В ранената и бяла тишина,
където всяка съчка има памет,
уверените стъпки на сърна...
ловеца ще преследват и ще мамят.
А той, присвил окото до тире, ...

Автор – Силвия Илиева (Plevel)

Пак пролет е и време за любов.
Цветенца, птички... сещате се, значи.
Но страшен, грозен, гаден вирус нов
днес в племето човешко се вторачи.
Дали е рожба на престъпен ум ...

… и сякаш на кутийка за бижута
с надежда вдигам лекия капак.
С прецизност ювелирна, някой пак
създал е прелест, никъде нечута.
Твореца ще дамгосат днес, че луд е – ...

Трудни дни. Като камъни - сиви и тежки,
който беше нормален, отдавна е луд.
А поети - на Бога любимите грешки,
пак подпират небето. Сизифовски труд.
И изгарят душите им - факли човешки, ...

Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...

Забравѝ за смеха на морето
и вземѝ си багажа! Алоха!
Телефонът звъни, но заето!
Аз ще пия! Нали съм пройдоха!
Ще се крия в горите зелени ...

Каква ли блага вест да ви разкажа?
Едва ли сте останали без вести...
Пред собствената съвест сме на стража.
И мислите ни бягат все злочести.
Какво бе вчера... а какво е утре – ...

He said “Baby think of me…”
And I went to sleep alone in my bed instead of sharing it with him
And it’s a strange relationship we got more like a ship
Than a relation
A ship that’s wrecked by all the battles in our heads ...

Посвещавам на най-магичното и приказно място под слънцето и на хората, които са там. И които цял живот посрещат и изпращат някакви други хора.
***
Това се случва, когато се видим и си стиснем ръцете, а после седнем пред старата чешма на площада и говорим, и говорим, и не спираме да говорим сякаш сме ...

Съдбата като полудял нарвал
щурмува перфектната осанка
на скитницата ми душа,
дори луната влезе в кръвта ми изцяло.
Из поруганото небе се гмуркам, ...

Орахме по къртовски с нокти земята,
небето разкъсваше тътенът глух,
събирахме, кътахме вещи и злато,
мълчаха душите – с препълнен търбух.
Дете изгладняло, подритвахме – скришом. ...

Ароматният цвят на дървета
разжужа се над стари огради –
Пролетта на онези хлапета!
Да се чудиш как още е млада?!
Тях въртя ги Земята с години. ...

Аз съм в ръцете ти – толкова крехка!
Чупя се само от поглед и глас…
Щом не пристъпиш, душата ми вехне,
свива се в себе си час подир час...
Дойдеш ли, вече усещам всемира ...

От сборника с разкази "Аз виждам".

Не, той не те обича и признай че
сега, нелепо късно осъзнаваш –
за него ти си плюшеното зайче,
което още си държи по навик.
Стоиш във ъгъла на паметта му, ...

Аз съм автор на текста на песента. Музиката и изпълнението са на Станислава Димитрова - Sunnie и имам нейното разрешение да публикувам песента тук, за което нося пълната отговорност.
п.п. Песента е класирана за българския полуфинал за Евровизия 2012г.
ето и текста на песента:
Shut your mouth and do ...

Дави сълзите ни мокрият сняг,
пада лапавица тежко и киша
пустата улица стели в сумрáк,
влага просмуква се, трудно се диша.
Предизвестено едрее страхът ...

От пропагандите напразни,
комай ще стана за резил,
от короновани заразни,
конякът, казват, лек че бил.
Зад маска хич не се и крия, ...

Текстът касае единствено мен. И подобни на персоната ми. Правя го публичен, защото някой може да се припознае. Ако реши, може да ми прави компания. Трудно го дописах. Не ми остава време напоследък. Заради една опера...
Отидох при реката. С цялото ми семейство. Направихме си пикник на брега. Времето ...