Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.8 results

Ал Капоне и аз 🇧🇬

"С пистолет и добра дума можеш да постигнеш повече, отколкото само с добра дума."
Ал Капоне
Като го прочетох и... си купих пистолет. Детски, но мъжът ми не знае, защото е като истински. Няма да изхвърля боклука. По три пъти съм пробвала и... Изхвърля, къде ще ходи. Не можел да повтаря? Как може вече ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose
2.9K 32

малко приключение 🇧🇬

Бях излязла в гората с най-агресивното си куче и две малки - на 3 месеца, за да ги уча да вървят с мен. Хванах най-безлюдната пътека (за да не пострада някой), съответно не беше поддържана и на места ставаше непроходима. Аз кривнах през гората и знаех накъде вървя, обаче чух гласове - някакви дървар ...
полет (Силвана)
полет
Prose
1.1K 1

За брат ми ;(((( 🇧🇬

Всеки ден болката става все по-силна и непоносима. Липсваш ми ужасно много. Не знам как се получава така, че те обичам, а никога не съм те познавала. Само знам, че си бил по-големия ми брат. Ти се появи на бял свят със затворени очи и никога не почувства страх, болка, ужас. Ти винаги си бил и ще бъд ...
Sheila (Ели Георгиева)
Sheila
Prose
3.1K 2

Малка нощна история- История 6 🇧🇬

- Като бях малка - започна Крис - баба често ми разказваше една приказка, преди да заспя. Много я харесвах, въпреки че и малко се страхувах. Разказваше се за г-жа Труде.
- Звучи интересно. - Джейд я погледна весело, преструвайки се, че не забелязва намусените Дейвид и Ейдриън. Дейви нервно си играеш ...
princess_havok (ГВ)
princess_havok
Prose
1.3K 2

Нещо малко 🇧🇬

Когато е нужно мъничко от нещо, но всичко, с което разполагаме е просто част от едно цяло...
... нужно е толкова малко...
... но сме способни да дарим само всичко, което притежаваме или да останем безразлични...
... към всички останали...
Колко по-лесно е да отдадеш цялата си същност на някой, откол ...
unlovable (Светла Живкова)
unlovable
Prose
863

Една надежда 🇧🇬

Една надежда
В живота си всеки има поне пет ситуации, за които може да се сети без много да му мисли, които го карат да си спомни, че е просто човек. Дали ще е слабост някаква, или малък компромис с големи следствия за съвестта, или може би неочаквано, но реално случило се предателство - ефектът вин ...
smelo_sarce (Явор Костов)
smelo_sarce
Prose
1.1K 1

Почивката 🇧🇬

Беше лятото на 1997-ма.
Имахме карта за почивка на море - в Приморско. Денят, в който трябваше да пътуваме, беше толкова чакан от хлапетата! Защо ли? – ще попита някой. Ами ще му отговоря – щяхме да пътуваме с влак. В къщи се изреждаха въпрос след въпрос поради тая причина, тъй като за тях думата "в ...
Nella_gold (Нели )
Nella_gold
Prose
987 9

Изтлели ли са въглените? 🇧🇬

Варвара мечтаеше... в обятията на тъй познатия крайморски пейзаж - на пожълтели треви из полетата и хълмовете край морето, на тътнещи мокри скали и на ширналото се море - от което свят да ти се завие, прималява ти като го видиш - всеки път, след година, или на раздяла... като любим, в когото се влюб ...
aranhuez (Нели)
aranhuez
Prose
1.3K

Проклятието на първата среща 🇧🇬

„Искам ли? Не искам ли? И да искам, и да не искам вече се уговорихме с Мартина да идва след училище у нас. Абе, аз какви й ги мисля на тая Мартина... ще й спре дъха ако разбере. Само веднъж да ми дойде тука. Първо филм, после ще си говорим за книги... Стефи ми каза, че обичала да чете фентъзи. Е, не ...
РоРо (Радостина)
РоРо
Prose
2K 5

Късмет 🇧🇬

Късмет
Събуждането беше неприятно, главата ми тежеше поне половин тон, а в устата ми се беше загнездила не сдъвкана част от жилавото тяло на сириец-диабетик. Аспиринът беше на една ръка разстояние от мен, но сякаш бе на километри. Какво, по дяволите, се случи снощи? Бях там по работа, трябваше предл ...
DarkSideOfTheMoon (Светлин)
DarkSideOfTheMoon
Prose
955 2

Светлината, която рисуват очите 🇧🇬

Светлината, която рисуват очите
- Вчера срещнах приятелката ми, с която днес сутринта ходих на кафе. Близо от година не бях я виждала и много и се учудих на нейното държание! - Албена говореше с вълнение на своята приятелка, която тя наричаше „Мони".
Наричаше я „Мони", защото на Албена и беше предел ...
nacht (Елица Николова)
nacht
Prose
1.2K 2

Безименният 🇧🇬

Скучаеше. Вече трети час сърфираше из Интернет и не и ставаше нито по-весело, нито по-леко.
Беше в някакъв литературен сайт. "Безименната" разказ от... Зачете се...
----
Последният хотел... и последната надежда угасна.
-Съжалявам, но има конференция! - администраторката се усмихваше смутено, ...
Нел (Наталия Иванова)
Нел
Prose
1.1K 3

Приказка за лъжливото овчарче, Тошко Умната Главица и дядо Торбалан 🇧🇬

- Америка е чудесна държава! - хвалеше се Югото на сънародника си, с който се бяха запознали на "Моста на Въздишките". - Пасатът ми плати 20 долара за по-малко от 4 часа работа!
- Всъщност - 3 и половина! - поправи го другарят му. - Както се бяхме пазарили по 5 долара на час, трябваше да ни даде 17. ...
siromah (Кольо Карпела)
siromah
Prose
5K 1

Нещо различно, нещо ново - нека бъде за нея :) 🇧🇬

Не знам за какво да пиша. В интерес на истината аз почти не пиша - само когато ми дойде музата. :P Но, сега наистина има нещо, което бих желала да споделя... Нещо за един човек, когото много ценя...
Тя е странна. Тя е различна. Тя е много добър приятел (ахх, тази дума... защо толкова рядко я спомена ...
Soppy (Сопи)
Soppy
Prose
1.5K 5

Две заспали даскалки и един таен агент на ДСК 🇧🇬

Нели ‎(23:33):
a dqvolite kak izglezhdat otstrani?
Nick ‎(23:34):
смирени , може би усмихнати ... ехидно
може би с вратовръзка и куфарче, или на токчета с черни очила ...
Lingerie (Николай Стойчев)
Lingerie
Prose
1.1K 3

Любов с всичко друго 🇧🇬

Бавно се нижеха дните. Спокойно, лежерно, монотонно и скучно се изплъзваха стрелките по циферблата.
- Мамо, мамо, искам вода! - една малка бледа ръчичка се протягаше от леглото.
- Да, слънчице! Веднага! Ето!
- Мамо, не искам повече тази играчка!- Раличка посочи святкащото сърчице на монитора- искам ...
РоРо (Радостина)
РоРо
Prose
1.5K 2

Знанието е сила 🇧🇬

Знанието е сила
Вървях замислена по главната улица до моя блок, навела глава надолу, с мисълта какво ще правя след като вече завърших основното си образование. Убедена, че аз мога да работя това, което искам, т.е. банков счетоводител. Както си вървях, ми се стори, че някой извика моето име, поогледа ...
nacht (Елица Николова)
nacht
Prose
2.3K 3

Есенен вятър 🇧🇬

Той очакваше да чуе нещо... Каквото и да е... Но тишината пилеше съзнанието му като с трион, разполовяващ вековен дъб...
Вятърът си играе безмилостно с крехките листенца на дърветата, а мракът обгръща всичко наоколо и едва блещукащата светлина от уличната лампа прави света да изглежда злокобен...
Ду ...
avantasia (Янка)
avantasia
Prose
1.6K 5

ГРАДСКА ЛЕГЕНДА 🇧🇬

ГРАДСКА ЛЕГЕНДА
Нощта бавно се спускаше над големия град, все по-малко хора се виждаха по улиците. Уличните лампи осветяваха булеварда като последен спомен от оживлението на деня. Беше хладно, обичайно за края на октомври, когато есента беше в разгара си, окончателно преборила летните дни.
Той седеш ...
DarkSideOfTheMoon (Светлин)
DarkSideOfTheMoon
Prose
1K 4

Под дъжда 🇧🇬

И ето - сряда вечер е... Дъждът отново се сипе над пустите градски улици... Тук-таме се виждат черни сенки зад ъглите... Възрастни, хванати под ръка... Млади деца, нагазили в локвите и омокрили крака... А на средата на улицата застанал младеж, с поредната доза в ръката и запял: "Боже, спаси ми душат ...
Soppy (Сопи)
Soppy
Prose
1.4K 2

За цигарите и хората (и колко много си приличат) 🇧🇬

Тиха музика, последната цигара и син мрак. Бах. Йохан Себастиан Бах. И много цигарен дим. Преди беше лек джаз и много цигарен дим. Всъщност, значение няма. Скоро и димът ще си отиде.
- Имаш ли цигара?
Смутено мълчание
- Имам ли цигара?
Неохотно потупване по джобовете на току-що изпраните ми джинси ...
unlovable (Светла Живкова)
unlovable
Prose
1K 1

Объркано 🇧🇬

Къде да отида? Къде да се скрия, за да не се чувствам като боклук??? Къде мога да немеря мир и спокойствие??? Писна ми всички да ми казват колко хубава съм, колко съм добра, колко много мога да постигна в живота... Какво мога аз? Нищо!!! Не мога да задържа човека, който значи толкова много за мен. К ...
sandora (Сандора)
sandora
Prose
1.1K 5

Ах този дъжд 🇧🇬

"Не може", "не трябва", "недей". В един период от живота ми само това казвах. На мъжа ми: „Недей, децата още не са заспали". На децата: „Не пипайте!", „ Не викайте!", „Не тропайте". Всичко започвах с НЕ. Е, по едно време ми писна.
Прибирах се от работа и бързах да взема малкия от детска градина. Вал ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose
1.5K 31

Вещите които рядко използваме 🇧🇬

Вещите, които рядко използваме
Мониторът осветяваше запушената стая и хвърляше своя отблясък върху сиво белите стени. Той се взираше в черните бутони на клавиатурата и нервно почукваше с пръсти по бюрото. Цяла седмица не беше написал нито ред, който минути след това да не изтрие. Десетки цигари и ня ...
DarkSideOfTheMoon (Светлин)
DarkSideOfTheMoon
Prose
982 4

Малка нощна история - История 5 🇧🇬

- Ако искаш ти бъди първа. - Джейд се обърна към Кристина.
- Не, сладурче, ти си наред.
- Сладурче? - Дейви повдигна вежда.
Джейд леко се изчерви и започна:
- Джоузеф бил едва на десет години, но свирел на пиано по-добре от много по-възрастни и известни пианисти. ...
princess_havok (ГВ)
princess_havok
Prose
1.5K 2

Свобода 🇧🇬

Кремена натискаше газта. Свободна... Щастлива...
Чистачките едва смогваха на силния дъжд, но тя не спираше, натискаше газта.
Когато замина за Гърция, беше на двадесет и две, прекалено млада, за да послуша какво и говореха. Душата и беше прекалено чиста, за да приеме, че има и много мръсотия в живота ...
Нел (Наталия Иванова)
Нел
Prose
1K 5

* * * 🇧🇬

В странноприемницата... когато спра да отдъхна след дългия преход, тя ме посреща на прага и ме погалва с хладната си ръка. Въвежда ме в покоите си и ми шепне красиви думи за любов, за страст, за приятелство. Разказва ми и попива сълзите ми с дългата си абаносова коса - толкова красива и истинска...
...
полет (Силвана)
полет
Prose
1K 7

Тихата смърт 🇧🇬

> ... опитах се да и помогна, тя затъваше. Открих, че я е страх и проблемите валяха. Къде бях аз? Там до нея, гледах я през ледена стена. Тя танцуваше на своя гроб. Аз бях неин пълен роб, но тя затъваше. Аз бях там и гледах как се сриваше стената. Стоях на плажа и гледах залеза без звук. Опитах се д ...
m1l3t0 (Мила)
m1l3t0
Prose
1.4K 3

Никои не убива длъжниците 🇧🇬

НИКОЙ НЕ УБИВА ДЛЪЖНИЦИТЕ
Когато се събуди навън все още валеше, не толкова силно, колкото когато си легна, но достатъчно, за да засили главоболието му и да го накара да посегне към ксанакса. Не че той щеше да му помогне срещу пронизващата болка в слепоочията, но поне мислите му щяха да се отвеят ня ...
DarkSideOfTheMoon (Светлин)
DarkSideOfTheMoon
Prose
953 2

Притча за Слънчицето и сърдития облак 🇧🇬

Една сутрин Слънчицето се събудило, протегнало ръчички, потъркало очички и се протегнало. Станало, измило си зъбките и тръгнало по хилядолетния си път, да си върши еднообразната, ежедневна работа. За да я поразнообрази, то с усърдие търсело и най-дребната тревичка, и най-незначителната песъчинка и с ...
neleta (Нели Илиева)
neleta
Prose
1.7K 5

Прошка 🇧🇬

Беше късна есен. Листата на дърветата почти бяха окапали. Но все пак време беше – скоро щеше да започне да вали сняг. Комините на къщите отдавна вече пушеха. Беше свечеряване и всеки беше на топло в къщи. Само един белобрад старец зъзнеше навън. Старец, над който животът беше стоварил цялата си теже ...
dimity (Димана Желязкова)
dimity
Prose
1.6K 1 4

Подаръкът на мама 🇧🇬

Тя се притисна към него. Отдавна минаваше полунощ, а и двамата не можеха да заспят от вълнение.
- Мили, искаш ли да тръгнем сега? Много ли си изморен?
- Защо точно сега? Нали решихме утре сутринта.
-Нямам търпение. Така ми се иска всичко да свърши и да започнем нашето първо пътешествие заедно.
- Мил ...
ВТ (Вили Тодоров)
ВТ
Prose
2.9K 24

Две истории от хотелската стая 🇧🇬

Малкият телевизор припращя и се включи. Екранът му, като голямо око, се огледа. Нямаше никой в стаята. Дано...
Днес се надяваше да си почине. Последните две нощи не можа да спи. Нуждаеше се от преглед. Какво ли чака още собственикът? Или ще го отпрати на онова ужасно място, където отиваха и другите ...
Романтик (Христо Костов)
Романтик
Prose
1.4K 20

А важно е да имаш приятели 🇧🇬

А важно е да имаш приятели
(Посветено на Иво)
Тя падна като есенно листо на поляната, отрони се леко, но всъщност падна доста зловещо. Зловещо беше, защото беше сама, другото листо беше останало горе на дървото. Но и двамата бяха самотни. Тя го търсеше винаги, когато усещаше студения вятър да я пона ...
Dreeam (Алина)
Dreeam
Prose
1.2K

Из моя дневник 2 🇧🇬

02.06.06
Забравих те! Прости, забравих те! Забравих ти очите! Забравих устните, ръцете! Забравих!
А ти... Ти пък не забрави в сънищата ми да идваш... Но няма смисъл вече. Не виждам лицето ти. Не го помня! Не те помня!!!
Не помня как говореше и отдавна не мога да разгадая следващата ти дума. Ах, а ка ...
lady_rose (Единствена)
lady_rose
Prose
1.1K 3

От голямата уста си патя, сестро... 🇧🇬

- Марийке! Добре, че ма спря, сестро... Така са бях умислила, като нищо щях да та подмина... Ма и ти тъй си са променила... На себе си не мязаш, Марийке! Какво са е случило с тебе? Ех, ама така са радвам, от колко години не сме са виждали... А помниш ли на времето... всеки ден заедно, даже на един ч ...
Mili4ka (Мила Нежна)
Mili4ka
Prose
1.4K 16

Прилепите 🇧🇬

ПРИЛЕПИТЕ
Барът беше това, което той очакваше. Слабо осветено помещение с нисък таван. Все още нямаше много посетители, но достатъчно, за да остане незабелязан. Пристъпи бавно към вътрешността, но все пак достатъчно бързо, за да не привлича вниманието върху себе си. Седна на едно от високите столчет ...
DarkSideOfTheMoon (Светлин)
DarkSideOfTheMoon
Prose
940 4

Моята си лудост 🇧🇬

Мисля, че полудявам... А това на 18 години определено не е нормално състояние. Какво е нормално за един млад човек? В днешно
време точен отговор няма...
Липсваш ми. Само това ми се върти из главата. Да ти се обадя ли?... Какво ще стане, ако се обадя?... А ако не се обадя, а ти ме
чакаш?... Ами ако т ...
Adelinka (Ааа)
Adelinka
Prose
2.7K 9

Много тънки тея панели 🇧🇬

Много тънки тея панели, бе
Днес мъжът ми взима заплата. Аз като една свестна жена седя и го чакам. Мечтая си да се прибере с две пълни торби, та да напълни хладилника, щото е празен. Минава десет. Няма какво да чакам, събличам се и лягам. Захвърлям дрехите си на дивана, а с тях и мечтите. Навличам н ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose
1.4K 34

В памет на една любов 🇧🇬

... Алекс затвори телефона след разговора с приятеля си Ники. Никога не го бе обичала повече, никога не го бе желала повече... Но отвътре нещо я болеше, нещо я мъчеше непрекъснато. Беше му изневерила. Той бе заминал за чужбина, не се бе връщал месец, а тя бе потърсила целувките на друг. Не спираше д ...
FenomenaLnA (Вцд)
FenomenaLnA
Prose
1.8K 3