gerrda

408 el resultado

Времена 🇧🇬

Куца времето в разни посоки,
в епидемии тъне денят;
глухи истини, лъжи еднооки
в теб се раждат, но в мене болят.
И в задръстени, тягостни вени, ...
909 1 17

Влак 🇧🇬

Изпуснах си един чудесен влак
(не мога да сравнявам с автобуси).
Замина. В шест без двайсет пак
ще мога да повярвам в разни релси.
И вдишах от един локомотив ...
1.1K 8

Срещи 🇧🇬

Тези пълни с безкрайност моменти,
отрезвели ще сбъдват мечтите ми.
Изхабените филмови ленти
ще се смеят със плачещи зрители.
И във тежки антракти събирам ...
1K 7

телефонно 🇧🇬

Островърхо настъпи моментът
да съм днес ослепяла от спомени,
„телефонно" да вярвам във теб
и да стихвам след всяко „свободно"...
Презареждам ранените истини - ...
904 13

(n)evermore 🇧🇬

Говори ми.
Днес летях...
и си мислех за теб.
Говори ми.
Толкова суша ...
1.4K 21

април 🇧🇬

Прекрачили прага на зимата,
посипани с тънка мъгла,
във този април се разминаха
ръката ми с твойта ръка...
943 10

Полунощ 🇧🇬

В самотни безпристрастия
Не чувам
На никой
Незакърпените драми
И ...
816 5

Мълчание 🇧🇬

През трудното мълчание на дните,
в които те събирах неизречено,
заключих обещанията си в думи,
останали във мен недосъблечени...
Разлистено се скитах на разсъмване, ...
1.2K 12

Далечна близост 🇧🇬

Край неродените въздишки на ръцете ти
безтрепетни внезапности се сливат
със никнещите болки под очите ми
и в нищото на времето умират.
Седяхме в глухо кино. Не запалих ...
1K 14

Посветеност 🇧🇬

В предпролетни случайности
се срещнахме.
И пневматични,
многоцветни очила
в уж ясния ми мироглед ...
1K 13

Истини 🇧🇬

В среднощния синтаксис на страданиетo
оловни истини се крият.
Кипят безритмено в мълчанието
на празнотата тиха на съня.
И огнедишащи са тези истини. ...
1.2K 10

Спокойствие 🇧🇬

С пиано под ръцете си угасва
безпаметно - картинена жена.
Прокудени, клавишите утихват
и парят в безпощадна самота.
И тъмно е. В синкопа на съня ...
865 10

Художник 🇧🇬

Ах, каква съм залостена. Дива.
(Скрий от мен литургиите си слепи.)
Мен ме няма. И после ме има.
И не виждам във черното бяло.
Преоткривай ме. Тежки безсърция ...
950 10

От раждането до църквата 🇧🇬

В една екзистенциална самота
се раждат най-тревожните въпроси
за смисъла. За собствената свобода,
обречена в размити коловози.
И тъмни грехове ни провокират ...
1.1K 10

Песимистично 🇧🇬

По коридорите
на мъртва неизвестност
разхождаме тревогите си
тъмни.
Тристайни спомени ...
941 19

Пържени емоции 🇧🇬

Настъргани души и вледенени
затоплят се в ръждясал чушкопек.
Усмивки се търкалят във тавата
на осолен със сълзи слънчоглед.
Надеждите панирани се стягат ...
1.3K 21

аз и той 🇧🇬

В безпризорния сън на самотния ден
натежали молитви се раждат.
Керемидена нежност угасва във мен,
в тебе светят очите на вятър.
В мен изгарят посоки. С корони от страх ...
1K 12

Болка 🇧🇬

Изтръпнала болка в ръцете ми плаче -
клошарят на спомена мил.
Понякога драска и стръвно ме хапе -
пиниз от сълзлив водевил.
Избродва душата ми в тъмни одежди - ...
922 9

Хаос 🇧🇬

Аз пресипнах от нощ
и със вятър привикнах.
Гръмотевичен зов
на врата ми увисна.
И надвикала времето, ...
959 15

Тишина 🇧🇬

Мълчиш.
И миг от тишината
неволно
се изпълва с теб.
Измъчена ...
944 10

Симво(лично) 🇧🇬

От първите симптоми на сбогуване
преливат тишина и невъзможност,
копнежи сини мръзнат от неслучване
и спомени, зашити в безтегловност.
От първото усещане за болка ...
949 9

Безвремие (хайку) 🇧🇬

Пияни от нощ,
две луни се целуват.
Спомен за вечност...
1K 11

Несъмнено 🇧🇬

Ако утрото в тебе заплаче,
ако блесне в очите ти влага
и усетиш, че днес съм далече,
несъмнено ще чакаш на прага.
Ако болката в тебе прелее ...
956 14

Болнично 🇧🇬

Номер шести -
единична стая.
Номер двайс'ти -
както искаш го приеми.
И нормална, ...
795 6

Липса 🇧🇬

Пустош и вятър.
И вятър и пустош дори.
Чакане.
Нощ е до лудост!
Бели стихове и жълта съмнителност... ...
1.2K 12

Градът 🇧🇬

По прозорците слепи се стича мълчание,
тротоарите тичат в съня си изкалян,
ожаднели фонтани се къпят в мъгли,
ретро-влюбени в зимния вятър.
Окъсняло небе се целува с дъжда ...
957 11

Разминаване 🇧🇬

Във дланите неравни на съня ми
все по-далечно се завръщаш,
разменяме си болка, но без думи...
Целуваш утрото и си отиваш.
И някак, тръгвайки си, без да искаш, ...
877 8

Вяра 🇧🇬

Стъпалото на вярата ми се разклаща,
на стара сива паяжина се крепи.
И скърца през самотните си нощи,
в сърцето ми се свива. Не крещи!
Не спи. Защото е протрито ...
906 10

Къде си 🇧🇬

Къде си, моя неразплакана любов,
боли ли те началото на края?
Нима си още нежна? И защо
ли трябва да доказваш, че си вечна?
Внезапната ни среща се смали, ...
1.1K 18

Обичам ли те 🇧🇬

Обичам ли те тъжно и погрешно,
немеят ли забравени сълзите,
убийствено ще те запомням,
ще заличавам след ръцете ти лъжите.
От липсата на спомени и белези ...
1.4K 8

Неизбежно 🇧🇬

Лъжи, неподозиращи тъгите,
преплитат се в неясен хлад...
И аз - узряваща в мъглите,
първично се завихрям в кръговрат...
861 10

Любовта си отива 🇧🇬

Зад гъстата спокойна тишина,
намерила уютен дом в душата ми,
видях преуморена любовта
да пише "Сбогом" с белите си пръсти.
Ефирна... И узряла като есен, ...
944 13

Простих 🇧🇬

Простих на греховете си падението
и раните преносени забравих,
oтказах да съм жертва на страданието
и болката в очите си зарових.
Простих на разни мъжки своеволия, ...
1.3K 14

Очите ми 🇧🇬

Очите ми са ранни подозрения
и мисли са - безоблачно самотни.
Студени, нелогични измерения
рисуват ме съвсем - в рибарски лодки.
Очите ми са тихо краеточие, ...
855 9

Когато сме себе си 🇧🇬

Отровихме себичните си тайни,
направихме си его за сърцето
и всичките любови бяха уж безкрайни -
успяхме да си хвърлим прах в лицето.
Измисляхме поредната заблуда ...
1.1K 12

Грим 🇧🇬

Една трагичност, пагубно далечна,
се гърчи във душата ти и страда,
но идва миг и тихата ти нежност
прелива и във чашата ти пада.
Разбий в стената чашата пенлива! ...
1.1K 11

За баща ми 🇧🇬

Красив, недружелюбен, неразбран
и хищен в своя излаз на мълчание
ти ми говореше, еднакво сам
с надеждите си. И с мечтите.
Чудесен, ироничен, малко краен ...
2.8K 18

Равносметка 🇧🇬

Разкъсани остатъци от утрото
се лутат във спокойните ми нощи
и пращат ми невинни огорчения,
увиснали небета с пълнолуние.
Понякога ме радват със страдание, ...
818 7