Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Аз и Ти 🇧🇬

Аз и Ти
Тази нощ ще бъда море - безгранично, просторно и властно... Ще се плискам в нозете ти... Ще те галя безспир... Ще те зареждам с омайност...
Виж хоризонта, длани в мене допрял - в обещание тихо потръпващ... Няма път между синьото ясно небе и между моята шир недостъпна.
Аз съм душата ти... ти ...

klemenTINA

Prose » Others

1.7K 1

Горчивата истина 🇧🇬

Коя част от връзката ни беше истина? Къде точно ме лъжеше и къде казваше истина? Истина ли е, че ти липсвах, че ме сънуваше и че ме обичаше? Имаше ли въобще нас? И аз ли бях поредната бройка? Не те ли болеше поне малко, когато аз страдах? И сега, след като сме само приятели, не съм сигурна дали отно ...

malkoto_sladko_dqvol4e

Prose » Short stories

1.7K

Ангел 🇧🇬

За секунда той се изправи. Не знаеше защо го прави, не знаеше какво цели, не знаеше къде се намира. Огледа се първо наляво, после надясно, отново наляво, отново надясно. Всичко беше толкова объркано, толкова тъмно, толкова безлично. Наоколо имаше само празнота, а ангелът не бе свикнал с нея. Всъщнос ...

black_fate

Prose » Short stories

1.5K 2

Стъклен свят/(НЕ)Сбъдната мечта 🇧🇬

(НЕ)Сбъдната мечта
Както си стоях сама вкъщи, в празната стая... Включвам телевизора, потънал в прах, с надеждата, че може да те видя...
* * *
Мина време, отчаях се...
* * * ...

BabyBlack_

Prose » Short stories

1.3K 1

"От ада" 🇧🇬

Помните ли филма "От ада"? Онзи с Джони Деп? Та там имаше една Ани. Сещате ли се? Сега аз изглеждам като нея - вперила празен поглед в бялата стена и безумно повтаряща разни думи. Но и също така замечтана и напразно уверена в словата си. Да, погледнато острани, предизвикваща всеобщо съжаление и дали ...

*Dark_Girl*

Prose » Short stories

1.3K 5

Изкуствени жертви 🇧🇬

Имам си нова мания. Изтребвам графоманите от сайта. Как го правя ли? Ами, спя с един от администраторите. Той не знае, че го използвам. Взимам им айпи адреса. Свързвам се с фирмата им доставчик и научавам къде живеят. После… Да, сетихте се. Пресата ме нарече „книжният убиец”, макар по-точно би било ...

Станислав

Prose » Short stories

2.2K 28

Работилница за пачуърк 🇧🇬

Седят сами и с големи губерки в ръце шият.
Всеки от тях шие дреха от думи за своята самота.
Когато дрехата стане готова, я облича.
Тя се оглежда в синьото огледало пред себе си.
Облечена в дрехата от шарени кръпки, изглежда някак по-малка. ...

Юлия

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K

Към заслепените 🇧🇬

Хей, човече, не те познавам, но предполагам, че и ти си от заслепените! Я се стегни и се погледни! На какво си заприличал?! Знаеш ли какво искаш? А трябва! Знаеш ли за какво се бориш? А трябва! Какво очакваш, всичко да ти бъде поднесено на тепсия?! Може, но в някой друг живот. Какво очакваш от момич ...

audio_master

Prose

1.6K 1

6 глава от Руините на Мъртвия град (фентъзи) 🇧🇬

И тази нощ бе неспокойна, пропита със същите сънища... не, кошмари.
Сайф се изправи и седна на ръба на леглото с безжизнено сведена глава. Студена пот се стичаше по бялата кожа на лицето, а косата неприятно се бе полепила по страните му. Картини от кошмара още се мяркаха страшно пред очите му- кърва ...

Dushevadia

Prose » Science fiction & fantasy

1.5K

Най-доброто предстои 🇧🇬

На седмия ден заспа. Заспа и сънува...
Видя черно небе, обсипано с малки, блещукащи звезди. Почувства внезапен прилив на огромна радост и неподозирано вълнение. Значи това беше да си човек?
Последва внезапна, тъпа болка. Огледа се и видя, че група хора го влачат нанякъде, а току-що единият от тях го ...

niko_niko

Prose » Others

1.8K 1

пародия 🇧🇬

той не ме докосва
почти безпричинно е
мисля си какво е разстоянието
нищо че знам отговора
нищо че знам и въпроса ...

cheshire_cat

Prose » Others

1.7K 5

Тенел 🇧🇬

На София
В небето, сред облаците и звездите, имало множество малки и големи ангели. Те летели, забавлявали се или вършели полезни неща – прибирали падналите звезди, отправяли подгънати облачета – такива неща.
Сред тях имало и едно много малко и непохватно ангелче, което се наричало Тенел. Всички мно ...

The_Crimson_King

Prose » Short stories

1.3K 1

* * * 🇧🇬

Селската чешма
Ее-ех, тая пуста селска чешма мнозина е изгорила!
Аз бех много опак мома. За жененье бех станала, па китка на монче още не бех давала. Ако ме сгащеше некой на тесно, я накъсвах на ситно-ситно китката, само у ръце му да не я дам. Ама и ергенте в селото си беа много лоши, де: ако му я д ...

na4eava

Prose » Humorous

1.3K 2

Целувката 🇧🇬

–Ако не беше толкова болезнено, щях да се опитам, кълна се... Но ме боли!
***
Първият път усетих как цялото ми тяло се изпълва с дим, всяка частича от мен започна да се дави, опитвайки се да диша. Все едно бях погълнал драконов дъх.
Ала това беше само тялото. Душата ми страдаше, всичко ме болеше, са ...

watergabi

Prose » Others

1.8K 3

Разговор със старата жена 2 🇧🇬

Пътувах бавно сякаш цяла вечност. Дъждът шибаше металния корпус на колата, затруднявайки чистачките, които с усилие отмиваха поредния плисък вода върху стъклата. Двигателят мъркаше ритмично, а аз карах като през мъгла, отдадена на моята действителност, замислена над думите на една стара жена, които ...

desi.mandradjieva

Prose » Others

1.4K 4

РRО АRIS ЕТ FОСIS* (За олтарите и огнищата - лат.) 🇧🇬

РRО АRIS ЕТ FОСIS*
Сряза ампулата, изля съдържанието й в чаша шампанско и го изпи. После разтвори писмото от Памела и зачете:
„...Много ми се иска да дойда, искаш ли да дойда другата седмица, ще ме чакаш ли на летището? Ще преподавам, представяш ли си? Малко ме е страх, имам нужда от теб. Трябва на ...

kokokamila

Prose » Short stories

1.2K 2

Момчето на избледнялата снимка 🇧🇬

Вървях измежду студения мрамор. На изгнилите снимки бледнееха усмивките им... бяха толкова щастливи... бяха...

SarDiTkaTAa

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 1 2

Среща с учените 🇧🇬

Среща с учените
Аз съм Ач. Речено по-иначе съм Ангел, ама всички в наше село си ме знаят Ач. Така си ми остана още от времето, когато гръмна оная… бомбата.
А иначе, докато бях малък, всички си ми викаха Ачко.
По онова време живеехме в Горната махала, горе, дето свършваха последните ридове и започваш ...

Войнов

Prose » Short stories

1.3K 5

Франц 🇧🇬

ФРАНЦ
Том спря. Тук пътищата се разделяха в три посоки. По средата беше забучен прът, а на него заковани три табели, всяка от които сочеше с по-изгнилата си част съответния град. Том пое към Ричмонд.
След четвърт миля видя купа сено. Беше от лявата страна на пътя, на нея се беше облегнал човек, изпр ...

kokokamila

Prose » Short stories

1.4K 3

Розата и нейния двойник 🇧🇬

На M.
- Здравей, мила моя, Искам да ти разкажа една странна история.
Преди няколко дни се бе съгласила днес да вечеряме заедно. Искаше ми се часът на срещата ни да настъпи колкото се може по-бързо. За да не мисля за сбъднатото ми щастие, реших да се поразходя. Безцелно обикалях по Раковски, плъзгайк ...

ВТ

Prose » Short stories

1.4K 2

За човека и щастието 🇧🇬

За човека и щастието
Слънцето клонеше към поредния си залез и безмълвно потъна зад очертанията на планинските върхове. Наблюдавайки ги отстрани, човек би останал с впечатлението, че зад тях някой е разлял в безкрая реки от разтопено злато, с което бяха очертани контурите на планината.
А долу, ниско ...

klemenTINA

Prose » Short stories

1.3K 1

Човешка съдба... 🇧🇬

Продадох косите си. Продадох ги, за да взема пари да нахраня детето си. Продадох какво ли не? Защо животът е толкова жесток, боже? Вече ходя с дрипи и с отрязани коси! Краката едва ме държат, боже! Защо? Нямам сили да стана, щом за миг поседна. Но го правя, защото знам, че трябва да има сина ми нещо ...

*Dark_Girl*

Prose » Short stories

1.4K 3

Кратко за чакането и движението 🇧🇬

Кратко за чакането и движението
Чакащите си остават с чакането. Всичко преминава покрай тях и все едно, че не живеят собствения си живот.
Вървящите имат избор. Тръгват по утъпкани пътеки или сами проправят свои. Важното е да не спират. И да не се огъват пред препятствията.
Пълзящите бавно се придвиж ...

pavli

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 6

Писмо до съпругата ти 🇧🇬

Не се учудвай, че ти си адресатът на писмото ми.
Не го хвърляй, защото те е страх!
Понякога е по-добре да се преборим и да
застанем лице в лице със страха, вместо
да бягаме от него и от проблемите! ...

Panterkaaa

Prose » Letters

2.1K 3

Ще идвам винаги, докато мога 🇧🇬

Малката бяла къща лежеше сред полето... Всяко лято двамата старци, които живееха там, сядаха пред вратата на къщата, в очакване на малката си приятелка Евелина... Обичаха я като родна внучка...
Топлата детска усмивка озаряваше опустелите от времето стаи на душите им... Синът им ги бе забравил, зарад ...

azura_luna

Prose

2K 21

Вечната и неповторимата 🇧🇬

Вечната и неповторимата
Едва ли има човешко същество, което да не е усетило тръпката от голямата любов. Ако все пак се намери някой, който да отговори – „такава няма”, ще му кажа – отвори си очите и сърцето, човече, тя е около теб и само чака да я откриеш, за да те обгърне със силата на оная страст ...

na4eava

Prose

1.4K 2

За птиците и хората 🇧🇬

За птиците и хората
Нощните птици са сиви и мрачни. Никой не ги обича. Вдъхват печал, навяват мрачни мисли... Някои дори се страхуват от тях. Всъщност, страхуват се от себе си.
В града няма нощни птици, но има нощни хора. Можеш да ги видиш навсякъде – на тротоара, в магазина, взрени в небето или в с ...

niko_niko

Prose » Others

1.2K 1

Мъжки мерак 🇧🇬

Мъжки мерак
Времето се пооправи.
Земята изсъхна и тревата избуя, с невиждания си чак от предишната пролет нюанс на зеленият цвят.
В разтояние само на няколко дни овощията разцъфтяха, под усмихващите се лъчи на слънцето.
Всичко наоколо ухаеше на ново, на свежо, на зелено. ...

Войнов

Prose » Short stories

2.1K 4

Вечна е любовта ми 🇧🇬

Стоя тук сама в стая, потънала в изкуствена светлина. Светло е, но отвъд тялото ми е мрак. Душата ми е пустиня, а мислите - безжизнен вятър... Навън вали. Дърветата танцуват тъжен танц, чувам аз мелодията на клоните, пресъхнали от самотата. Самотата, която обгръща и сърцето ми, това, което за тебе б ...

Lariza

Prose » Others

1.2K

Денят, в който измряха кравите 🇧🇬

Сода каустик за почистване на сифони.
Не, не беше това, извинете.
Една продукция на ShadowMaster Works
От създателя на "Човекът с рендето" и "Алиса в Цървуландия"
Жаждата променя хората. ...

ShadowMaster

Prose » Humorous

1.6K 1

Срамът на семейството или г-ца Д в действие 5 🇧🇬

Прекрасно е да се отпуснеш на чист въздух без да мислиш за нищо. Г-ца Д беше направила точно това, а на помощ и беше бутилката мартини, която гарантираше празнотата в мислите и.
Последните отблясъци на слънцето весело играеха, пръскайки искри в капчиците полепнали по бутилката. Децата бяха отведени ...

desi.mandradjieva

Prose » Humorous

1.5K

Заради твоя мръсен потник 🇧🇬

На Пепи Рашев, който никога няма да я прочете...
(Знам, че е доста наивна на места, но не исках да променям историята, защото има сантиментално значение за мен)
По действителна история измислена от Пепи Рашев
Светът е пълен с необясними неща. Да вземем сънищата например. Или онова малко висящо нещо ...

The_Crimson_King

Prose » Short stories

2.1K 2

''Питам се'' ( на Гери, момичето, което няма да забравя никога) 🇧🇬

Питам се
Хей, хора, искам да ви кажа да не се предавате.
Борете се всеки ден, за да не съжалявате,
защото животът е един миг, миг, без който не можем...
Опитвах се да бягам, исках да се скрия, но не успях. ...

mikebelan

Prose » Short stories

3.1K 6

Само след момичето на Хъмфри Богард 🇧🇬

САМО СЛЕД МОМИЧЕТО НА ХЪМФРИ БОГАРД
Седях пред бялата пластмасова масичка на край вузовското кафе и реех поглед неопределено около себе си.
Още не можех да се освободя от напрежението обзело ме, докато чаках да приемат документите ми.
Пред мен и зад мен чакаха реда си млади хора и то доста по-младич ...

Войнов

Prose » Short stories

1.5K 1

Притча 🇧🇬

Живеел си един дзен учител в къщичката в планината, препичал си се на слънце и пет пари не давал... Веднъж при него отишъл някакъв си търсещ духовното и започнал да му досажда:
- Казаха ми, че ти си велик дзен учител. Искам да ти задам няколко въпроса.
- Питай - отвърнал учителят - но не са те освед ...

WhiteHart

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K 6

В памет на пострадалите от земетресението в Китай. 🇧🇬

В памет на пострадалите от земетресението в Китай.
Тичаше, но сякаш пътят нямаше край, сълзите й се стичаха по бузите й, а някои бяха успяли да стигнат и до шията й. Цялото й тяло беше обляна от една студена вълна, беше изпотена, трепереше, земята се изплъзваше под краката й. Накъдето гледаха очите ...

kameron

Prose » Short stories

2K 3

Понякога 🇧🇬

ПОНЯКОГА
Събуждам се тази сутрин като животно - искрена прозявка и неопетнен от клишета възторг. Грабвам прозореца и го запокитвам в дълбочина - титаничен и неприсъщ жест, защото бих желал всички декрети и укази днес да пристигат при мен, за да ги накъсвам един по един и да ги изхвърлям карнавално н ...

kokokamila

Prose » Short stories

1.3K 2

Абитурент 2008 🇧🇬

Фейлетон
Ето! Дойде и този ден…По-точно наближи. Толкова го чаках, а сега нещо ме дави… То никак не било лесно да си над другите или поне равен на тях. Брей, че проблем ми се отваря, но ще трябва да се справя. Поразпитвам тук-там, правя някаква имитация дори, но няма да се оставя в дъното - точно то ...

valiordanov

Prose » Others

1.3K 4

Понякога г-ца А Ти не си вдига телефона 🇧🇬

Понякога, когато г-ца А Ти не си вдига телефона, ми е наистина скучно. Когато ми е скучно, ставам много философски настроена и мога да направя нещата да изглеждат както не са... по-красиви и истински... тогава те са повече от обикновени неща...
Пак не си вдига телефона.
Сигурно сега е някъде с няког ...

Vyrtina

Prose

1.2K 2

Краят на една любов 🇧🇬

Поредната вечер пред компютъра. Пред тази гадна машина от кабели и пластмаса. Дали й харесваше? Не, просто така си губеше времето, за което едно време копнееше и за което се бореше с всички сили. Ани беше нормално момиче, което от малко беше разбрало, че приятелство няма и че всеки използва другия з ...

malkoto_sladko_dqvol4e

Prose » Short stories

1.9K

Short stories and prose by contemporary authors

Аз и Ти 🇧🇬

Горчивата истина 🇧🇬

Ангел 🇧🇬

Стъклен свят/(НЕ)Сбъдната мечта 🇧🇬

"От ада" 🇧🇬

Изкуствени жертви 🇧🇬

Работилница за пачуърк 🇧🇬

Към заслепените 🇧🇬

6 глава от Руините на Мъртвия град (фентъзи) 🇧🇬

Най-доброто предстои 🇧🇬

пародия 🇧🇬

Тенел 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Целувката 🇧🇬

Разговор със старата жена 2 🇧🇬

РRО АRIS ЕТ FОСIS* (За олтарите и огнищата - лат.) 🇧🇬

Момчето на избледнялата снимка 🇧🇬

Среща с учените 🇧🇬

Франц 🇧🇬

Розата и нейния двойник 🇧🇬

За човека и щастието 🇧🇬

Човешка съдба... 🇧🇬

Кратко за чакането и движението 🇧🇬

Писмо до съпругата ти 🇧🇬

Ще идвам винаги, докато мога 🇧🇬

Вечната и неповторимата 🇧🇬

За птиците и хората 🇧🇬

Мъжки мерак 🇧🇬

Вечна е любовта ми 🇧🇬

Денят, в който измряха кравите 🇧🇬

Срамът на семейството или г-ца Д в действие 5 🇧🇬

Заради твоя мръсен потник 🇧🇬

''Питам се'' ( на Гери, момичето, което няма да забравя никога) 🇧🇬

Само след момичето на Хъмфри Богард 🇧🇬

Притча 🇧🇬

В памет на пострадалите от земетресението в Китай. 🇧🇬

Понякога 🇧🇬

Абитурент 2008 🇧🇬

Понякога г-ца А Ти не си вдига телефона 🇧🇬

Краят на една любов 🇧🇬

Queue