milan210 (Милан Милев) - Obras

Лутане в случайности 🇧🇬

Лутам се в неизбежното
и все търся непознатите неща.
Лутам се в случайността,
оставайки съзнанието
далеч от реалността. ...

milan210

Poesía

2009-10-14T11:29:32+03:00 503 1

Окапали листа 🇧🇬

Животът наш е като едно старо дърво,
с клони прекършени, листа изсъхнали.
Клоните са нашите наранени сърца,
а листата са изсъхнали, пожълтели -
същo като изминалите ни години. ...

milan210

Poesía

2009-10-08T17:57:10+03:00 666

Изгубено лице 🇧🇬

Пораснал, но като малко дете, върви и плаче,
скитник по онзи град изгубен,
върви с душа замряла,
в сянката си погубен.
Върви, викът му чезне в тишината, ...

milan210

Poesía

2009-10-07T00:56:56+03:00 600 1

Мъглив спомен 🇧🇬

Слънце грее, ала в мен е тъмна нощ.
Лъчи от смях наоколо, а в мен пак снежинки от сълзи.
Една буря вее, клончета падат едно по едно,
но аз ги събирам с надежда,
макар и безнадеждно да е моето дърво. ...

milan210

Poesía

2009-09-16T12:48:41+03:00 566 2

Истинското - Аз 🇧🇬

Защо копираш в себе си лъжите,
губиш вяра в любовта,
защо криеш от себе си сълзите,
затънал в бедната, изкуствена душа.
Защо гордостта за теб е всичко, ...

milan210

Poesía

2009-09-13T21:05:25+03:00 658 4

Обичам да... 🇧🇬

Обичам да дишам,
когато животът ми спира дъха.
Обичам да се радвам,
когато невинността надвие греха.
Обичам да плувам в море, ...

milan210

Poesía

2009-09-12T21:59:12+03:00 632 3

Моето име е Любов 🇧🇬

Ей, хора, има ли сред вас някой,
който ме познава.
Трудно е да разкриеш моята тайна
преди да ме изживееш.
Дори да си чул за мен, ...

milan210

Poesía » De amor

2009-09-09T21:54:13+03:00 657 2

Цената на тайните 🇧🇬

Тайните са скрити в свойте тайни,
загадките са скрити в свойте светове.
Аз съм скрит зад своето сърце,
същността е заключена
между стени от ледове. ...

milan210

Poesía

2009-09-05T13:54:14+03:00 692 1

Миг на покой 🇧🇬

Защо всеки се мисли за поет,
а от безсмислени думи редове
все не му достигат.
Защо богатите в богатството са преляти,
ала в нищетата все умират. ...

milan210

Poesía

2009-09-04T12:38:25+03:00 588 2

Разкажи, историйо 🇧🇬

Разкажи ти, историйо моя, разкажи
какви хора живееха по таз земя.
Разкажи им за нас,
за тези измъчени души,
за тези мъченици с насълзени очи. ...

milan210

Poesía

2009-09-03T15:56:04+03:00 501

Изкупен живот 🇧🇬

Купи си живот,
хайде, ако можеш ти.
Продай всичко, прости на всеки,
за да купиш глътка въздух
и още един поглед за твойте мрачни, уморени очи. ...

milan210

Poesía

2009-09-02T17:15:40+03:00 682 2

Разговор с дявола 🇧🇬

Защо си тъжен, дяволе?
Нима вече ти е самотно?
Нима и ти най-после почуства вина
за тези страдания, за тези твои злини?
Нима очите ти започнаха да копнеят, ...

milan210

Poesía

2009-09-01T19:51:32+03:00 591

Душата е заключена в твоите очи 🇧🇬

Едни очи зърнах
в лунната самотна нощ.
Видях в тях копнежа замрял,
една вълна, бурна, искаща да отплува
съвсем надалеч, надалеч... ...

milan210

Poesía

2009-08-30T14:28:56+03:00 674 1

Плачи, земьо 🇧🇬

Плачи и ти, земьо,
плачи и ти в този ден.
Знам, че и ти изгуби надежда,
сега и ти страдаш като мен.
Плачи и ти, земьо проклета, ...

milan210

Poesía

2009-08-29T19:28:55+03:00 1.3K 4

Плуващи мечти 🇧🇬

Аз живях, търсейки чистото небе,
но не открих нищо.
Живях за невинното сърце,
но в мрака то беше завито.
Нощта беше облечена в бели дрехи, ...

milan210

Poesía

2009-08-28T17:48:26+03:00 1.3K 4

Океански очи 🇧🇬

Мислите ми останаха съвсем самотни-
в тях си единствено ти, тишина и мрак.
Бездомни останаха мечтите ми,
а надеждата отдавна изпусна последния си влак.
Разделихме ръцете си, ...

milan210

Poesía » De amor

2009-08-27T21:09:46+03:00 796 3

Замяна 🇧🇬

Зората направи пътека,
пътека към нашите мечти.
Любовта в черна завеса скрита,
защо не я виждат човешките ни очи?
Боже, съгреших ли пак, ...

milan210

Poesía

2009-08-26T22:34:30+03:00 469

Лед от лъжи 🇧🇬

Реалността потъна в злина,
скалата от невинност се разруши от греха,
една усмивка остана мъртва,
от очите се пророни кръв като сълза.
Истината плаче, ...

milan210

Poesía » Otra

2009-08-25T19:53:54+03:00 548

Жива любов 🇧🇬

Тази нощ в очите ти видях любовта,
която страда, която скърби,
видях любовта, която проклина,
любовта, която умира,
а пламъкът в очите угасва от сълзи. ...

milan210

Poesía » De amor

2009-08-23T00:47:46+03:00 685 2

Пеперуда 🇧🇬

С пеперудени крила искам да политна
от прозорчето на живота
Макар и самотно в небето
ще летя ще летя
към моята мечта ...

milan210

Poesía

2009-08-22T10:32:46+03:00 615

Неочаквана смърт 🇧🇬

Без души е светът,
в плътта проникна грехът.
В лицата замръзна смехът,
тихи гласове крещят, крещят.
Наоколо зло пълзи, ...

milan210

Poesía

2009-08-21T23:03:12+03:00 592 1

Страданието на едно щастие 🇧🇬

Оставам те, щастие, знам, че с мен и ти тъжиш,
оставям те, радост моя, знам, че с мен ридаеш и скърбиш.
Ще те повикам тогава, когато ще бъда щастлив,
ще се усмихвам, че и без любовта си отново ще бъда жив.
Сега върви, щастие мое, и забрави за мен, ...

milan210

Poesía

2009-08-19T18:07:44+03:00 587 4

Сълзите на нощта 🇧🇬

Една сълза падна,
съвсем самотна и скърбяща.
Сълза невинна, страдаща за своята нещастна съдба,
без глас, без сили, без лице, без очи-
това беше самата тъмна нощ, която страдаше, ...

milan210

Poesía

2009-08-18T22:42:12+03:00 547 2

Любов-престъпник 🇧🇬

Осъждам те, любов!
Присъдата ти - един човешки живот.
Колко пъти ни обеща изгрева нов,
колко мечти открадна от тоз народ?
Осъдена си, любов, ...

milan210

Poesía » De amor

2009-08-16T15:12:01+03:00 624 2

Скъпа е цената 🇧🇬

Не винаги под слънцето ще скиташ,
не винаги с крилете си небето ще достигаш.
Не винаги животът ти ще бъде песен,
но понякога е нужно да се запиташ
живот като живот ли щеше да бъде, ако беше лесен? ...

milan210

Poesía

2009-08-15T12:20:40+03:00 761 1

Пътници в последния вагон 🇧🇬

Защо днес истината стана така лъжлижа
и последното нещо, в което вярваме?
Защо всички болки се превърнаха в морета,
в които ден и нощ потъваме?
Пътища без светлини, ...

milan210

Poesía » Filosófica

2009-08-14T22:14:48+03:00 529 2

Нощна светлина 🇧🇬

Една тишина, една загадъчна тъмнина,
един образ тъй незнаен,
едни очи, мечтаещи за мъничка светлина.
Знам, ей там някъде далеч е скрита тя,
седи и тъжи, защото за нея няма живот в света, ...

milan210

Poesía

2009-08-13T12:58:20+03:00 642 1

Нечути гласове (стих за животните) 🇧🇬

Ако можеха да говорят,
какво ли щяха да ни кажат те?
Не си мисли, че не страдат - дори и те плачат,
но няма кой да им се призове.
Без глас, самотни, ...

milan210

Poesía

2009-08-12T22:40:00+03:00 874 2

Тишината на мрака 🇧🇬

Ей, светлина, и ти си отиде
в своята далечна страна,
защото и на теб ти омръзна да бъдеш светлина за онези,
които в себе си пазят грях и студенина.
Един вик остана само ...

milan210

Poesía

2009-08-11T13:11:16+03:00 736 3

Моят ден 🇧🇬

Днес живея,
защото може би утре няма да ме има.
Днес живея,
защото бъдещето е скрито и далечно,
не знам дали ще оживея. ...

milan210

Poesía

2009-08-09T21:59:48+03:00 596 1

Живот на епизоди 🇧🇬

Животът е един сериал,
сериал със своите герои, заели своите роли,
сериал с различни епизоди,
сериал, който няма край, вечна омраза, пълен с интриги.
И аз съм тук, в този сериал. ...

milan210

Poesía

2009-08-08T11:35:05+03:00 550 2

Крепост от невинността 🇧🇬

Една огнена сълза се пророни
от тъжните пеперудени очи,
крилото ù от мъка се прекърши,
бе пронизана от любовните ледени стрели.
Прелиташе, макар уморена, ...

milan210

Poesía » Otra

2009-08-07T13:02:38+03:00 675 2

Изпепелени думи 🇧🇬

Безшумен е вече светът ми,
тъй мрачен и студен.
Без светлини са нощите ми,
сякаш мракът, като демон, се е настанил в мен.
Без думи са вече изреченията ми, ...

milan210

Poesía » De amor

2009-08-06T13:16:46+03:00 701 3

Уморената струна на душата 🇧🇬

Засвири тъжна струна,
безнадеждно свиреща едвам, едвам,
като капка бисерна любов,
която разпалва свещта в моя храм.
Мелодия тъй уморена, ...

milan210

Poesía

2009-08-05T15:37:34+03:00 608

Изворът на вечността 🇧🇬

С пресъхнали устни,
моли за капчица вода,
безсилна е, без власт,
крещяща в самотата с уморен, жаден глас.
Заравя лицето си, ...

milan210

Poesía

2009-08-04T11:13:03+03:00 562 1

Оцелял 🇧🇬

Живот, ти ли си жив, или аз мъртъв
в този отчаян, заблуден, разпродажбен свят?
Аз ли съм весел, или ти тъжен
в това небе, сред неугасващите огньове
на черния ад? ...

milan210

Poesía » Otra

2009-08-02T00:15:24+03:00 483 2

Дъжд от спомени 🇧🇬

Дъждовни спомени в мен валят,
тъжни дни щастливи мигове броят,
думи мълчаливи в себе си крещят,
камбаните на сърцето за отчаяние
звънят ли, звънят. ...

milan210

Poesía » Otra

2009-08-01T10:50:30+03:00 1K 4

Събуди се 🇧🇬

Съдба моя, ето пак спиш,
а аз буден теб чакам, за да вървя,
съдба моя, ето ти пак грешиш
оставяш мен на живота и пътуваш към света на съня...
Миг от миговете най-прекрасни ...

milan210

Poesía » Otra

2009-07-31T13:23:59+03:00 554 1

Лъч от радостта 🇧🇬

Къде е моето начало,
къде е моята мечта?
Къде е трепетът от тази радост,
къде е онзи лъч от първата зора?
Аз знам - ей там някъде са скрити, ...

milan210

Poesía

2009-07-30T16:27:09+03:00 592 1 5

Море от тъга 🇧🇬

Кради любов,
но знай, в мен нищичко не остана,
само една-едничка вяра имам,
вземи и нея, ако не ти стига.
Кради любов, ...

milan210

Poesía » De amor

2009-07-29T11:15:16+03:00 743 3