Уенди
211 el resultado
Животът ми - безкрайна въртележка,
бе път през върхове и падини...
Успехите се сменяха със грешки,
а грешките - с преглътнати винù.
Надеждите безследно се изтриха. ...
  737 
Ще дойде тя. Не се е разпиляла
от толкова неслучени надежди.
На прага ни отново се е спряла,
смълчана пред нахлуващата нежност.
Ще дойде тя. Внезапно и без думи. ...
  1327  21 
На масата сме. Ти и аз. И тя.
От месеци ни следва упорито.
Подмолно, без покана и цветя,
в сърцата ни прониква и не пита.
Как не разбра, че никой не я чака - ...
  858  17 
В памет на татко
Осиротяха дните ми без тебе...
А в нощите явяваш се безплътен.
Навеждаш се - като икона бледен,
погалваш ме и тръгваш си по пътя. ...
  1210  13 
Животът ти отдавна се обърка...
И пътят ти минава през стърнища.
Във клопка си. Не можеш да се върнеш.
А бъдещето не чертае нищо.
Зациклил си, навярно си забравил ...
  1509  14 
Тази дълга любов най-накрая си тръгна...
И от сцената слезе без поклон и овации.
Застоя се за миг, после свърна зад ъгъла
и пое без посока по безпътните знаци.
Тази сляпа любов най-накрая прогледна ...
  2380  27 
На Е...
Не разбирам такова приятелство -
да те бутнат във прашния ъгъл,
да не можеш да минеш оттатък...
Най-добре ще е сам да си тръгнеш. ...
  1511  12 
Сънувах сън. Със теб вървяхме, мамо,
през път, застлан със огнелики макове.
Закриляше ме крехкото ти рамо.
Със длан изтри очите ми разплакани...
Милувката, по-нежна от въздишка, ...
  1774 
След този ден не можех да остана...
Пред себе си не исках да призная
как стъпките ми - две следи от рани,
отчаяно се бореха със края.
На масата приседна, неразбиращ. ...
  875 
Защо си тръгваш точно в този ден?
На масата оставяш пълна чаша.
И мен оставяш - тъжен и смутен.
А може би и мъничко изплашен...
Навън е празник. Влюбени танцуват. ...
  1003 
Среща внезапна, нечакана
плахо погали съня...
Сепвам се. Скачам разплакана
и се сбогувам с нощта.
Първите слънчеви ласки ...
  795  12 
Ти отмина, Любов, разпиля се...
Като сянка се плъзна ненужна.
Беше предана, бурна и властна.
Беше наша... Изгубена... Чужда...
Не заключих... Забравих вратата. ...
  1369  16 
Душата ми с душата ти се люби
в едно легло от облачни стихии.
В докосването Чудото се губи...
В безплътното е днешната магия.
Сърцата ни преливат от наслада. ...
  1497  10 
Дали да чака Коледното чудо?
Не всеки среща своя Жан Валжан...
Козета тази нощ остана будна,
със поглед, втренчен в стария таван.
Оттам, през скърцащата капандура, ...
  1625  25 
В кои ли очи да потъна?...
Дали във сините, които днес блестят
с невероятна, необятна нежност...
В които отразява се простора.
А слънцето наднича отстрани ...
  935 
Дали беше любов, или само копнежност?
Дали беше надежда, или само тъга?
И дали беше сън, или тихо убежище
моят път към звездите, сгушен в твоето "Да"...
И дали бяха птици онези минути, ...
  1380  24 
Не се ласкай, че още те обичам...
Че още пиша стихове за тебе...
Че свирнеш ли, веднага ще дотичам,
защото си значим. И си потребен.
Отдавна с любовта ти се разминах... ...
  1218  27 
Аз вече ще живея на инат.
И с всеки ден неспирно ще воювам.
Ще предизвиквам този смръщен свят.
Насила обич няма да купувам.
Ще се заслушвам в бързата река, ...
  1602  14 
След тебе всеки ден се разгримира
като след пищен, цветен карнавал.
В прегръдката на бледа нощ умира,
забравил вече колко е живял.
Нощта след теб съблича нежна кожа ...
  1094  20 
Стари приятелю, знаеш ли колко
нощи очаквах да дръпнеш вратата?
Помниш ли глътката пареща болка,
или резливия вкус на тъгата?
Помниш ли залеза в топлата вечер, ...
  1830  23 
Непримирим си. Лесно не прощаваш.
Задържаш дълго в себе си яда.
Обидите не можеш да забравиш.
Готов си да загърбиш обичта.
Готов си да наказваш непрестанно ...
  1411  26 
На Н.
Танцува във кръвта му свободата.
Изгризва стягащите го окови.
Понякога се сърди на съдбата,
че крак му е подложила отново. ...
  1586  19 
Ех, Любов, ти пак си ме подминала...
Уж отново в нощите ми спря.
Пална огън в старата камина
и звезди разсипа в пепелта.
Беше празник твоето завръщане. ...
  1026  18 
"В тълпата лесно е да ме изгубиш..."
Изгуби ме в тълпата... Не опита
дори за миг да вникнеш в същността ми.
Обикнах те. Сама поех си риска
да ме превърнеш във кълбо от рани. ...
  1917  15 
Мъжът тихо влезе. Опря се на прага.
С надежда се взря към прозореца прашен.
Усетил в гърдите познатото стягане,
приседна на пода -
смутен и уплашен. ...
  1061  12 
Ти отново си тук. След години...
С нежен взлом във сърцето ми влизаш...
Пак разжежваш кръвта поизстинала.
и ме мамиш с погубваща близост.
Сриваш всички табута стремглаво. ...
  1010  11 
"Тъжна съм, Обич! Ти пак си отиваш...
Някак безплътно се губиш в мъглата...
Шмугваш се в първата уличка крива
и ме оставяш сама с тишината."
"Как не си спомняш, че ти ме намрази?! ...
  1303  18 
Загубихме страстта си към живота,
притиснати от сиви хоризонти.
Приемаме несгодите без ропот.
Живеем в къщи с липсващи балкони.
Отровен въздух дишаме спастично. ...
  862  16 
С годините ще става все по-трудно
да извървя пътеката към тебе...
Ти все по-рядко нощите ми будиш.
И все по-малко дните ми обсебваш.
И изгрева посрещам все по-лесно. ...
  825 
Не ме харесваш толкова различна.
Не се побирам в твоите стандарти.
Не се отучих в локвите да тичам,
не мога да понасям тротоари...
Не мога подходящо да се влюбвам. ...
  1813  20 
"Да тръгваме ли вече?"... Само кимнах.
Че ме боли не исках да призная.
Облякох си палтото. Беше зима...
А зад гърба ми зъбеше се краят.
Палтото старо стана ми защита, ...
  2563  29 
В победи кратки, в загуби жестоки
животът се изнизал покрай тебе...
Живот на скорост. Луди обороти.
Самотни нощи. Срещи непотребни.
Любовници безименни. Съпруга... ...
  1000  21 
Нещо, отдавна отминало...
Но отпечатък оставило.
Нещо докрай не изстинало...
Кърпено... Позабравено...
Нещо, което, умирайки, ...
  657  10 
Защо се връщаш? Минаха години...
Какво пак търсиш? Старата любов?
Но тя утихна. С бурята отмина.
С дъжда пречистващ... Със пороя нов.
Тогава тръгна, без да се обърнеш. ...
  973  22 
В нощта със цвят на черно кадифе
единствен лъч бе лунната пътека.
Две сенки под смълчаното небе -
дете и куче, пъплещи полека.
Премръзнали и гладни, недоспали, ...
  817  15 
Не виждам смисъл... Няма и надежда...
Съдбата ми отново се заплете.
Загубих обич, не дочаках нежност.
Увяхна подареното ми цвете.
Пронизана в най-святата си същност - ...
  822  18 
Ти беше сън. Дори не беше истински...
За теб не бях запалила огнище.
Не беше принц от детските ми приказки.
Дойде без кон, самотен и разнищен.
Прегърна ме с ръце, от студ сковани. ...
  1099  25 
Разминахме се... Най-закономерно.
И никой не успя да промени
привичките си, сляпото доверие,
натрупаните с времето вини.
Разминахме се... Сякаш че нарочно. ...
  1806  24 
Ти и аз - вече два контрапункта,
същества от различни планети.
Ти и аз - две съдби между другото.
Аз и ти - две случайни комети.
Кратка среща. Лъжа. Разминаване. ...
  1264  18 
Какво да ти кажа... Разбрах те.
Аз винаги всичко разбирам
и винаги всичко прощавам...
Стоя си във ъгъла мирно.
Не питам, не плача, не искам... ...
  900  29 
Propuestas
: ??:??