https://www.youtube.com/watch?v=xqY6ItDJo58
С късо елече елхичка
плаче и тихо нарежда:
- Много се чувствам самичка,
искам огнище с надежда! ...

Луната реже късчета небе,
звездите ги посипват с мека скрежност.
И колко млечен път да изгребе,
за да засипе самотата с нежност?
От хладината на избягал сън, ...

Бърза вятърът, къса букети,
да дари сетен път есента.
Леден дъжд по косите ѝ свети,
ситни бисери. Плач в песента.
Хризантемите бели – от восък, ...

Бих ти разказала нещо за мен...
(Чай или истина? Мляко?)
Тих е светът ми. Мълчи озлобен.
Аз не мълча. И преграквам.
Смея се с глас на горките мъже, ...

Умореният ден портокал си откъсва от залеза…
Вечерта го завива с кобалтово сини коси…
Под бетона градът е с клепачи, от сън натежали…
Но сърцето е будно, защото до мене не си…
И какво да му кажа?... Че цял живот тичах към твоето?... ...

"SIXTY LEVEL" и Елисавета Лаловска
Текст: Rumbic (Руми Захариев)
Записа на вокала в София е с помощта на Бойко Иванов(Ме6)
Една отдавнашна идея вече е осъществена с прекрасния текст на Руми и великолепния глас на Елисавета!

Кацнало на клонче славейчето бяло,
и гласец извило, песен си запяло
за мома красива – хубава Фидана –
умна, работлива, бяла и засмяна!
Месела Фидана коледна погача ...

С безсъние полепнали клепачи
не дават на зениците покой,
и тази нощ прозореца прекрачи,
едва дочакан, силуетът твой.
До мен на старото легло присяда, ...

Семейство
=========
Тя изгуби дете. Но едно я избра –
да му бъда приятел и майка.
Мургавелче, с очи като две езера ...

* * *
> Когато попиташ някого как е, чуваш ли отговора?
> Пепинка ("Бавен танц")
Усмивката е само връхна дреха,
през някой тъжен седми ден ушита. ...

Той протегна ръцете си, бели и тънки от студ,
и я хвана през кръста, от августов пламък запален.
От потира на слънцето паднаха капки мавруд
и поръсиха танца им с топлата кръв на безкрая.
Залюля се животът им – стана въздушен трапец. ...

Една седемдесетарска балада.
Музика и аранжимент - Иван Неделчев
Текст - Вяра Иванова
Запис и мастеринг - Детелин Йосифов

Музика- Михаил Паев
Текст- Михаил Паев
Аранжимент- Алекс Нушев
Китари- Михаил Паев
Вокали- Михаела Ринкова ...

Прислони ме, земя, до гръдта ти, която обичам.
Нека синьото бъде отливка на есенен грозд.
Нека легне небето в пръстта и възкръсне в кокиче
като бял и невръстен, измолен от баба Христос.
Нека млъкнат вратите, които ме викат далече. ...

Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...

Текста е на нашият съфорумник Валентин Йорданов
Музика и аранжимент- Иван Неделчев
Запис и мастеринг - Детелин Йосифов

Наивно още вярвам в чудеса
и съм в очакване да ми се случат.
Безкрила литнала бих – начаса
към остров в океана – непроучен.
Броила бих звезди и тишина, ...

- Мамо, ще ми разкажеш ли какво сънуват Земляните?
- Добре, Алиса, седни удобно на тревата и слушай. Когато преди хиляди години Бог сътворил Човеците и им дал възможност да живеят като Богове, те не пожелали да го послушат. Решили да нарушат законите на природата и Бог им отнел правото да бъдат безс ...

„Ако маймуната разбере, че човекът е произлязъл от нея, ще поиска незабавно прекратяване на експеримента“-помислил си Божият пратеник и тревожно погледнал нагоре. Боговете допивали 682-ят домашен първак и се задавала реална опасност историята “Имало едно време на изток...“ да започне отново на пияна ...

След ада на изригналия гняв,
в пустинята от лава вкаменена
стоеше ти, невъзмутим и ням.
Не трепваше ни мускулче, ни вена...
А прошката бе с тяло овъглено, ...

Тя: Павлина Соколова
Той: Христина Мачикян
Тя:
Писмото, което ти пиша е глас във пустиня.
Навярно сменен е адресът на твоите чувства, ...

Как е пусто. Щом плъзне тъгата е пусто,
като утринни празни и влажни пплощади,
като думата в най-мълчаливите устни,
като липса от спомен в ръцете ми хладни.
Безпосочно тиктакат стрелки на часовник, ...

Остави тази страшна врата!
Тя е призрак на минали срещи!
Аз заключих и сложих черта,
вече нищо от там не усещам.
Не отваряй пак тази врата, ...

Май така си приличаме с тебе, съдба –
луди, волни, сами. Нито сбруя, ни стреме.
И препускаме смело, съвсем по ръба.
И сме стари моми. То и кой да ни вземе?
Нито среща, ни стига, ни топло легло. ...