МаЖор
93 el resultado
Надъхвам се за дъхавата пролет
надскачайки подскачащите чувства.
Осмисляйки, осмислят ли живота ми
изкуствата в изкуствени изкуства.
Треперещо от трепет тленно тяло, ...
  656 
Сърцето белязано е да отбележи
всичките радости, скрити копнежи,
всичките болки, химери, раздели,
чувства фалшиви и изветрели.
Всичките думи складира, филтрира, ...
  641 
Вдървяваща ласка в хладна прегръдка
от студ и апатия в снежна любов.
Сърце вледенено, чупливо и крехко
тихо прошепва предпролетен зов.
Търси гнезденце, като врабченце ...
  1406 
Зад мен потулен е домът ми в мъглите.
Отмествам клоните от своята пътека.
В бъдещето взират се очите,
в несигурност с носталгия нелека.
Дете съм и уплашено се лутам. ...
  560 
Мога ли с ръце да мъкна
бремето на някой друг?
Що не взема да замлъкна,
а ора с душевен плуг?
Чужда мисъл, като тази ...
  531 
За спомен от брега ти - взех си мида
къс море да имам, щом си ида!
Взирах се в вълните ти пенливи,
сребреещи от слънцето - красиви,
зареждащи душата ми с огниво, ...
  602 
Сивичко е вън и аз сивея
понякога в свойта сивота.
Понякога потапям се в нея,
понякога в простора и' летя.
Облачно е, даже дъждоносно. ...
  531 
Преди да ме откриеш се прекръсти!
Откри ме между хилядите други,
с затворени очи и само с пръсти
с допир по душевните ми фуги...
Сърцето занемяло ли усети, ...
  658 
Разтърсващ трепет! Майка до сина
застанала и гордо се усмихва,
че този мъж с наболата брада
бе бебето, що в скута ѝ притихва.
Пораснал ТОЙ, на възраст и дела, ...
  435 
Защото в този свят случайност няма ...
Аз, неслучайно в тебе се откривам!
Намираш се и ти в мен, и двама
делиме делник...
Мисли провокирам ...
  474 
Изчиства белотата заснежена
тежести натрупани случайно.
Избелва сивотата наслоена
и прави лошото нетрайно!
Зарежда добротата в душата, ...
  400 
Хваната в мощната десница
на силен спазъм. В себе си роден
и боледуван удар от плесница,
в болезнен шепот на прокълнат ден.
Превъплътена в тлееща светулка, ...
  439 
Блокираха по старите ѝ вени,
сълзите със система присъдени,
на клапата отляво, там където
някога ѝ биеше сърцето.
Ритъмът изгуби. И без вяра, ...
  490 
Изначална добротата,
пак хвърля сянка на земята.
Паралелно се преследват,
за смисъла си събеседват:
- Навсякъде една до друга... ...
  373 
Вървеше през града. Сам. Нощния хлад, в комбинация с тъмнината, караха тялото му да потръпва. От ризата на гърба му се подаваше красиво, бяло перо, което той грижливо прибираше под плата и за пореден път.
Тъга примесена с досада напомниха за последния път, когато хората забелязаха перата му. Подигра ...
  710 
Безбрежен пристан...
Студ... Умора...
Том прелистен...
Болни хора...
Звезди умират... ...
  1251 
Прошката, как може да боли,
с онази болка пареща сърцето?
Сякаш безпричинно в теб вали,
дъжд от сълзи стапящи лицето
във восъчни капчуци. Ще текат, ...
  455 
Подножието на смълчаните прегръдки
белее в заскрежена пелена...
Сивее си небето върху него,
с изстинали очи в една жена.
Безропотно очаква тишината ...
  449 
Бродирам в душата си смирение.
Изплитам нови бримки доброта.
Да съм смирена май е намерение,
което аз ще сбъдна... Не сега.
Пришивам си усмивки на лицето. ...
  459 
Стоя пред къща.
Две са стъпалата.
Вратата – черна,
с кантове в позлата.
Отваря се и виждам мен, ...
  412 
Заглъхва тишината остаряла,
приведена от купища неволи.
Онази кръв гореща, охладняла
върти се в мен и тихичко се моли,
отново да я сгрее любовта ти. ...
  408 
Искам да се скрия от света.
В черупката си да се сгуша.
С цяло гърло да крещя,
но без никой да ме слуша.
Искам да се разградя, ...
  546 
Как се дефинира любовта?
За тези, за които е далече,
не виждат в нея смисъла в света
и смело я отричат вече.
За тези пък, в които тя гори ...
  584 
Есенно-дъждовно захладнявам.
Навън е влажно. Мокрещо попивам
дъждовни сълзи. Себе си калявам.
В насилени усмивки се изливам.
Болезнено приглася тишината, ...
  526 
Пропуква светликът свойта черупка.
Леко загатва в мъгла силуети.
Само след миг светът ще затупка
в ритъм съдбовен, щом слънце засвети!
Есенно утро попива в листата, ...
  603 
Необуздана мисъл самородна,
добро вещае, благородна .
Открехва тя врати – простори,
за които никой не говори.
Подклажда смислено огньове. ...
  469 
Черно-бели сблъсъци съдбовни,
рушат огради и стени издигат.
И неми звуци стенещо-гробовни
с поглед вледеняващ ти намигат.
Зазиждат думи в сърдечни бездни, ...
  489 
Забравих ли се?
Взе да избледнява картината, в която се рисувам.
Приближи се страх от сенки грозни,
аз съм между тях и се страхувам.
Изтрила съм понятия за утре ...
  459 
Болезненият грохот отшумява
със собствен дъх на минали копнежи.
Гласът в теб мелодии припява,
фалшивост скрита без да забележи.
Осмислящ звук от минали познанства, ...
  458 
Залиняло лято
с облаците влажни.
Излетяло ято,
след вечери блажни.
Скрити маргарити ...
  429 
Нощта куплети композира.
Невидим полъх в мен прозира.
Изпъквам в пясъчната стая,
броя на пръсти ,без да зная,
как стар часовник ме отброява, ...
  452 
Зад себе си вратите не заключвам.
Открехнати оставям ги дори.
Познанства безпричинно не приключвам.
Не слагам катинари, щом боли.
Мостове в клади не превръщам, ...
  1111 
...
Ръцете скръстени в защита.
Враждебно съскащи уста,
неизслушващо-сърдита,
от рани зейва пропастта.
Душевни клади, изгорели. ...
  530 
Пролетта възкръсва
в мене - обладана!
Обич тя разпръсква,
аз ще си я хвана!
В красота прелива! ...
  543 
Погрешен повик на сърцето.
Залязват изгреви сънувани.
Вик на чайка до морето,
събужда спомени преплувани.
Моряк един – неканен гост, ...
  530 
Всеки ден живея с рими,
(повечето предвидими).
Занареждам си ги лесно,
щото ми е интересно.
Пример давам – с дума "ЛИЧНО". ...
  586 
Влак, платна издигна и отплава.
Корабът по релсите минава.
Цветен е на пушека комина.
Старостта похлопа... и замина.
Гарвановочерна е... зората. ...
  656 
Вдишвам обич, издишам откровение.
В сенки виждам своето отражение.
Сляпа съм. Душата ми е бяла,
но сякаш, безвъзвратно остаряла.
Изгубена, намирам се в куплети, ...
  388 
Господ ми сменя децата с минути,
всеки миг виждам различни дечица –
слабички, малки, с бузки надути,
високи, стройни... Все нови личица.
Образи мили, а толкова нови, ...
  1264 
Смълчана привичност
на чувства изтляли.
Живот в прозаичност,
с мечти излетяли...
Тонове фалшиви ...
  351 
Propuestas
: ??:??