stenli499
291 el resultado
---
По крилете на гарови гълъби пиша
и притоплям чакалнята с думи.
Тайно пратих ти две орехови въздишки
ти — безброй коловозни безумия. ...
  858 
---
Животът е пиявица — вампир,
разперил върху мен орлови нокти.
Изплъзвах се. Преследва ме безспир,
накрая паднах — немощна и кротка. ...
  568 
---
Преспаха самодивските поляни,
притулени из билково усое.
Дочакаха в притихнали покои
настъпващата пролет да ги хване — ...
  882  14 
---
Пореден ден. Поредното ми бягство
към страшния капан на празнотата.
Остана ми едничкото богатство —
откраднати целувки под луната. ...
  668 
---
Открих те на прелома в младостта си,
в средата между "искам" и "ще мога".
Изпитани, рецептите за щастие
не ме дариха с чакания огън. ...
  722 
-----
Дойде като пороен летен дъжд,
от който даже мокрите се плашат.
Несбъднат — като фигура на мъж,
засъхнала в кафената ми чаша. ...
  554 
  707 
SOS
-----
Още чакам, моряко, с платна да завиеш брега ми.
Отесняло, морето да праща попътни вълни
и да мъркат под кила с утихнала мощ урагани,
а в сигнали от гларуси твойта любов да кълни. ...
  628 
-----
Има пътища много, различни —
със завои, безкрайни и стръмни.
Никой път на друг път не прилича —
в ден замръквам, а в нощи осъмвам. ...
  617 
---
Изгори ме таз обич — последната —
ще роди, и със смърт ще накаже!
Оцелявах в уюта на ледници
и измръзвах по летните плажове. ...
  856  11 
---
Ти вече тръгваш? Не, не говори —
словата ще загубят свойта сила.
Не гледай във очите ми, дори
ръждиви капки дъжд да са попили. ...
  631 
-----
"Прегръдки — дълги, колкото песен."
Маргарита Петкова
Ти ръка ли подаде, аз ли чух "Дами канят" —
завъртяхме света върху дансинг. ...
  678 
-----
Блянове — ято химери
есенно режат нощта.
Зракът мъглите си мери,
трупа над мене ръжда. ...
  672 
-----
В очакване да дойде пъстра пролет,
се боря със съмнение едно —
дали си сам, или те радва полет
в уютен дом, под някое гнездо! ...
  580 
---
Не идвай при мене по залез, когато
съм скрила в очите си спящо огниво!
Тогава съм есен без циганско лято
и твоите мисли до дъно изпивам. ...
  694 
-----
Натрупа сняг. Наежи се асфалтът
за битка с пелената над земята,
а Снежният човек сълзи кобалтови
през ледените копчета замята. ...
  569 
-----
Горчивото в любовите изпих,
и всеки огън в бучка лед ще скрия.
Ненужни, на житейския тепих
победи и падения ще гният. ...
  604 
---
Аз помня — дългопръстно ме обхождаше,
превръщаше ме в грях, зърна и мляко.
Заравях в плодородната ти кожа
забравата за нещо... или някой. ...
  1366  12 
---
Повярвай, на живота в есента
безумно и болящо ще се влюбиш,
ще спреш да се страхуваш от смъртта —
за теб ще е поредно райско чудо! ...
  801  10 
-----
Дали заради чипия ми нос,
или пък неизменната усмивка —
мъжете ми сервират на поднос
сърцата си, в комплект със вино пивко. ...
  647 
---
По котешки пристигна любовта.
Надъхана със страст. По гръб не падна.
Остана цяла рижата тафта.
Запомних я — за мойта слабост гладна. ...
  841  11 
---
Заключи ме — подхвърли ми със смях
през клетката оскъдна милостиня.
Единствено в очите ти следях
небето и безкрайното му синьо. ...
  802  15 
-----
И я няма онази любов с топлината в сърцето,
с аромат на омайващо вино след късна вечеря –
тънкостенните чаши оглеждаха устните слети.
Аз не искам да помня, ...
  728 
---
Бих могла да се влюбя в очите ти –
те са истинска синя прегръдка.
Те отварят врати за мечтите
с еликсирни живителни глътки. ...
  1131  10 
-----
Отричам те! Отричам те, отричам...
Въставам срещу теб до невъзможност,
но ти си в мен, все още те обичам
и тази дълготрайност ме тревожи. ...
  817 
---
Посрещнаха ме в строй, един до друг
гробове - лабиринтът на небето.
Тук катеричи зъби като струг
нарязват хризантемени букети. ...
  784 
---
"Не искам и да знам какво купуваш,
но аз на този свят съм просто гост,
все някой ден ще трябва да пътувам..."
--- Валентин Чернев ...
  788  13 
---
"Студена есен на вратите тропа..."
Валентин Чернев
По дланите настъпва есента.
Превзема раменете ми изящни ...
  712  11 
-----
Изгубвам се във свят на стрес и грубост,
сезоните прежурят по листата,
и колкото живеейки се губя,
все повече крещи по мен земята. ...
  989  12 
-----
Повярвай ни! - нашепват ветровете.
Но как да вярвам, не! - на луди хали,
те нямат мир - ту шибат през лицето,
ту кротко по страните ми ме галят. ...
  656 
-----
Довиждане! Закотвих се на гарата,
под шапка на цветя, лицето - нямо.
Изпращаш ме - душата ми изгаря
с поредната любовна, лятна драма... ...
  665 
---
Самотна вечер... в сенките крайбрежни
мълчеше, поприведен над дълбокото,
облечен в бяло мъж и с груба нежност
се гледаха на бурята с окото. ...
  1294 
---
Как всичко покрай мене губи смисъл –
животът ми, изтлял като жарава,
очакването, думите написани,
сърцето ми, потънало в забрава. ...
  840  10 
---
На времето Тайната - важна персона,
в сърцето ми място си има -
и как да забравя за дълго сезона,
превърнал ми лятото в зима... ...
  762  12 
---
Смъртта настигна родното селце,
къщето ни остана без стопани,
но скътах го до моето сърце
и днес то има мен, и мойта памет. ...
  2187  29 
---
Единствено когато съм сама,
не преча на сълзите да изтичат -
и тръгвам из солената тъма,
загубила посока в плитчините. ...
  1128  15 
---
Годините вървят, но трайни знаци
сърцето ми и днес със спомен хранят –
за детството в селцето ми – Главаци,
което се е сгушило в Балкана. ...
  775  11 
---
По зъберите залезът кърви,
нощта е притъмняла в страшно тихо
и само силуети на треви
напомнят за предишни Нойски щрихи. ...
  584 
на децата ми с обич
---
Спокойно е у нас. С тъга лежерна
по стаите царува тишина,
а даже ми се стори, че ви мернах ...
  716 
---
Бе дълга суша... после плисна дъжд!
Асмите народиха дълги низи.
Настана жажда - за ръце на мъж,
преплетени със едрите филизи. ...
  976  19 
Propuestas
: ??:??