Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.8 results

Свят без мечти 🇧🇬

Нощта бавно спускаше черните си ръкави над планината. Слънцето се предаде с един последен лъч светлина, преди да падне под тъмния натиск зад хоризонта. Бавно, малко по-малко, веселите чуруликания замлъкнаха, заменени от мъртвешка тишина. Вятърът отдавна се беше отказал да навестява това прокълнато м ...
eomer (Калоян Колев)
eomer
Prose » Short stories
2.1K 3

Спомени 🇧🇬

Вървеше замаяна, от алкохола ли, от цигарения дим, от спомените, които тази
вечер й дойдоха в повече. Когато Дани я покани, беше твърдо убедена, че няма да
почувства нищо друго, освен познатия горчив вкус в устата, останал от нещо
отдавна безвъзвратно изгубено. Но, уви, не всичко беше така просто. П ...
domino (Елица)
domino
Prose » Short stories
1.7K

Жив и след смъртта (в памет на Тоше Проески) 🇧🇬

ЖИВ И СЛЕД СМЪРТТА
(в памет на Тоше Проески)
Настъпи златна есен. Октомври все още радваше с последните си слънчеви дни. Тук-там се чуваха врабчета, които игриво подскачаха в клоните на дърветата. Хората, забързани в своето ежедневие, рядко се оглеждаха около себе си, за да се порадват на простичкит ...
Veronisia (Вероника Борисова)
Veronisia
Prose
4K 6

Някъде дълбоко в сърцето 🇧🇬

Ето, моментът настъпи...
Дойде време, в което трябваше да приключа с част от моя живот.
Дойде време, в което трябваше да се разделя с всичко, което ме връщаше към миналото. Дойде време, в което трябваше да разчистя душата си от всичко, което тя така скътано пазеше в себе си.
Дойде време, в което тря ...
mira_vs (Мира)
mira_vs
Prose » Short stories
1.8K 3

Прераждане 🇧🇬

Студена, прохладна нощ е... морският бриз гали лицето ми. Прегръща ме със същата страст, с която и ти го правиш... в същия миг от морето вълна се отронва и пада безмълвно на златния пясък.
Провиква се като сирена душата ми... защо? Къде си, мой мъничък ангел? Летя. Небесният замък ме чака, а в него ...
luda_himi4ka (Латифа)
luda_himi4ka
Prose » Others
1.4K 1

За голямата любов... 🇧🇬

За голямата любов...
(На М.)
И тя - любовта си отиде, силната и голяма любов... Може би завинаги. И целият свят беше пуст. Какво е да обичаш до толкова истински и безгранично, че да си готов да умреш само, за да докажеш, че наистина обичаш? Аз вярвам в тази мълчалива любов, носеща винаги повече тъга ...
lady_rose (Единствена)
lady_rose
Prose » Short stories
2K 2

На мама 🇧🇬

На мама
Мамо – моя мила.
Ти си ми едничка.
Ах – как искам да ти кажа
колко те обичам. ...
Pepa111 (Марияна Димитрова)
Pepa111
Prose
1.1K

Лора – Убежище - 1 🇧🇬

Белият „Мерцедес" спря пред висока дървена порта. Шумът от двигателя разлая няколко улични кучета, налягали пред съседната врата. От колата се показа Димитър и свирна с клаксона.
- Идааа! - чу се отвътре и бързи тежки стъпки глухо се носеха към вратата.
- Майко! - той стана от седалката и се хвърли ...
РоРо (Радостина)
РоРо
Prose » Novellas and novels
1.7K

Ябълката на познанието 🇧🇬

Йехова, прекият наследник на Бог Ра, най-първият и най-великият демиург на всичко живо и мъртво с изключение на Смока Панчо и онова неописуемо и непредотвратимо бедствие Ламята Спаска изкрещя силно разгневен:
-Ти ли, гнусно зелено чудовище, ми изяде ябълката и ухапа змията, която избяга?
Спаска лени ...
angel555 (Ангел ангелов)
angel555
Prose » Humorous
2.1K 1

Последният 🇧🇬

През огромния панорамен прозорец пред мен ясно се виждат светлините на града - ярки, многоцветни, измамни - както е измамно всичко през нощта. По улиците на тридесет етажа под мен всичко си е по старому - дилъри в черни суичъри зарибяват поредните бедни души, жадуващи за няколко мига ефимерно щастие ...
michael (Владимир Ангелов)
michael
Prose » Short stories
1.5K 5

Домашно по литература 🇧🇬

Пътешествие към доброто... Любовта. Към определено място или към себе си. През целия си живот ние пътуваме към някаква цел. Случва се първо да трябва да я открием и след това да тръгнем. Възможно е да не виждаме това, към което вървим, но то ни привлича като магнит.
Понякога тръгваме към непознатото ...
Бубчето (Александра Ангелова)
Бубчето
Prose
1.3K 3

Обратно броене 🇧🇬

Казват, че всяко пътуване има своя край. Разбира се, хората говорят много неща, но точно с това съм склонен да се съглася. Всеки край е едно ново начало, допълвам аз и лицето в огледалото се усмихва. Набръчкано лице, средна възраст и силни скули. Само с такава физиономия можеш да доведеш нещата до е ...
Itilon (Юри Иванов)
Itilon
Prose
1.4K

Терзание преди смъртта 🇧🇬

Седя седнала на ръба на парапета и търся смисъл в живота си. Вглеждам се във светлините на града, а те са така мъртви, едва блещукат в мрака. Вятърът ми нашепва за миналото, напомня ми за изгубеното щастие, за това, че някога можех да се усмихвам. Ах, как боли от тези спомени. Паднах от върха, на дъ ...
AnTiHrIsTa (Амбър)
AnTiHrIsTa
Prose » Others
995 1 2

Празен ден 🇧🇬

Mина и този празен ден, без теб... Ти И ТВОИТЕ ПРАЗНИ ДУМИ... но какво да направя, че те обичам... че когато те видя, нещо в мен трепти... Умът ли е заблуда или нараненото ми сърце? Душата ми води война с разума, а сърцето ми се къса между тях двете... боли ме... толкова много, че не виждам друго, о ...
beytula_bubu (Бен Ар)
beytula_bubu
Prose » Others
1.2K 5

До теб... мой безсмъртни Животе... 🇧🇬

Изгорях... По пътя изгорях...
Криволичеща пътека се оказа, Животе...
А очакваш от нас да сме праволинейни.
Учиш ни да сме доблестни,
смели, горди твои следовници, ...
Das_verlorene_Kind (Гери Михайлова)
Das_verlorene_Kind
Prose » Letters
1.3K

Безпаметност 🇧🇬

Видях безпаметността изтупана, облечена във фрак. Видях се и се кръстих : угризение. На агонизиращата ми съвест последният опит, на закъснелите вслушвания глухите призиви. На ума ми нарцистичните прояви – атака и зов...
Аз няма да те поучавам. Нито ще ме чуеш да крещя... Сламените плашила изчадия са ...
Ralina13 (Ралица Стоева)
Ralina13
Prose » Others
1.8K 5

Орехи 🇧🇬

Вадех последните продукти от количката и ги слагах на лентата. Мислено прехвърлях какво ми бяха заръчали да купя у дома и се чудех дали не съм забравил нещо. Един мъж винаги може да пропусне някоя банална домакинска необходимост. Касиерката маркираше едно по едно нещата от лентата. Равномерният звук ...
Fanny_and_Alexander (Фани Александър Бергман)
Fanny_and_Alexander
Prose » Short stories
1.7K 9

Писмо до Русия 🇧🇬

Да, Скъпа Лизи, вечерта беше съвсем обикновена.
Проценти меланхолия, портокалов сок. Може би за да вмъква аристократична нотка в иначе грубия и обикновен персонаж или просто оранжевата течност навяваше спомени. Горчивият вкус при преглъщане беше както винаги повече от приятен, както при всички други ...
malvoly (ВЛадимир Ивков)
malvoly
Prose » Short stories
1.4K 1

Арабска приказка с недописан край 🇧🇬

Стояхме мълчаливо в един ресторант край река Тигър. Вглеждахме се една в друга и сякаш четяхме в очите си недописаната история на живота ни. Алмира - красиво име, което шепнеше за ориента. От арабски се превежда "истина без въпрос", което сякаш се вписваше в характера на Алмира - истинска и честна. ...
Amadea (Бианка)
Amadea
Prose » Short stories
2.3K 8

Пак съм с теб 🇧🇬

Пак съм с теб... и пак съм щастлива... държиш ръката ми и ме притискаш до себе си силно... трепериш, ала не от студ, а защото се боиш. Потръпвам и аз само при мислълта, че мога да те изгубя.
Но ти не се страхувай, аз няма да тръгна, никога. Единственото, което искам сега е времето да спре и завинаги ...
the_princess16 (Адриана )
the_princess16
Prose » Short stories
1.2K 2

Листото 🇧🇬

Всеки ден се будех с някаква празнота. Вървях по улицата се оглеждах. Бях загубила нещо. Обръщах се назад и гледах надолу. Нямаше нищо. Продължавах да вървя. Нещото все повече започваше да ми липсва. Търсех го. Него го нямаше. Знаех, че е някъде, но много далеч. Всяка вечер затварях очи и то се появ ...
Бубчето (Александра Ангелова)
Бубчето
Prose
785 3

Изгубен 🇧🇬

Като в пясъчен каданс се топят пошли мигове - не мога да ги преброя! Нищо не остава след тях. Не виждам диря, по която да се завърна. Някой е обърнал знаците - въртя се в кръг, омагьосан от обещанията, които ми прошепна преди да те открия...
Търся те и не преставам да се удивлявам на спокойната неум ...
beti
beti
Prose
1.3K 4

Мрак!!! 🇧🇬

Вече беше тъмно и студено. Мъглата беше обгърнала всичко наоколо. Виждаше се само безкрайния прашен път, който сякаш водеше към нищото. Натали крачеше едвам-едвам, пребледняла от страх и студ. Наблизо тя различи силуета на изоставена стара сграда висока 3 етажа. Влезе вътре и плахо се огледа. В кори ...
ThE_vAmPiRe (Пепси)
ThE_vAmPiRe
Prose
1.3K 1

В памет на едно "някога" 🇧🇬

Когато нощем изгубиш вярата в доброто, когато светът се откъсне от дланите и тихо си отиде от теб, когато животът изгуби дирята ти сред хаоса от желания, тогава тихо погледни към звездите и виж моя силует. Блед като сянката от "някога", блуждаещ като отхвърлена комета, сам като нощна птица... Поглед ...
Morgana (Ди)
Morgana
Prose » Letters
1.5K 4

Среднощна разходка 🇧🇬

Среднощна разходка
Не знам дали заглавието ми трябва да бъде „Среднощна разходка” като се има предвид, че в големия град в 21.00 часа е още рано. Градският транспорт още е на линия, макар че трябва да имаш много време за губене, ако седнеш да го чакаш. Или това, или да си будист и да изпаднеш в дълб ...
шанара (Диляна Неделчева)
шанара
Prose » Short stories
1K 1

Мисли 🇧🇬

МИСЛИ.
„ЕДНИ ИМИТИРАТ СВЕТА, ДРУГИ СЪЗДАВАТ СВОЙ СОБСТВЕН СВЯТ. ТЕЗИ, ПОСЛЕДНИТЕ, СА ПОЕТИ."
АНДРЕЙ ТАРКОВСКИ - РЕЖИСЬОР.
1
Събудих се късно. В главата ми бучеше оркестър от луди музикални гении, изпълняващи симфония за арфа, дърворезачка и разстроен автомобилен клаксон. ...
пинда.св (Стоян Владов)
пинда.св
Prose
1.1K 4

Белег в сърцето 🇧🇬

Тъмно и мрачно, тихо и пусто... това съм аз, болка и самота. Колко още ще живея тук, сред мечтите, сред спомените, сред болката на миналото? Той ме нарани, белегът в сърцето едва ли ще се заличи... А не съм ли аз тази, която му пречи да изчезне; не съм ли аз тази, която иска болката само, защото тя ...
collien^f (Радослава)
collien^f
Prose » Others
1.8K

Какво да правя с мислите, ако са такива? Ами ако са други? 🇧🇬

Решавам, няма да оставям повече такива мисли, пожълтяло-сухи от сбогуване, изтръпващо-разказвали несъществуващи импресии и ще избягам в празничното равновесие на разговор със себе си в смълчана привечер, зад здрача на привъшващия ден, в едно застинало преддверие. Отвън, до стълбите, които водят вътр ...
inaMay (Калина Костова)
inaMay
Prose » Others
1.3K 2

Монолог 🇧🇬

Ако ние можехме да съдим себе си?
Ако можехме да решаваме какво заслужаваме?
Кой ще каже, че е грешен, че е гаден, че е сноб.
Кой ще погледне себе си със затворени
очи и да признае, че не е нищо повече от това, което е. ...
danteshell (Георги Бушев)
danteshell
Prose
1.8K 1

Приказка за шанса 🇧🇬

Сънувах сън. Той беше толкова красив, че реших да го опиша като една малка приказка. Ето я.
Попадам аз на един от тези средиземноморски острови, които са целогодишен курорт. Островът е обгърнат от зеленина. Застроен е богато от малки и големи вили, къщи, хотелчета и хотели и е пълен с места за забав ...
vesben (Веселин Бенчев)
vesben
Prose » Short stories
1.4K 1

Изтъркан надпис 🇧🇬

Млъквам, защото няма какво да кажа пред самотата... само стоя и се оглеждам в празнотата... Слушам полъха на вятъра, който ме гали и брули и продължавам срещу него да вървя по пътища незнайни... Скитам се със странната си душа, хванал с ръцете си времето и внимавам да не изтече... но то си тече, кат ...
beytula_bubu (Бен Ар)
beytula_bubu
Prose » Others
1.1K 3

Несподелена любов 🇧🇬

> Вали. Навън бе мрачно, а аз седях на прозореца и вперила поглед в мрака, те търсех. Питах се къде си, когато имах най-голяма нужда от теб. Душата ми бе ранена, сърцето кървеше, а теб те нямаше. Нима ме бе изоставил? Не знаех, вече нищо не знаех. Бях се изгубила в мрачните дебри на живота си. Но за ...
AnTiHrIsTa (Амбър)
AnTiHrIsTa
Prose » Letters
1.8K 2

Ти не си българка! 🇧🇬

- Мило, ти не си българка!
- Да бе, да. Не съм била българка. Каква съм тогава? На паспорта ми пише: Република България. Не пише Монголска Народна Република!
- Не, ти определено не си като българките!
- Абе ай стига бе! Марсианка ли съм? Да нямам три очи и комплект антенки? Какво пиеш пак, а? Ей с`я ...
Mili4ka (Мила Нежна)
Mili4ka
Prose » Humorous
2.3K 13

Къде е ключът? 🇧🇬

КЪДЕ Е КЛЮЧЪТ?
Дядо Христо реши, че днес ще учи малката Софи да играе шах. Вчера опита с Боги, но още едва в началото на палавника му доскуча. Съвсем сериозно му заяви, че има да пише домашно по математика и да учи урок по лигика. "Та какъв по-добър урок по логика от шаха?!" - помисли си с въздишка ...
Юлия (Юлияна)
Юлия
Prose » Stories for children
1K 3

Аз и ти 🇧🇬

Аз и ти
Струни на китара... и кърваво червен залез... Къде е зимата сега? Къде е студеният вятър да обрули току-що отронилите се от лекия повей цветове? Къде е мъгливата покривка сега...? Защо я няма да скрие божественото синьо небе...? Къде сме аз и ти... прегърнати и влюбени? Къде е усмивката ти? ...
lady_rose (Единствена)
lady_rose
Prose » Letters
1.7K 2

Другият 🇧🇬

Той знаеше, че този път е за последно. Въпреки упоритостта, с която отказваше да си тръгне, беше ясно, че ще е свободен. Бе чакал този момент прекалено дълго за свойте представи, преживяващ еуфорията от смъртта и плачеше като дете, когато разбираше, че отново е с него.
Този път всичко стана без подг ...
Stivanoff (Стоян Иванов)
Stivanoff
Prose » Short stories
1.2K

В кладенеца 🇧🇬

В кладенеца
Здравейте, аз съм една жаба.
Сигурно мога да измисля и по-добър начин да започна историята си, но на мен този ми харесва, така че реших да остана с него. А и защо не, аз съм жаба. Цялата съм зелена и обичам да крякам. Не ме интересува дали другите ме харесват, защото аз си се харесвам та ...
шанара (Диляна Неделчева)
шанара
Prose » Short stories
1K 3

лудите през очите на луда 🇧🇬

Тръгнах по улицата. Беше слънчев ден. Имаше много хора. Стари, млади, неродени. Не знам накъде бях тръгнала. Всички ми изглеждаха луди. Видях няколко просяка. Бяха различни. Едните бяха духовно опросели, а другите -материално.
Не знам кои бяха по-луди. Един от много си носеше акордеон. Спря се на ед ...
Бубчето (Александра Ангелова)
Бубчето
Prose » Short stories
974 1

Завръщане 🇧🇬

Събудих се с люлякови устни. С горящи и потни бедра. И замряла, забавях умишлено утрото. Отварям очи с блажена мараня разлята в зениците, мокреща ресниците. Знаеш ли какъв е погледът ми тази сутрин? Красиво отговарящ с ехо на шепота ти, крехка бродерия от въздишките ни... и те гледам - жадна, а ти с ...
Ralina13 (Ралица Стоева)
Ralina13
Prose » Others
1.7K 13

Огледала - 11 🇧🇬

ПОЕТИ
Хора, които пишат за живота, докато другите го живеят.
НЯКОИ ПОЕТИ
Крилата разновидност на Homo sapiens, която се храни с думи и при напън отделя стихове.
КЪМ ПАРНАС ...
LONTANA (Даша)
LONTANA
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.3K 5