rajsun
541 el resultado
Думи, думи – наредени думи.
Всякакви – и глупави, и умни.
И лъжи, и истини. Какво ти!
Колко много сплескани животи!
Кой да ги чете? ...
  753  16 
Кой си, дето не чуваш?
Кой си, дето не виждаш?
Бях във живота – чудо!
Хранех се. И се движех.
Бях във живота. Помня. ...
  797  16 
Шарено, глухо, бúстро.
Няма го още дъжда.
Тайно ле, октомврийска,
усмивка – преди беда.
Първите тръпки хладно. ...
  890  11 
Написано е в нечий град.
На крачка от живота.
И пише: минах непознат,
не викнах, не похлопах.
И пише: чувах гласове, ...
  696  14 
Зори зора. Зари заря.
Потръпва хлад.
И сякаш няма да умра,
и пак ще бъда млад.
Приижда светлина у мен. ...
  849  20 
(нищо измислено)
Беше като разтуряха ТКЗС-то. Селото де.
Гледам, иде баба Гина, ама не същата, друга. Тя е една отпусната, като слънчасала, пък сега – кучето не свари да залае! Бърза да каже нещо.
Лани така, като ú обраха орехите.
Тоя път работата сериозна. ...
  1065 
Безлюдно е полето. Сухо. Прашно.
Ни пиле, ни спасителната ръж.
Но прогърмя. То Господ се окашля.
Сега остава и да плювне дъжд.
Сега остава светлото да склопи. ...
  864  16 
...
(това не са точки,
а полепнали по листа морски песъчинки)))
...
Говорим, говорим, ...
  845  23 
Бях се засилил да давам акъл,
ама излезе напразно.
Не срещнах някого да е дошъл
да слуша, а не да казва.
Ще си купя винцé за рождения ден ...
  732  15 
Защото сам. И се отвори
да влезе тоя дъжд при теб.
Ха, ти очакваше простора,
спасителния звездолет?
Но хлуйна хлад и нещо влажно ...
  836  15 
Години. Толкова години,
че няма кой да ги брои.
Той ту по хоризонта мине,
ту във съня ми се яви.
Ту каже нещо близо. Ту ми ...
  904  16 
На rainy
И при мъртвите ходих на гости,
и при живите минах.
И какво като няма Господ?
И какво като има? ...
  1067  19 
Мерси на случая, мерси.
Не е по моя джоб, но
доведох думичките си
в морето да се цопнат.
Забравили го бяха те. ...
  864  21 
Някой взе младостта ми.
Този някой на слънце прилича.
Някой взе съвестта ми.
И лъжата си с нея закичи.
Някой грабна гласа ми. ...
  816  10 
Епи-тафи-грами
I.
Взе душата му, о, Боже,
но помилуй и прости.
На света без зло не може, ...
  641 
Заглавието е от стих на Андрей Германов
При мене няма джаста-праста
и вътрешна борба със словото.
Оставям молива на масата
и гледам сутринта – готово. ...
  933  20 
Сюжет с гълъб
"Всеки човешки живот е сюжет за един малък разказ." Чехов.
Животът свършва. Горе-долу
две страници и нещо, пич.
От формата не съм доволен, ...
  1498  43 
Без време почнах да заспивам.
Пред телевизор да не седна.
От две-три чашки се ракийвам.
Добре де, четири, последно.
Докарах се на тоя хал и ...
  1385  28 
Америка е готина страна!
Америка не може без война.
Днеска сърбите не слушкат,
утре друг ще е на мушка.
Леле, само ние да не сме! ...
  997  17 
На mariniki
и всеки, който го споделя
Поезията е магия.
Навсякъде я има, но
въпросът е да се открие ...
  978  24 
Наивни като гламави,
не стихчета, а… оф!
От младостта останали
флакончета любов.
Аз нещо съм смутен, че то ...
  754 
Събуждам се – и нито стих.
Какво съм спал, не зная.
Но трябва да съм още жив –
кафенцето ухае.
Очите - залепени с гел. ...
  1066  12 
Сънувах те и ето те,
дочакахме се днес.
Помахвам. И дърветата
ни вземат „За почéст!”
Не зная други трикове. ...
  849  14 
Все се чудех, къде ми е лятото!
То ме чакало в гардероба.
Панталоните, ризата, якето.
Пълен спомени джоба.
Ето, пясъче от реката. ...
  784  13 
Днес на „Опълченска”
срещнах една женска.
Бяхме само двама.
Помежду ни – джама.
Гледахме се смешни. ...
  1049  32 
Какво ще четат подир нас бе, човек!
Антология трябва. И две дори!
Че във учебника - кого по-напред? -
тебе ли, мене ли, него ли…
Забележка да правя по случая? Не, ...
  1021  21 
Денят ти днес не е красив,
а мрачен, задкулисен.
Денят ти днес е като стих
с мастило тъмно писан.
Като измисленик е той ...
  885  27 
Върнаха се птиците.
Югът долетя.
Надонесе всичките
гласове, цветя.
И от клон, надвесена, ...
  884  24 
Пазарът. Малкото градче.
Пасквил трагикомичен.
Животът – ето го, тече.
Тече, а не отича.
Без край, без смисъл, ще речеш. ...
  936  25 
На Игнажден внимавай кой пръв ще влезе в дома ти!
Добър човек за полазник се търси!
И понеже друг няма такъв,
ще изляза за мъничко от дома си,
за да си вляза след това пръв.
  1018  36 
На Виолета Събева
Вече съвсем се обърках.
Кои са мъртви, кои са живи?
От кого на кого да нося заръка?
От кого при кого отивам? ...
  965  28 
Тоя грях и мене ми тежи.
Пиша. Но причините къде са?
Да купиш книга – то си е пари.
Пък и рискуваш да не ти хареса.
За мойте - само молив и тефтер. ...
  810  20 
Обещай на очите – простора,
на краката – най-дългия път.
И накрая, след пътя – отмора,
обещай на терзаната плът.
Обещай на сърцето си обич. ...
  1148  31 
У нас всичко е тип-топ, ама наужким!
Усещаш ли тънката разлика, моля те?
(хи-хи... хи-хик!)
Чета си аз, примерно, стиховете на Пушкин,
а в сайта пробутвам от моите (смиг!). ...
  790  14 
Тук е за живите и за здравите.
Аз какво правя тук?
Ама – дошъл съм, седнал съм, давайте,
каквото наливате. Смук!
Гледам, където не е за гледане. ...
  996  18 
Далечен град. Далечна есен.
И дъжд далечен и студен.
В един момент това ме стресна:
той пише по-добре от мен!
Той по-добре от мен измисля. ...
  791  17 
Ти, светъл ден, не ме плаши,
с условия и разум.
Аз по Толстоевски реших
да ставам сутрин рано.
И по роса, и по слана ...
  886  16 
Хан Крум споменаваме благо
и си доливаме чашката.
Опашка ни беше флагът,
сега е това, под опашката.
Може да бъркам, друже, ...
  1864  38 
В хоризонта – като сън дълбок! –
впити сетивата. Чакам вест, но
морето е самотно като бог
и също като бог е безсловесно.
Живот, и стих, и всичко има срок. ...
  1279  37 
Душа зелена. Синьото небе.
И хоризонтът ласкаво разгърден!
Тук всичко си е пак, каквото бе
в годините, когато бях безсмъртен.
Земя – и от надежда по-красива. ...
  998  28 
Propuestas
: ??:??