gerrda
408 el resultado
Дали разбра, че ме докосна
и сладост си в очите ми солени,
дали ме помниш и дали те радват
ръцете ми, към тебе устремени...
Дали се раждаш в мен като магия, ...
  698  12 
остават слънчеви лъчи
в косите на нощта
след залеза на времето
и топлят утринния дъжд
и самотата му ...
  649  12 
бе пламък в илюзия сива
~~
безконтролната жажда
~~
за допир ...
  579 
Непонятно красив ще остане,
/
изсвирил последния вятър
/
с ръце, отлетели в морето, ...
  795  19 
Пробудих се в разгара на мечтите,
преди да си помисля, че съм стара.
От изгрева останаха лъжите,
пречупени в загиващата вяра,
запомнила на прага си лъчите ...
  712  18 
утре ще ми е чудно
за чудесата
как било ми е мъчно
за вятъра
и за дъгата ...
  430 
днес ще те забравя
за да мога да плувам спокойно
из липсата
на обикновени мечти
с достойнство ...
  704  15 
Безшумно се стопяват опустели
ръцете на луната, като нежност;
през восъчната нощ разляла вени,
в които циркулира неизбежност.
Луната всеки ден вали сама. ...
  753  21 
И без да знам с какво си ме дарила,
как по-могъща и от всички си била,
как най-жестоко в мен си отброила
последния ми пулс към вечността...
На теб дължа престоя си в безкрая. ...
  396 
В очите ми се вписа като болка,
която дълбините им изрича.
Но никога не ме запита колко
е дълга тишината ми без тебе.
В ръцете ми остана като белег ...
  787  22 
вместо тихи надежди
в несбъднати спомени
мъгла и отдавнашен сън
рисувам градини
в прозрачни нюанси ...
  696 
През времето на този свят безкраен
ще прекосяваме планетата гореща
и в някакъв единствен миг, случаен,
пресичайки се, непременно ще се срещнем.
Не се ли спрем, а само се разминем ...
  632  20 
от точка необятна тишина
развързах само две посоки
дълги до оттатък
събирах мислите си
в мраморен сегмент ...
  724  16 
Да нарисува по очите ми надежда
-
денят избърза. Даже му повярвах.
-
Опита да ме стопли. Но изглежда ...
  565 
умрях
не личи ли
вече съм сянка
още няколко шепи
разкъсани дни ...
  778  20 
секундите доверие
остават на масата
в непотърсени очи
в делника
зад стъклата ...
  643 
измръзнал сезон
недокоснати клони
сияние спи
.
. ...
  602 
Вали
(както винаги)
в кръглия дом
на звездите,
препушили с вино ...
  803  10 
"Ръката ти, протегната за сбогом,
е дълга километри...
И никога не ще я стигна аз..."
Иван Пейчев
Душите ни ...
  910  21 
заради две преспи внимание
трябваше ли да съм истина
или да вярвам в неслучайности
на метър от реалността
нали нямаш ...
  547  10 
Умориха се дните ми, глухо се скършиха,
потъмнели от студ в непредвидена зима.
Отънелите нежности все не научиха
безболезнено как да умират...
Избледняха посоките сини. Не съмна. ...
  735  16 
мисли без думи
~
с дъх на измръзнала нощ
~
беззвучно скриптят
  613 
напълно изсветлявам
даже времето
обича ме
целунало деня
излъгано за кратко ...
  573  14 
"Целувам те" - така умира времето
във празните си опити за дъжд.
Удобната реалност от спокойствие
ми казва, че понякога си мъж.
"Довиждане" е всеки спомен къдрав, ...
  452  10 
Ще се стопи от зима вехнещата нежност,
под пръстите на люляците
свита.
Очите на морето
ще излеят ...
  495  10 
по здрач съм гола
преплитам се
с въжени мостове
над сухи реки
безропотно ...
  557 
Някога в твойте ръце,
само ще мога да кажа,
че си тъмно, но синьо море
и в съня ми си капка безбрежност.
Всеки ден ще рисувам деня, ...
  575 
отиваш си
а вятърът ме пита
защо крещят вратите
незаключени
защо от извънредност ...
  669  11 
(личен акро-мотив)
мастилници прашни се пръскат в очите на слънцето
астрално превзели ръцете ми
вечно вплетени в сърдечна аритмия
уморени са думите ...
  589 
сутрин
като се събудя на
триста осемдесет и четвърта улица
спирам да тичам
из къдравите завои на времето ...
  641  11 
Почти полунощ е. На път за леглото
съм вече, а как ми се иска
да потънем със принца ми бъдещ в лоното
на страстната нощ тъмнолика.
---------------- ...
  579  12 
През призмата на вечните съмнения
разтваря се на капчици светът,
катери своеволни недоверия,
преносени от трудния ни път.
Из глухите въздишки на пороя, ...
  1819  43 
тиха и вярна
сега ме отнема
от сивото време
в протяжно глисандо
твоята болка ...
  477 
Изтичам в безпределното ти лято,
домогнато от влажен птичи крясък,
изронена от истини в стакато
и бегло нарисувана от пясък.
........ ...
  633  16 
душата ми не може да изгаря
тя
само като слънце види
срамува се
почервенява ...
  678  14 
  1706 
докато не чаках
във вечното чакане
ти дойде
така ненадейно
и толкова хубав ...
  594  12 
Не ветер вея с высоты - Р. Корсаков
хор "Волна песен", гр. Враца
  1726 
Всички ледени думи искрят във акустика,
даже плюш във душата не ще ги попие.
Всеки миг споделен до вчера бе музика,
а от днеска мъглата започва да вие...
  477 
хор "Волна песен", гр. Враца
  1736 
Propuestas
: ??:??