Filosófica - Poesía

Облачен растер 🇧🇬

В растера на дните
сглоби се
от милиардите точки.
Всяка мига
и пита те ...

vega666

Poesía » Filosófica

2014-10-15T21:33:37+03:00 1.1K 1 28

Одилия 🇧🇬

Как искам да съм мъртва,
аз съм боклук в гниещо кошче,
обелка, изхвърлена от прояден
от червеите плод.
Зачената в грешка, ...

Lilija

Poesía » Filosófica

2014-10-15T11:24:30+03:00 1.2K 1 4

+ безкрайност 🇧🇬

Едно и също е,
същото едно,
което вечно липсва.
Объркано е,
от много бъркане по чуждите души. ...

Castaneda

Poesía » Filosófica

2014-10-15T11:20:19+03:00 934 5

Монолог 🇧🇬

Бог ме дари с душа на птица волна,
а за разкош, талант и глас ми даде,
защо все плача и не съм доволна,
защо се блъскам в каменна преграда!
Над мен – простори в светлина огряни, ...

ВаняИ

Poesía » Filosófica

2014-10-14T16:22:31+03:00 1.2K 12

Среща със Старостта 🇧🇬

Днес поканих Старостта,
на чаша ароматно кафе.
Отлагах срещата ни досега.
Имах по-важни планове.
Облякох новата си рокля. ...

DIANGELO

Poesía » Filosófica

2014-10-14T16:21:28+03:00 1.3K 8

За смисъла на живота 🇧🇬

Със раждането - акт начален,
започваш твоя си актив.
И не е за живот печален,
а за живот дори красив.
И слънце в себе си да просиш. ...

koli4a

Poesía » Filosófica

2014-10-14T10:12:32+03:00 595 4

На грешен адрес 🇧🇬

На грешен адрес
На Бога се уповавам, няма да се боя.
Какво ще ми стори човек?
Псалом 56 стих 11
Сърцето ми тъжно - разтвори се цяло. ...

stoyna

Poesía » Filosófica

2014-10-14T10:11:45+03:00 598 11

Кукла 🇧🇬

Как искам да съм като теб
грозновата кукла
със сламени коси,
но в пръстите си ти си взела
дяволското огледало, ...

Lilija

Poesía » Filosófica

2014-10-12T19:14:14+03:00 963

Не си сама 🇧🇬

Не съм сама
Сама на дъното на самотата
и нито брод, ни нещо да се хванеш,
да се опиташ крачка да направиш.
Дори ги няма корените на тревата. ...

stoyna

Poesía » Filosófica

2014-10-12T11:32:10+03:00 3K 4 19

Увито в проста книжка... 🇧🇬

Не си от знатните ми гости!”-каза съдбата
и ми поднесе в елегантна щастиелера
нищожно щастие, увито в проста книжка.
Бяха празни гнездата на щастията шоколадени.
Очите ми просмукващи подводна сол от кладенци ...

ZAGORA

Poesía » Filosófica

2014-10-11T20:34:56+03:00 586 2

Смях 🇧🇬

Смях
Ще потърся оня весел смях
що вратичката към хората отключи,
че в страха си безнадежден бях
а смехът на доброто ме научи. ...

WandererNihil

Poesía » Filosófica

2014-10-11T20:11:02+03:00 480

Любима 🇧🇬

Любима
Всяка нощ гледам замечтан към Луната,
нейните великолепни светлини и лъчи
във всеки миг ми стоплят нежно душата,
- псувам, кълна и се мразя, ...

docheff

Poesía » Filosófica

2014-10-11T19:36:46+03:00 865

Битка 🇧🇬

Обичам живота!
Обичам го страстно...
Но въпреки всичко
забравям това!?
И грешки допускам ...

aap

Poesía » Filosófica

2014-10-10T19:42:15+03:00 594 5

Детство 🇧🇬

не бе живот
не бе и мъка
не бе и щастие
в детските ми очи
проплакано детство ...

Erlandsson

Poesía » Filosófica

2014-10-10T11:52:07+03:00 901 1

Моята рекичка 🇧🇬

Във мен тече една рекичка
и мие мойте брегове.
И сякаш милва ме с ръчичка
по мойте бели дробовè.
И таз жадувана прохлада ...

koli4a

Poesía » Filosófica

2014-10-10T11:49:43+03:00 527 3

Истински илюзии 🇧🇬

Истински илюзии
RemaTe
Светъл ден -
подаръци на сетивата!
... ...

SouLmaTe

Poesía » Filosófica

2014-10-10T07:50:59+03:00 551 1

* * * 🇧🇬

Като дъска прогнила нося се в морето
сред водовъртежа на хорските съдби.
Натежал от проблемите на битието
потъвам в мрачни дълбини.
Да изплувам не мога, дори да искам. ...

btzora

Poesía » Filosófica

2014-10-09T17:38:25+03:00 386

Eсен 🇧🇬

Eсен
Когато седна в шумна есен
на моста на моето величие
и над безмълвието си надвесен
търся своето безличие. ...

botyo

Poesía » Filosófica

2014-10-09T17:34:04+03:00 563

Овца 🇧🇬

От стадото възпитана, живееше овца.
Не знаеше ни майка си, не помнеше отца.
Тя беше късо стригана, но с къдрава глава.
Не знаеше Париж..., но беше си добра...
Не знаеше за "сито", не знаеше за "сладко". ...

ZEMEDELEC

Poesía » Filosófica

2014-10-09T17:26:56+03:00 771 10

Неродено мое цвете 🇧🇬

Неродено мое цвете
Хубавице светлоока, хубавице светлолика –
твоят глас от где ме вика?
Хубавице къдрокоса, хубавице гласовита,
песен пееш ли извита? ...

stoyna

Poesía » Filosófica

2014-10-09T17:26:16+03:00 716 12

Звездите се римуват със мечтите ми 🇧🇬

Безсънието пак ми пълни шапката
със нещо неприличащо на друго...
Пробождат ме мисловните кристали,
блестят като мъниста, но са струни,
които потреперват изпод болката... ...

Довереница

Poesía » Filosófica

2014-10-09T17:25:04+03:00 818 14

Парадокс 🇧🇬

Убиецът виждам в свойта тревога,
животоспасяваща болка, тегоба,
битие-парадокс и омраза на мода,
да нехая копнея, уви, аз не мога.
Немите славеи под мойта стряха живеят, ...

sivotovrabche

Poesía » Filosófica

2014-10-08T23:19:03+03:00 1.3K 3

Анти-молитва 🇧🇬

Ти,който гледаш отгоре,
Всемогъщи Изпълнителю
на желания!
Моля те.
Спаси ме. ...

DIANGELO

Poesía » Filosófica

2014-10-08T23:05:21+03:00 1.1K 9

Думи не останаха 🇧🇬

Думи - като оръжие ми станаха.
С него ти нанасям раните.
Като щит ми служи словото...
и като бягство от оковите.
Сълзи - като лек приспиват ме ...

dreamingend

Poesía » Filosófica

2014-10-08T22:35:58+03:00 667

Реинкарнация 🇧🇬

Родих се мъртъв, мъртъв се родих
от тежък сън възкръснал в пуст живот
нелепо време там край мен лежи
тунел един прострян от гроб до гроб...
А гвоздей призрачен пак погледът кове ...

vega666

Poesía » Filosófica

2014-10-08T18:42:40+03:00 1.3K 2 20

Съвършенството 🇧🇬

Вековете прелитаха край мен
и неуморно отиваха в мястото на забравата.
В съзнанието ми изплуваше въпроса:
Дали с букви някой е записал времената
или спомените ще загинат в тъмнината? ...

dimitrov07

Poesía » Filosófica

2014-10-08T16:40:16+03:00 541

Вярвам 🇧🇬

Студ бавно сковава земята.
Листата изгарят в дъха на своя живот.
Душите им отлитат с крилете на вятъра в бездната на нощта.
Мъглата узряла изпива от лапи следи,
Краката на кучетата уморени потъват в Луна, ...

boromir

Poesía » Filosófica

2014-10-07T23:58:42+03:00 899

Самота ли? 🇧🇬

"Сам" не е синоним на болка,
асоциира се със сила!
Нима е нужно до мен да има друг човек,
за да съм щастлива?!?
Не е ли основателна причина просто фактът, че съм жива? ...

Emmanuella

Poesía » Filosófica

2014-10-07T23:34:28+03:00 466

Съпротива 🇧🇬

На вятъра си хвърлих всички думи,
на птиците - трохите от познание.
Скъсах не един чифт гуменки,
вдигнах не едно и две въстания.
След всяко мечтата ми умираше, ...

ulianka

Poesía » Filosófica

2014-10-05T21:43:03+03:00 1K

Песен зa тенекиения човек 🇧🇬

Той не рони солени сълзи
нито смее се с живa усмивкa,
ни сърце му в гърдите тупти
и не сгърчвa се в робскa извивкa.
Той е ведър и по-рядко - вял, ...

Rambi

Poesía » Filosófica

2014-10-05T21:14:45+03:00 774 1 6

Моят блян 🇧🇬

Моят блян
Съзнанието ми в Смъртта се е взряло,
виждам го, че тайно за нея си мечтае,
кара ме да я обичам – нея душата да желае,
да я прегърна ми се иска, да погаля лицето ѝ студено. ...

docheff

Poesía » Filosófica

2014-10-05T20:49:12+03:00 857

Зад хоризонта 🇧🇬

Надебеляла до пръсване стара шега,
колебливо пристъпва по старо въже,
протъркано, губещо се в хоризонта.
Някъде там са мечтите.
Отдолу здраво дърпат греховете. ...

ledohod

Poesía » Filosófica

2014-10-04T20:54:17+03:00 1.2K 3

Крила преродени 🇧🇬

Натрупана обич - вода животворна
от извор забравен, подтиснат, но жив.
Възкръснала вяра в душа безпризорна.
Пречистена сила. Дух справедлив.
Крила преродени за полет безброден. ...

tanq_mezeva

Poesía » Filosófica

2014-10-04T20:53:27+03:00 742 6

Самота 🇧🇬

Самота
Ела, всевластна, търсена, очаквана,
копнеж за пристан във водовъртеж
земя необетована сред бурята,
свободно място във препълнен влак, ...

stoyna

Poesía » Filosófica

2014-10-04T20:52:52+03:00 592 8

И казвам на козите: "Къш!" 🇧🇬

И казвам на козите: "Къш!"
Присяда времето
на прага,
протяга
зачервени пръсти, ...

donchevav

Poesía » Filosófica

2014-10-04T20:49:43+03:00 669 4

Подсъзнателното 🇧🇬

Подсъзнателното
Във тайнственият свят на Подсъзнателното
се вмъкваме непозволено често,
но той върви по допирателната
на цялото съзнание човешко. ...

jollyroger

Poesía » Filosófica

2014-10-04T08:47:00+03:00 605 3

За какво? За какво? И не питам. 🇧🇬

За какво? За какво? И не питам.
Младостта за всеки отминава.
Задъхани сред свойта тишина,
небесната обител без пощада
изрича тайно клетвени слова. ...

p74poli

Poesía » Filosófica

2014-10-03T17:53:41+03:00 530 5

Историята изначална 🇧🇬

Тече в руслото си река,
тече и час по час въздиша.
С една невидима ръка
история в скалите пише.
Писмото вятърът разбра, ...

rudin

Poesía » Filosófica

2014-10-03T14:08:26+03:00 560 2

Търся приятели 🇧🇬

Търся приятели
Имах толкова приятели! Изведнъж настъпи мраз.
Търся ги сега къде са и защо сама съм аз?
Бях се доста изкачила, според техните очи.
Слънчогледи краткотрайни пиеха от мен лъчи. ...

stoyna

Poesía » Filosófica

2014-10-03T07:46:56+03:00 766 13

Не отлагайте този наш ден 🇧🇬

"Не отлагайте нищо за утре във седем!
Без сълзи и без драма...!" Ивайло Цанов
Не отлагайте днес да живеете, моля,
щом го има... е ден отреден.
Приемете с душа тази Божия воля. ...

tanq_mezeva

Poesía » Filosófica

2014-10-03T07:36:48+03:00 750 10