Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

По Божия милост Анна 🇧🇬

Седеше на терасата на хотелското барче с изглед към морето и бавно отпиваше от сутрешното си кафе. Беше рано, много рано и освен персоналът почти никой не се мяркаше наоколо. Запали втората цигара, като за пореден път си помисли, че трябва да ги откаже или най-малкото да ги намали. Погледът ú се рее ...

andrina_mark

Prose » Novellas and novels

1.5K 6

Бялата лястовица 🇧🇬

Те продължиха по калния селски път като следяха стълбовете и търсеха с поглед последната си бяла надежда. Когато наближиха селото, се чу тежък камбанен звън. Всички лястовички, които бяха кацнали на жицата, полетяха едновременно като образуваха огромна черна река в небесната шир.
Бащата запита още п ...

FleXi

Prose

1.5K 2

Закуска 🇧🇬

Закуска
Една обикновена сутрин мама ми беше приготвила за закуска прясно мляко с палачинка, но се случи нещо наистина странно. Тъкмо щях да вляза в кухнята, когато чух, че някой говори. Открехнах вратата и що да видя... млякото и палачинката се караха!?!
- Аз съм хиляди пъти по-вкусен и по-здравосло ...

etimargi

Prose » Humorous

1.1K 1 2

Теория на мъжкото щастие 🇧🇬

ТЕОРИЯ НА МЪЖКОТО ЩАСТИЕ
Първи постулат на Биерхоф: Щастието на мъжа преминава през:
1. стомаха
2. европейското по футбол на телевизора
3. добри, или поне задоволителни креватни упражнения. ...

йеромонах

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.8K 5

Матрицата 🇧🇬

Чудесно, значи...
Събуждаш се една сутрин и установяваш, че си сам. В първия момент си силно озадачен, че не дочуваш хъркане, че не ти е изтръпнал крака, защото някой го е притиснал през нощта. Объркването става още по-голямо, когато влизаш в банята и заварваш там само една четка за зъби. Търкаш сму ...

desi.mandradjieva

Prose » Humorous

1.4K 3

Целувка за подарък 🇧🇬

Целувка за подарък
Девън усети някакъв полъх. Не беше необичайно за средата на лятото, но сега тя почувства нещо странно. Вдигна поглед и го видя. Духът на нощта, познат още и като Принца на демоните - Карик, стоеше пред нея. Веднага го бе познала. Защото винаги присъстваше в сънищата и.
Беше осъзна ...

GothicLolita

Prose

1.8K 1

Почувствал ли си го? 🇧🇬

"Почувствал ли си го"
Ти си отиде и толкоз. Нищо не ми остави. Само едно изстрадало сърце, купчина разбити мечти и един спомен. Спомен, който все още гори в мен и някак ме крепи. Спомен, макар горещ, парещ, режещ. Споменът за твоето лице. За очите, в които някога грееха звезди. За устните, които няк ...

Chrissie

Prose

1.4K 3

Онзи (ми) свят 🇧🇬

Тъмносини, диамантени сълзи се стичат по прозореца, през който оглеждам мъничкия си като площадка за игра свят. Приели са формата на ронливи, шуплести дъждовни капки. Гледам единственото си лале и тъжа за цветовете му, отичащи се по блатистата земя при всеки удар на ненаситните каменни капки, падащи ...

Воркосиган

Prose

1.3K

Кървави чаршафи... 🇧🇬

Чуваш ли ги? Ето чуй. Капките вече напоиха целия килим и сега той е червен. Мирише на желязо... така мирише кръвта. Боли ме...
Сама съм в тъмната стая. Дали от миризмата, дали от мисълта, че това са последните ми часове, или от това, че изгубих прекалено много кръв, ми се гади.
Белите чаршафи са веч ...

fall_into_sleep

Prose » Others

2.4K 7

"Не вали"... едно старо откровение 🇧🇬

"Не вали, мило. Това е само шумът на вятъра"
Продължавам да твърдя упорито, въпреки че навън се изсипват реки от дъжд. Разбира се, че съм права!
- А какво тогава плющи навън?! - пита той, отчаян от твърдоглавието ми.
- Вероятно просто някое прекалило с течностите куче... пишка. - тросвам се аз.
Разб ...

R.Lesnik

Prose

1.2K 1

Усмивка. 🇧🇬

Мразеше го!
Първото му докосване сутрин -
изпълнено с топла усмихнатост и искряща белота.
Ненавиждаше способността му да пресушава
сълзите и! Сякаш огнени пръсти бягаха по страните и с ...

Шопче

Prose » Others

1.2K 8

Сидиъс: Град от сенки (прелюдия към "Пясъчни крале") 🇧🇬

1.
Валеше. Сивите струи заливаха града, пътят пред Портите се бе превърнал в кално блато. Градът, Ендор, и преди беше виждал подобни порои, крепостната му стена все още носеше белезите на прословутия Девилийски порой*. По пътищата не се мяркаше жива душа. Единственият шум, който се чуваше, беше студ ...

michael

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 4

* * * 🇧🇬

Стаята я огряваше сутрешното слънце. В нея беше още по-светло, когато слънцето се отразяваше в белите възглавнички по пода. По стените бяха закачени портрети на неговите предци, извършили геройства и кражби, които бяха давали, но и които бяха грабили с жестокост. В стаята се носеше приятен аромат на ...

bagunko

Prose

1.2K 2

Мъката на лешоядите ІІ 🇧🇬

ГЛАВА ВТОРА
1.
- Озлобен ли сте? - попита репортерката.
Той повдигна вежди.
- Озлобен ли? Бога ми, не. ...

michael

Prose » Novellas and novels

1.1K 2

Няма да те пусна 🇧🇬

Тя излезе от къщи сама. Беше тъмно. Почти не усети приближаващия се камион. И той не я видя. При сблъсъка видя само фаровете му... като нечии очи.
Събуди се някъде. В началото не разбра къде. Не можеше нито да се помръдне, нито да отвори очи. Можеше само да чува. Гласовете идваха като спомен от дале ...

сТеЛчЕ

Prose » Short stories

1.5K 2

*** 🇧🇬

Спасението?... Да не обичаш. Започва да ми става страшно, щом
помисля за това. Колкото и да блъскам по проклетите стени,
колкото и да крещя... то... не мога да го махна. Заклещило се е и
е толкова голямо, че едва го различавам. Кажи ми как отново да
бъда същата... същата онази, която вървеше със зат ...

jivot

Prose » Others

1.7K 1

Преславният наш град 🇧🇬

Преславният наш град
На пръв поглед Преслав не може да те привлече с нищо друго освен с миналото. Една главна улица, няколко магазина, хотел и малък парк - такъв в общи линии е средният вид на което е да е наше малко градче. Това, съгласете се, не може да предизвика нито особено любопитство, нито ко ...

jorostamatov

Prose » Others

2.7K 1

за безсилието 🇧🇬

Колко време продължава любовта? Къде отива? Слива се с миризмата на мръсните чорапи или се оттича в канала след като сме пуснали водата в тоалетната. А защо боли?
Защо след като човекът е такова животно, трябва да го боли и да скърби за друг човек? И това реално ли е?
Знам, че мен ме боли... Това пр ...

desi.mandradjieva

Prose » Others

1.3K 4

Свободен 🇧🇬

Свободен
1860 година...
Петър Войнов прехвърли ръждивите вериги, в които бяха оковани ръцете и глезените му, високо през раменете си, вдигна босия си крак и стъпи в гемията.
След него се качиха и останалите осъдени на каторга, все от Битолския вилает и провождани за Диарбекир.
Накрая насядаха и аске ...

Войнов

Prose » Others

1.6K 4

^удоволствия^ 🇧🇬

^удоволствия^
^
Калта по обувките засъхна.
На сутринта я обявиха за скулптура.
^^ ...

ЧАР

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2.2K 2

18+ Подрусване 🇧🇬

Меко, уязвимо, приятно... Докосваш ме сякаш копринен воал минава по тялото ми. Леглото се люшка от възбуда. Сякаш море леко погалва с вълните си цялото ми лице и отново и отново ме поклаща. Моите ръце леко опипват твоите влажни устни. Целият изтръпвам. Постепенно възбудата расте. Ударният екстаз ме ...

crazymonster

Prose » Erotic

2.4K

"Как ще те пусна?" 🇧🇬

- Как ще те пусна?
- Както ме намери...
- Но аз не мога... не искам!
- Искам да забравя, така ще е най-добре. А и човек, който ме е лъгал и ми е губил времето, заслужава пълно игнориране!
- Прости ми! ...

s3r3nada

Prose

1.4K 1

Нощен монолог 🇧🇬

Нощен монолог
... Тъмнината пропълзя като черна змия и се уви безмълвно около пазвата на огромния град. Тук всичко бе така различно - непознато и плашещо, загадъчно и непредсказуемо, човешко и чуждо. Далече, далече... толкова далече от познатите родни места, че дори сънищата не бяха дръзнали да прок ...

klemenTINA

Prose » Others

1.6K 1

За Словострелеца - Стивън Кинг 🇧🇬

На Стивън Кинг,
и на всички членове на нашия ка-тет,
които са познали Кулата
и наричат себе си Стрелци.
“А сега, край на рекламата. ...

The_Crimson_King

Prose » Short stories

3.2K 4

Една... любов 🇧🇬

Те бяха заедно от малки. Животът им бе преплетен още от деца, когато отначало играеха на улицата с топка, учеха се да четат вкъщи книжки и до вървенето по училищните коридори с хванати ръце. Обичаха се много. Когато бяха заедно, се чувстваха щастливи, изпълнени с радост. Учеха, излизаха навън заедно ...

*~Little_Princess~*

Prose » Short stories

1.6K 2

Булото на съдбата 🇧🇬

Oнези въздишки, които те карат да се отказваш от живота безсмислен и запустял. И чакаш някой да погали душата ти, но нищото я гали с празни ръце, а ти на перваза на незнанието стоиш...
Къде си сега, живееш ли като мен?
Ако умреш, дали ще разбера?
Дали и аз ще умра?
Дали си моята сродна душа, с която ...

beytula_bubu

Prose » Others

1.5K 2

Да усетиш Маргарита 🇧🇬

От първия миг, в който се докосна до мъж, усети, че желанието й към мъжете минаваше през отвращението, което изпитваше към тях.
В началото за нея мъжът беше просто едно усещане. Нещо отдавна познато, но като че ли наскоро забравено. Беше като слепец, който откриваше света около себе си само с върхов ...

Фройд

Prose » Short stories

1.5K 3

1 с много нули 🇧🇬

Мразя хора като тебе.
Не, границата между обич и омраза не е никак малка.
И затова няма смисъл.
Не си прави труда и не смазвай гордостта си под ботуша на моето презрение.
Просто се махни. ...

Vyrtina

Prose

1K 1

Изгубена усмивка 🇧🇬

Навън брулеше студеният вятър и сякаш стържеше по душите на хората. Но не и моята. Сякаш бях недосегаем. Какво ли имах, дарба ли имах? Но аз вътрешно бях щастлив. Нещо от дълбините на душата ми ме подтикваше да се усмихвам. И напук на мен, всички ме гледаха злобно, сякаш искаха да ме изпият, да ме и ...

*Dark_Girl*

Prose » Short stories

1.1K 3

Все още няма... 🇧🇬

Какви ли чудеса не стават днес
в живота ни свободен и суров -
умориха ни със групов секс,
но да сте чували за групова любов?

Юлия

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 1

"Последно - обичам те" 🇧🇬

Лежа в мрака и чувам как сърцето ми тупти... в ушите отеква: туп, туп, туп...
Сърце, изгарящо от болка, молещо за пощада, вика те... не чуваш ли?!
Това сърце, което ти разтуптяваше и спираше в един момент...
Това сърце, което ще догори без любовта ти...
Моля се на Господ през сълзи, с пресипнал глас ...

s3r3nada

Prose

1.8K 4

Ангелите на Забравата 🇧🇬

> Ангелите на забравата
>
> "Късно е вече,
> а тя не дойде.
> Аз - глупакът, я чаках ...

Яким

Prose » Short stories

1.1K 2

Монолог за лека нощ 🇧🇬

Когато настъпи моментът, в който осъзнаваш, че нещо, за което си платил твърде висока цена, не си е заслужавало, тогава разбираш колко все още не познаваш себе си и живота. И точно в този момент, загърбвайки дадена изгубена кауза, сломен и нещастен от провала, вътре в теб една искрица проблясва... с ...

KuKli4kaTa{}

Prose » Others

1.6K

Мъката на лешоядите І 🇧🇬

"Там покоя ще намеря, защото бавно-бавно идва той,
по булото на утрото се спуска там, гдето пей щурче.
В полунощ искри проблясват, по пладне пурпурен е зной,
а вечер пърхат крилца на конопарче.
Сега ще стана и ще тръгна, защото винаги - и нощ, и ден, ...

michael

Prose » Novellas and novels

1.2K 5

Престъпление и наказание 🇧🇬

Престъпление и наказание
Никой човек не е желал доброволно да бъде роб другиму.
Но слабостта и разединението на българското царство, разделило се на пет на брой по-малки държави от феодален тип, дало прекрасна възможност на едно малко племе “каиъ” от огузо-тюркски произход – дошло от Азия и създало ...

Войнов

Prose » Others

2.3K 3

Стинг (Desert Rose) 🇧🇬

Беше почти, както той си го бе представял – очарователно и загадъчно! Сладникавата мистериозна миризма на това място го опияняваше и сякаш го увиваше в копринен шал и го прегръщаше нежно, както никоя жена досега. Той присви очи. Той не искаше нищо да пречи на прекрасния момент. След толкова много го ...

TheAlchemist

Prose

1.6K 7

Знаеш ли какво е да те обичам... 🇧🇬

Да не преставам да мисля за малкото мигове, които сме имали заедно.
Да очаквам да те видя всеки ден, дори да знам, че няма как.
Да искам да ти се обадя и да знам, че няма смисъл.
Да съм щастлива с друг и отново да мисля за теб.
Да ми липсва всеки миг, всяка усмивка, всяко ухание, да ми липсват очите ...

Lili^^^

Prose

2.7K 2

Стаята 🇧🇬

Стаята
Не знам как съм дошла тук. Нито пък помня живота си отвъд това място. Не знам дали има нещо отвъд тези стени или може би наистина това е целият свят. Или поне моя свят.
Седях на земята в един от ъглите и гледах към сивите стени – гладки и студени. Светлина имаше, но тя идваше от една единстве ...

шанара

Prose » Short stories

1K

Камъкът 🇧🇬

Камъкът
Лазар Глишевски стоеше разкрачен пред побития гранитен камък насред селското гробище и го гледаше с омраза. В едната ръка стискаше тежкия стоманен лом, а в другата преполовената бутилка ракия. В краката му се търкаляше торбата с чука и длетата. Час по час надигаше шишето и отпиваше големи гл ...

perperikon

Prose » Short stories

2.4K 1 4

°Въпроси° 🇧🇬

°Въпроси°
°
Що е гъвкавост?
Редактор пред назначение?
°° ...

ЧАР

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 1

Short stories and prose by contemporary authors

По Божия милост Анна 🇧🇬

Бялата лястовица 🇧🇬

Закуска 🇧🇬

Теория на мъжкото щастие 🇧🇬

Матрицата 🇧🇬

Целувка за подарък 🇧🇬

Почувствал ли си го? 🇧🇬

Онзи (ми) свят 🇧🇬

Кървави чаршафи... 🇧🇬

"Не вали"... едно старо откровение 🇧🇬

Усмивка. 🇧🇬

Сидиъс: Град от сенки (прелюдия към "Пясъчни крале") 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Мъката на лешоядите ІІ 🇧🇬

Няма да те пусна 🇧🇬

*** 🇧🇬

Преславният наш град 🇧🇬

за безсилието 🇧🇬

Свободен 🇧🇬

^удоволствия^ 🇧🇬

18+ Подрусване 🇧🇬

"Как ще те пусна?" 🇧🇬

Нощен монолог 🇧🇬

За Словострелеца - Стивън Кинг 🇧🇬

Една... любов 🇧🇬

Булото на съдбата 🇧🇬

Да усетиш Маргарита 🇧🇬

1 с много нули 🇧🇬

Изгубена усмивка 🇧🇬

Все още няма... 🇧🇬

"Последно - обичам те" 🇧🇬

Ангелите на Забравата 🇧🇬

Монолог за лека нощ 🇧🇬

Мъката на лешоядите І 🇧🇬

Престъпление и наказание 🇧🇬

Стинг (Desert Rose) 🇧🇬

Знаеш ли какво е да те обичам... 🇧🇬

Стаята 🇧🇬

Камъкът 🇧🇬

°Въпроси° 🇧🇬

Queue