gerrda
408 el resultado
Куца времето в разни посоки,
в епидемии тъне денят;
глухи истини, лъжи еднооки
в теб се раждат, но в мене болят.
И в задръстени, тягостни вени, ...
  561  17 
Изпуснах си един чудесен влак
(не мога да сравнявам с автобуси).
Замина. В шест без двайсет пак
ще мога да повярвам в разни релси.
И вдишах от един локомотив ...
  750 
Тези пълни с безкрайност моменти,
отрезвели ще сбъдват мечтите ми.
Изхабените филмови ленти
ще се смеят със плачещи зрители.
И във тежки антракти събирам ...
  636 
Островърхо настъпи моментът
да съм днес ослепяла от спомени,
„телефонно" да вярвам във теб
и да стихвам след всяко „свободно"...
Презареждам ранените истини - ...
  619  13 
Говори ми.
Днес летях...
и си мислех за теб.
Говори ми.
Толкова суша ...
  930  21 
Прекрачили прага на зимата,
посипани с тънка мъгла,
във този април се разминаха
ръката ми с твойта ръка...
  561  10 
В самотни безпристрастия
Не чувам
На никой
Незакърпените драми
И ...
  505 
През трудното мълчание на дните,
в които те събирах неизречено,
заключих обещанията си в думи,
останали във мен недосъблечени...
Разлистено се скитах на разсъмване, ...
  877  12 
Край неродените въздишки на ръцете ти
безтрепетни внезапности се сливат
със никнещите болки под очите ми
и в нищото на времето умират.
Седяхме в глухо кино. Не запалих ...
  708  14 
В предпролетни случайности
се срещнахме.
И пневматични,
многоцветни очила
в уж ясния ми мироглед ...
  701  13 
В среднощния синтаксис на страданиетo
оловни истини се крият.
Кипят безритмено в мълчанието
на празнотата тиха на съня.
И огнедишащи са тези истини. ...
  742  10 
С пиано под ръцете си угасва
безпаметно - картинена жена.
Прокудени, клавишите утихват
и парят в безпощадна самота.
И тъмно е. В синкопа на съня ...
  556  10 
Ах, каква съм залостена. Дива.
(Скрий от мен литургиите си слепи.)
Мен ме няма. И после ме има.
И не виждам във черното бяло.
Преоткривай ме. Тежки безсърция ...
  647  10 
В една екзистенциална самота
се раждат най-тревожните въпроси
за смисъла. За собствената свобода,
обречена в размити коловози.
И тъмни грехове ни провокират ...
  729  10 
По коридорите
на мъртва неизвестност
разхождаме тревогите си
тъмни.
Тристайни спомени ...
  653  19 
Настъргани души и вледенени
затоплят се в ръждясал чушкопек.
Усмивки се търкалят във тавата
на осолен със сълзи слънчоглед.
Надеждите панирани се стягат ...
  853  21 
В безпризорния сън на самотния ден
натежали молитви се раждат.
Керемидена нежност угасва във мен,
в тебе светят очите на вятър.
В мен изгарят посоки. С корони от страх ...
  696  12 
  948  11 
Изтръпнала болка в ръцете ми плаче -
клошарят на спомена мил.
Понякога драска и стръвно ме хапе -
пиниз от сълзлив водевил.
Избродва душата ми в тъмни одежди - ...
  555 
Аз пресипнах от нощ
и със вятър привикнах.
Гръмотевичен зов
на врата ми увисна.
И надвикала времето, ...
  634  15 
Мълчиш.
И миг от тишината
неволно
се изпълва с теб.
Измъчена ...
  606  10 
От първите симптоми на сбогуване
преливат тишина и невъзможност,
копнежи сини мръзнат от неслучване
и спомени, зашити в безтегловност.
От първото усещане за болка ...
  609 
Пияни от нощ,
две луни се целуват.
Спомен за вечност...
  621  11 
Ако утрото в тебе заплаче,
ако блесне в очите ти влага
и усетиш, че днес съм далече,
несъмнено ще чакаш на прага.
Ако болката в тебе прелее ...
  602  14 
Номер шести -
единична стая.
Номер двайс'ти -
както искаш го приеми.
И нормална, ...
  480 
Пустош и вятър.
И вятър и пустош дори.
Чакане.
Нощ е до лудост!
Бели стихове и жълта съмнителност... ...
  619  12 
По прозорците слепи се стича мълчание,
тротоарите тичат в съня си изкалян,
ожаднели фонтани се къпят в мъгли,
ретро-влюбени в зимния вятър.
Окъсняло небе се целува с дъжда ...
  490  11 
Във дланите неравни на съня ми
все по-далечно се завръщаш,
разменяме си болка, но без думи...
Целуваш утрото и си отиваш.
И някак, тръгвайки си, без да искаш, ...
  542 
Стъпалото на вярата ми се разклаща,
на стара сива паяжина се крепи.
И скърца през самотните си нощи,
в сърцето ми се свива. Не крещи!
Не спи. Защото е протрито ...
  570  10 
Къде си, моя неразплакана любов,
боли ли те началото на края?
Нима си още нежна? И защо
ли трябва да доказваш, че си вечна?
Внезапната ни среща се смали, ...
  748  18 
Обичам ли те тъжно и погрешно,
немеят ли забравени сълзите,
убийствено ще те запомням,
ще заличавам след ръцете ти лъжите.
От липсата на спомени и белези ...
  1010 
Лъжи, неподозиращи тъгите,
преплитат се в неясен хлад...
И аз - узряваща в мъглите,
първично се завихрям в кръговрат...
  564  10 
Зад гъстата спокойна тишина,
намерила уютен дом в душата ми,
видях преуморена любовта
да пише "Сбогом" с белите си пръсти.
Ефирна... И узряла като есен, ...
  646  13 
Простих на греховете си падението
и раните преносени забравих,
oтказах да съм жертва на страданието
и болката в очите си зарових.
Простих на разни мъжки своеволия, ...
  825  14 
Очите ми са ранни подозрения
и мисли са - безоблачно самотни.
Студени, нелогични измерения
рисуват ме съвсем - в рибарски лодки.
Очите ми са тихо краеточие, ...
  549 
Отровихме себичните си тайни,
направихме си его за сърцето
и всичките любови бяха уж безкрайни -
успяхме да си хвърлим прах в лицето.
Измисляхме поредната заблуда ...
  717  12 
Една трагичност, пагубно далечна,
се гърчи във душата ти и страда,
но идва миг и тихата ти нежност
прелива и във чашата ти пада.
Разбий в стената чашата пенлива! ...
  776  11 
Красив, недружелюбен, неразбран
и хищен в своя излаз на мълчание
ти ми говореше, еднакво сам
с надеждите си. И с мечтите.
Чудесен, ироничен, малко краен ...
  1636  18 
Разкъсани остатъци от утрото
се лутат във спокойните ми нощи
и пращат ми невинни огорчения,
увиснали небета с пълнолуние.
Понякога ме радват със страдание, ...
  473 
  943 
Propuestas
: ??:??