gerrda
408 el resultado
Когато ти е тъмно, ме боли
и думите ми стихват като есен.
Осъмвам като обич без мечти,
като изнервен вятър, бесен.
Когато ти е стръмно, ми горчи ...
  1884  16 
  558 
Аз съм лека и тежка омара,
къс небе от Вселената бяла,
ситен прах - на съня ми в кошмара.
И съм капки тъга. Но съм цяла.
Аз съм звук, тишина - едновременно, ...
  759  15 
Отиде си. С миража ми за слънце
през клепките на някакъв акорд.
А тишината глуха, като зрънце,
търкулна се в душевния ми двор.
Покълна репетиция по памет ...
  730  17 
Неми думи
изтръгват небето ми
и ръцете им
плоско мълчат.
В тишината ...
  402 
Аз съм твоето светло момиче,
свежо утро в съня ти посърнал,
спомен, лудото в мене прегърнал,
който в дните ти тъмни наднича.
Аз съм твоето синьо момиче, ...
  684 
Из тихите резливи редове
на дните ми изниква сам въпросът,
дали са смели умните мъже
или съм си по принцип малко проста.
И все да се надявам чак до бяло, ...
  363 
Пада нощ. Хоризонтът е сипкава креда.
Къс небе - пергамент. И лъчи.
Милиметър любов по пътеката бледа
разпокъсва бордюри, мълчи.
Счупен път. Тишината напукана грачи. ...
  550  10 
  628  11 
Изгубени дихания се раждат,
виновни и презрително страхливи,
във нощните ù длани - като кражба -
потайни и до болка мълчаливи.
Безлюдни и безкръвни, оглушели, ...
  631  15 
недокоснат мираж
от тревога ли устните зреят
или просто е сън
тази липса
отпила сезони ...
  692 
облак захвърлен
млечно небе разбито
тътен заглъхва
~ ~ ~
бистра прохлада ...
  497 
Дочаках те.
И беше пълнокръвен.
Спечели ми очите
и съня.
Вещаеше, ...
  397 
На лятото в крайпътните надежди
разлива се лениво есента,
полепва по ръждясалите мрежи
на чувствата презрели. А дъжда
извира като пушек в кухи вени, ...
  403 
Сто хиляди минути се изчерпват,
а в тях наистина те няма
и границите са ми адски тъпи
в малиново-неземно кухи торти,
родени за размазване всеобщо. ...
  517 
три писма се забиха
в сърцето ми
трогателни са буквите
още
умират ...
  424 
Днес съм тъмна,
почти като бяло,
и не мога да търся вини,
предпоставки и време
в закърпени, ...
  570 
Из пустата населена Вселена,
с все повече изкуствени очи,
до болка разсъблича се Елена
и Троя във гърдите ù горчи…
И диша пясък споменът отровен ...
  664  12 
тлен или вечност
белязва познание
мъка стаило
  398 
Ако днес любовта ти поредна очаква
най-последната зима
от летен спектакъл,
ще запомни ли как
между истини чака ...
  348 
Аз мога да съм сън. Но и небе.
И всеки ден да бъда малко време,
в което тишината е съвсем
внезапен звук от бялото без тебе.
Аз мога да съм дъжд. И без море ...
  532 
Четири шепи цветя
в мимолетния шепот
на смисъла
се изгубват - подобно лица,
заличени ...
  537 
Сега ли да говорим за любов и рани,
за принципните недоверия; и думи -
"дали наистина?". За чувства? Е, едва ли
ще стоплим тишината помежду ни.
Защо ли да си спомняме за лято, ...
  591 
Перото с гняв
разсича листа
и търси истината жадно,
което е любов, порок
и смисъл, ...
  524 
Аз не искам насън тишина да си спомням,
нито чакане в нощ полудяла.
Ретроспекция в скучно премерена роля
обезсмисля изрично началото.
Не желая извечният смисъл, неточен, ...
  478 
  492 
  487 
  517 
  469 
  891 
  522 
В дълбокото на залеза ръми
опушената вяра на мечтите.
И думите превръщат се в игли,
пробили суеверието на дните,
които ме обричат да съм път, ...
  1152  29 
  900  10 
Не мога да повярвам, че се случваш,
че лятото отново има смисъл,
че вятърът до вчера беше скучен,
а днес е очарован и е писал
по дланите на сляпото ми утро, ...
  943  15 
  494 
Само час
и ще видя ръцете ти
и дъжда,
дето спи в тишината им…
Само час ...
  708  13 
  564 
  589 
  692 
От яловите признаци
за утро
избяга безпощадно
и без срам,
вината, че небето си ...
  640 
Propuestas
: ??:??