gerrda
408 el resultado
Аз знам,
че без да искаш
(може би)
разсейваш тъмнината
във ръцете ми. ...
  945  19 
Приключиха
сезонните копнежи
за вяра,
суета
и нокти. ...
  711 
Съблякох се,
разкрих ти всички мисли,
в душата ми безкрили
дето плуват.
Дарявах ти ...
  903  24 
Кога ще ми покажеш слънцето,
в очите ти изгряващо за мене?
С ръцете си кога ще ме целунеш -
дъхът ми в безтегловности да стене?
Кога ще ме погалиш с мисъл, ...
  936  12 
тъжат
секундите на времето
вторачени в илюзиите
бледни
и недостатъчни ...
  678 
Под късни слънчеви лъчи
и вятър, смугло развълнуван,
ще си говорим само със очи,
ръцете ни сами ще се целунат.
Ще повървим, от близост мълчаливи, ...
  740  10 
Мисъл моя,
пак ли да те сбирам,
все към невъзможности летиш,
към трудни тишини
и към пороя ...
  737  10 
Докато се взирам
в прашинките безвремие,
настръхвам.
Но вече не сънувам.
Може би не липсвам, ...
  636 
Уча се да бъда споделена.
Не в любов.
А с вятъра приказвайки.
С пръстите на вярата,
с умората, ...
  802  10 
Само ти си
на спомена лятото,
очаровал последната зима,
дето топли с дъха си съзвездия
и се стича ...
  2217  23 
По улиците хорските следи
са тъжна есен, листопадна,
във шепите си стиснали мечти,
които тихичко животът им ограбва.
Дърветата се вричат във дъжда, ...
  985  23 
Една нахална бабка от квартала
нервите ми всеки ден яде.
Не спирам да умувам, до премала,
как да я накарам да се спре.
Пристига сутрин в офиса и почва ...
  961  10 
съм бяла
само вятър пих
от сребърните струни
на луната
погребах си илюзиите ...
  783  16 
Прочети ме
като тънка есен,
която си подклажда
зимата.
Като мечта, ...
  765  13 
нощта рисуваше усещане
за някаква далечна близост
красиви
нежни очертания
въздишаха ...
  892 
Не в далечни утопии,
а в живия ден
те откривам
вълнуващ
и топло безбрежен. ...
  736  11 
Тишини неизбежни,
като сънени влакове,
се топят безнадеждно
в черно-бяло очакване.
Непосилни обрати, ...
  721  11 
Краят се губи
във няколко капки сърце.
Мракът през сълзи се ражда,
вятърът не може да диша.
Струи феерична печал ...
  764  17 
Ако в бяла случайност се срещнем
и не знаем защо сме се спрели,
нека в полет усетят душите ни
колко мъка с любов ще разсеят...
Ако в болка се крие жестокото, ...
  1170  16 
раздвижиха се ставите на времето
покълна диафония
и обещанията за дъжд катастрофираха
в огромни буци ледено мълчание
но и в синхрон ...
  598 
копнея за мигове
да сме двамата
истински
да ни слива
във звук ...
  806 
Замина пак. И времето замръзна.
И стана много тясна тишината.
Луните всяка нощ ме връщат
в очите ти, попили светлината.
Отиде. А ръчицата остана ...
  769  21 
светлинки
мъждиви
проблясват понякога
в тъмното
предизвикват усещане ...
  829 
Не е тихо.
Само безмълвно
разменихме очите си.
Потънах в твоите
и надраскаха тръпно ...
  672 
дните
отмират
умират
замират
в розови букли ...
  589 
съмва се
в тунелите
на нишката
на някакво доверие
изстинало ...
  665 
Тази нощ те изплаках за дълго
и избърсах следите от грим,
дето мажеш по себе си мълком
и ги криеш, когато заспим.
Тази нощ те прочетох изцяло, ...
  733 
Перото с гняв
разсича листа
и търси истината жадно,
което е любов, порок
и смисъл, ...
  691  18 
в черна безутробна нощ
ще се събудя
да попитам вятъра
дъждовен
защо лети към теб ...
  788  15 
стоплих вятърните мелници
наяве
рисувах слънчеви вторници
защото са зелени
или поне дъждовни ...
  770  14 
След всеки ден замира нежността
и топлото в гласа реверберира
в кристален лед от синя самота;
изгрява полъхът и си отива.
Ръцете на страстта се разпиляват ...
  652 
отива си знойният ден
и жаркото слънце заспива
обрамчени в зрак
сетива
зрънца задушевност събират ...
  792  17 
облачни мълнии
вещаят прогноза за слънце
над виолетова пустиня
дъждовна
очароваща стихия ...
  732 
системи за цветни стъкла
не приемам
рецепти без чесън и load
нямат смисъл
можещи облаци ...
  562 
Живеем във ехо, в каруци от спомени,
мълчим работливо и спим без очи.
Рисуваме смях, от детството стоплени
(каквото не всеки ще има, уви).
Говорим безгрижно за злободневия, ...
  782 
хоризонтални хрипове
смущават вертикално
възпаления мозък
на неизреченото
и истините изсветляват ...
  879 
понякога за кратко
се изгражда
а друг път се гради с години
любовта
из която се раждат ...
  795  13 
лети между два парапета
мечтае насън
не жадува
чуждия полет
следите ...
  638 
сънувах антракта
и южния вятър
от зимния двор
на мечти
зашити с надежди ...
  855  18 
Утопичният сезон
почти премина.
Погали ме със жажда
свободата.
Сурова е, признавам. ...
  634  10 
Propuestas
: ??:??