Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Когато духът играе 🇧🇬

Съвсем отегчително е човек да прави опити да изпита пълните възможности на своя ум. Но истински занимателно би било, ако постоянно се стреми да ги затрие; и надскочи окончателно.

selsal

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 1

Страх 🇧🇬

По паважа се стичат умопомрачен проклятия. Спи дъждът, а светлината безумно препуска в мъгла. Тревожни вопли вплитат отминаващите мигове и ги захвърлят в тиха безпросветност, за да запазят част от и без това изчезващата човешка духовност. Началото на едно падение, предначертано от собствените му сла ...

beti

Prose

1.2K 2

Раздяла с първата любов 🇧🇬

Раздяла с първата любов
Кристина и Преслав бяха гаджета от две години, през които се обичаха лудо, всеотдайно, безрезервно. Нищо не подсказваше края на тяхната любов.
Но той дойде изневиделица, стоварвайки се върху крехките им рамене, смазвайки ги с непоносимата си тежест.
Преслав замина да следва в ...

f_e_l_i_n

Prose » Short stories

2.5K 4

Кучешки живот 🇧🇬

Вървеше и си мрънкаше наум... А и защо обу тия кокили днес...
Мислите й скочиха като опарени, блокира всичко в нея. Отсреща някакви хлапета, вързали на синджир едно кученце, си играеха на въртележка. Жива. Редуваха се в садистичната си игра и крещяха: "Давай, по-силно! Гле'й как скимти." Тя се стрел ...

danisab

Prose » Short stories

1.4K 5

Откровено за мен 🇧🇬

Не знам как да започна. Тъжно ми е. Много ми е тъжно и празно, и болно... Имам за какво да пиша, имам и готови стихове, но някак нямам желание. Струва ми се, че всичко се срутва над главата ми и не мога да изляза от руините. Щом подам малко глава - нови срутвания се подават. Аз ли не мога да се спра ...

janna.53

Prose

1.6K 1

Пиеса в едно действие за скитници,(не)съществуващото приятелство,един изоставен театър и много паузи 🇧🇬

В залата влизат няколко скитника. Говорят си нещо, мърморят и решават, че ще преспят в изоставения театър - там никога не се играят представления, тихо е и никой няма да ги гони оттам, пък е и малко по-топло, отколкото навън. Сядат всеки на различен ред и се сгушват в дрипите си.
Тежката плюшена зав ...

Vyrtina

Prose

1.3K 5

Любов... или нещо друго? 🇧🇬

Хладен вятър навести моята душа.
Остана дълго и си тръгна,
ала в мен още вали,
не се премахва този белег,
не се лекува тази рана. ...

BlackDream

Prose

1K 1

"Минало" 🇧🇬

Хората минават покрай мен сега и какво да видят - една изстрадала душа. Без теб съм нещо, но и с теб не съм това, което искам. Не желаех да ме напуснеш, но така и жадувах да си отидеш, защото с таб се чувствах като затворник в моя собствен свят. С теб не успях да открия себе си, но и без теб не успя ...

s3r3nada

Prose

1K 1

Размисли и страсти... 🇧🇬

Останал без пукнат грош, луташ се из улиците на съзнанието. Без смисъл, без посока да продължиш пътя е душата. Вървиш по прашните пътеки на представите си и мислиш. Мислиш какво да правиш... В този момент палиш ти цигара. Но едва ли ще реши теглото ти. Вдишваш цигарения дим и сякаш става по-леко. Да ...

*Dark_Girl*

Prose » Others

1.1K 1

Точно като в сериал 🇧🇬

Отворих очи, той се беше надвесил над мен и ми говореше. - Прости ми, моля те, прости ми! - лежах в леглото полугола. Той беше развързал колана на хавлията ми и лежеше до мен. Какво се беше случило... Ще откача!!! Ще полудея, не издържам повече! По дяволите, та аз дори не си спомням името му! Как се ...

svetlanal

Prose » Short stories

1.7K 24

Черните мъже и моята жена 🇧🇬

- Здравей! – прошепнах тихо, а тя подаде ръката си. Поех я и я ценунах. Тогава усетих как тя леко потръпва.
- Ела, седни тук! Трябва да поговорим... - промълви тя, отне ръката си от моята и направи жест към стола.
Аз я гледах втрещен. Тя се бе разхубавила адски много. Изглеждаше като принцеса – толк ...

samotnata_x

Prose » Short stories

1.3K 1

Аскетична приказка 🇧🇬

Ти знаеше ли, че дърветата
със корени дълбоко вплетени в земята
и с върхове стремени в небесата
разказват прастаринни приказки. . .
Веднъж ги чух да си шептят ...

Das_verlorene_Kind

Prose » Others

1.5K 1

18+ Печални грешки 🇧🇬

ПЕЧАЛНО
Искаха да си премерят пиСалките, но допуснаха печаЛни грешки - объркаха "С" със "Ш" и вместо "хайку", написаха "хуйку".

Юлия

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 2

Човекът с маската 🇧🇬

Човекът с маската
Всяко събуждане е съпроводено с поредната маска. Лицето му не изразява емоция, а само фалш и лъжа. Това е неговият начин да бъде силен и неуязвим. Устните му се извиват в безразлична усмивка, но защо очите му говорят друго? Къде е границата с реалното? Нищо в неговия живот не е ист ...

livorno

Prose » Short stories

1.5K 3

Момичето и принцът 🇧🇬

Те се познаваха. Живееха на една улица. Всеки ден вървяха заедно по един и същи път. Тя беше луда по него. Обичаше го така, както никой никога не бе обичал. За нея той бе цел в живота, възхищаваше му се, даваше живота си за него. Беше всичко, което големите й кафяви тъжни очи виждаха.
Една вечер нау ...

Бубчето

Prose » Short stories

1.4K 2

Глава 16 - Третият Тунел 🇧🇬

Глава шестнайсета - Третият тунел
В тунела на Закриус, Джу и Кориус се чуваха тежките стъпки на полу-орка и постоянното му ръмжене. Кориус окончателно беше решил да млъква и да пее наум, тъй като всеки път като запееше, Джу го изглеждаше накриво. Закриус ходеше най-отпред с много по-голяма предпазли ...

Antinormal

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 3

Дъждовна приказка 🇧🇬

Вятърът плаче като ранена птица. Най-волният от всички се разплака, защото свободата го притиска и души в миловидна на пръв поглед прегръдка. И превърна болката си във изкуство... Дирижираше със нежни повеи, а листата като цигулки поеха мелодия и музика вълшебна се разля от шепата на облака и напои ...

posh`

Prose

1.2K 6

Колекционер ( Из "Откровено за лудостта") 🇧🇬

***
Колекционирам желания. Искрени, жални, отчаяно-жадувани...
Най-много са ми от детството. Съхранявам ги в пъстри кутии, пълни с пух и цветен прашец от ненапъпили розови цветове. Редя ги педантично по дати и по години, по сила и по степен на реализация. Най-много са несбъднатите, затова са ми и по ...

beti

Prose

1.1K 9

Гершуин и още нещо... 🇧🇬

Събуждам се.
От онзи нервен сън, всъщност полусън... Заслушвам се.
Гершуин... Summertime" от "Порги и Бес". Една моя мечта. Да гледам операта на живо.
Ставам и паля цигара. Излизам на терасата. Чува се много по-добре. Джаз-опера посред нощ...
На отсрещната тераса виждам силует и огънче. Мисля си: Ощ ...

Нел

Prose

1.2K 5

Моето Злато 🇧🇬

Неподлежащо на определие стенание на влюбена душа...
Потресаващо е, когато животът те изправи пред врата, която никога повече не би искал да отвориш. Стоиш пред нея, гледаш табелката и чувстваш как душата ти те тегли навътре към познатата опустошителна буря, а разумът ти припомня за цялото страдание ...

desi.mandradjieva

Prose » Others

1.6K

* * * 🇧🇬

Впива се нежно самотата остра. Попи пак... мастилото по белия лист. Остави пак един свят на загатки безлюден. Чакащ трептяща топлина, една червенина, едно потрепване. Краят на приказката, далеч не близък с реалността. Той я целуна и си замина...

daisimicveteto

Prose » Letters

1.1K 1

Ваша Беатрис. 5 🇧🇬

Средата на януари е. Чета писмото Ви, Николас, а свещта прокапа върху него. Като сълза. И после се втърди. Като печат. Като спомен. Като оставане. Отгоре му. Като сърцето ми към Вас. Жадно за напояване. Николас...
Казвате, че съпругата Ви се е разболяла, но ще се оправи. Да, хубаво е това. Навярно е ...

konche

Prose » Letters

1.2K

Таня 🇧🇬

Таня слезе от колата и влезе в сградата. Беше вечерта на 14 февруари, Свети Валентин. Трябваше да се събира с класа си но в последния момент реши да се събере с класа на най-добрата си приятелка. Когато слезе по стълбите, миризмата на цигарен дим, шумна музика и виковете напомняха, че не се празнува ...

people-always-leave

Prose

1.6K 1

Ленивата мома (Съвременен вариант) 🇧🇬

Имало едно време една жена и един мъж. Имало ги е едно време, има ги и днес. Те си имали само една дъщеря и тя била толкова глезена, че нищо не й се отказвало.
- Ало, мамо, купи ми нов лак. Този не ми подхожда на блузката.
- Ало, тате, донеси ми пица за обяд. Вкъщи няма нищо за ядене.
(Връщат се май ...

enough

Prose » Short stories

13K 2 11

Град на греха 🇧🇬

"Как ли е пронизано сърцето ти от болка,
щом дори нощта не може с мир да те дари?"
Странстваща е моята душа... Плаче и покой не намира. Бяга и търси, а вятърът носи сладникавите песни, които са като отровни куршуми за сърцето ми, но продължавам упорито да се самоизмъчвам, без да се опитам да спра бо ...

Haunted666

Prose » Short stories

1.4K 1

Ех, живот... 🇧🇬

Животът... какво е той? Колко струва? Нима вече и той се обезцени и стана незначителен за другите? Хората живеят ден за ден и ги е страх да мислят за утрешния, защото не знаеш какво те чака зад ъгъла. Толкова много неща има за научаване, а ние сме тук за толкова малко време, а и не проявяваме такова ...

viksi

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K

Ден на гнева 1 🇧🇬

ПРОЛОГ
Колиба от черепи
25 юли, 21:27 ч.
Гората Итури,
ДР Конго ...

michael

Prose » Novellas and novels

1.3K 1

Другите 🇧🇬

Стъпките й тежко кънтяха в близките сгради. Краката й, обути в кубинки, леко потрепериха. Това бе твърде призрачно и страшно дори и за нея. Съзнанието й се отърси от остатъците алкохолна мъгла. Страхът направи онова, което студа не можа. Тя сложи слушалките на mp3-то. Метълът заглуши всички звуци. М ...

gripping_bosh

Prose » Short stories

1.4K

Няколко секунди през Февруари 🇧🇬

... и отново му се случи - по същия странен и неочакван начин - всичко за няколко секунди му се изясни. И то толкова ясно стана, че дори сам той се обърка. Февруарското рязко затопляне някак предразполагаше за всичко това. Видя себе си, както духът на току-що умрял вижда тялото си. И най-сетне разбр ...

live4music

Prose » Others

1.4K

Исках да бъда дете 🇧🇬

Исках да бъда дете. От онези будните деца, зад чийто очи се крият факли, като във някоя древна съкровищница с древни мухи и комари; дете, което вкусва морето с върха на своите пръсти и дразни небцето си с дъха на небето над Ориента; дете, което събира света с отворени шепи, като фокусник, който прав ...

Вангел

Prose » Others

1.2K 3

Съдба 🇧🇬

Самотник в нощта лута се из улиците на града. Беден, без пукната пара, гледа с тъжен поглед витрините на магазините. Красиви и прекрасни играят светлините в очите на човека. А той, горкият, мечтае само за късче хляб. За късче хляб да сложи в устата си.
Студена е нощта, а палтото е тънко. Свит, трепе ...

*Dark_Girl*

Prose » Others

1.1K 3

ХРАМЪТ 🇧🇬

Ето ги - ослепително блестят на слънцето позлатените кубета на храм-паметника „Рождество Христово" край Шипка. Каква разнообразна картина околовръст на това място. В пред балканските пазви - безкраен низ от разпилени по долини и рътлини малки селища. Отвсякъде като от магия погледът се насочва към т ...

СОЛАР

Prose » Others

1.4K 5

Върджил 🇧🇬

Хиенката Върджил беше гладен, много гладен. Коремчето му подскачаше като бейзболна топка и изобщо не го свърташе на едно място. От часове обикаляше около лъвския прайд, който доволно обядваше. Менюто беше млада газела, една от лъвиците доста се постара докато я подсигури. Първи хапна както се полага ...

Нел

Prose » Short stories

1.1K 3

Почти ИдИално 🇧🇬

Почти идИално
Слънчевите лъчи преминаваха през прозореца в малката стая. Беше късна сутрин и нямаше нищо друго, което да осветява помещението. Освен прозорец, стаята си имаше врата, под, върху който се намираше стара разпокъсана черга, както и легло. То беше не оправено, но без това нямаше какво да ...

Leandeer

Prose » Short stories

1.8K 1

Превъплъщение 🇧🇬

Превъплъщение
Часовете бавно и агонизиращо се нищеха един след друг. Все още бе сутрин, но неговите мисли бяха далеч отвъд това време. Рано или късно щеше да се свечери и луната щеше да се надигне с цялата си сила. Дори самата мисъл за това го изпълваше с трепет и ужас.
Не можеше да се концентрира. ...

шанара

Prose » Science fiction & fantasy

1.8K 2

Една чат история или какво не трябва да прави човек пред компютъра 🇧🇬

НАЧАЛОТО:
Началото ли? В началото бил Адам и това обяснява всичко... Та кой би объркал по-ефективно живота на бедната Ева?!
Това е моят живот... Изпълнен с миризливи фасове, ниско калорична храна и тичкане по баирите на Панчарево, като пъдпъдък... И защо това? За да го забравя естествено! Странно за ...

desi.mandradjieva

Prose » Humorous

2.6K 6

Раздяла: 2-ра част, Въпрос на Вярност 🇧🇬

Продължение на http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=98976
Вратата зад Марга хлопна и ключалката изщрака. Под вратата се плъзнаха два ключа. Тя взе единият и отключи големият съндък – еднистваният предмет в малката гола стая. Вътре беше цялото й имущество – оръжията, броните, щитовете. Все о ...

coleto

Prose » Science fiction & fantasy

1.5K

Натиснето го по-силно 🇧🇬

НАТИСНЕТЕ ГО ПО-СИЛНО
Ще се десенсибилизирам,
ще забравя и теб, и него,
а после ще забравя,
че съм ви забравила и ...

deBil

Prose » Short stories

1.8K

Любовникът (заключение) 🇧🇬

Втората приятелка на Ени се казваше Елена. Още щом се видяхме, ми се метна на врата.
- Охоо, сладък... Ени къде те е крила до сега? Гледай я ти нея, винаги взима най-доброто за нея. Обаче сега ще те опитам и аз.
Тук нещата ми бяха ясни. Нямаше приказки или поне не толкова много. Те се сведоха до опл ...

Романтик

Prose » Short stories

2.7K 19

А аз му вярвах 🇧🇬

Тази нощ ще съм сама, просто не мога да повярвам. Мъжът ми е в командировка и ще се прибере чак утре. Имах нужда от тази почивка. Ще си сипя едно питие и ще си пусна някой лек филм за разтоварване. Ох, пак звъни.
- Кажи, любовнико!... Как какво правя, излизам от банята. Не, никъде няма да ходя, ще с ...

svetlanal

Prose » Short stories

2K 23

Short stories and prose by contemporary authors

Когато духът играе 🇧🇬

Страх 🇧🇬

Раздяла с първата любов 🇧🇬

Кучешки живот 🇧🇬

Откровено за мен 🇧🇬

Пиеса в едно действие за скитници,(не)съществуващото приятелство,един изоставен театър и много паузи 🇧🇬

Любов... или нещо друго? 🇧🇬

"Минало" 🇧🇬

Размисли и страсти... 🇧🇬

Точно като в сериал 🇧🇬

Черните мъже и моята жена 🇧🇬

Аскетична приказка 🇧🇬

18+ Печални грешки 🇧🇬

Човекът с маската 🇧🇬

Момичето и принцът 🇧🇬

Глава 16 - Третият Тунел 🇧🇬

Дъждовна приказка 🇧🇬

Колекционер ( Из "Откровено за лудостта") 🇧🇬

Гершуин и още нещо... 🇧🇬

Моето Злато 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Ваша Беатрис. 5 🇧🇬

Таня 🇧🇬

Ленивата мома (Съвременен вариант) 🇧🇬

Град на греха 🇧🇬

Ех, живот... 🇧🇬

Ден на гнева 1 🇧🇬

Другите 🇧🇬

Няколко секунди през Февруари 🇧🇬

Исках да бъда дете 🇧🇬

Съдба 🇧🇬

ХРАМЪТ 🇧🇬

Върджил 🇧🇬

Почти ИдИално 🇧🇬

Превъплъщение 🇧🇬

Една чат история или какво не трябва да прави човек пред компютъра 🇧🇬

Раздяла: 2-ра част, Въпрос на Вярност 🇧🇬

Натиснето го по-силно 🇧🇬

Любовникът (заключение) 🇧🇬

А аз му вярвах 🇧🇬

Queue