Contemporary authors work: literature, music, art etc.
3.5K results
Гръцки огън
🇧🇬
Красива съм и страшна като бомба,
летяща неотклонно към Олимп.
Изящна като амфора. И скромна
Богиня с избелял хитон и нимб.
Стрела съм утринна, без жал забита ...
Не сме приятели, не си ми и приятен.
И твърде малко ме засягат твойте истини.
За хората, за времето, за хляба...
Горчат и ми присядат между липсите...
На повече от няколко по седем ...
Една песен, по мой текст и музика, писана преди 14 години. Това е може би и първата песен, посветена на Кръстова гора. Днес открих един документален запис от бардфест в гр.София през 2004 г.
НА КРЪСТОВА ГОРА
Тук звезди на ята са накацали в клоните.
Тишина. даже изворът спи.
А тълпи богомолци спират ...
Едно от любимите ми произведения от далечната вече 2015. Надявам се времетраенето не ви изтощи, а напротив, да се отдадете напълно на възходящата преднамерена градация!
Приятно слушане!
Не вярвай, че от теб съм си отишъл,
когато вече няма да ме има.
И прогони далече тази мисъл,
не я допускай в пек и в люта зима!
Ще идвам някога - ветрец напролет, ...
Преминаваме бавно отвъд и поемаме тихо нататък.
А мъглата се движи над нас и ни бавно повежда.
Ето крачка напред. После друга. А после вратата
на заветния вход, на последната наша надежда.
Оптимизмът ушива крила и диктува посоките. ...
Стая 604 на последния шести етаж. Навън е обед. Слънцето си играе с пердето. Плъзгам пръсти по ръбовете на мебелировката. Синята рамка на прозореца ме приканва да го отворя. Навън е пролет. Облакът отсреща ми прилича на замък. Нашият замък, където ще отидем когато затворя очи и почувствам вкуса на у ...
Тъй непонятен, днес на кой си нужен?
На кой си нужен с грешното ти време?
А любовта е само спомен южен
и болка от обречени поеми,
че там – в клоаката на обществото, ...
О, лес, отново аз стаявам дъх
не чувствам никак твоя хладен лъх...
У мен лъстта заема бавно връх,
но девство ме покрива с леден страх...
Щом с него легнем сред листа и мъх ...
Понякога мълча и ми се струва -
камбаната на тишината бие.
Понякога съм буден и сънувам,
че глутници в безсъниците вият.
Говоря си с прелитащите сови ...
Имах трима приятели, трима верни другари,
със които деляхме хляб и сол, и цигари.
Самолетът граблив с нокти първия хвана –
като яре го метна отвъд океана.
Моят втори приятел позлати свойта кожа – ...