Otra - Poesía

Сама 🇧🇬

Топи се годината като декемврийският сняг
и трупа се времето неусетно на преспи...
Аз остарявам след всяко Рождество
и едва ли ще има за мен Възкресение.
Загледана в безкрайността на бездната, ...

natalie1987

Poesía » Otra

2021-12-14T20:57:32+02:00 575

Аз се казвам Видка! 🇧🇬

Вижте, аз съм ясновидка,
Именцето ми е Видка.
Туй е моята визитка,
За подарък искам фитка.
Оле тази вкусна фитка ...

yanko88

Poesía » De humor, Otra

2021-12-14T20:15:41+02:00 800

Коледна надежда 🇧🇬

На Коледа ще чакам да ми звъннеш
с наливно вино в еднократна чаша.
Тази кратка мисъл и безмълвна
май е само моя и едва ли наша.
До прозореца аз блудкаво ще пия ...

hapka-kapka

Poesía » Otra

2021-12-14T11:16:18+02:00 1.1K 2

Ти си същият 🇧🇬

Тихо стъпвам. Влизам на пръсти.
Искам нежно да те докосна.
Ти си същият. Не задаваш въпроси.
Аз съм онази- сложната.
Тъжен заспиваш. С болка в очите. ...

Скитницa

Poesía » De amor, Otra

2021-12-14T10:48:24+02:00 751 4 15

Предвещание 🇧🇬

Врабец трепери, леден вятър с дъх от скреж ,
душицата му птичата до дън смразява.
Облещена от студ е вълчата Луна,
снегът боде до кръв - куршумени зърна,
прекрасно време. Бяла смърт да избереш, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2021-12-11T17:56:13+02:00 939 1 2

Мое мъничко момиче... 🇧🇬

Мое мъничко момиче,
мое красиво дете,
прости ми, че още те нямам,
че не те държа в ръце.
Зная, чакаш дълго ...

natalie1987

Poesía » Otra

2021-12-11T16:52:32+02:00 763 1 3

7мочисленик 🇧🇬

Душата ми пуши своя седми грам.
Без срам в дима облян,
тръгвам сам натам...
Отвъд светлината...
Отвъд тъмнината... ...

Georgion

Poesía » Otra

2021-12-11T07:20:42+02:00 612

Ловът 🇧🇬

Прах по пръстите.
Трънливите.
Жестоките.
Които за пореден път
посягат към острието. ...

Nevium

Poesía » Del paisaje, Otra

2021-12-10T21:59:08+02:00 1K 3 4

В мене сгушено е вечно лято 🇧🇬

Снегът е някак неприлично бял,
по миглите ми прави си пъртина.
От лебедите пух е насъбрал,
изсипа го над нас, не ни подмина.
В очите ми сияние блести ...

ninasar

Poesía » Del paisaje, Otra

2021-12-10T21:28:24+02:00 1.3K 4 21

В душите ни е непобедимо лято 🇧🇬

Ти си моята нежна пролет.
Аз съм твоето жарко лято.
Заедно ще бъдам златна есен.
Задружни пеем своята зимна песен,
която ще ни сгрее през студена нощ ...

ditadita

Poesía » De amor, Otra

2021-12-10T14:38:47+02:00 1.8K 4 14

Ах, защо ли се ожених! 🇧🇬

Ах, защо ли се ожених!
Сгушен сутрин под юргана,
вънка мраз, кошмар и лед
за работа трябва да стана,
че да спечеля някой лев. ...

yanko88

Poesía » De humor, Filosófica, Otra

2021-12-10T14:08:53+02:00 1.9K 1

За живите добро дали остана 🇧🇬

Ръждива котка мърка до комина,
не трака зъби и не се тревожи.
Тътрузи мракът върла месечи́на
и стели на врабчето сетно ложе.
Студът сковал е пухкавата сянка, ...

ИнаКалина

Poesía » Filosófica, Otra

2021-12-09T23:37:05+02:00 1.4K 7 10

Ще те уча на обич 🇧🇬

Дай ръка. Ще те уча на обич.
Не е трудно щом имаш сърце.
Поуплашен си, трудно прохождаш.
Любовта е безкрайно море.
Погладувай със мен - то се свиква, ...

Валдо

Poesía » Otra

2021-12-09T19:39:55+02:00 1.5K 6 6

Завръщане сред златните поля 🇧🇬

ЗАВРЪЩАНЕ СРЕД ЗЛАТНИТЕ ПОЛЯ
Понякога детето в мене
обича нощем да ме буди –
помъкнало съдрано кепче –
за лов на звездни пеперуди, ...

yotovava

Poesía » Otra

2021-12-09T16:13:38+02:00 775 4 4

Cпомен за летния дъжд 🇧🇬

Тихо къса небето поеми, в които,
в стих Луната описвал е летния мрак,
под елха в отпечатано лятос копито,
думи влюбени сбират се – първия сняг.
Тази зима в сърцето сребро е събрала. ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2021-12-09T12:19:12+02:00 832 1 6

Аз от кои съм 🇧🇬

В тези тълпи от хора,
Смъртта вижда единствено пълните с живот.
Вижда собствената им светлина как изригва наоколо.
Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която създава.
Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се. ...

nadia.nanito

Poesía » Verso libre, Otra

2021-12-08T23:42:01+02:00 1.1K 1 1

Навън е зима, а в сърцето - лято! 🇧🇬

Синьо небе, слънце и сняг,
голи дървета, потънали в сън,
скрил се е вятърът, стар веселяк,
в преспите, там, до стария пън.
Няма пътеки, няма ни път, ...

M1234567891

Poesía » Otra

2021-12-08T17:47:16+02:00 2.4K 5 25

8. 12. 2021 🇧🇬

По пътя дълъг криволичи
такси от вестникарски лист.
Небе с елмази и момиче
и погледът детински чист.
В полета ягодови скрита ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-12-08T10:38:58+02:00 1.4K 4 1

Помниш ли ? 🇧🇬

Помниш ли баба,
как чака на прага-
зиме и лете,
с нежност в гласа ?
Дали те упреква? ...

Ve2666

Poesía » Otra

2021-12-07T22:07:29+02:00 1.1K 1 3

Пианистът 🇧🇬

Под пръстите клавишите рисуват
на музиката прелестния танц
и оживяват образи и чувства.
Любов без думи, хваната в каданс.
Тя никога не приближи напълно, ...

ninasar

Poesía » De amor, Otra

2021-12-07T20:17:05+02:00 1.6K 2 10

Най-прекрасният лек 🇧🇬

Аз вярвам, че смехът лекува,
защото е роден от светлина.
Тъй както синята светулка
разкъсва пенестата тъмнина,
така и ти - когато се засмееш - ...

slavi2002

Poesía » Otra

2021-12-07T14:16:18+02:00 991 1 7

И нека съм и стисната, и крива 🇧🇬

Слепци сте. Слепотата ви кокоша,
е до носа. Пари, кавги, неща.
Продавате заблуди. Аз съм лоша,
брошурите рекламните не ща.
Космите под носа, поттта, прането, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-12-07T13:52:08+02:00 506 1 2

Пътуване към изгрева на мечтите 🇧🇬

Поскърцват дъските на старата шхуна,
пречупени мачти, полюшват вълните.
Не помни… Колко ли време измина?
Спомени плачат. Платна са очите.
Беше млада. Беше дива, безумна, ...

Скитницa

Poesía » Otra

2021-12-06T11:48:05+02:00 1.1K 1 17

Поплачи, поплачи, поплачи 🇧🇬

Тихо пя, тихо пя, тихо пя,
цяла нощ този дъжд, под носа си
и последните тъжни цветя
със светулково сбогом поръси.
Да заспят, да заспят, да заспят, ...

Patrizzia

Poesía » Del paisaje, Otra

2021-12-06T10:49:58+02:00 589 4 5

Буржуазия матриархата 🌐

Пеку пироги с ананасами – хочу попробовать,
Мне мир предлагал взамен себя к ногам,
Но я открестилась – «Пошёл ты, тебя я не трогаю,
Мне нужен сегодня только кусок пирога»
Он явится здесь аромо – НО – диктатурою ...

Сенилга

Poesía » Otra

2021-12-04T22:51:42+02:00 2.7K 2 4

Време 🇧🇬

Надбягвахме се с времето, но ето
не спира то, а аз съм на предела.
Разбрах, че всичко е назаем взето,
под греховете ми съм се привела.
Обичах, мразех, спъвах се и ставах, ...

ninasar

Poesía » Filosófica, Otra

2021-12-04T19:45:32+02:00 1.5K 11 26

Приказка от пясък 🇧🇬

Сънят на утрото шепти
вълшебна приказка от пясък
за птицата, която не лети
към лунния измамен блясък.
Дъждът на спомена реди ...

perfectstranger

Poesía » Otra

2021-12-04T16:54:29+02:00 928 4 13

Родината не е държавата, сине... 🇧🇬

Родината не е държавата, сине!
Онази, която ти пие кръвта!
Родина - това са просторите сини.
Парчето небе. И парчето земя!
Онази, попила кръвта на дедите. ...

paloma66

Poesía » Otra

2021-12-04T16:10:53+02:00 1.3K 9 8

Натрапница 🇧🇬

Дошла си, Смърт, неканена на гости.
Кой вятър тук при мен те е довял?
За теб ще е трапезата ми постна –
не чакай мед с масло със хляба бял.
Но ти седни. Да пием чаша вино. ...

anahid

Poesía » Otra

2021-12-04T14:03:49+02:00 1.7K 6 12

Защо да пиша? 🇧🇬

Защо да пиша за море?
И за соленото в очите ?
Прегърна ме морето, а после ми отне
разума… И ме остави сама на пристана.
Защо да пиша за река? ...

iren5

Poesía » Otra

2021-12-03T19:08:48+02:00 1.3K 1 3

Само от студ и насън 🇧🇬

А хилядата стиха лежат между тебе и мене
и самотна Луната не може от студ да заспи.
И часовникът странен не цъка, а тихичко стене,
самотата се гуши сред две заснежени липи.
Тази нощ сняг вали и прикрива и дири и грешки, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-12-03T17:08:30+02:00 759 4 4

Кристални сълзи 🇧🇬

Всемирът сълзи отронва
кристални са - блестят
в небето за своите
деца пленени
в отровната клетка на ...

Izumrudkata

Poesía » Otra

2021-12-02T23:25:51+02:00 1.2K 1 5

Опасен чар 🇧🇬

Актрисата у нея бе добра.
Копринено червената ѝ рокля
прилепваше по стройните бедра.
Бутилката в ръката му бе мокра.
Премрежен поглед. В миг я пожела, ...

ninasar

Poesía » De amor, Otra

2021-12-02T22:56:59+02:00 502 1 5

Помислих, че се връщаш 🇧🇬

Помислих, че се връщаш вече,
прошушна старата стреха,
а то долитнало врабченце
да търси завет под дъжда.
Помислих, че се връщаш вече, ...

Eipril

Poesía » Otra

2021-12-02T13:21:05+02:00 713 1 3

Когато режа лук 🇧🇬

Ти знаеше добре за тях,
отвявяваха те неведнъж
сто бури. Ако те е страх,
ръката моя здраво дръж.
Че пакостливо съм дете, ...

Patrizzia

Poesía » Otra

2021-12-02T12:12:19+02:00 684 3 7

Докога, народе? 🇧🇬

Народе мой, защо се оставяш на заблуда да те обричат?
Дънов, Ванга, Лулчев, "дядо" Влайчо, те са ти "светци" и на тям подобни се надяваш,
и не видиш, че към дверите адови теб те водят.
Толкова ли силно желаеш с лукавия да пируваш?
О, народе маловерни, здравото учение Христово си ти изоставил, ...

palata11

Poesía » Filosófica, Otra

2021-12-01T22:31:42+02:00 1.3K 4

Защото… 🇧🇬

Знаеш ли защо е така? Защото…
Някой преди време е разграбил душите ни
и сега сме раними до болка.
Търсим нежност, внимание в дните ни,
до безкрай се препъваме в невъзможното. ...

Скитницa

Poesía » Otra

2021-12-01T21:10:35+02:00 936 3 11

Първата буря 🇧🇬

Първата буря
Първата ми буря в Океана
дето най-коварно ме подхвана –
помня със подробноости и о́ще
често преживявам пак в съня си но́щем... ...

jollyroger

Poesía » Del paisaje, Otra

2021-12-01T20:05:38+02:00 883

Гурбетчийки 🇧🇬

Те са мирни и кротки жени,
над децата си бдят кат' орлици.
Наши майки и наши сестри,
полетели в тъмното птици.
На гурбети по къщи и двóри ...

Eipril

Poesía » Otra

2021-12-01T11:36:44+02:00 1K 2

Сърце 🇧🇬

На Агха Мозаффар, мой учител и съмишленик
Една сладка, безобидна меланхолия
на вселената ширко отворен гръден кош
тягостен, но примамлив е живота
дори когато лишен е той от мощ. ...

Ludwig

Poesía » Filosófica, Otra

2021-12-01T10:03:21+02:00 681