Civil - Poesía

Плачем с тебе, Русия! 🇧🇬

Плаче Русия за рожби свидни -
жертвите на кървав, безсмислен терор!
Хора без съвест, хора безстидни,
пак палят в душата ù адски пожар!
Жертви невинни на сляпа омраза ...

evgeniagenka

Poesía » Civil

2011-01-26T16:14:21+02:00 692 1 3

Имат си животните държава 🇧🇬

Имат си животните държава -
да ги граби и ги унижава.
В нея тържествуват зверовете -
и не може да им се опрете!
Хората се крият зад решетки ...

Ангар

Poesía » Civil

2011-01-26T14:00:56+02:00 724 5

Докосвам те скръбно 🇧🇬

На всички изгнани –
и в миналото, и сега.
„... А що е нощ и що е ден
за нас изгнани из света?“
Димчо Дебелянов ...

IvanBarzakov

Poesía » Civil

2011-01-26T12:49:33+02:00 596 2

Дълго се чака 🇧🇬

Дълго се чака
Дълго се чака да срещнеш приятел,
години минават дали е такъв.
В сърцето да бъде ангел хранител,
от теб да не търси изгода и стръв. ...

diad011

Poesía » Civil

2011-01-26T12:46:01+02:00 573 1

До сина 🇧🇬

Пътят, синко, що го ′фана
и по тебе ′сички млади,
викат "по добре, че стана",
ала яз не вервам, ради,
ти прощавай, мойта притча ...

Nejnostt

Poesía » Civil

2011-01-25T15:18:20+02:00 944 11

Внезапно 🇧🇬

„... Очите ми са пълни със видения,
душата – с химни към Нощта.”
Емануил Попдимитров
На мъката в нощта,
във черните лъчи, ...

IvanBarzakov

Poesía » Civil

2011-01-25T15:02:42+02:00 532 1

Нова среща Към „Братчетата на Гаврош” 🇧🇬

Студът пълзи по тялото на мрака,
сковава изтощената земя,
изчезва бавно пушекът на влака,
заспива посивялата гора.
Прокрадват се две сенки на перона ...

natiii

Poesía » Civil

2011-01-25T10:08:28+02:00 1.7K 4

Когато си тръгва от тебе приятел 🇧🇬

Когато си тръгва от тебе приятел,
недей, не допускай да рониш сълзи.
Взриви градоносния облак в душата,
преди да е плиснал от твойте очи.
Сглоби си усмивка от спомен предишен, ...

ria

Poesía » Civil

2011-01-23T19:36:44+02:00 3.3K 4 30

Българските войни 🇧🇬

Корабът плава в безкрайното море,
знамето гордо се вее.
Всеки от нас готов е да умре,
България с нас да се гордее.
Ето, врагът се показва ...

iwanov91

Poesía » Civil

2011-01-23T18:53:23+02:00 1K 1

Изборът 🇧🇬

„Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч...“
Салваторе Куазимодо,
Нобелов лауреат
Да трепкаш плахо като свещ – ...

IvanBarzakov

Poesía » Civil

2011-01-23T11:22:02+02:00 640 2

Внимание!Деца край пътя! 🇧🇬

Край пътя ни са : гладни и неугледни.
Не са ни крали, нито са ни лъгали
и мисълта за тях измества всяка друга, но
до ъгъла,единствено до ъгъла.

YannaKaloyanova

Poesía » Civil

2011-01-23T08:22:47+02:00 1K 8

На едро 🇧🇬

Казаха ни,
че твърде често -
високо летим,
затова се научихме как се пълзи.
Тихо. ...

Кiara

Poesía » Civil

2011-01-22T19:08:28+02:00 946 1 5

Съвремие 🇧🇬

“Животът е,
поне за мен,
една огромна въпросителна.
На спомените шепота...”
“И продължавам да дълбая...” ...

IvanBarzakov

Poesía » Civil

2011-01-21T13:54:51+02:00 703 5

Емигрантско ежедневие 🇧🇬

Ставаш сутрин.
Сипваш си "дрога" -
дисплея и чаша кафе.
Включва се скайпа,
влизаш си в блога. ...

kapito

Poesía » Civil

2011-01-21T13:52:46+02:00 825 2

Селото се сурна, моме 🇧🇬

ZEMEDELEC

Poesía » Civil

2011-01-21T13:19:45+02:00 700 5

Грозната баба 🇧🇬

Старицата! Оная,избелялата.
Заскърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са,
с пътя и със тялото.
и пита все: "Ще кажеш ли часа?" ...

YannaKaloyanova

Poesía » Civil

2011-01-21T11:13:28+02:00 1.2K 13

В страшната нощ на деня 🇧🇬

Ще мога ли,
сега –
в огромната, страшна нощ на деня
на забравата
да подтисна тревогата? ...

IvanBarzakov

Poesía » Civil

2011-01-20T19:32:56+02:00 696 1

Важно нещо! 🇧🇬

Нараних сърцето си
и сега една малка
кървава сълза
протече от него
и право чрез лицето ...

energi4nata

Poesía » Civil

2011-01-19T14:11:30+02:00 842 1

Среднощна мълния 🇧🇬

„... Среднощен вихър; пръскат капки: тъмен шум...
... Из хаосни простори
едно страдание, една велика тайна
на моята душа говори.“
Пейо Яворов ...

IvanBarzakov

Poesía » Civil

2011-01-19T14:08:05+02:00 640 2

Разруха 🇧🇬

Разруха
Болка е да минеш днес
покрай малките села.
Къщи тъжни - не тъй бели.
Дворовете са гора. ...

Pepa9

Poesía » Civil

2011-01-19T00:54:14+02:00 894 1 5

Просто да си нужен 🇧🇬

И аз доскоро, като много хора,
живеех си живот на индивид
от средната статистика. До скоро
живурках си – духовно инвалид,
приемащ, че нормално е да има ...

Весан

Poesía » Civil

2011-01-18T16:31:22+02:00 1.1K 7

Гласът на вълните 🇧🇬

”... А в тъмнината глух се тътен носи
от страшните вълни...”
(”Автобиография”, Трифон Кунев)*
В нощта безумна
на съдбата ни ...

IvanBarzakov

Poesía » Civil

2011-01-18T15:14:33+02:00 758 4

Сама 🇧🇬

Сама
Старицата! Оная, избелялата.
Как скърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са
и с пътя, с тялото. ...

YannaKaloyanova

Poesía » Civil

2011-01-16T23:09:47+02:00 950 10

Единственото 🇧🇬

„... Животът непрекъснато се движи от болка в радост –
и отново в болка, от една безкрайност – в друга.“
След всичко,
което се каза,
премисли, ...

IvanBarzakov

Poesía » Civil

2011-01-16T17:28:14+02:00 541 1

Нагоре 🇧🇬

Нагоре
Голи Сива
надежди, усмивка
горчиви по ледени
послания, пътища, ...

Izrezka

Poesía » Civil

2011-01-16T13:41:27+02:00 622 2

Бездомник в "хаУса" 🇧🇬

И гледаш го, зад ъгъла, бездомен,
подпрял се жалко, на една страна.
И, сякаш от съдбата си прогонен,
протяга пак трепереща ръка.
Парченце хляб, монета дребна, ...

AleX4e7o-17

Poesía » Civil

2011-01-16T13:00:25+02:00 670 1

Ирония 🇧🇬

“Не се опитвай да излъжеш себе си,
защото не можеш да излъжеш Бог в тебе.”
(Надпис в лагера за бежанци от комунизма,
Латина, Италия, 1977)
Внукът ...

IvanBarzakov

Poesía » Civil

2011-01-15T19:20:07+02:00 677

Защо ли 🇧🇬

Защо ли
Защо ли търся сметка от живота,
приятни спомени от миналите дни.
Тъга в душата просто е излишна,
за малко ти със себе си седни. ...

diad011

Poesía » Civil

2011-01-15T17:14:26+02:00 561

Непроцедурно питане 🇧🇬

НЕПРОЦЕДУРНО ПИТАНЕ
Присипна ли гласът на времето,
или забравихме гласа си?
Защо, когато ни отнемат,
обезглавяваме въпроса? ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Civil

2011-01-14T15:17:19+02:00 998 22

Върху бодлите на времето 🇧🇬

Върху бодлите на времето
градим стоманените кули на бремето.
Изливаме чувства, емоции, гняв.
Човеци сме - кой крив, кой прав!
Рядко поглеждаме назад, ...

svetleto007

Poesía » Civil

2011-01-14T15:07:49+02:00 841

Прости ни, Гери !!! 🇧🇬

Прости ни, дете, прости ни, Гери!
Погубена душа от бели лицемери!
И нека закълнем се пред детския ти лик,
че ще те пазим вечно в сърцата всеки миг
и няма да забравим красивите очички! ...

феникс

Poesía » Civil

2011-01-14T14:30:48+02:00 863 1

Искам да споделям 🇧🇬

Пиша... пиша... и както си пиша,
чувам в такта на мойта машина
как танцува душата ми... дишам...
И аз знам – да, оттука съм минал...
Пиша... пиша... а искам да викам... ...

finaltouch

Poesía » Civil

2011-01-13T15:35:12+02:00 1K 6

За всички нас (Моето кредо) 🇧🇬

> ... Смъртта, вярвам, дори на един-
> единствен невинен, струва толкова, колкото целият океан от нищо
> неподозиращи жертви, океанът от страдания и мъка, който тогава заля
> родината ми и света. И в нов вид продължава и сега...
Срамувам се, ...

IvanBarzakov

Poesía » Civil

2011-01-13T13:14:01+02:00 898 4

Умри, кучко! 🇧🇬

Умри, кучко!
на една сляпа и глуха бездомница…
с много болка…
Умри, дърта кучко бездомна!... Умри.
За Смърт благодатно е времето, ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Poesía » Civil

2011-01-12T15:03:30+02:00 6.8K 11 102

Оркестър 🇧🇬

Във гримьорната си слагах
маска весела от грим,
Към корсета си посягах...
някой влезе: - Да вървим!
Залата шумеше силно, ...

Nejnostt

Poesía » Civil

2011-01-11T20:58:25+02:00 652

Подслушване 🇧🇬

СРС-та срещу Танов
от страна на Цветанов.
Борисов: Да подслушвам искам ази.
Министър министъра нека да мрази.

hcs

Poesía » Civil

2011-01-10T16:09:44+02:00 707

Ръце благословени 🇧🇬

На гинеколозите и акушерките
Ти пак си с бялата престилка.
Пред тебе младата родилка
с тревожен поглед те следи.
-Не се страхувай! – казваш ти. - ...

evgeniagenka

Poesía » Civil

2011-01-09T12:47:08+02:00 742 4

Сънища 🇧🇬

Нося в своята кърпа възел светлинен -
златен косъм от тежката плитка на мама,
първото зъбче на сина си за спомен
и каиша на татко с бръснача ръждясал.
Девет клетви ме стигнаха, колкото – толкова. ...

yotovava

Poesía » Civil

2011-01-08T10:16:12+02:00 866 14

Аз искам да умра като... 🇧🇬

Аз искам да умра като състезателен кон,
във някоя следваща гонка от многото състезания,
застрелян веднага на място сред пистата,
със счупени лошо предни крака!
Аз искам да умра като състезателен кон, ...

angelbard

Poesía » Civil

2011-01-05T19:18:26+02:00 840 8

Лудата 🇧🇬

Л У Д А Т А
Трамваят беше със съдби препълнен,
промушвахме се във деня забързани,
от слънцето разбрали, че е съмнало,
мечтите от съня си неотвързали. ...

pastirkanaswetulki

Poesía » Civil

2011-01-04T22:36:23+02:00 1.3K 31