rajsun
541 el resultado
Този пролетен дъжд!
Той е пратен на тъжните хора.
Да им взема душите,
да ги носи незнайно къде на небето.
И може би малко оттатък. ...
  722 
Заболя ме. Стана ми студено.
От високата си планина
слънцето се сурна подир мене,
да ми каже лоша новина.
А луната гледа изкривена. ...
  827  19 
(за раздела мъгляви)))
Ето ме вече тук.
Вие не ме ли виждате?
Или съм още дух?
Или съм вече призрачен? ...
  792  17 
В очите ми вече светлината и мракът се смесват.
Блуждае умът между двете загадки:
едната живот, а другата – смърт.
А денят е за мен като тънка прозирна завеса,
зад която се вижда какво ни очаква отвъд. ...
  676  12 
Колко умно ме учеха: умната!
Сам повтарях под път и над път.
Ама пак да се върнем на думата.
Който чул.
Кой не чул – прав му път. ...
  630 
Ако възникне нявга спор,
какво съм бил – или не съм,
че стихчетата ми на двора
се раснали като салкъм...
Или се раждали самички ...
  994  16 
Далече от всичко и всички,
по-далече от мисълта ни,
и малко встрани от оня път, знаеш го, Млечния,
какво ще попречи сърцето звездица да стане?
Какво ще попречи? ...
  630  11 
Поживях и видях: не иде с думички да се глезя.
Вкусих от сладкия плод и от горчивия плод.
Зад тая игра, дето ú викат поезия,
има друга игра, която се казва живот.
Не за други, приятелю, аз за мене си смесвам лъжите. ...
  850  15 
Та думата ми е за думите
и за нещата покрай тях.
Изневиделица ли хрумват те?
И те на нас ли, ний на тях?
Та думите ни, ако вникнем, ...
  826  19 
Ако щеш ù се кланяй,
ако щеш я трепù.
Това е то, братко, жената:
дори когато главата ù спи,
Бог знае къде ù танцуват краката)))
  878  18 
Природата, къщите, ето, небето отгоре,
шепнат нещо, или страховито бучат.
Сигурно много е важно това, за което говорят,
но още по-важно това, за което мълчат.
Ние с теб сме съгласни. Понякога спорим. ...
  1063  20 
Чета си аз, чета си аз
една голяма книжка.
Цял ден си я чета на глас
и цяла нощ я мисля.
Живот се казва. Стар сюжет, ...
  822  10 
И тъй, каквото беше - беше.
Животът, отпуската – свърши.
Събираме си партакешите,
мечти и спомени – и вкъщи.
– Но там е тъмно! ...
  876  15 
И тъкмо нещо понаучиш,
и почнеш да разбираш,
поотредиш деца и внуци –
и трябва да умираш.
И с тебе всичко ще умре, ...
  720  16 
(по Е. Иванов)
Може Вазов да си чел през ред,
може Йовков да си чел през страница,
за Лилиев да си чул през плет,
ама всяко нещо има граница. ...
  863  17 
(или защо лятото е шарено)
Бял светът. Ама никъде черно!
И очите се хлъзгат по лед.
Като стих – чисто бял! – от модерен,
неразбран от живота поет. ...
  856  10 
(по картината на Сезан)
Нощ ли е навънка? Или ден?
Играят строго, като за последно.
Единият досущ е като мен.
А другият прилича май на тебе. ...
  921  15 
Спомени чисти, живот - карнавал,
приятели, близки, мечти и тревоги,
идете си всички, докато съм млад -
приготвил съм хубаво стихче за сбогом.
Скъпи деца и ти, жено добра, ...
  582  13 
Магията ти ще усетя ли,
да съживи, или отчая?
Къде е краят на сърцето ми?
Къде е твоето начало?
Кое е сън, кое е явното? ...
  686  10 
(стихчето е от конкурс за продължаване
на първите два реда)))
Коя си ти и откъде се взе?
Измислих ли те, или те създадох?
Дойдé ми като в повече мезе. ...
  757  25 
По-далеч от едни – по-близо до други заблуди.
На 60 години разбрах само това:
в живота най-важното е сутрин да се събудиш.
И чорапите да са ти два.
  935  15 
Дали защото все още участвам
в борбата на животинските видове,
или от стремежа на индивида към власт,
но нещо не ми харесват вашите стихове.
И то е, че не съм ги написал аз. ...
  793  12 
Приятелю,
от стихчета ми знам, че няма смисъл.
Язък за хляба, дето съм го ял.
Не се сърди, че много съм написал.
Какво да правя, много съм живял. ...
  1115  18 
- Как си, наборе?
- Дубре съм.
- Как е бабата?
- И тя.
Девет дена ú изнесох. ...
  994  22 
(закачка)
Господ ли? Не е измама!
(Господи, прости ми!)
Него колкото го няма,
толкова го има. ...
  862  15 
Каква красива есенна градина!
- Това е Бог, той преди малко мина.
О, красота, о, вино, о, жена,
не ме лъжете. Бог е тишина.
Прах съм бил и пак ще бъда прах. ...
  831  18 
Подир Човека, преди времето.
Между надежда и покруса.
Избързали и закъснели.
Животът сън. И в него - друг сън.
Нека! ...
  1003  18 
Аз съм свършен човек.
Моят сняг е от лани. Моето слънце е рана.
Моите дни са листчета бели, на които не пише късмети.
Звездите си спомням: те са нещо от мен разпиляно,
но какво точно – едва ли някога ще се пресетя. ...
  797  26 
Горе, хей,
дето очите не видят,
седи змей,
или Бог,
или, да речем, самодива. ...
  898  20 
Сега е времето. По Коледа.
Когато стават чудеса.
И боговете стават хора.
А всички хора – на деца.
Дай празник! Да залъжем себе си. ...
  914  23 
Дядо Турахон е братовчед на Дядо Мраз и Дядо Коледа, само че раздава подаръците напролет и някъде по на изток от нас)))
Децата го чакат, естествено, а в чайханата старците мъдруват: защо да не донесе подаръци и на тях – нали и те са били някога деца?
Това е песничката на децата от "Повест за Настрад ...
  1374 
Очите си не е отворило
моето внуче смешно,
а вече ни гледа, хора!
Вече ни казва нещо!
Вече ни дири сметка ...
  909 
С благодарност към добрите хора,
за добрите срещи!
Цял живот по думите си ходя.
Като по вода, земя и въздух.
Ала нещо спряха да ме водят. ...
  807  23 
Не идвайте при мен с омраза.
Не ме наричайте добър.
Не зная как да ви посрещна.
Вървете в пътя си, търсете
дома на своята отрада. ...
  751  16 
(на мене си и който се познае)))
При мене няма джаста-праста
и вътрешна борба със словото.
Оставя молива на масата
и гледам сутринта – готово. ...
  2209  28 
Броени дни. Докато почне – свършва.
С още едно лято остарях.
Кога си тръгвам? И кога се връщам?
Кога съм "вкъщи"?
Туй не го разбрах. ...
  854  17 
Да седна на вашата маса и аз,
но, господа и другари,
моята муза не язди пегас,
моята язди магаре.
Вярно, покрай вас стихясах и ...
  780  22 
Една звездна пътека.
И към залеза сви.
Нейде много далеко
тръгна малкият син.
Ни дори се сбогува, ...
  695  15 
От всички мои стихове без теб –
това е първият.
Сърцето стана на каручка,
с едно червено колело.
Ще натоваря името – и сбогом.
  682 
Все тъй, крака докато местим
по кривия житейски път,
до хоризонта – нищо весело.
Надеждата ни е – отвъд.
И телескопът го доказва: ...
  734  14 
Propuestas
: ??:??