Ако ти получиш рана,
ако в миг загубиш сила...
Ти, не чакай, потърси ме
в любовта на океана.
В лоното на тъмна бездна​, ...

Кристален звън и блясък на сребро.
Под трепетния звук на клавесина
танцува пак, танцува Пиеро,
опиянен от самота и вино.
Кръжат край него в шумния салон ...

Аз всеки път, когато си отивам
замислено от тези коридори,
пак виждам как към изхода извива
пътеката на моята умора...
Умората от онзи шум безкраен, ...

Новата песен, която направихме с M-Lane. Надявам се да ви хареса!

Старото ми “Аз” ми е порядъчно широко.
Пълна бях с мечти. А виж ме колко съм вталена!
Хвърлям любовта – отдавна ѝ изтече срокът
в чакане да стана точно твой размер вселена.
Нищо, че и здравият разсъдък ми е хлабав, ...

Отвори си прозореца, Господи!
Само миг се поспри и послушай...
Изгорихме последните мостове.
А в душите ни бие градушка.
Изоставихме, Господи, себе си ...

Съблечи ме, Море
Както вчера и днес, не посмях да отида
там, на нашето място, където
на килим с водорасли и пръснати миди,
всеки ден ме очаква морето. ...

Този дъжд реже топки от клисава пръст и ги меси.
Сам светецът Илия за път си поправя колата.
Пее дворът и виждам каскета на дядо провесен
как накланя на юг хоризонта и идва дъгата.
Баба с наръч от букови клони на пейката сяда ...

Когато си в беда, когато страдаш,
аз винаги заставах зад гърба ти.
Дочаках я - голямата награда -
да чуя тихото: "Благодаря ти!"
И бях щастлива, че за теб ме има! ...

Единствена остана случайната им среща.
Но като трънче остро в сърцата се заби.
Говореха нехайно. Поспориха за нещо.
Докоснаха се плахо две сбъркани съдби.
Докоснаха се кратко. Разминаха се дълго. ...

Нарами ли торбата за из път,
Човече жив, от човекопотока?
Звезди ти светят да те отведат,
но пътят... не е с Рим в една посока.
Пътуването - гратис, без билет, ...

В полунощ си отиде дъжда,
сви се в облака пухкав уютно.
Той побърза, дори не видя,
че след него промъква се утро.
Не заспа, не сънува капчук, ...

Светът е странно разлюлян –
циклоп на глинени нозе.
Седи си Бог в прашинка взрян,
дали ѝ даде, или взе?
С пореден мощен земетръс, ...

***
Край мен щом минат всички автобуси
и видя, че те няма ни в един,
да скрия искам цялата покруса
в разцъфналите храсти със жасмин, ...

ххх
На Емо
Знам, не живееш в моя свят.
Ала си толкова наблизо.
И нощите ми нямат цвят. ...

Аз още се люлея на везните –
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали, ...

На брега на великата вечна река
дето времето хвърля хайвера си,
моят татко стои като благ великан
и от много прозрачност трепери.
До нозете му камък с красиво сърце ...

текст: Диман Мавров

Животът ни – една плетачка стара,
с изкусни и нетрепващи ръце,
плете ни плащеници, все по мяра,
наопаки, или пък налице.
И в тези плащеници – от коприва, ...

Няма го. Няма го вече сърцето ми.
Бомба разкъса го зверски.
С болка отломки-гротески
пръсна във въздуха вятърът, клетият.
Няма я. Няма я вече душата ми. ...

Като вятъра — с дяволи в пръстите — рошещ
всички плитки на морските вихри солени.
Мятам лунен прашец в звездни ириси нощем,
астматично издишам небесни полени...
Аз съм вятър, драпиращ стърнищата тайно ...

Като хлебарка съм. Неизтребима.
Спасение от мене не търси.
Светът да се превърне в Хирошима,
аз пак ще клатя гръб от антрацит.
Дали ме дишаш- хич не ме е еня. ...

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от болницата. За няма и два дена животът му се обърна наопаки.
Всичко започна така…
По време на обедната почивка въпросният колега го привика в кабинета си и му каза:
– Марине, обадиха ми се с предложение ...

Бяла, спретната къщурка,*
моя милост тук живурка –
три етажа, три гаража,
щото аз за трима важа,
а крада поне за триста, ...

Сърцето на камъка плаче,
прикрива сълзите на мрака.
Нощта – мълчаливо сираче,
бленува звездите! И чака...
От утрото – благи целувки, ...