиш. Каквото имаше да премисля, премислих го. Те, мислите, все върху едни и същи неща кръжат, блъскат се като вода в бряг и когато ти омръзнат, задрямваш или пък започваш да наблюдаваш. Но и в двата ...

ivliter

Prose » Short stories

1.1K 4

Розата 🇧🇬

Трябваше да върви. Просто да продължава да върви. Не можеше да спре. Спреше ли - това означаваше сигурна смърт. Трябваше да се махне оттук. Колкото се може по-бързо и на всяка цена. Но тялото му трудно го слушаше. Умората натежаваше. А имаше още толкова много път. Времето се разваляше. Слънчевите лъ ...

AndyVTR

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 3

„Хубавите ябълки свинете ги ядат, а сочните сливи-магаретата” 🇧🇬

„Нещо става у Генчови! Каква е тая олелия, какво е туй чудо?” - мислеше си
баба Дена, седнала на скамейката пред вратнята и протегнала врат към съседския двор. „Ух, как не излязох по-рано, че да разбера кой е влязъл у комшиите!” - тюхкаше се на ума си тя. По едно време настъпи раздвижване пред съсед ...

Eia

Prose » Short stories

5.3K 13

А после? 🇧🇬

Кога разбираш, че си сбъркал? Когато действителността те удари право в лицето? Когато се загубиш в безсмислието на деня си? Или когато заплачеш с глас като малко дете в отчаянието си, без да можеш да спреш?
Кога сядаш да теглиш чертата, да направиш равносметка на грешките си, да се разкаеш и да спре ...

viki90

Prose » Others

1.3K 2

Горският 🇧🇬

ГОРСКИЯТ
Над листата на белия дъб, в синевата на небето, плуваха пухкави облаци. Дървото приличаше на огромен чадър, разперен над главата на горския. Излезе лек ветрец и чадърът оживя. Зашушнаха листата, сякаш нежна музика погали ушите му. Носеше се дъх на мъх и гнила шума. Като отпочина, той стана, ...

ivliter

Prose » Short stories

918 4

Във властта на морето - 1 част 🇧🇬

Въведение
В деня, в който Куинси Медейра безследно изчезва, се случват някои неща, за които не мога да не спомена.
На 26 август 1985г. капитанът на кораба "Делфин" - Антонио де Лука Севаро - е повишен в чин полковник, и решава да смени името му.
На 27 август корабът е вече с ново име - "Герой".
Сест ...

tonkatabg

Prose » Novellas and novels

1.3K 1

Руска рулетка 🇧🇬

Блеснал поглед, тъмна стая, мрачни мисли. Тежки погледи, дървена маса, зелени банкноти. Рязък жест, здрава ръка. Затегнат спусък, бърз гръм, остър пушек. Черна кръв, лош късмет. Руска рулетка.

niko_niko

Prose

1.3K 2

Гъмжило 🇧🇬

Животът е едно бягане, една надпревара. Всеки иска да е по-напред и да задмине другия. Закъде ли бързат?... Животът е едно надвикване. Всеки иска неговият глас да се чува, неговото мнение да се налага. А защо ли? Дали защото всеки се мисли за по-умен от другия? Животът е в своя кипеж... Някой крещи ...

efina

Prose

1K 1

Short stories and prose by contemporary authors

Бележка в любовната квартира или защо избягах презглава 🇧🇬

18+ Бъгави Богове част 2 🇧🇬

Нюх 🇧🇬

Театър, водка и... 🇧🇬

Мискинлии 🇧🇬

На другата сутрин 🇧🇬

Писма до моята Ивалинка 🇧🇬

Нали сме живи... 🇧🇬

Очакването 🇧🇬

Тези дни 🇧🇬

Селски събор 🇧🇬

Приятел 🇧🇬

Разминаване 🇧🇬

Amores@yahoo.es(ноември1) 🇧🇬

Приказка за възрастни 🇧🇬

Съвършената игра 🇧🇬

Не искам да заспивам! 🇧🇬

Бочо 🇧🇬

Пак 🇧🇬

Ая и светът на фантазиите 🇧🇬

Извозено село 🇧🇬

С дъх на печено 🇧🇬

Балкан 🇧🇬

Твоите устни са виновни 🇧🇬

Съпружеската среща 🇧🇬

10 неща... 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

За последен път 🇧🇬

И аз, приятелко, станах ледена принцеса, без да съм го искала... 🇧🇬

2 🇧🇬

Фермерски неволи 🇧🇬

Калайджийката 🇧🇬

Съвест 🇧🇬

Розата 🇧🇬

„Хубавите ябълки свинете ги ядат, а сочните сливи-магаретата” 🇧🇬

А после? 🇧🇬

Горският 🇧🇬

Във властта на морето - 1 част 🇧🇬

Руска рулетка 🇧🇬

Гъмжило 🇧🇬

Queue