lips_of_angels
164 el resultado
Едно лято нашепва, че липсвам,
че ме няма по изгорелите пътища.
Аз дори не изрекох “обичам“,
но се влюбих в съня на една спътница.
Аз дори не почувствах морето. ...
че ме няма по изгорелите пътища.
Аз дори не изрекох “обичам“,
но се влюбих в съня на една спътница.
Аз дори не почувствах морето. ...
668
15
Мълчим и галим тайно с пръстите
пространството на всичко преживяно.
Във нечии тъжни длани лягат думите.
И се завърта онзи свят на непознатото.
Един наивен вятър се оплита ...
пространството на всичко преживяно.
Във нечии тъжни длани лягат думите.
И се завърта онзи свят на непознатото.
Един наивен вятър се оплита ...
2123
1
17
Не ме вини, че адски се обърках
кога е нощ и, всъщност, съмва ли,
че така и не успях да се завърна
по стъпките на всички пътници,
че изплетох и въже от самотата, ...
кога е нощ и, всъщност, съмва ли,
че така и не успях да се завърна
по стъпките на всички пътници,
че изплетох и въже от самотата, ...
908
13
Навярно няма пак да съм същата.
Навярно ще си малко различен.
И така ще си следваме стъпките,
без дори да си видим очите.
Аз ще бъда почти като себе си, ...
Навярно ще си малко различен.
И така ще си следваме стъпките,
без дори да си видим очите.
Аз ще бъда почти като себе си, ...
811
12
Изпращам ти заглъхващо мълчание,
един безкраен ред от многоточия.
Прости, но се разпуквам от страдание,
залепнало по минали животи.
А думите, зад всички очертания, ...
един безкраен ред от многоточия.
Прости, но се разпуквам от страдание,
залепнало по минали животи.
А думите, зад всички очертания, ...
826
12
Какво съм аз? Ръце, в които да се губиш,
с които ти рисувах къщи. Една история,
далеч от приказния свят ще търсиш,
и пътища, в които нямо да се връщаш.
Една молитва близо до сърцето ти - ...
с които ти рисувах къщи. Една история,
далеч от приказния свят ще търсиш,
и пътища, в които нямо да се връщаш.
Една молитва близо до сърцето ти - ...
916
19
"Какво да ти напиша, като думите
солени се търкулват от очите ми."
Яна Кременска
Какво да ти напиша? Няма смисъл.
Морето ми нагарча от соленост. ...
солени се търкулват от очите ми."
Яна Кременска
Какво да ти напиша? Няма смисъл.
Морето ми нагарча от соленост. ...
1244
26
Посветено
Избрала съм те някога отдавна,
преди дори да съществуваш,
преди да се е скъсала връвта ни
и въздуха да можем да преглътнем. ...
Избрала съм те някога отдавна,
преди дори да съществуваш,
преди да се е скъсала връвта ни
и въздуха да можем да преглътнем. ...
1021
15
Всички спомени пазя, грижливо, във ракла,
даже мириса свеж на едно диво море.
И очите ми помнят - две изгарящи факли -
често връщат смеха на щастливо дете.
Там, високо, където тихо приседнах ...
даже мириса свеж на едно диво море.
И очите ми помнят - две изгарящи факли -
често връщат смеха на щастливо дете.
Там, високо, където тихо приседнах ...
906
20
Като жерав и тази любов ще се връща
в две изстинали длани, във мойте очи.
И преди хладен вятър и тях да затръшне,
ще отворим врати на дома от мечти.
Тук луната, усмихната, нощем ще гали, ...
в две изстинали длани, във мойте очи.
И преди хладен вятър и тях да затръшне,
ще отворим врати на дома от мечти.
Тук луната, усмихната, нощем ще гали, ...
922
15
Не мога да намеря точни думи.
Внезапно наводнение в пустиня -
е този ден, след който нямам сили
в най-тъжната любов да те откривам.
Внезапен гръм в напукана самотност. ...
Внезапно наводнение в пустиня -
е този ден, след който нямам сили
в най-тъжната любов да те откривам.
Внезапен гръм в напукана самотност. ...
1478
31
Задачата ми днес е да продишам,
да се събудя някак без гласа ти.
И да забравя тъжно думата "обичам"
и нощите, в които тихо стъпваш
в душата ми - прилична на глухарче. ...
да се събудя някак без гласа ти.
И да забравя тъжно думата "обичам"
и нощите, в които тихо стъпваш
в душата ми - прилична на глухарче. ...
1179
1
24
Небето си ще кръстя с твойто име.
По някой облак тихо ще ти пратя дъх
за този ден, когато нежно ще си идеш
и лепкава тъга ще постелеш отвън.
И ще те викам. А крилете ще настръхват ...
По някой облак тихо ще ти пратя дъх
за този ден, когато нежно ще си идеш
и лепкава тъга ще постелеш отвън.
И ще те викам. А крилете ще настръхват ...
2803
1
34
Чифт криле
За Коледа ще си поръчам чифт криле.
Откакто ми ги счупи - и не дишам.
И всичките ми сълзи са море.
Една неделя вече се отричам. ...
За Коледа ще си поръчам чифт криле.
Откакто ми ги счупи - и не дишам.
И всичките ми сълзи са море.
Една неделя вече се отричам. ...
803
25
Отдавна затворих вратите за слънцето.
По моите улици стъпва дъждът.
И даже не дишам, а говоря със истини
за това колко често ми спира дъхът.
За това, че във къщи е толкова пусто ...
По моите улици стъпва дъждът.
И даже не дишам, а говоря със истини
за това колко често ми спира дъхът.
За това, че във къщи е толкова пусто ...
784
18
Родих ти дъщеря като от приказка,
зачената от дългите ни разговори.
В очите ù, усмихнати, се гонят изгреви
и толкова прилична е на вятъра.
И толкова е хубава в ръцете ти, ...
зачената от дългите ни разговори.
В очите ù, усмихнати, се гонят изгреви
и толкова прилична е на вятъра.
И толкова е хубава в ръцете ти, ...
1313
33
Днес, когато небето ми синьо
взе на пръсти лъчите на слънцето
и открадна тъгата на птиците
от перата им, мокри и сиви,
без криле, те усетих до себе си, ...
взе на пръсти лъчите на слънцето
и открадна тъгата на птиците
от перата им, мокри и сиви,
без криле, те усетих до себе си, ...
615
9
Много думи забравих и вече
няма как да ти пиша след утрото.
Щом твоят смях като цвят се ронеше,
във очите ми стъмни се слънцето.
И всички мисли безмълвно убивах. ...
няма как да ти пиша след утрото.
Щом твоят смях като цвят се ронеше,
във очите ми стъмни се слънцето.
И всички мисли безмълвно убивах. ...
618
8
Аз искам да съм същата за тебе,
за синьото небе и за луната,
но тайно счупих всички бариери
и някак си привикнах с тишината,
която ми тежи като бесило. ...
за синьото небе и за луната,
но тайно счупих всички бариери
и някак си привикнах с тишината,
която ми тежи като бесило. ...
1101
33
Забравих всички допири с дъха ти.
И помня само дъжд в разсърден делник,
когато те рисувах във съня си,
а шепотите тичаха ранени
по ъглите на топлите ми устни ...
И помня само дъжд в разсърден делник,
когато те рисувах във съня си,
а шепотите тичаха ранени
по ъглите на топлите ми устни ...
722
10
Аз не искам да имам по много
от онази любов пред очите ми.
Предполагам, че нося на болка,
но страхът ме удавя. Не дишам.
И сънувам море, топъл пясък и риби. ...
от онази любов пред очите ми.
Предполагам, че нося на болка,
но страхът ме удавя. Не дишам.
И сънувам море, топъл пясък и риби. ...
629
17
Когато утрото ми се усмихна тихо,
две кухи раковини взех в ръцете си.
И тръгнах с тях да търся аз моретата,
в които да удавя тишината си.
А ти бе просто пътник. Мълчаливо ...
две кухи раковини взех в ръцете си.
И тръгнах с тях да търся аз моретата,
в които да удавя тишината си.
А ти бе просто пътник. Мълчаливо ...
974
22
Не мога да си спомня откъде,
но знам, че някъде научих
как в шепите събира се небе
и всеки своя бряг е случил,
в сърцето как се пазят сто слънца ...
но знам, че някъде научих
как в шепите събира се небе
и всеки своя бряг е случил,
в сърцето как се пазят сто слънца ...
886
18
През шепите на празни обещания
изтичат думи като капки дъжд.
Сега съм тук. Но болна от мълчания
ще се разлея в дланите на плачещ мъж.
По лепкавото утро без въздишки ...
изтичат думи като капки дъжд.
Сега съм тук. Но болна от мълчания
ще се разлея в дланите на плачещ мъж.
По лепкавото утро без въздишки ...
1320
29
Страхувах се да не начупя изгрева,
когато те целунах на изпращане.
Единствени усмивките ми, лунните,
запалиха пожар от необятност.
Цветята във косите ми – единствени ...
когато те целунах на изпращане.
Единствени усмивките ми, лунните,
запалиха пожар от необятност.
Цветята във косите ми – единствени ...
765
14
В булевардната прозрачна тишина
мъглата ме поглъща на парченца,
когато няма път обратно към дома,
по стъпките ще ме познаеш и че шепна.
По улиците, боядисани във сиво, ...
мъглата ме поглъща на парченца,
когато няма път обратно към дома,
по стъпките ще ме познаеш и че шепна.
По улиците, боядисани във сиво, ...
942
25
Знаеш ли - липсват очите ти.
И нисък е някак тавана.
Сякаш нещо притиска гърдите ми.
Давам всичко да дишам в замяна.
Тази улица някак е къса ...
И нисък е някак тавана.
Сякаш нещо притиска гърдите ми.
Давам всичко да дишам в замяна.
Тази улица някак е къса ...
1155
39
Преди да се разкъса на парчета
краткото, като минута, утро,
две птици галеха с крилете си небето
и думите умираха безмълвно.
Ръцете ми са празни раковини. ...
краткото, като минута, утро,
две птици галеха с крилете си небето
и думите умираха безмълвно.
Ръцете ми са празни раковини. ...
1110
27
Улиците тихи ме преследват
в глухото, нестихващо мълчание.
Иска ми се пак да те погледна
с тръпнещо, изгарящо желание.
В очите ми примигват светофари, ...
в глухото, нестихващо мълчание.
Иска ми се пак да те погледна
с тръпнещо, изгарящо желание.
В очите ми примигват светофари, ...
802
26
Не съм достатъчна. Понякога съм тиха.
Както дългите и вледеняващи раздели.
Боля, разливам се, не дишам...
И бягам от изстиващи недели.
Понякога съм буря. Във излишък. ...
Както дългите и вледеняващи раздели.
Боля, разливам се, не дишам...
И бягам от изстиващи недели.
Понякога съм буря. Във излишък. ...
996
25
Тази нощ тъмнината ридае.
И разкъсва душата безмълвно.
Като малко дете за прегръдка
шупи устни и вика безумно.
Този дом е по-страшен от ада. ...
И разкъсва душата безмълвно.
Като малко дете за прегръдка
шупи устни и вика безумно.
Този дом е по-страшен от ада. ...
2144
36
С всяко утро тичам към себе си,
както в дългото парещо лято.
Този вятър оплита косите ми,
а очите са мидни остатъци.
Всички думи са вятърни мелници. ...
както в дългото парещо лято.
Този вятър оплита косите ми,
а очите са мидни остатъци.
Всички думи са вятърни мелници. ...
1416
35
1011
34
По прашните первази на душата
оставили следи са ято птици.
Понякога проплаквам,а живота
опънал е ръждясалите жици.
Денят отдавна е отминал. Като спомен ...
оставили следи са ято птици.
Понякога проплаквам,а живота
опънал е ръждясалите жици.
Денят отдавна е отминал. Като спомен ...
812
15
Пак мълчим.
Като белите гълъби.
Само стон на китара
се чува в нощта.
С наранени крила ...
Като белите гълъби.
Само стон на китара
се чува в нощта.
С наранени крила ...
776
28
Понякога те викам в тишината.
Ръце протягам. Търся те.
Но устните заших със самотата.
Безпътни ветрове ме гонят. Нощно е.
Безброй причини ми танцуват. ...
Ръце протягам. Търся те.
Но устните заших със самотата.
Безпътни ветрове ме гонят. Нощно е.
Безброй причини ми танцуват. ...
1062
41
Черупчено
събирай ме
по пясъка.
От вятъра
разпръсната ...
събирай ме
по пясъка.
От вятъра
разпръсната ...
678
24
В черно-белите
ласки на вятъра
търся смисъл
за хубаво време.
И сляпа в стъклата ...
ласки на вятъра
търся смисъл
за хубаво време.
И сляпа в стъклата ...
734
19
Прекършени лалета.
И роса.
И няколко
любовни песни в джоба.
Нощта - пресъхнал, ...
И роса.
И няколко
любовни песни в джоба.
Нощта - пресъхнал, ...
1329
38
По счупено стъкло
рисувам силуети.
На влюбени
до лудост залезни очи.
Унесени. ...
рисувам силуети.
На влюбени
до лудост залезни очи.
Унесени. ...
943
1
28
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
