ivailozanoff
138 el resultado
Отивам си от този свят,
в друг по-голям и по-далечен,
щом тръгна си от мен, умрях
по пътя към самата вечност...
Там ще се преродя в звезди, ...
  607 
Кажи, защо внезапно се намръщи –
заради епоса на скучния квартал?
Лирично отклонение ни върна вкъщи,
а аз не вярвам, че съм още цял.
Ах, този хор – същинско безоктавие, ...
  691 
Ще ти дойда на гости
с вода и със вино
на задушница, точно
на кръгла година.
Ще прелея, ще пийна, ...
  721  17 
Очите ми се пълнят със сълзи,
които никога не ще изплача,
невидимо в гърдите ми пълзи
обидата, че нищичко не знача,
защото в ревматичния ни свят ...
  1442  11 
Вали! В душите гасне скука,
измокрена от летен дъжд.
Небето сякаш се пропука,
разтворило се изведнъж.
И те видях! Видях зад него, ...
  3252  20 
Боже, колко ми липсваш цялата!
Необяснимо.
Вдигам чаша в среднощна наздравица
затова, че те има.
Затова, че превърна живота ми ...
  572 
Това, което не простих
ти го написах на небето.
Светът наоколо е тих,
невидим, разтопен и светъл.
Гася с очите си деня, ...
  817  13 
Човек за обич е роден
и тази обич да раздава,
чак до последния си ден
той любовта да претворява,
превръщайки я в тишина, ...
  563 
На Дениса
Когато есента си иде и навали във двора сняг,
когато мъничка обида удави ни в прозрачен мрак,
когато бавно потъмнеят усмивки, слънце и звезди
и неусетно побелеят неповторимите черти ...
  551 
Целунах те и чудото се случи,
от капките на топлите сълзи
родена, любовта ти ме научи
да те обичам, както мене – ти.
Да те обичам диво, непристойно, ...
  596 
Не искаш ли да ме целунеш
във тази нощ от сняг и скреж,
а после, топла и безшумна,
отново да ме създадеш,
превръщайки ме във потребност, ...
  657 
От жълтия прозорец на октомври
видях как неусетно остарях
и как дъждът внезапно се превърна
във сняг, от който ме е страх,
защото ми напомня, че съм смъртен, ...
  1183  10 
Ти помниш ли, в онази вечер,
прегърнати един до друг,
да бъдеш моя как се врече –
а аз да стана твой съпруг.
И в екота на двете чаши, ...
  542 
Знам, няма как да те намеря
в словесния, в железния бетон,
душата ми в нощта трепери,
наметната със овехтял балтон.
Тя цялата покрита е със рани, ...
  657 
Препънах се в последната си ярост –
Живях ли? Как? Дали добре живях?
Кажи, красива ли е тази старост –
или съвсем безлично остарях?
Превърнат в непотребна сянка, ...
  530 
Бояна е тиха – мирише на дъжд
и влажната пролет събуди дърветата.
Отново съм влюбен. Във теб.Изведнъж.
Макар да си тук и до мен със детето.
Отново затворен съм в твоите черти, ...
  642 
Не, не искам да си друга.
Остани си същата.
Не променя нищо в себе си,
не се превръщай,
в неуспешна графика, ...
  558 
  909  12 
Изпращам те – отиваш надалече –
съдбата ни събра и разпиля.
Недей, дори да не обичаш вече,
не го изричай даже на шега.
Не е възможно да ти кажа сбогом ...
  727 
  670 
Нощта въздишаше -
бе невъзможна,
нощта обичаше
да е тревожна.
Отдавна свикнала ...
  589 
Мамо, виждам нещо.
Сигурно съм се родил,
защото, като дишам,
ме болят гърдите и плача.
Виждам сенки някакви, ...
  648 
Колко много години – и отново съм сам,
колко много премина, а къде съм – не знам.
Сам родих се, когато, ах, когато се спрях -
и открих непознат, скрит в сърцето ми грях.
Има думи безлични, неразбрани дори, ...
  1083 
Сега разбирам кръглата луна
и облака, целунал я над мене.
Сега разбирам тази тишина,
в която неусетно сме родени…
Сега разбирам малките неща, ...
  573 
Обичам те, повярвай ми, обичам те!
Обичам те – такава същата, непроменима,
обичам те и те прегръщам, и моля се, дано те има…
Във дните и във нощите дано те има.
Обичам те – в очите ми дано те има. ...
  1434 
Пусни косите си и направи пътека,
която във нощта ни изведе,
натам – където любовта ни свети,
в безкрайното пространство и небе.
Разкъсай дрехите си и покрий мъглата. ...
  903  10 
Намерих те и ти остана,
в живота ми. Във моя дом.
В нощта ни, от любов пияна!
На пръсти влезе – мълчешком –
в сърцето ми и скри звездите – ...
  965  12 
Тази нощ ще те моля за прошка –
да простиш непростени неща.
Ще те искам, дори да си лоша!
Тази нощ ще си моя в нощта.
Виж, по жиците смеят се птици – ...
  529 
Виж, небето потъна внезапно
в тоя залез, докрай разтопен.
Умори се. Накрая изгасна.
И отиде си дългият ден.
Тихо влезе нощта. По пантофи. ...
  799 
Не, не мога да дишам така.
Имам нужда от твоята външност.
Просто искам те тук и те искам сега.
Моя първа любов. Моя истинска същност.
Аз не зная защо ме боли, ...
  948  12 
Внезапно пътят свърши. Извървян е.
И няма бряг нататък. Няма мост.
Не можем тъмнината да прекрачим
и продължим проклетия живот.
Назад не се обръщаме. Не смеем. ...
  818 
Заваля.
И е време да скрием
душите си.
Капки сняг. И тъга.
А в тъгата – откритие. ...
  553 
Може би закъсняхме, пропуснахме нещо,
дето трябваше вечно да диша във нас.
Може би разпиляхме родената нежност,
с недоверие ти - със небрежие аз.
Виж стъклото - от страх се пропука, ...
  814  17 
Аз се връщам при теб. У дома.
В тишината надежда ще светне.
Знам, че чакаш. Ти чакаш сама!
Отвори ми, аз нося вълшебство.
Аз ти нося безброй чудеса, ...
  1550  29 
Времето спря и отвори прозореца –
старата къща нощта да издиша,
бавно отряза с голямата ножица
дните, които ни бяха излишни.
Пусна завесата. Тръгна си, плачейки. ...
  609 
Отиде си. Отдавна си отиде –
дори не се сбогува с мен,
и повече не ще се видим,
освен случайно, някой ден,
когато вече няма да сме същите, ...
  715  12 
Не искам да ме питате защо,
не искам даже да е даже!
Не искам - няма за какво,
да плачем и да се продаваме.
Животът полетя – и я го виж - ...
  576 
Отново е синьо, а в синьото - ти,
след теб, в тишината, започват въпроси.
Върни се, аз моля те – днес се върни,
недей да си толкова лоша..
Недей да ме гледаш с фалшиви очи, ...
  729 
Сядам на масата – водка, цигари,
някъде в гърлото пари въпрос.
Спомени лепкави, сиви от старост –
а срещу мене – Христос.
Моята съвест е Той. Не говори. ...
  754  12 
Събра се цялото небе в една звезда –
звезда, която във нощта над нас да свети,
за да не губим пътя си към любовта
в гората, между старите дървета.
Реката, на шега, се раздели ...
  520 
Propuestas
: ??:??