Не ме оковавай в тесните предели на съзнанието си,
Аз съм птица и желая да летя.
И дори да съм опиянена от влиянието ти,
За небосвода син аз повече скърбя.
Остави ме. ...
Отиде си от нас и една душа прекрасна,
там горе в небето отлетя, че тук сърцето и угасна.
А и на земята тя беше чудесен Ангел бял,
на прозвището благородно всецяло се отдал!
Лекарската професия всеотдайно прегърнала ...
Като усърден паяк плетеш
магнетичната словесна мрежа,
о, ти, ефирно същество във груба плът,
примка за изгубени души.
Сърдечните си тайнствени прозрения ...
Душата си млада раздадох, всеки удар на моето сърце.
И удряше ли удряше на камък, уви ти нямаше сърце.
А може би надеждите ми са били големи
Казват хората да не очакваш.
Но това съм аз с душа на цвете, което расло е само сред дъга. ...
Сага за двата бастуна
/епизод 33/
- Наборе, разбра ли какво е станало в народното събрание?
- Какво е станало, джанъм?
- Нашата наборка забравила при откриването да удари ...
И колко нощи бели вече чакам го, да свирне,
под малкия прозорец, позакнижен с вестник стар?
Къде си мое детство, парцаливо и немирно?
И старите приятелства ли слагаш на кантар?
И кой е кантарджията? Годините предишни? ...
Иван имаше малка гостилница на пазара в града. Работеше заедно със своята съпруга Елена. Заведението отваряше рано. Приготвяха супи. Предлагаха кафе, алкохол и безалкохолни напитки. Имаха много клиенти. Малко от тях бяха редовни. Хората идваха от близките села, пазаруваха, продаваха и се отбиваха да ...
Любовта е магия, която главата завърта ми,
и понякога даже ме вдига високо, високо.
Аз не крия, че често след нея с надежда озъртам се –
аз, готов да се сбия с живота си, който понякога ток е.
Любовта е стихия, която ще мине направо през къщата, ...
Изпратени
Уроци по
Вървяха по пясъка омърлушени и от време на време поглеждаха вълните.
- Ех да имаше малко чипс поне... - мърмори си Ти.
- И един студен айрян... - добавя Шмръц. ...