Наднича душата през очи любопитни.
Светът да огледа и да го пипне.
Лицето грее в усмивка и радост.
Но светът го удря без повод, за жалост.
Душата се свива. Премигва слисано. ...

Не подмина студът,
не подмина,
със синджири брега окова,
върза лодките,
в сняг ги зарина ...

Хладничко, даже студено в този декемврийски ден...
Зимното слънце се опитваше да изгрее и понапече, е и това ще стане в следобедните часове.
Мислех си разни работи за гурбетчийския живот,.. механично оправях почвата около дърветата в двора на кирия Рула, е Ставрула де, но галено я наричаха Рула...Тя ...

Заговорит зима стихами белыми,
Снега слагая в рифмы, как слова,
И крохи неба истинами первыми
Опять слетят с небесного пера…
Заслушаюсь, в тепло души закутавшись, ...

ГОЛЯМОТО ПЪТУВАНЕ
Станеше ли дума за годините му…
Знаеше, че мина осемдесетте!
Но, не винаги си спомняше кога.
Държеше се, излизаше, дано човек срещне! ...

Морска е мечтата ми вълнá,
морски вятър сред сърцето сее,
в утрото, сред снежна тишина,
изгрев като ален кораб грее.
Пухкав сняг навред се сипе вън, ...

Напътствие от Себе си за себе си
Хапвай, колкото да оцелееш,
с мярка пий единствено вода,
не жадувай дълго да живееш –
жаждата е дяволска юзда! ...

Мамо, съвестта
такава трябва да е
дружка, сякаш е
в окото стружка, за да
сбъдне справедливостта!

ЦВЯТ МАРСАЛА*
Цветът Марсала е комбинация между тъмновишнево и кафяво. Старо скъпо вино и качествена телешка напа. Тютюн и къпини. Шоколад с малини. Пура и уиски. Червени портокали с канела. Кестени с чили. Печени ябълки с ром. Блат за парфе с какао и херес. Плодчета от бъз, посипани с кафява нерафи ...

Никола Вапцаров
Там далече под звездите на небето,
един моряк, поет редеше своите слова.
Далече от роден бряг, далече в морето,
пишеше за живота стихове с вяра и тъга. ...

Синьо небе, слънце и сняг,
голи дървета, потънали в сън,
скрил се е вятърът, стар веселяк,
в преспите, там, до стария пън.
Няма пътеки, няма ни път, ...

Дъждът
Вали. Небето плаче трети ден.
Дъждът излива се по тротоара.
А този дъжд вали и вътре в мен.
Да спре! Но той това ще го накара? ...

Може би,
някога,
е по-добре... да мълча!
Може би,
някога , казват , ...

При мен не идва зима. Не и не!
Какво като е снежно и студено?
В душата ми, не зная от къде,
едно безкрайно лято е стаено.
Стаено ли ви казах? Не и не! ...

*Тук отварям малка скобичка за да кажа, че реших да преведа поемата "Tell me..."
за тези, които биха искали да я прочетат, почувстват и разберат, но не знаят езика.
Преведох я и за себе си също, защото ми е любима от всичките онези, които някога
съм написала и заема специално място
в душата ми. Надя ...

Събуди се рано. Ми – пенсионерски живот, малко сън, много проблеми. И най-големият – с какво да се занимава днес? Още по-точно – с какво да се забавлява?
Да отиде на лекар? Ама вчера беше при личната докторка. И стана интересно… Е, не чак полезно, но…
Вече предвкусваше как ще се появи, оная ще пребл ...

По пътя дълъг криволичи
такси от вестникарски лист.
Небе с елмази и момиче
и погледът детински чист.
В полета ягодови скрита ...

Романсът е написан от белогвардееца генерал-майор Георги Гончаренко - участник в Първата световна и в Гражданската война в Русия. В литературните среди той бил известен с псевдонима си Юрий Галич.

И знам, че още преди да са изпопадали
последните вишневи цветчета,
те ще се омаят и ще полетят
като малки розови пеперуди,
които радостно биха трепкали в дланта ми. ...

Хей, орачо, млад и буен -
огън палиш, гдето стъпиш!
Плуга ти е начиличен,
заоре ли, земя стене.
Хей, сеячо, глава луда - ...

"За наема не ми дреме,
просто няма да се плаща!
Какво неблагодарно племе,
Минеков в крачка ме хваща!
На свободното слово "се посяга", ...

Киселото вино ме опиянява,
но не колкото мисълта за теб,
не колкото въображаемата ти поява
и думите: „Обичам те! Ела с мен
да изградим свой дом с нашата любов, ...

Аз не искам сладникави спомени
И сладка реалност не ща
Аз възкръсвам от сълзите отронени
Аз роден съм със мрачна душа.
Аз съм птица която възкръсва ...

Наслаждавам се на новият ден
изтъкан е от радост, за това,
че осъмнал си - останал си жив
и носи със себе си - светлината...
Изпълвам с любов сетивата, ...

Дни, месеци, години летят като чайки. Стрелват се за миг в небето, и вече са изчезнали зад хоризонта. Само прибоят е вечен, като времето и живота.
На бившите дипломатически кортове всичко се беше променило. Да, беше на същото място в Борисовата градина, но както името на градината беше вече друго, т ...

Помниш ли баба,
как чака на прага-
зиме и лете,
с нежност в гласа ?
Дали те упреква? ...

Да можех да заспя в гората
под тази снежна белота…
Да гледам сутринта спектакъл
невиждан нийде по света.
Снежинки – чудни балерини ...

*
Връща се синът от училище и вместо ''Добър ден...'' още от вратата
- Мамо,мамо,..искам капама...Днес дрехите на госпожата така ухаеха на капама,..
едва изтраях та не умрях от глад....
** ...

Под пръстите клавишите рисуват
на музиката прелестния танц
и оживяват образи и чувства.
Любов без думи, хваната в каданс.
Тя никога не приближи напълно, ...

Ти си невероятно изящна жена,
с прекрасни сияещи изумрудени очи,
ти си неизмеримо привлекателно цвете,
не знаех че има такива цветове, които ти ми показа - ярки и красиви,
не знаех че мога да изпитвам толкова силни емоции, ...

Тодака знаеше добре психологията на своя народ. Беше наясно с престорената любезност, която беше начин за мнозина не просто да се впишат в обществото, но и да оцелеят на ръба. Защото прошка нямаше. Знаеше и разбираше езика на улицата. Осъзнаваше напълно ясно, че Япония беше изолирана за прекалено дъ ...