Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Ода за градския транспорт 🇧🇬

Ако искайте вярвайте, но за мен градският ни транспорт е бил, е и ще пребъде като национална гордост. За малко щях да забравя – отскоро е и поредната европейска забележителност. Защо ли, ще ме попитате. Много просто. В тези смутни времена на оцеляване, когато човек за човека не е приятел и брат, а н ...

ВТ

Prose » Humorous

1.4K 2

В кварталния магазин 🇧🇬

Вече втора година работя в кварталния супермаркет. Все се заричам, че ще напусна и по силата на навика продължавам да работя тук. Близо ми е до къщи, не давам излишни пари за пътни, а и имам два почивни дни в седмицата, което в днешно време си е рядкост. Но работата е нервна, просто ужас!
Кварталът ...

Nelsan

Prose » Short stories

1.7K 16

Ти... 🇧🇬

> Лежиш гол и нежен, а очите ти блуждаят невиждащи в тъмното... Тялото ти потрепва в желание за близост, кожата ти сънува още ласката на нощта и мен в нея... Няма те, а си тук...
Завивката свенливо прикрива голотата на тялото ти, а сърцето не иска да се крие и цялото в сласт, протяга ръце към мен и ...

Леа-Естер

Prose » Others

2.3K 6

Виртуален харем 🇧🇬

Не поетично, със специалното разрешение на един не поет!!!
Красиво оформената от фитнес залата и басейна, ръка лежеше под главата, желана от многобройни страстни устни. Една къдрица, непокорно все се спускаше над елегантно извитите вежди и докосваше гъстите ресници, засенчващи дълбокия, сивозелен из ...

ПРИМАВЕРА

Prose » Erotic

2.9K 6

Когато триъгълникът се разпада... 🇧🇬

Когато триъгълникът се разпада...
Ситуация: той, тя и другата. (Тя - съпругата.)
Разговарят двете.
Съпругата: Той е нещастно влюбен в теб.
Другата: (наум) Бил е и щастливо влюбен. ...

pavli

Prose » Others

1.2K 11

Разплата 🇧🇬

Стоейки сама в тъмното, си мисля колко ли е красива смъртта и колко ли грозен изглежда животът, погледнат в последните си мигове. Мислейки, се унасям и потъвам в непознати светове, светове на мрак, огньове, писъци и кръв, светове, пълни с хора, които не са осъзнали грозотата на своя земен живот, дор ...

Ниня

Prose

869 1

А ти защо не спиш? 🇧🇬

- А ти защо не спиш? - зададе своя въпрос странникът, който идваше от много далече явно. "Сигурно е скитник" - помисли си Джесика като го видя, направи си този извод заради дългата мръсна коса, неизбръснатото грубо лице и изхабените от носене дрипи, които той считаше за дрехи. Той я видя седнала сам ...

siriusblek

Prose » Novellas and novels

2K 2

Любов под аромата на череши XIII 🇧🇬

Тази картина, която се състоя след падането на дървото, беше повече от ужасяваща. В колата бяха четирима младежи, които се бяха връщали от забава. Дървото беше паднало от страната на Луиз и Джонатан. Първият, който се съвзе, беше ДАниел. Той беше си ударил главата, но беше в състояние да се обади на ...

PLAMEN4ETYy

Prose » Novellas and novels

1.6K 2

Размисъл 🇧🇬

Защо човек прави неща, които не иска? Защо човек казва неща, които не иска? Нима никой не осъзнава грешките си, за да ги поправи? Нима никой не вижда, че бърка, а продължава да греши? Аз съм един от тези хора - върша неща, които не искам и говоря неща, за които съжалявам. Но понякога всичко това се ...

Ниня

Prose » Others

1K 3

Въпроси без отговори 🇧🇬

Есен е. Гледам как капките дъжд падат в локвите и рисуват кръгове... Големи, преплитащи се кръгове. Вали от толкова отдавна... Разноцветните листа се ронят около мен, чакащи срещата си със земята. Студено е, и мокро.
Вървиш. Забързан си. Къде отиваш? Някой чака ли те? Кой си ти и към какво се стреми ...

kopele

Prose

1.1K 6

Моят малък меланхолично-есенен Апокалипсис 🇧🇬

Чаят в чашата ми свърши. А беше хубав чай. Никога няма да пия отново точно такъв чай. Малък край.
Направих една от своите предсказуеми грешки. Косата на Луцифер вече не мирише на жито. Край.
Трите блажено случни месеца в очакване на нещото, което не се случва (може би в очакване на Годо, кой знае? Н ...

Vyrtina

Prose

914 2

Незабравимо лято. 🇧🇬

Гора. Обожавам гората. Това е моята страст. Бих дала всичко, за да живея в малка дървена къщурка край реката. Да чувам как шумоли вятъра в листака, да се събуждам от слънчевите лъчи. О, да.
И много се радвам, че това лято успях да отида в Рила. Прекрасно е да се откъснеш за момент от живота в града. ...

*Dark_Girl*

Prose » Short stories

1.3K 4

18+ Из интернет пространството... 🇧🇬

Беше поредният скучен ден, в който реших да си остана в къщи. Направих си голяма чаша кафе и седнах сънена пред компютъра. Не исках да си пиша с познати, затова просто ги игнорирах и започнах да се ровя из интернет. Много бях слушала за прословутите сайтове за запознанства, но така и не ми оставаше ...

Rosica

Prose

2.1K 12

И това ми било колежки 🇧🇬

Ако знаете само какъв номер днес ми спретнаха колежките - още не съм на себе си. Идвам си нормално на работа, влизам с бодра стъпка в офиса, невинен като великденско яйце, и какво мислите? Шефката и още една колежка настръхнали, като разтревожен таралеж. И тъкмо да се завъртя тихичко назад, връхлетя ...

ВТ

Prose » Humorous

1.1K 3

Любов под аромата на череши XII 🇧🇬

Дан се раздели с Луиз пред входната врата на дома й. Той я погали по косата и я целуна за лека нощ. Момичето му се усмихна с онази срамежливост, която носеше в сърцето си, помаха му и се прибра. Когато Дан се отдалечи от къщата и влезе в колата, за да се прибере, телефонът му звънна.
-Ало! - каза мо ...

PLAMEN4ETYy

Prose » Novellas and novels

1.6K 2

Пустота 🇧🇬

Чувствал ли си се някога пуст? Чувствал ли си се някога изпразнен от всякакви емоции? Или може бе винаги щастието в теб кипи? Но при мен често я има тази празнина. Искам да знам защо, но никой не знае отговора, никой не знае защо. Дори аз самата. Може бе съм спряла да чувствам, може би вече никога н ...

Ниня

Prose » Others

1.2K 1

Бурна Ярост (she fuckin` hates me) 🇧🇬

Ето и моята история, със забравено начало и сладък неочакван край.
Тя ме МРАЗИ! SHE FUCKING HATES ME! Мрази, мрази, мрази и презира и плюе, и тъпче всички чувства.
Най-накрая всичко се свърши! Колко възбуждащо и откровено чувство на ярост с транскриптирано разочарование. Разочарование във своята глу ...

TheAlchemist

Prose » Others

1.6K 10

Преход 🇧🇬

Ния отвори бавно сънените си очи и се опита да задържи погледа си върху белия сноп слънчеви лъчи в стаята. Това я ободри и тя стана, облече се, помаха на момичето в огледалото и седна на оромното дъбово бюро на Ирок. Разгърна дебела тетрадка с меки листи и кожена подвързия, отвори мастилницата и се ...

Das_verlorene_Kind

Prose

1.2K

Молох 🇧🇬

„Една нощ душата на виното пееше в бутилките."
Шарл Бодлер
Откакто Ел си замина апетитът ми се подобри. Непрекъснато търся нещо за ядене. Хладилникът е пълен с всевъзможни кулинарни великолепия; проверявам редовно неговото съдържание и допълвам от магазина, защото никак не обичам, когато потърся нещ ...

radi.

Prose » Short stories

1.4K 3

Когато свободата срещна света... 🇧🇬

Светът на индивидуалиста: - И нима точно ти, от когото съм част и който е част от мен, ще ме укоряваш?!
Светът на мнозинството: - А нима точно ти, не знаеш какъв трябва да бъдеш и колко трябва да си достоен, за да не заслужаваш моето мъмрене?
Светът на индивидуалиста: - Ти нямаш право да си позволяв ...

meagainst

Prose » Others

1.2K 1

Дневниците на един Скитник: Звярът в Красавицата 🇧🇬

Някои вярват, че когато Черният Рицар посрещна Звяра в онази съдбовна вечер, в онази разрушена крепост, Рицарят съвсем съзнателно прободе Звяра и с това наглед уби принцесата – освобождавайки и себе си, и нея от Мрака на времето и бремето, когато се превърнаха в ярка светлина и отлетяха към небосвод ...

zahvurlen

Prose

1.6K 2

Литературен герой: част втора - 1.Яни 🇧🇬

Едно момче прекрачи входа на училищния двор. Имаше дълга, къдрава и черна коса, носеше очила, а лицето му беше аскетично на вид. Носеше светлосини дънки и тениска в същия цвят, но обикновените дрехи не намаляваха неприветливия му и дори враждебен вид, който се дължеше най-вече на намръщеното му изра ...

presian_penchev

Prose » Short stories

1.8K

Раздяла 🇧🇬

Пролет е. Всички са щастливи, но не и ние. Седим в стария парк и мълчим. Защо?Как стана така? Нямаме какво да си кажем, само думи за сбогом. Но още не сме готови за тях, все още ги отбягваме.
Ставаш да се разходиш. Следвам те ей така, по навик. Свикнала съм с това. Вървим и мълчим. Срещаме много поз ...

luda_himi4ka

Prose » Others

1.7K 3

Приятели 🇧🇬

Всеки от нас остава самичък и всеки от нас има нужда от някого до него. Но най-вече от приятел. Мисля си, ако ви нямаше вас, мен дали още щеше да ме има? Мисли… Размисли… Потъване… Сън… Кошмар… Събуждам се и виждам вас. Виждам хората, които обичам, виждам всичко, което ме кара да живея! И пак… Мисли ...

Ниня

Prose » Others

1.4K 1 1

Опит за портрет на един мениджър 🇧🇬

Работата й беше отговорна, затова всяка сутрин внимателно обмисляше стратегията си за деня. Традиционно започваше със скандал в канцеларията, за всеки случай, превантивно. После събираше чистачките на инструктаж. Всъщност, под прикритието, че чистят, те изпълняваха мисия да слухтят и донасят. При др ...

feia

Prose » Humorous

1.8K 23

Вчера 🇧🇬

Вчера
Имаше нещо във въздуха - не само, че то ми тежеше, но и ме принуди да направя няколкото крачки навътре в тротоара, които ме оставиха пред вратата на кафе „Вчера”. За секунда се подвоумих дали да вляза, но установих, че няма ни най-малко значение къде съм, а името носеше някакво носталгично опи ...

Tallulah

Prose » Short stories

1.7K 2

Каръкът си е карък 🇧🇬

„Абе, каръкът си е карък." - това си мислеше Панчо, докато лениво се излежаваше в леглото си с малко поотпусната пружина. Едрото му тяло гравитационно притискаше механизма и естествено, той поддаваше по такъв начин, че все едно лежеше като в хамак. Това никак не притесняваше младия човек, тъй като м ...

devisil

Prose » Short stories

2.7K 1

Поривът е на някоя грешница! 🇧🇬

Поривът е на някоя грешница... Тя обича да се преоблича като просякиня и да обсебва мъжките очи. Изкопчва целувките на минувачите докато не срещне Него! Онзи с отровните устни, привличащи я повече от тези на всеки друг. Обувките й са покрити с прах от грешните улици, а нечестно получени бижута пробл ...

Bonelia

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 1

Сред Тълпата 🇧🇬

Творбата е написана от двама автора - lost_in_emptiness и TheAlchemist. Своеобразна колаборация, която представя една и съща история от две гледни точки. Надявам се да Ви хареса!
Сред Тълпата 1 - lost_in_emptiness
Отново беше сама, сама сред тълпата от студени хора. Погледът й се плъзгаше бавно от л ...

TheAlchemist

Prose » Short stories

2K 2

Една дума 🇧🇬

Потъвам бавно в себе си.
Сенки се прокрадват на пръсти в душата ми. Бавно, предпазливо покрай ъгъла, зад който мислите ми се избиват помежду си в престрелка. И не знам къде ще ме отведат думите. Стъпвам по нотите, изкачвам се или може би слизам – прониквам или може би излизам. И оставам. Все сам и п ...

Вангел

Prose » Others

1.6K 1

За знаенето на езици 🇧🇬

Събуждам се сутринта с усещането, че навън е пролет, птичките пеят и ще ми се случи нещо много хубаво. Хубаво ли? Вятър! Шестнайсетгодишната ми щерка ме заковава на прага на кухнята с думите:
- Хей, мадъ, дай двайсе кинта, че стайлинга ми хич го няма, а пък тумороу сме на чалгатека!
Настръхнах.
- Ще ...

Nelsan

Prose » Humorous

1.4K 11

Пречистващ дъжд 🇧🇬

berta

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 1

Неконтролирани въпроси 🇧🇬

Неконтролирани въпроси
Възникват, защото често контролираните ситуации остават извън контрол.
Контролираните взривове по-малко ли смущават и нанасят поражения от внезапните?
Контролираното обгазяване (т.е. което е прилежно следено), по-малко опасно ли е?
Контролните органи следят и внимават за прави ...

pavli

Prose » Others

1.2K 6

Един вътрешен диалог 🇧🇬

- Пак дърдориш, не млъкваш! Все от него бягаш, а винаги в него се оказваш.
- Моето бягство единствено във вашето разобличаване се основава. Да разкривам нищостта ви - за туй съм аз призван.
- Но това не може да ти бъде основание, чрез него ти не си. Да разтвориш булото на празнословието, за да се по ...

isavita

Prose » Others

1.5K

Меденка 🇧🇬

Дърт Пън недоумяваше как е възможно да се случва подобна несправедливост. Как така той никога не успяваше да изкрънка на аванта някой от кулинарните вълшебства, които леля На Ка Жи Ма твореше в пекарната си, а този нахалник Но Щен Вълк се беше изхитрил да получава често-често по някоя меденка?!
Такт ...

Bersek

Prose » Short stories

981 1

Пазви 🇧🇬

Един никому непознат модерен масон ми изпрати SMS, в който се хвали на света, че вече има кутийка драгоценна, съдържаща тайни свои и... фасон. Никнат като гъби, но всъщност са бълха на челото му честите съобщения, изскачащи сякаш с пружина, от този телефон, който го мобилизира за нови и нови начинан ...

dobromir_denim

Prose » Others

1.2K

Търговецът на души 🇧🇬

Наскоро имах среща с търговеца на души. Опитах се да му продам моята срещу малко любов. Сложих й еротично бельо. Изискано я гримирах и й направих прическа по последната мода.
Търговецът на души я прие. Разсъблече я, най-естествено. Наговори й хубави думи. Обеща й блаженство. (Мисля че й даде да пуши ...

670301

Prose » Others

1K 4

Сбъркана професия... 🇧🇬

Сбъркана професия...
... Помниш ли предната нощ, онзи шок в очите си, когато ме видя !? Помниш го, нали!?
Беше обезумяла, как е възможно да зная за адреса?! Та ти толкоз успешно се криеше от мен... До онази нощ в бара... Аз те намерих... там, сред пилоните! Къде случайно, къде не, аз открих отново т ...

Ранения_пътник_

Prose

1.5K 1

Нужда 🇧🇬

Нуждая се от теб, както пустиня от дъжд, както розата от вода, както огънят от въздух, както поета от болка. Нуждая се от теб, за да дишам, за да живея, но теб те няма, ти си далеч и не мога да получа това, от което имам нужда. Тогава има ли смисъл да живея? Може би така няма да ти досаждам с присъс ...

Ниня

Prose » Others

1.1K 1

Любов под аромата на череши XI 🇧🇬

Луиза бе потънала в прегръдката на любимия си и това я караше да се чувства най- щастливата жена на света. Те не говореха, просто се бяха отдали с чувствата и тази прегръдка бе толкова силна, че можеше да размрази всичките ледове в световете им.
- Трябва да ти дам горнището. - изведнъж Луиза се обад ...

PLAMEN4ETYy

Prose » Novellas and novels

1.8K 4

Short stories and prose by contemporary authors

Ода за градския транспорт 🇧🇬

В кварталния магазин 🇧🇬

Ти... 🇧🇬

Виртуален харем 🇧🇬

Когато триъгълникът се разпада... 🇧🇬

Разплата 🇧🇬

А ти защо не спиш? 🇧🇬

Любов под аромата на череши XIII 🇧🇬

Размисъл 🇧🇬

Въпроси без отговори 🇧🇬

Моят малък меланхолично-есенен Апокалипсис 🇧🇬

Незабравимо лято. 🇧🇬

18+ Из интернет пространството... 🇧🇬

И това ми било колежки 🇧🇬

Любов под аромата на череши XII 🇧🇬

Пустота 🇧🇬

Бурна Ярост (she fuckin` hates me) 🇧🇬

Преход 🇧🇬

Молох 🇧🇬

Когато свободата срещна света... 🇧🇬

Дневниците на един Скитник: Звярът в Красавицата 🇧🇬

Литературен герой: част втора - 1.Яни 🇧🇬

Раздяла 🇧🇬

Приятели 🇧🇬

Опит за портрет на един мениджър 🇧🇬

Вчера 🇧🇬

Каръкът си е карък 🇧🇬

Поривът е на някоя грешница! 🇧🇬

Сред Тълпата 🇧🇬

Една дума 🇧🇬

За знаенето на езици 🇧🇬

Пречистващ дъжд 🇧🇬

Неконтролирани въпроси 🇧🇬

Един вътрешен диалог 🇧🇬

Меденка 🇧🇬

Пазви 🇧🇬

Търговецът на души 🇧🇬

Сбъркана професия... 🇧🇬

Нужда 🇧🇬

Любов под аромата на череши XI 🇧🇬

Queue