gerrda
408 el resultado
в теб се вгледах последно
и заплаках насън
че единствена гледка
ще ми бъдеш по път
дето няма да стигна ...
и заплаках насън
че единствена гледка
ще ми бъдеш по път
дето няма да стигна ...
1164
1
18
Нямам думи. И нямам заглавия.
Всяко нещо е казано вече.
Всяка сянка за Бог и обичане
с незавиден ретуш е съблечена.
Нямам дъх. И желания нямам ...
Всяко нещо е казано вече.
Всяка сянка за Бог и обичане
с незавиден ретуш е съблечена.
Нямам дъх. И желания нямам ...
943
10
осъмва в летаргичен ден
ритъмът на необятието
леден
се процежда през мечтата
от последния си взрив ...
ритъмът на необятието
леден
се процежда през мечтата
от последния си взрив ...
696
5
962
2
Защото ме посипваш с трудна зима,
с милувки от несигурност и нежност…
Защото без да искам съм простила
илюзиите и всяка кръпка вечност.
Защото ласките ти все са неми ...
с милувки от несигурност и нежност…
Защото без да искам съм простила
илюзиите и всяка кръпка вечност.
Защото ласките ти все са неми ...
1245
1
15
Зимата беше доста самоуверена в безбрежната липса на белотата си; само няколко снежни устрема установиха крила в живи птици. Но почти никой не разбра. И останалото се превърна в „Здравей!”, „Супер си!” и - прекрасно ли разбираш, че е още зима и не мога да съм постоянно до птиците в двора. Откъслечни ...
1007
8
Като звук в тишина от несбъднато лято
тази пролет на зима прилича.
И потъва в ръцете ти неми, когато
от очите ми есен изтича.
Като ден без тревога е празна луната, ...
тази пролет на зима прилича.
И потъва в ръцете ти неми, когато
от очите ми есен изтича.
Като ден без тревога е празна луната, ...
1128
12
903
8
По скъсаната нишка на душата
денят се покатери до съня
на тихите мечти, в платната,
доплува оживял и се разля…
И вдиша дим от сухата земя, ...
денят се покатери до съня
на тихите мечти, в платната,
доплува оживял и се разля…
И вдиша дим от сухата земя, ...
1033
13
Под резливия дъх на роденото никога утре,
онемял чак до корен в измръзнал покой,
неизменно шепти прашен порив, до болка събуден
„Не се вричай в нюанси и просто не брой
стъпалата мъгла, тишината, докрай оглушала, ...
онемял чак до корен в измръзнал покой,
неизменно шепти прашен порив, до болка събуден
„Не се вричай в нюанси и просто не брой
стъпалата мъгла, тишината, докрай оглушала, ...
1225
21
Ти си толкова мой, а така си далеч,
че не чувам искрата ти жива,
дето пали за миг отънелия скреж
във кръвта ми и после изстива.
Твойте ноти са само пирони от лед, ...
че не чувам искрата ти жива,
дето пали за миг отънелия скреж
във кръвта ми и после изстива.
Твойте ноти са само пирони от лед, ...
1240
21
Шепотно притихва тази ласка,
а времето изгаря тишината.
В ранени думи споменът израсъл
сега горчи. Горчи от вечност.
Пропита от тъга, луната стене, ...
а времето изгаря тишината.
В ранени думи споменът израсъл
сега горчи. Горчи от вечност.
Пропита от тъга, луната стене, ...
1286
11
Като самотна лодка поривите слизат,
несдържани, в море от светлина,
когато вярата е много близо,
но тръгва си, докосната едва…
Превръща се във сън недосънуван, ...
несдържани, в море от светлина,
когато вярата е много близо,
но тръгва си, докосната едва…
Превръща се във сън недосънуван, ...
742
10
вали
доза кухо мълчание
като сух тебешир по ръцете ми
като облачна локва по устните
като шепа ...
доза кухо мълчание
като сух тебешир по ръцете ми
като облачна локва по устните
като шепа ...
836
11
Ако съм сън
в непринудена ласка
и трепет,
и тиха въздишка
край лунния кратер на болката, ...
в непринудена ласка
и трепет,
и тиха въздишка
край лунния кратер на болката, ...
803
11
Ако не усетиш онзи миг, когато оцелялата ни твърде малко вяра
се изсипе като нощен дъжд по дните ни безкрили и далечни,
където всеки просто може да е само сън за някого,
макар да са излишни всички очертания и думи…
За вечните ръце протегнати, изстинали от пламъка ...
се изсипе като нощен дъжд по дните ни безкрили и далечни,
където всеки просто може да е само сън за някого,
макар да са излишни всички очертания и думи…
За вечните ръце протегнати, изстинали от пламъка ...
1287
17
По дланите на залеза се стичам,
без опит за любов, без капка бряг…
Душата ми в безмълвие се врича,
прегърната от тишина и хлад.
Разлиствам тихо облаци несбъднати ...
без опит за любов, без капка бряг…
Душата ми в безмълвие се врича,
прегърната от тишина и хлад.
Разлиствам тихо облаци несбъднати ...
1086
21
691
8
Аз знам какво е мамеща безбрежност
във летен зной, аз знам какво е мраз.
И пипалата на убиващата нежност,
и жаждата добре познавам аз.
Аз знам какво е път към ешафода, ...
във летен зной, аз знам какво е мраз.
И пипалата на убиващата нежност,
и жаждата добре познавам аз.
Аз знам какво е път към ешафода, ...
707
12
861
11
Фаталното за нас не е фатално
и нашата вина не е вина.
Шедьоври на бруталности банални
експресно крием в грях и самота.
Във вярата дозираме отрова, ...
и нашата вина не е вина.
Шедьоври на бруталности банални
експресно крием в грях и самота.
Във вярата дозираме отрова, ...
878
14
здрачава се
южно от спомена
за вплетени мисли
в безкрая
изстинал ...
южно от спомена
за вплетени мисли
в безкрая
изстинал ...
1004
7
Съмнения и болно недоверие
разпалват клади от вселенски мраз.
Очакване в пространството бледнее,
облечено във мимолетна страст.
Безпомощните хрипове на времето ...
разпалват клади от вселенски мраз.
Очакване в пространството бледнее,
облечено във мимолетна страст.
Безпомощните хрипове на времето ...
946
10
799
6
887
15
Подарих ти
тревогата в себе си.
Малко сънища ми подари.
Разделих се с илюзиите,
с вятъра, ...
тревогата в себе си.
Малко сънища ми подари.
Разделих се с илюзиите,
с вятъра, ...
1030
16
1101
14
Събуждам се до края на нощта
сред истини, от вяра оболели.
Изтръпнала във себе си мълча,
а колко думи си отиват неми...
Целувам радостта от допир тих, ...
сред истини, от вяра оболели.
Изтръпнала във себе си мълча,
а колко думи си отиват неми...
Целувам радостта от допир тих, ...
813
9
757
8
Безцветна тишина и миг виновност
обричат всяка страст на тъмнина,
размиват радостта за нещо топло
във черно-бяла, куха самота.
След тичане по замразени пътища, ...
обричат всяка страст на тъмнина,
размиват радостта за нещо топло
във черно-бяла, куха самота.
След тичане по замразени пътища, ...
947
10
Изсветлявам пред залеза. С устни
в полутон му рисувам лицето.
Всички ласки безсънни и глухи
се прегръщат с вълни из морето...
Всеки стон се "нарадва" на пясък ...
в полутон му рисувам лицето.
Всички ласки безсънни и глухи
се прегръщат с вълни из морето...
Всеки стон се "нарадва" на пясък ...
876
16
в полунощ
ще запомня завинаги времето
и ще се сбъдна съвсем
в единствената нощ
цяла ...
ще запомня завинаги времето
и ще се сбъдна съвсем
в единствената нощ
цяла ...
781
6
илюзорни валежи
с ръкавици и грим
изучават копнежи
в тънкостенни игри
изтерзан от съмнения ...
с ръкавици и грим
изучават копнежи
в тънкостенни игри
изтерзан от съмнения ...
980
17
Тази пролет умря. И не може
да закърпи пробитото лято.
Отчужденият облачен вятър
не разчиташе време за още
висини, от любов осветлели, ...
да закърпи пробитото лято.
Отчужденият облачен вятър
не разчиташе време за още
висини, от любов осветлели, ...
804
9
1295
6
Родена в безпределност и доверие,
израсла в тънка рокля от звезди,
преляла в безконечно мигновение,
тъгата на копнежа ми мълчи.
Избродва всяка мисъл неродена ...
израсла в тънка рокля от звезди,
преляла в безконечно мигновение,
тъгата на копнежа ми мълчи.
Избродва всяка мисъл неродена ...
943
11
Във утро, измито от тънки заблуди,
видях те у мен превъзмогнат и сам.
Целунах очите ти и се събудих,
преляла от вечност. Сега вече знам,
че спра ли да дишам, във теб ще остане ...
видях те у мен превъзмогнат и сам.
Целунах очите ти и се събудих,
преляла от вечност. Сега вече знам,
че спра ли да дишам, във теб ще остане ...
909
13
891
6
До теб съм, даже да догарям
в разлистените щрихи на скръбта.
Събудена съм. И до тебе сядам.
Превеждам си лъчите на нощта.
Разхождам се понякога до тебе ...
в разлистените щрихи на скръбта.
Събудена съм. И до тебе сядам.
Превеждам си лъчите на нощта.
Разхождам се понякога до тебе ...
890
7
студ
и три ноти мъгла
лъкатушат из края на зимата
обич
и стрък самота ...
и три ноти мъгла
лъкатушат из края на зимата
обич
и стрък самота ...
1072
15
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
