"И таз добра! Сега с този ваш дивеч, ако река да ви го сготвя и опека, ще трябва две каргонски фурни да наемам!" Гласът на Сия звучеше недостоверно, уж еуфорията от лова на софийските тузове я владееше...
"Нищо подобно! След като надзирателите ви свършат дране и обезкостяване, твойта задача е плешки ...
Глава четиридесет и седма – питанки и чуденки
Едно време другарката Андреева ни учеше, че тези знаци се наричали въпросителни и удивителни. Но май пак са питанки и чуденки. Защото само те помагат да се ориентираш в днешния ден. Питаш, чудиш се, пак накрая махаш с ръка и намираш отговора в полупразна ...
Грен се събуди и бавно отвори очите си. Усещаше топлотата и приятния аромат на жената в обятията си, която още спеше и се бе сгушила в него. Явно с Лиза бяха заспали пред камината, на кожата и възглавниците там, след неочакваната им среща с Божеството снощи. И двамата бяха облечени, установи воинът, ...
-Закъснявам! Дядо Коледа ще бъде много сърдит!- шепнеше си джуджето.
То бе високо не повече от метър. Тичаше през снегът със своите червени островърхи ботуши. Сините му панталони се развяваха от студеният вятър, който свиреше свирепо в комините. По бялата му брада имаше висулки, а носът му бе червен ...
- Мамо, моля те, разкажи ми някоя от твоите истории! – седемгодишната ми дъщеричка не заспива без да да ѝ прочета или разкажа някоя история. За мое щастие, тези които си измислям или разказвам по спомени, я вълнуват повече.
- Добре, Аля, желанието ти отново ще е изпълнено, но само с обещанието утре ...
Разказът е по действителен случай
Ден, като ден, като всички останали, може би малко по-гаден, защото първата ми пациентка бе момиченце на девет години придружавано от майка си, заради оплаквания от болки в корема. Нямаше нужда да разпитвам. Майката най-подробно ми обясни, че от три седмици на малка ...
Такааа… Свържи ме с Мишев… Здрасти! Кажи как върви производството? Аха, аха… Тоя защо се мотае? Трябва утре да е готов! Машинит се освобождават в десет заранта и веднага пускаме неговото производство…
Време няма! Пазарът чака… Абе, обясни му, че това е бизнес! Нищо лично… Да пие хапове и сиропи и да ...
Глава четиридесет и шеста – изкуството да си жена днес
Ех сега да бях на двадесет! Щевше да види моичкият дали така лесно ще му падна в сърцето и ръцете. Защо то времето ни е хем интересано, хем женски полезно. А на нас, жените, е трудно е да угодиш със забава. Е, на възрасните им е по-леко. За майк ...
Вдъхновено от сценария "Коси в прахта"
Дръж се, Земьо, потърпи... Още мъничко почакай. Ти чу ли... Мале - от зори, идат... чети, а оръжието, майчице, байряк е.
Виж ме, Боже, що пред сега стоя. Ти позна ли... аз съм... твоята Румяна? Забий камбините да закънтят. До горе, нека чуят се оттатък Рая.
А т ...
Душа на Воин – книга втора (глава четиринадесет)
🇧🇬
-Толкова много ми напомняте на мен самия, когато бях обикновена душа преди да спечеля своята надпревара! - каза Божеството с топлота в гласа. - Толкова много, наистина...
-Как беше името ти... преди да победиш и да станеш това, което си сега ? - попита го Лиза развълнувано.
-Рагиел! Казвах се, Рагие ...
КОЛЕДЕН ХОРЪР - ЧАСТ 1
По Коледа е модерно да се консумират всякакви литератури, независимо какви бози са, важното е сюжетът да се върти около празника и съответното коледно чудо. То са офисни романси, то са случайни сблъсквания по летища и гари, то са срещи със стари съученици в родното малко градч ...
Глава четиридесет и четвърта – за Пепеляшко
Казахме си някоя дума със Стоян - Стоянка. И се разделихме набързо. Щото нас не ни интересува колко са гадни мъжете, а нея – новите играчи в отбора ни.
Та после се забързах към последната глава и дома. Хапнах, пък викам на внучето:
- Хайде, дядовото, да ти ...
Глава четиридесет и пета – кой какъв е
Както обикновено, курсистите се появиха в залата с няколко минути закъснение. Уж все зрели хора – мениджъри, юристи, директори… Но несериозни.
„Може би – мислеше си Лина – ако сами си плащаха курса, щяха преди поне десет минути да са тук“…
Но не… Курсът по англ ...
Грен се бе наял почти до пръсване, след толкова дни на глад и неприятности и гледаше към планините в далечината, през парапета на голямата тераса. Слънцето бе залязло и вън бавно започна да се смрачава и да става все по-тъмно. След малко мъжът насочи погледа си обратно към красивата магьосница, седн ...
Само след един ден и се усети едно раздвижване в резервата. Лай на гончета и на глухо ръмжене изостри вниманието на лейтенант Генчо Турсунов. Той хладнокръвно обходи постовете, които сам беше назначил и на денонощие сменяше войниците, като не жалеше преди всичко себе си, защото не допусна да разчита ...
Рай…
Много, много, много по-красив от всички опити за описания на великите творци. Та кое перо, коя четка, кои звуци могат да предадат неповторимото? Кой може да разкаже неописуемото, стоящо твърде високо над човешките усещания и възприятия?
Пгледът не може да обхване Божественото, устата не могат д ...
Глава четиридесет и трета – за модерните смени
И тъкмо се канех да се прибирам у дома – едно, че мръкваше, второ – че трябваше да разкажа приказка на внучето в последната глава на тоя роман, гледаме – идва наш Стоян. За него не съм ли ви разказвал? О, добре.
Голям женкар беше наш Стоян. Или, както е ...
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма място за погребани мечти. Няма място за разочарование. И не, няма място за отчаяние.
Представяш си живота като едно дълго и забавно пътуване, в което всичко лошо, което може да ти се случи е да пропуснеш ...
Глава четиридесет и втора – за безсмъртието
Седим си Митето комшията в парка следобеда, никому нищо не правим, само дето мрачно се гледаме, защото пенсията не е политическо понятие, не можеш да я разтегляш безкрайно.
- Снахата вчера ме извика да й помогна, че щяла да ходи на пазар, пък и прахосмукач ...
Коледни мечки
- „Фаст деливъри сървис“, добър ден!
- Ало, куриерската служба ли е?
- Да, ние сме куриерска фирма „Фаст деливъри сървис“
- Ало, от „Бългериън фуудс анд дринкс“ съм. Ще може ли да пратим спешно по Вас едни документи за чужбина, за Франция, де. ...
Беше обед и управник Евъруел яздеше редом с беззъбия Гранд, начело на армия наброяваща около триста човека. Тази бойна група, зад двамата мъже, бе разделена на две големи части. Първата бе съставена от останалите живи и верни на управника бойци от пехотата, с която тръгна към блатата от Толхаус. Беш ...
Смисълът на живота е да откриеш в безсмислието му смисъл.
===============================================
Най-жестоко може да те нарани човекът, който обичаш, ако ти каже че го лъжеш.
===============================================
Самотата е необходимост, за да бъдеш свободен, а свободата е необход ...
Барът затваряше, но на него стояха още няколко пияни типове които си допиваха. Всъщност те бяха компания, но вече бяха изпили по доста и оклюмано самотно си допиваха. Бармана Петър Романов бършеше измитите чаши и ги редеше по местата им, когато в бара влезе красива млада дама с руса коса и бяло палт ...
Зимата искаше да заличи празничния ден и почти успяваше.
Отприщила се като виелица още в ранните часове на деня, нахвръляща се зла и сърдита срещу всички светлини по улиците на града. По обед, дъхът ѝ сновеше с шумни вихрушки от наострени скрежни кинжали, готови да пронижат безумеца, посмял да излез ...
Лина не обичаше зимата, студено, заледено, сиво, а сега още повече не я харесваше, нали тази есен се запозна с малкото мравче Янко, а мравките през зимата не излизат...
Двамата се срещнаха в градината, под ореха, където е големият мравуняк на мама мравка Незабравка. Малкото момиченце помогна на Янко ...
Любовта търси нови изживявания.Тя не следва логиката на живота, но се съобразява само привидно, когато скланяме да я търсим в определен момент и в определени състояния.
Докато една ранна утрин лейтенант Турсунов не зяпна от удоволствие да наблюдава в изнесената си напред позиция, как две камуфлирани ...
Беше първият вторник на декември, 20:30 часа.
Михаил, симпатичен петдесетгодишен, но все още строен брюнет вкара маздата в гаража, отвори жабката на колата, извади скилидка чесън, обели я и я сдъвка. Скилидката бе неговата застраховка.
Той заключи гаража, тичешком стигна до входната врата на къщата, ...
Глава четиридесета – интермецо за сигурността
- Да се запознаем – кварталният отговорник. Арестуван сте за кражба. Имате право да мълчите, имате право на адвокат, но запомнете – чистосърдечното признание облекчава вината. Момент, телефонът... Да... да... идвам! Сержант! Постойте малко при арестанта! ...
Глава четиридесет и първа – за привличането
Та като рекох за глада и нещо ме престърга отвътре. И тръгнах към дома. Обаче, трудно се влиза. Отпред, на пейката, се разположил целият ККП. Демек – квартален клюкарски пункт. И не пускат овек да мине току-така. Ако е непознат – тоя пък какъв е, що е, как ...
Киър
Уж със Стоун трябваше да изпушим по една цигара, но реално стояхме навън вече повече от час и кутията му привършваше. За това двамата бяхме еднакво отговорни. Просто някак не можехме да спрем. Той не пожела да се качи, не и сега. Обеща ми, че причината за това е, че самата гледка и ситуация, ко ...
Душа на Воин – книга втора (глава единадесет) - част две - 2
🇧🇬
Двамата излязоха на просторната тераса, с висок, дървен парапет и мраморни плочки по пода. Слънцето залязваше зад планините в далечината и светеше в топъл оранжев цвят. Балкона гледаше към градините на големия манастир. Там Грен видя много чудни растения и зелени, цъфнали дървета, както и доста друг ...
Имаше още два часа, преди Лизи да може да види Рамая, така че двамата със Сам се върнаха вкъщи. През целия път девойката потискаше прозявки. Човек би помислил, че след като може да те промени физически и да ти даде по-дълги кучешки зъби и уши, то да преливаш от атма ще направи нещо и за енергията ти ...
МИСИЯТА
Антонио зяпаше странните същества, излизащи от кораба. Вторият беше противно дебело създание с огромни буци по тялото, но веднага се усещаше, че той е главния.
Местните изчезнаха и сега стоеше сам пред непознатите.
Добре дошли! - реши да каже нещо.
А, той говори! - промърмори джуджето. - Веч ...
Ню Йорк
17:55 ч.
Новопостроената сграда на Източен полицейски участък дистрикт 21 беше на десет етажа височина и на десет подземни етажа дълбочина; отпред беше с огромна остъклена фасада.
Чако Гонзалес, порядъчен жител на Града на ябълката, с влизането си в сградата бе поразен от огромното фоайе на ...
И сякаш за да се дооправдая направих следващата стъпка.
- Хайде да си разменим телефонните номера, ако сме свободни след работа да се обаждаме, да поскитаме из Атина, по Акропола или Пирея, а можем да идем на плаж, вече хората ходят - предложих раздвоен. Най-много да ме отреже и готово.
- О, защо не ...
К
Когато се събудиш сутрин, първото нещо, което ти се прави е да отидеш до тоалетната. Но този ден не беше такъв. Защото се събудих от страшен трясък. Когато отворих очи, видях че стените на апартамента ми ги няма. Аз бях целия в прах, мазилка, части от панела. Над мен летяха хеликоптери. Аз бях кра ...
Душа на Воин – книга втора (глава единадесет) - част едно -1
🇧🇬
Лиза вървеше нагоре пред Грен, по спираловидно стълбище от бял камък, от страни на което през няколко метра имаше още от омагьосаните факли, които искряха ярко. Грен катереше стъпалата и не успяваше да се сдържи, като от време на време се заглеждаше в ханша, гърба и русо-бялата коса на красивата жен ...