rajsun
541 el resultado
Батка, баткаа... Така я закършихме.
Пак добре, че ракията пивка.
Лековитите думички свършиха.
Аз минавам на крива усмивка.
Махам дните с лошите спомени. ...
  1257  27 
И аз, като всичките Божи чеда,
дните броя, часовете.
Бих се родил под щастлива звезда,
ама всичките бяха заети.
И така, на шега, по завéт и късмет, ...
  1142  25 
Това се случи някога на село.
Събуждаше ни всяка сутрин той.
Голям артист! Бунището му - сцена,
но има своя час да е герой.
Какво се случи след това на село? ...
  1045  15 
Кърви окото на деня,
зад хълмове – догаря.
И тъмнина, и тъмнина
след него се затваря.
И пътят ми – в далечина, ...
  1026  25 
Когато нощта си нахлузи черната маска,
аз – от любови и скърби, и всякакви други остатъци,
ще напиша куплет, ще напълня с думички чаша,
с която да плакна душата си.
А когато зората от Изтока неумолимо ...
  1265  30 
Аз не знам дали ми е награда
или наказание жестоко.
Падам дълго, много дълго падам -
значи падам много отвисоко.
Откъдето светлината иде. ...
  957  16 
Казвам ти (безплатно!),
лягай си обратно.
Дето са краката,
да ти е главата.
Римите обичкат ...
  930  16 
На пазарчето – хора и врява,
и мартеници, и шум.
А Слънцето им подарява
нещичко свое наум.
Минавам и се позабавям, ...
  1109  20 
В милионния град, милиони съдби.
Живи сенки отнейде извират.
Или мъничко след, или малко преди –
жив и аз между тях се провирам.
Накъде през площада, през вятър и шум, ...
  1049  27 
Дълбоко времето. Библейско.
Пълзим по дъното.
Всемирът,
светът на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират. ...
  1113  32 
Какъв ден е днеска? Сряда.
А може да е четвъртък.
Времето е нарязано.
Парчетата са разбъркани.
Не ми показвайте календара. ...
  897  23 
На Катя Цветкова
От разлюлян до дъно океан,
времена, пространства и народи,
аз съм вълна, безименна вълна,
излязла малко да се поразходи. ...
  839  17 
Обичам теб. И стихове. Това е.
Дядо Мраз и Дядо Коледа се съобразяват.
Всяка година сменят чувала,
но на мен все това подаряват:
стихче, голямо като света. ...
  873 
Ще оттекат времена и народи,
но не ще се забравят никога,
един, по вода дето ходел,
и един, дето ходел по стихове.
Ако и те се забравят, ...
  870  17 
Навънка е шумно и шарено. Врява.
Животът се саморазказва.
Пее, бръмчи, чурулика, приказва –
сам се лъже, самичък си вярва.
Отварям прозореца. Ръсна трохите, ...
  988  27 
8 години на баща ми
3 години на бай Илия
* * *
Тук въпросите не питат.
Отговорите мълчат. ...
  940  23 
Среднощен снежен град.
Навън е бяла приказка, наистина.
Сцената, завесата, декорите.
Само че е още недописана,
затова не виждаме героите. ...
  1347  18 
Накрая всеки си замине.
Но във отсамния живот
оставя кой каквото има:
парици, слава... Аз какво?
Добрите думички при мен са. ...
  1513  18 
В метрото бива. Вън студено, сиво.
До стъпалата музикантин виснал.
Свири, ама толкова фалшиво,
че фалшиво почвам да си мисля:
пазарна икономиката, ясно, ...
  1086  17 
Защото все надава ухо и напряга окото,
да чуе и види, за нещо си да поговори,
аз повдигнах душата си мъничко по-нависоко –
в една книга.
Къде по-нагоре? ...
  988  13 
Я!
Вчера Игнажден. Поверие, знам ли
тъжно ли е или смешно,
но първият, който влезе в дома ми,
беше гълъбче. Гълъбче беше!
Ще кажете: тук е послужено с хитрост. ...
  1660  24 
Кафенце пия до прозореца.
Навън е кучи студ. И-ха!
Дойдоха две врабчета, борят се
за по-голямата троха.
Учудено се щипна: има ме! ...
  1111  22 
Теб обичах. И стихчета. И това е.
Дядо Мраз и Дядо Коледа се съобразяват.
Всяка година сменят чувала,
а на мен все това подаряват:
стихче голямо като света, ...
  858  19 
Панаирът на книгата.
От една мисъл не мога да дишам,
така ме е осенила:
има гюбрета, които миришат
на типографско мастило. ...
  847  19 
Видях го! Гръм чаках да тресне – не чух.
Изгубих и ума, и дума.
На пейката в парка. Самотен и глух.
И гълъби трепе. С бастуна.
Подхвърли трохите. Налитат ята. ...
  1164  37 
(закачка)
Синове на копторите,
дъщери на града,
ах, какво ми говорите:
свобода, свобода... ...
  1010  29 
Животът стана нещо нехудожествен.
Не мъжествен, а цинично мръсен.
Подкарва те с човешкото си множество,
без да пита кой си ти, какъв си.
Не го е еня, че си с болни стави ...
  989  31 
Дъжд над морето. Дъжд.
Вода при вода отива.
Продъни се всичко. Свърши.
Хаосът ни залива.
Плющи, и реве, и тътне. ...
  909  17 
Ходи-броди Горски дух.
Аз въздишките му чух.
Стори ми се, че дори
зърнах го в едни гори.
Той ли беше? Ами да-а! ...
  820  19 
6-ти ноември
Пак се събудих. Не ми е щастливо
очи да отворя за белия свят.
Тая сутрин си мисля: момчето е живо.
Ще ми го убият чак след обяд. ...
  873  28 
Чакане - пресмятане -
думи, дати, страх.
Във кревата смачкани
две купчини грях.
В очите ми безумие! ...
  1685  33 
Защо му е на времето часовник?
То никого не чака и не гони.
То в цялото пространство е бездомник.
Сълзите сме му, хора, то ни рони.
От радост? Или повече от болка? ...
  989  24 
Ще се върне ли някога? Няма.
Вече всичко това е лъжа.
И в замрежени спомени само
над Земята позната кръжа:
дето сенките ходят по двора, ...
  2048  31 
Хубава възраст – октомври.
Ни любопитство, ни страх.
Искаш ли да си говорим
не с думи, а със листа?
Какво, че ще бъдеш някъде, ...
  1604  28 
Лято.
Тръгва си, ала се чуди.
Дните му още са
в зелената дреха на дюлята.
С жълтите копчета. ...
  1504  23 
И тя си тръгна. Мълчешком.
Надеждата ми плаха.
Заплака дъжд над моя дом.
Студен и тих закапа.
И ябълката скърши клон – ...
  2492  36 
Слънце, слънце, искаш ли
да се разделим?
Ти ще станеш приказка,
аз простора син.
Месечко, мой месечко, ...
  1214  26 
Като дойде време да си ходя,
ще помоля само за това:
умълчи си песните, Природо,
там, където легна. Само там.
И не пускай никого наблизо! ...
  1057  29 
Поживях и видях: не иде с думички да се глезя.
Вкусих от сладкия и от горчивия плод.
Че зад тая игра, на която ú викат поезия,
има друга игра, която се казва живот.
Не за други, приятелю, аз за мене си смесвам лъжите. ...
  999  26 
На NELKK - криптолог и приятел!
За зло или добро - орисани
или проклети - както щеш,
нито аз знам какво съм писал,
нито пък ти - какво четеш. ...
  1115  23 
Propuestas
: ??:??