gerrda
408 el resultado
хор "Волна песен", гр. Враца
The Impossible Dream
To dream the impossible dream
To fight the unbeatable foe
To bear with unbearable sorrow ...
  3231 
  4373 
  847 
В самотната безлунна нощ
на мисълта ми
без теб заспива пагубният миг
на любовта,
потръпваща около нас, ...
  639 
Лимоново е бялото на утрото,
във него всеки дъх е късен стих,
където февруари е изгонен,
а юли - нарисуван с тебешир.
`````````````````` ...
  717  14 
Сякаш беше случайна и бяла
топлината, събудил у мене...
Всеки край беше станал начало,
но и сън във вълшебният трепет,
```````````````````````````````````` ...
  510  11 
Трептиш
в космическата зима
на истини, пресипнали от болка.
Флиртуваш с вятъра,
а снеговете те измиват, ...
  731 
Тъмно е сякаш
и мрачно,
а къде ли е Кай...
Да ми стопли сърцето.
Защо не се вясва, ...
  696 
Измислих те. Защо ли пак на дребно
сега ще претворяваме мечтите,
загиващи в стакато? Ежедневно
ли ще браним в трепета си дните,
нарамили торби надежда, ...
  919  18 
сутрин в четири
е идеалният момент
за конфронтация с болката
за спор с умората
а събота е ден ...
  1400  43 
Отплуват синьо-бели пеперуди
между две разкъсани реки.
Рисуват кръстопъти
със крилете си
и сеят безвъзвратности, ...
  628 
Хладнеят безразлично сетивата
на всяка тъмноока нощ,
синоптично сбъдваща прогнози
за несбъднатата Вечност...
Опожарен е трепетният дъжд, ...
  526 
Ред по ред
се изродиха стъпалата
към небесните закони,
умъртвени в скука
от порядъчност лъжовна ...
  450 
намерих пеперуда
измъчена
оранжева
красива
и уплашена ...
  630 
Тежко, леко - аз чакам.
Битието, небитието, всичко.
Чакам четвъртък, чакам единайсети, чакам Нова година, за да си легна най-после,
чакам по спирките, по хората, по ноемврийския дъжд, по стълбите често.
Чакам си. От време на време спирам, да си промия мозъка до голо. И, без да искам, ...
  894 
Такава е, очаквано нетрайна.
Вали и трупа,
после се топи...
Вали безотговорно.
В кал и скука. ...
  729  14 
Недейте да се правите на луди,
поне да бяхте...
Ама не е същото.
И престанете да раздавате заблуди -
не хранят никой ...
  1019  17 
Когато се съмнат сини полетата,
ще дочакам късния изгрев,
оболял до основната гънка на утрото,
до първичния залезен порив -
реактивно самотен, ...
  596 
Когато избухне Вселената
и ледена нощ ни обвие,
единствен отломък от истина,
маскиран в дъждовно дихание,
ще стъпи в душите ни тихо ...
  733  16 
Изрониха се пръстите на времето
във тази есен, молеща за дъжд.
Взривените корони на дърветата
димят в опожарения си сън,
пропит с мъгла от скъсани криле, ...
  1128  36 
море и скала
съприкосновение
тясна самота
  869  11 
Не са толкова дълги дните,
не чак толкова,
колкото нямото на един залез...
Не е страшна толкова болката,
когато е вменяемо бреме ...
  833  22 
Целият театрал
на възпалените им "истини"
не докосва дори грам
пълнокръвно усещане...
Ама изобщо! ...
  765  12 
отдавна горчи
яснотата
до невъзможност
до всяка изгубена нежност
отдавна ...
  788  14 
"Защо всеки ден се разпъваме на кръст?"
питаше Тори Еймъс пианото...
А отговорите се леят -
метеори от звуци и... страх.
Покълват животворни надежди ...
  895  13 
Исках да ти напиша
колко звуци отлитнаха,
колко вятър премина през дланите,
некротирали в пагубно търсене...
Исках да ти напиша, ...
  756  12 
Измъчено лято
посърна в косите ми,
зима покри
всички думи разплакани.
Вяра внезапна ...
  594 
днес препуших
премислих
прекрачих
препъването
пресъздадох ...
  563  11 
Защо не мога да изстина,
когато вечерта отсъства
и скита,
и завършва с непрочитане.
Защо оставам вярна, ...
  802 
Дали ще свикна
да те няма,
да не мисля...
Дали ще мога
да стопирам времето ...
  1192  10 
не са нужни думи
когато от времето капе
затишие
тъмни облаци мнителност
тровят ...
  587 
векове колебание
нерешителни чувства
утаяват синхронно
години желания
в чаша съдбовна ...
  546 
Когато се погледнем
след... дъжда
от ласки,
устни
и ръце, ...
  777  16 
Рисувам с пръсти
минути синя топлина,
отлитаща със вятъра
към единствената ми
далечна мисъл... ...
  1006  19 
дихания две
в очи тихо вплетени
бленуват мечти
  649 
Отровиха ме ранните копнежи
за топло рамо. И наивността,
че искрено животът ще разкаже
за миговете топли в любовта.
Лекувах всяка болка с нежност, ...
  840  11 
Звуци тревожни
стържат косите ми,
заплетени
в рошави плитки
от крясъка ...
  491 
Не идвайте вече,
матинèто приключи.
Няма кафе,
а чаят замръзва...
Буря от сбогом ...
  490 
Вселената
кънти в сърцето ми.
Защото се събудих
преждевременно.
Лалетата ме търсят ...
  796 
Мамо,
знам, че няма да се върнеш.
Светла е пътеката ти
вече...
Знам, ...
  605 
Propuestas
: ??:??