Зайди, зайди ясно слънце
зайди помрачи се..
С викове и рев до Бога,
с неистови молби, сълзи
за пет минути изгоряха в клада ...

Двадесет грама, а сбират и святост и грешки,
няма бели и черни, а просто души,
с наш' то его растат греховете ни тежки.
Щом веднъж е проплакал човекът греши.
Все сред златни сараи са хвърлили пъпче, ...

Откривам се по малко
във всеки миг от светлина...
Разгръщам се като онази вечна книга
събрала мъдростите на света.
Вървя към себе си отдавна ...

Первая, белая, и всея. глава 43
Состояние истины.
*- Учитель, сколько можно? - ходим, смотрим, блуждаем в установленной истории, она перед нашими глазами ломаным пятаком выявляется, уже были в этих палатах, опять, те же пустоты никчемные торочим. Видим солнце на небе, а нам говорят: в подземелье ада ...

Изтупа небето своето ложе,
с пухкав сняг засипа света
и стъпките на двора даже,
беляза със студена красота.
Лавини пропукват в тишината ...

Дай ръка. Ще те уча на обич.
Не е трудно щом имаш сърце.
Поуплашен си, трудно прохождаш.
Любовта е безкрайно море.
Погладувай със мен - то се свиква, ...

Многоточието не е само въздишка.
Нито празно пространство.
То съдържа всичко премълчано.
Събира липси, пропуснати мигове...
Пази си намеците като ценна реликва. ...

Релакс ли?
Бяхме изминали едва трийсетина километра, когато в колата се появи непознат мирис. Известно време с Жана се преструвахме, че атмосферата е нормална, но нещо ми подсказваше, че това няма да продължи дълго.
Беше август, наближаваше обяд, а слънцето ни беше взело на мерник. Климатикът не раб ...

Без да мога назад да се върна
Без да мога напред аз да видя
Без да мога света да обърна
Ще живея ,като какавида
Ще чакам да дойде дихание ...

- Кирио Петро,.. Петро,... отново съм будна,.. Оздравявам ли - дочух от спалнята
- Я да видим - шеговито казах и отметнах завивката., поразмачках краката й, после ръцете, рамената
- А сега легни по корем...- поразмачках гърба й, кръста,.. ръцете ми се плъзнаха по дупето,.. по вътрешната страна на бе ...

ЗАВРЪЩАНЕ СРЕД ЗЛАТНИТЕ ПОЛЯ
Понякога детето в мене
обича нощем да ме буди –
помъкнало съдрано кепче –
за лов на звездни пеперуди, ...

Какво е живота без капризи,
зима без белотата на снега,
делник без главоболия и грижи
и вечер без ласка на жена.
По сладко е кафето със сметана, ...

Посвещавам го на ?
Аз станах мъж,
а после обвиних се затова,
че крия се при всеки дъжд
и чакам да отмине ей сега. ...

Победена нощта си отива,
неумолимото утро мрака убива,
някой нанякъде заминава,
друг се завръща, трети остава.
Всичко е само игра, вечната стара, ...

"Тъй върви светът-
ът
ът
ът...!
тананикаше си ДъртиЙЪТ ...

Светът на детството и аз
Във детството ме връща паметта,
светът любим пред мене оживява,
цари хармония и тишина
и светлина в небето засиява. ...

Тихо къса небето поеми, в които,
в стих Луната описвал е летния мрак,
под елха в отпечатано лятос копито,
думи влюбени сбират се – първия сняг.
Тази зима в сърцето сребро е събрала. ...

Премиер открива съвещанието по генералски:
- Здравейте, мошеници!
- Здраве желаем!
- Крадете, а…
- Уррраааа… ...

Господи подбери ми ...

Пред чаша чай
на маса с есенни листа.
Разбра, че няма вече Май
и няма да се върне пролетта.
Усмихна се на кроткия ветрец. ...

Когато, днес на петдесет,
назад извръщам своят поглед,
виждам, с подпис на декрет...
печат съдбата сложила е: "Полет!".
И чувам там, в далечината песен... ...

Почти 7.00 ч. е. В купето на бързия влак за София сме само аз и моят верен спътник - сутрешният студ. Чудя се защо досега БДЖ не са го назначили на щат при тях. И без това той е единственото сигурно нещо в българските железници. Винаги е на работа, не ползва отпуск и любезно посреща всички пътници, ...

човек — когато
възгордява се — Се Бог
опечалява

Съня си помниш ли? Не помниш.
Душата храниш ли? Не храниш.
Сърцето слушаш ли? Не слушаш.
Сам себе лъжеш ли? Все лъжеш.
Докога така ще продължаваш, ...

В тези тълпи от хора,
Смъртта вижда единствено пълните с живот.
Вижда собствената им светлина как изригва наоколо.
Вижда другите как са привлечени неудържимо от нея и от топлината, която създава.
Вижда усмивките и радостта, с които заразяват всеки доближил се. ...

От толкова време ходех на този плаж, а чак сега ги забелязах да пълзят в плиткото - мъничките рачета като от документалния филм, който бях гледала предишната седмица. Как е възможно да ги има и тук - във филма невероятната сценка се развиваше на един от онези карибски плажове с искрящо бял пясък!
Те ...

Тази нощ последна, не мълчù
Изиграй ми с песен чувствен танц.
Да засветят пъстрите очи
и снагата да се вие в транс.
Разпусни катранени коси ...

Безбрежия -
безцелните вълни
прехвърлят глухо белите си пръсти.
Шумят огромни борови гори,
а някъде небето се намръщва... ...