gerrda
408 el resultado
Аз знам,
че без да искаш
(може би)
разсейваш тъмнината
във ръцете ми. ...
  753  19 
Приключиха
сезонните копнежи
за вяра,
суета
и нокти. ...
  572 
Съблякох се,
разкрих ти всички мисли,
в душата ми безкрили
дето плуват.
Дарявах ти ...
  729  24 
Кога ще ми покажеш слънцето,
в очите ти изгряващо за мене?
С ръцете си кога ще ме целунеш -
дъхът ми в безтегловности да стене?
Кога ще ме погалиш с мисъл, ...
  731  12 
тъжат
секундите на времето
вторачени в илюзиите
бледни
и недостатъчни ...
  514 
Под късни слънчеви лъчи
и вятър, смугло развълнуван,
ще си говорим само със очи,
ръцете ни сами ще се целунат.
Ще повървим, от близост мълчаливи, ...
  565  10 
Мисъл моя,
пак ли да те сбирам,
все към невъзможности летиш,
към трудни тишини
и към пороя ...
  527  10 
Докато се взирам
в прашинките безвремие,
настръхвам.
Но вече не сънувам.
Може би не липсвам, ...
  433 
Уча се да бъда споделена.
Не в любов.
А с вятъра приказвайки.
С пръстите на вярата,
с умората, ...
  544  10 
Само ти си
на спомена лятото,
очаровал последната зима,
дето топли с дъха си съзвездия
и се стича ...
  1315  23 
По улиците хорските следи
са тъжна есен, листопадна,
във шепите си стиснали мечти,
които тихичко животът им ограбва.
Дърветата се вричат във дъжда, ...
  821  23 
Една нахална бабка от квартала
нервите ми всеки ден яде.
Не спирам да умувам, до премала,
как да я накарам да се спре.
Пристига сутрин в офиса и почва ...
  768  10 
съм бяла
само вятър пих
от сребърните струни
на луната
погребах си илюзиите ...
  515  15 
Прочети ме
като тънка есен,
която си подклажда
зимата.
Като мечта, ...
  592  13 
нощта рисуваше усещане
за някаква далечна близост
красиви
нежни очертания
въздишаха ...
  661 
Не в далечни утопии,
а в живия ден
те откривам
вълнуващ
и топло безбрежен. ...
  591  11 
Тишини неизбежни,
като сънени влакове,
се топят безнадеждно
в черно-бяло очакване.
Непосилни обрати, ...
  557  11 
Краят се губи
във няколко капки сърце.
Мракът през сълзи се ражда,
вятърът не може да диша.
Струи феерична печал ...
  569  17 
Ако в бяла случайност се срещнем
и не знаем защо сме се спрели,
нека в полет усетят душите ни
колко мъка с любов ще разсеят...
Ако в болка се крие жестокото, ...
  932  16 
раздвижиха се ставите на времето
покълна диафония
и обещанията за дъжд катастрофираха
в огромни буци ледено мълчание
но и в синхрон ...
  444 
копнея за мигове
да сме двамата
истински
да ни слива
във звук ...
  584 
Замина пак. И времето замръзна.
И стана много тясна тишината.
Луните всяка нощ ме връщат
в очите ти, попили светлината.
Отиде. А ръчицата остана ...
  619  21 
светлинки
мъждиви
проблясват понякога
в тъмното
предизвикват усещане ...
  654 
Не е тихо.
Само безмълвно
разменихме очите си.
Потънах в твоите
и надраскаха тръпно ...
  516 
дните
отмират
умират
замират
в розови букли ...
  451 
съмва се
в тунелите
на нишката
на някакво доверие
изстинало ...
  483 
Тази нощ те изплаках за дълго
и избърсах следите от грим,
дето мажеш по себе си мълком
и ги криеш, когато заспим.
Тази нощ те прочетох изцяло, ...
  526 
Перото с гняв
разсича листа
и търси истината жадно,
което е любов, порок
и смисъл, ...
  542  18 
в черна безутробна нощ
ще се събудя
да попитам вятъра
дъждовен
защо лети към теб ...
  639  15 
стоплих вятърните мелници
наяве
рисувах слънчеви вторници
защото са зелени
или поне дъждовни ...
  574  14 
След всеки ден замира нежността
и топлото в гласа реверберира
в кристален лед от синя самота;
изгрява полъхът и си отива.
Ръцете на страстта се разпиляват ...
  463 
отива си знойният ден
и жаркото слънце заспива
обрамчени в зрак
сетива
зрънца задушевност събират ...
  604  17 
облачни мълнии
вещаят прогноза за слънце
над виолетова пустиня
дъждовна
очароваща стихия ...
  530 
системи за цветни стъкла
не приемам
рецепти без чесън и load
нямат смисъл
можещи облаци ...
  425 
Живеем във ехо, в каруци от спомени,
мълчим работливо и спим без очи.
Рисуваме смях, от детството стоплени
(каквото не всеки ще има, уви).
Говорим безгрижно за злободневия, ...
  595 
хоризонтални хрипове
смущават вертикално
възпаления мозък
на неизреченото
и истините изсветляват ...
  623 
понякога за кратко
се изгражда
а друг път се гради с години
любовта
из която се раждат ...
  590  13 
лети между два парапета
мечтае насън
не жадува
чуждия полет
следите ...
  470 
сънувах антракта
и южния вятър
от зимния двор
на мечти
зашити с надежди ...
  714  18 
Утопичният сезон
почти премина.
Погали ме със жажда
свободата.
Сурова е, признавам. ...
  491  10 
Propuestas
: ??:??