"Дай свобода на душата си. Тя е жива вода. А водата няма спиране. Тръгне ли, дава и отнема. Бъди извор и стани река заради мен. Аз ти обещавам, че където и да съм, душата ми ще бди над теб.
Прости и сбогом..."
Намерили само това. Десетина реда, надраскани набързо - единствения спомен от мен.
Дадоха ...
"В онази нощ беше тъмно. Единствено луната осветяваше пътя ни, който и без това бе тесен и трънлив. Чуваха се само безизразните гласове на нощните птици, чиито очи светеха в мрачната прегръдка на нощта. Дърветата бяха високи и на вид съвсем обикновени, дори скучни, но всъщност не беше така. Клоните ...
Автобусът наближаваше София. Хората в него оживено разговаряха. Нетърпеливи да се приберат по родните места за Коледа, за Нова година. Само Александър не се вписваше в целия този шум. Поводът да се прибира в България беше смъртта на дядо му. Единственият човек, който го обичаше и разбираше.
...
„ – ...
Не бях такава...
А сега не чувсвам и сърцето ми е лед.
Не бях такава... преди да срещна теб.
Не ме вълнуват мъката... сълзите,
но така не чувствам болка във гърдите! ...
Катомодрията гласеше:
“Кораб плава в сухо и сън не го лови, ала буден никога не е. Великата река и тя е твърде суха, магията й корабът отне. Четири-едно-нула. Това е вход, от който се излиза.”
Думите се запечатаха в главата на Васил. Колкото до листчето хартия, то се превърна в най-ситните парченца, ...
Тя беше влюбена. В този момент никой не можеше да отнеме любовта й. Нито вятърът, повалящ всичко след себе си, нито късната нощ, отнемаща последните мечти на хората. Дъждът, който отмиваше всичко, не беше способен да я отмие. Нито едно чувство не беше толкова силно. Океанът, бушуващ под острата гола ...
В края на града имаше голям красив парк - горите се редуваха с китни полянки, а те, изпращани от редица дървета, приключваха отново в гори. Паркът беше известен в цялата околност, затова през почивни дни се пълнеше с хора. Децата се гонеха по тревата на полянките, грижовните майки разхождаха вечно у ...
- Да, там е... Точно там, накъдето сочи пръстът ми. Нагоре, и само нагоре...
- Видях я. Тя е...
- Няма как да я объркаш. Най-прекрасната, най-сияещата, най-красивата. Уникална.
- Да...
- Точно като теб. ...
Пиша това писмо до едно слънчево същество...
Пиша това писмо до едно мило момиче, което в усмивката си носи пъстротата на малко птиче.
Пиша ти така, защото искам отново да върна усмивката на твоята уста.
Здравей миличка, надявам се да се разпознаеш в това писмо... Ще чакам докато не го прочетеш и не ...
Красива съм, разбира се.
Красива съм, когато се усмихвам.
Красива съм и когато плача - очите ми изглеждат по-големи, а устните по-червени.
Красива съм, когато съм слаба – тогава всички ме забелязват.
Красива съм и като напълнея с пет-шест килограма, става й широко на душата ми. ...
На стената бе окачено масивно огледало, пред което не твърде млада особа въртеше глава с пресилено за възрастта си кокетство... Любуваше се с нескрито възхищение на причудливите форми на лицето си...
- Да! - казваше тя. - Не смяташ ли, че такова лице трябва да се увековечи за пореден път?... Вече са ...
Мъглива сутрин. Под моста, по който минава магистралата са се сгушили две деца. Братче и сестриче. И двете бяха облечени със топли дрешки, но по лицата им се четеше уплаха. Сестричето държеше в ръката си парче от кифла и отхапваше малки парченца. Братчето, по-голямо с няколко години гледаше сестричк ...
Или "Последният мохикан на киселото зеле"
Най-сетне дойде онова най-обичано от мен време - времето на свинската смрът! Не, не грешите, именно смрът, а не смърт - така галено наричат по нашия край благородната кончина на хиляди прасенца, в името на още по-благородната кауза - изхранването на семейств ...
Тези дни, понеже си стоях сам - самичък, имах предостатъчно време да се занимавам с литературно четене на блоговете. Надълго и нашироко.
Освен традиционните пожелания, силно впечатления ми направиха декларациите за чудеса. На Коледа стават чудеса! Това беше всяко, ако не трето, то поне пето изречени ...
Навсякъде е тъмно... някакъв дразнещ шум пробужда сетивата ти и ти отваряш очи... Ярката светлина заслепява погледа ти и ти прикриваш очи с длани... скоро свикваш и с леко присвити очи се оглеждаш...
“Къде се намирам? Какво е това място? Защо съм тук? Как съм се озовал тук?”
Милиони въпроси се блъск ...
Защо съдбата е така против мечтите ми?
Защо боли така отвътре, сякаш стрела ме пронизва?
Как може толкова много да боли от любовта?
Защо точно, когато всичко се нарежда...
... приказката става АД? ...
Здравей... Здравей слънце.
Всеки ден се опитвам да ти напиша това писмо... Така и не успявам да го довърша.
Имам много неща, които искам да ти кажа... Едва ли бих успяла...
Едва ли бих успяла, защото думите не могат да стигнат, за да изразя всичко, което е вътре в сърцето ми.
Когато за първи път те ...
1. На пазар
Обяд е. Женският пазар е пълен с хора, оживено промъкващи се между поредните зареждащи пикапи. Опашката кротко изчаква да се изпълни поръчката на поредния купувач. Слънцето леко припича. Пенсионерите оживено смятат, как от щедро отпуснатите 100 лева добавки да успеят да накупят подаръци ...
И ето, пиша сега последни редове. Тук ще свърши любовта - колкото и болезнено да звучи това. Спирам да мечтая, спирам да копнея и от днес в реалността ще живея, но този път няма да са напразни слова, ще стана силна жена, която може да преодолее всичко това, като чувства и тъга. Ти не заслужаваш дори ...
1.В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; а след това се появи Пророка и неговото слово стана Бог.
2. И написа пророка, че всичко бе сътворено от него; преди и след появата на Бога и всеки му повярва, защото голяма бе неговата божествена сила, а той бе израз на божията промисъл.
3. Вярвайте ми ...
На дъщеря ми
Panis Angelicus
Залата бавно се пълнеше. Откъслечните и доловими думи на първите дошли постепенно преминаваха в тихо жужене, което се усилваше, набираше сила и изпълваше високия свод. Там някъде на високото, на балкона Ани седеше подпряла брадичка на парапета и наблюдаваше прииждащата п ...
Искате приказка? Добре, този път ще ви разкажа празнична приказка. Главният герой в нея изглежда изключително необичайно... да кажем, че много прилича на мен – разказвачът се беше разположил удобно в широкото кресло и докосна замислено носа си с показалец.
- Всичко започнало в една дъждовна сутрин т ...
Кой смее да обича вечно?!...
- И този път докосвам те. Тъмно е. Не искам никой да ни вижда - изрече той едва-едва... - Душата ти е храм за мен, любима.
...
Така обичаше да си говори, когато двамата бяха насаме. Водеше един безкраен монолог. Поне никой не чуваше нейния глас. Гласът на една няма, гола ...
В тази ноемврийска нощ стояхме с моя баща на масата край прозореца и мълчахме. Не ни се говореше. Мъката по наскоро починалия ми дядо стягаше гърлата ни. Баща ми гледаше навън, пръстите му безпричинно мачкаха някаква хартиена кърпичка, а очите му се взираха тъжно в блесналата в своята студенина обло ...
Сонорни ореоли над главата ми. С матово-копринен цвят.
Свещта в ръката ми се бори с разтапянето. И със сладникавия ванилов аромат.
Ще си предпиша слънце в сенките... и ще го зазидам. А гласът на душата ми прегракнал е... И шепне. Като воал във стихотворна форма.
Краката ми настъпват кристали. А аз г ...
Та всичко е толкова лесно...
Седеше си в ъгъла на елитния ресторант в центъра на града. Там, където се събираха всичко от по-висшето общество. Ако въобще в един малък град хората може да се различават толкова много, че да се делят на класи и общества. Там беше мястото за изискани първи срещи. Досега ...
Топлината на Коледа
Пак заваля...
Мокрият сняг се размазваше по предното стъкло като мармалад. Чистачките едвам смогваха да устоят на лудото му темпо. Заприлича ми на същинска мармаладена филия! От ония, дето ги правеше сина ми като малък. Все искаше сам да бърка в бурканчето с ножа. И мажеше едни н ...
Колко ли удоволствия може да си позволи една жена, попрехвърлила четиридесетте, поувехнала и ангажирана с грижите за две деца и съпруг така, че да не пострада семейния бюджет.
За нея то си беше едно - терасата. Можеше да си виси там с часове и да наблюдава човеците - мравки, които пъплят по улицата ...
Не принадлежа на този свят... не съм от тези тук. Всеки ме приема по различен начин... Търсейки сродна душа намерих само тъга, изтезание и болка. Не разбирам! Защо съм тук и защо всичко е така подтискащо? Когато искаш капка щастие, ти получаваш океан от сълзи. Колкото и да се опитваш да бъдеш добър ...
Погледни... Погледни звездите през очите на едно дете! Виж - можеш да ги докоснеш с ръка, ако поискаш. Виж и най-прекрасната звезда - Коледната; точно преди 2007 години тя показала верния път на мъдреците. През Декември в ясна и безлунна нощ звездите мигат, мигат, блестят, сякаш празнично и те прика ...
Наскоро бях в Карнобат. Наистина безинтересно градче. Имах малко работа там, но до тогава ми оставаше малко време и затова аз и едни мои роднини отидохме до това, което гръмко се наричаше Зоологическа градина. Самата тя се намираше на един малък хълм, целия в зеленина и дървета. Времето беше приятно ...
ЗИМНО ВЪЛШЕБСТВО
Снежинка-Детелинка танцуваше щастливо в тъмното, зимно небе. Татко Облак я донесе тук на гърба си, заедно със сестричките и чак от Северния полюс. Беше весело пътуване. Снежинките нямаха търпение да пристигнат. И ето ги сега - летят и танцуват зимен валс със Северния вятър.
Той беше ...
Празници са сега. Всеки е с настроение, а аз искам да плача и да съм сама. Елхата ми блести в безброй светлини, но сърцето пълно е с разбити мечти. Писна ми все да бъда без любим. Защо никой не погледне ми в душата? Никой не изтри в нощта сълзата. Подаръци ще получа, с приятелите заедно ще бъда до к ...
Те нямат много. Те нямат това, което имат повечето хора на тази земя. Но притежават онова, което най-рядко е срещано и което е забравено преди много време от повечето. Те не са част от тълпата. Те не могат да бъдат част от така нараченото „Голямо семейство”. А ако се приобщат към него, те стават кат ...
В живота се случва да разбереш истината за себе си. А истината – такова е естеството й – никога не е приятна.
В живота се случва човек да убие. Но има един, когото човек при никакви обстоятелства не бива да убива. Това е онзи, който носи истината.
В живота се случва всичко. Но само едно нещо се случ ...
Н
ощта беше настъпила. Вечерната тъмнина, обгърнала целия град във властната си прегръдка, се разсейваше от единствения си достоен противник. Луната. Само тя се изправяше в равностоен двубой със съперницата си. И в тази битка никой не отстъпваше. И на милиметър дори. Ще погълне ли всичко наоколо тъм ...
Преди няколко години на Бъдни вечер сме у дома. Приготвяме багажа на голямото ни момче, защото на другия ден заминава за Тунис. Там ще посреща Нова година заедно с отбора и ще се прибере на 3 януари. Слагаме банските, джапанките, хавлията, защото там е 18 градуса и ние му завиждаме. Той, докато спор ...
Мила ми сестричке, колко си те обичам... Мъчно ми е, че повече няма да те видя. Че ще избягам от този свят. Но болката се превърна в агония, сълзите пресъхнаха, сърцето се разби а душата – унищожи... Не мога да понеса повече от това. Поглеждам назад и виждам как зад мен полицай ме разубеждава, до не ...
- Вземи ме. Вземи ме, чуваш ли? - казваше малката душа и ангелът седеше кротко и я гледаше със сините си очи. - Вземи ме със теб, вземи ме там, вземи ме далеч... отведи ме...
Тя молеше за светлина, молеше за пътуване. За нея нямаше рай. Никога не е вярвала в съществуването му. Затваряше очи и си пре ...