gerrda
408 el resultado
в теб се вгледах последно
и заплаках насън
че единствена гледка
ще ми бъдеш по път
дето няма да стигна ...
  912  19 
Нямам думи. И нямам заглавия.
Всяко нещо е казано вече.
Всяка сянка за Бог и обичане
с незавиден ретуш е съблечена.
Нямам дъх. И желания нямам ...
  663  10 
осъмва в летаргичен ден
ритъмът на необятието
леден
се процежда през мечтата
от последния си взрив ...
  493 
  687 
Защото ме посипваш с трудна зима,
с милувки от несигурност и нежност…
Защото без да искам съм простила
илюзиите и всяка кръпка вечност.
Защото ласките ти все са неми ...
  988  16 
Зимата беше доста самоуверена в безбрежната липса на белотата си; само няколко снежни устрема установиха крила в живи птици. Но почти никой не разбра. И останалото се превърна в „Здравей!”, „Супер си!” и - прекрасно ли разбираш, че е още зима и не мога да съм постоянно до птиците в двора. Откъслечни ...
  685 
Като звук в тишина от несбъднато лято
тази пролет на зима прилича.
И потъва в ръцете ти неми, когато
от очите ми есен изтича.
Като ден без тревога е празна луната, ...
  962  13 
Във вярата
Събличах утрото
Събличах
Себе си
И те събрах ...
  707 
По скъсаната нишка на душата
денят се покатери до съня
на тихите мечти, в платната,
доплува оживял и се разля…
И вдиша дим от сухата земя, ...
  816  13 
Под резливия дъх на роденото никога утре,
онемял чак до корен в измръзнал покой,
неизменно шепти прашен порив, до болка събуден
„Не се вричай в нюанси и просто не брой
стъпалата мъгла, тишината, докрай оглушала, ...
  996  22 
Ти си толкова мой, а така си далеч,
че не чувам искрата ти жива,
дето пали за миг отънелия скреж
във кръвта ми и после изстива.
Твойте ноти са само пирони от лед, ...
  999  22 
Шепотно притихва тази ласка,
а времето изгаря тишината.
В ранени думи споменът израсъл
сега горчи. Горчи от вечност.
Пропита от тъга, луната стене, ...
  1034  11 
Като самотна лодка поривите слизат,
несдържани, в море от светлина,
когато вярата е много близо,
но тръгва си, докосната едва…
Превръща се във сън недосънуван, ...
  548  10 
вали
доза кухо мълчание
като сух тебешир по ръцете ми
като облачна локва по устните
като шепа ...
  599  11 
Ако съм сън
в непринудена ласка
и трепет,
и тиха въздишка
край лунния кратер на болката, ...
  645  11 
Ако не усетиш онзи миг, когато оцелялата ни твърде малко вяра
се изсипе като нощен дъжд по дните ни безкрили и далечни,
където всеки просто може да е само сън за някого,
макар да са излишни всички очертания и думи…
За вечните ръце протегнати, изстинали от пламъка ...
  1028  17 
По дланите на залеза се стичам,
без опит за любов, без капка бряг…
Душата ми в безмълвие се врича,
прегърната от тишина и хлад.
Разлиствам тихо облаци несбъднати ...
  884  21 
сълзица нежност
отронва стон печален
дали е жива
  518 
Аз знам какво е мамеща безбрежност
във летен зной, аз знам какво е мраз.
И пипалата на убиващата нежност,
и жаждата добре познавам аз.
Аз знам какво е път към ешафода, ...
  550  12 
Всеки стрък нетърпение
ражда
отънели от чакане
дни,
ненаучени ...
  687  11 
Фаталното за нас не е фатално
и нашата вина не е вина.
Шедьоври на бруталности банални
експресно крием в грях и самота.
Във вярата дозираме отрова, ...
  676  14 
здрачава се
южно от спомена
за вплетени мисли
в безкрая
изстинал ...
  789 
Съмнения и болно недоверие
разпалват клади от вселенски мраз.
Очакване в пространството бледнее,
облечено във мимолетна страст.
Безпомощните хрипове на времето ...
  771  10 
мисъл дъждовна
гали безоблачна нощ
спомен за допир
  587 
  672  15 
Подарих ти
тревогата в себе си.
Малко сънища ми подари.
Разделих се с илюзиите,
с вятъра, ...
  873  16 
  844  14 
Събуждам се до края на нощта
сред истини, от вяра оболели.
Изтръпнала във себе си мълча,
а колко думи си отиват неми...
Целувам радостта от допир тих, ...
  622 
  545 
Безцветна тишина и миг виновност
обричат всяка страст на тъмнина,
размиват радостта за нещо топло
във черно-бяла, куха самота.
След тичане по замразени пътища, ...
  689  10 
Изсветлявам пред залеза. С устни
в полутон му рисувам лицето.
Всички ласки безсънни и глухи
се прегръщат с вълни из морето...
Всеки стон се "нарадва" на пясък ...
  677  16 
в полунощ
ще запомня завинаги времето
и ще се сбъдна съвсем
в единствената нощ
цяла ...
  587 
илюзорни валежи
с ръкавици и грим
изучават копнежи
в тънкостенни игри
изтерзан от съмнения ...
  787  17 
Тази пролет умря. И не може
да закърпи пробитото лято.
Отчужденият облачен вятър
не разчиташе време за още
висини, от любов осветлели, ...
  585 
  817 
Родена в безпределност и доверие,
израсла в тънка рокля от звезди,
преляла в безконечно мигновение,
тъгата на копнежа ми мълчи.
Избродва всяка мисъл неродена ...
  695  11 
Във утро, измито от тънки заблуди,
видях те у мен превъзмогнат и сам.
Целунах очите ти и се събудих,
преляла от вечност. Сега вече знам,
че спра ли да дишам, във теб ще остане ...
  696  13 
горещи струни
ненужно адажио
незапомнено
  640 
До теб съм, даже да догарям
в разлистените щрихи на скръбта.
Събудена съм. И до тебе сядам.
Превеждам си лъчите на нощта.
Разхождам се понякога до тебе ...
  662 
студ
и три ноти мъгла
лъкатушат из края на зимата
обич
и стрък самота ...
  858  15 
Propuestas
: ??:??