Стая 604 на последния шести етаж. Навън е обед. Слънцето си играе с пердето. Плъзгам пръсти по ръбовете на мебелировката. Синята рамка на прозореца ме приканва да го отворя. Навън е пролет. Облакът отсреща ми прилича на замък. Нашият замък, където ще отидем когато затворя очи и почувствам вкуса на у ...

Тъй непонятен, днес на кой си нужен?
На кой си нужен с грешното ти време?
А любовта е само спомен южен
и болка от обречени поеми,
че там – в клоаката на обществото, ...

О, лес, отново аз стаявам дъх
не чувствам никак твоя хладен лъх...
У мен лъстта заема бавно връх,
но девство ме покрива с леден страх...
Щом с него легнем сред листа и мъх ...

Понякога мълча и ми се струва -
камбаната на тишината бие.
Понякога съм буден и сънувам,
че глутници в безсъниците вият.
Говоря си с прелитащите сови ...

Имах трима приятели, трима верни другари,
със които деляхме хляб и сол, и цигари.
Самолетът граблив с нокти първия хвана –
като яре го метна отвъд океана.
Моят втори приятел позлати свойта кожа – ...

Какво е казал змеят людоед?
,,Послушат ли ме, всичко е наред.
Вода ще пускам, само по лъжица,
но искам всеки ден една девица!"
Монолог на Девицата ...

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за живите... За всички онези, които трябва да преживеят загубата. Да се справят с болката, да почистят петната от сърцата си, оставени от оная с косата. Тя, която има наглостта да нахлуе в дома внезапно, ...

Времето минава като вятъра.
Когато съм с теб, чувам звука на умиращи звезди
и пушека, издишван бавно от твоите устни.
Гърдите ти пламтят в ритъма на юнски огън.
Даже виждам отблясъка му в очите ти. ...

- Курва! Обичах това дете! – изсъска Тишо /нищо че буквата ”р” разпаряше всичко по пътя си/, удряйки с тежкия юмрук облегалката на креслото, което изскърца болезнено и със замах напусна кабинета. Настъпилата тишина в стаята беше даже по-ужасна от последвалите в коридора псувни. Зорница се сви на къл ...

Прелитат бързо капките дъждовни,
измиват нежно гневните клепачи.
Навярно обичта така си плаче,
в очите щом се гледаме виновно.
Какво да сторя, щом съм облак див ...

Изпълнява Валентина Димова
"Музикална Школа Сакутска" - гр. Пловдив

Той няма елени, шейна, ни брада.
Едва доловимо куцука.
Щом зимната нощ прихлупи града,
Разносвачът на сънища тук е.
Чете по замръзнали стъпки в снега ...

Така и не умея да прощавам,
научих думи истински и прости.
Наивността си с тях да оправдавам,
когато ме пронизвате. До кости.
Гневът, торнадо често ви помита, ...

Знаете ли, аз съм лунно протеже,
имам със луната неразривна връзка.
Вечер към небето тегли ме с въже,
сутрин към Земята стихове разпръсквам.
Как ли се е случил този рисков мост? ...

Здрачът взе да се загърля
като дрипава мома
и на крачка-две, на хвърлей
пътят спира у дома.
Стършелите наедряха, ...

Музика,текст и аранжимент - Иван Неделчев
Малко втвърдихме саунда.